Свято място, свещено пространство
Нашата способност да търсим, разпознаваме и почитаме святото над скверното, свещеното над светското определя нашата духовност.
В отговор на въпроса на Пилат „Ти юдейски Цар ли си?” Спасителят отговорил, „Моето царство не е от този свят: „ (Иоана 18:33, 36). С тези думи Исус провъзгласил, че Неговото царство е отделно и независимо от този свят. Ученията, доктрината и личният пример на Спасителя издигат всички, които истински вярват в Него до божествен стандарт, който изисква и окото, и умът да бъдат насочени единствено към славата Божия (вж. У. и З. 4:5; 88:68). Божията слава включва всичко, което е свято и свещено. Нашата способност да търсим, разпознаваме и почитаме святото над скверното, свещеното над светското определя нашата духовност. Наистина, без святото и свещеното ние сме оставени със скверното и светското.
Сред суетнята на светския свят с неговата сигурна несигурност трябва да има места, които предлагат духовно убежище, обновяване, надежда и мир. Наистина има такива места. Те са и свещени, и свети. Те са места, където срещаме божественото и намираме Господния Дух.
Господ съветва хората си три пъти в Учение и Завети да „стоят на свети места” (виж У. и З. 45:32; 87:8; 101:22). Съдържанието на Неговия съвет е всичко по-важно като гледаме сегашното положение на света ни. Опустошаващата болест, преследването и войната имат едно твърде познато лице и са се наложили в ежедневните ни преживявания. В лицето на такива смущаващи проблеми Господ съветва: „Ето, това е Моята воля, всички, които Ме призовават по име и Ме почитат според Моето вечно Евангелие, трябва да се събират заедно и да стоят на свети места” (вж. У. и З. 101:22).
Светите места винаги са били изключително важни за правилния начин за поклонение на Бог. За светиите от последните дни такива свети места включват места от историческо значение, нашите домове, събрания за причастие и храмовете. Голяма част от това, което ние почитаме и което учим децата си да почитат като свято и свещено, е отразено на тези места. Вярата и почитта, свързани с тях и уважението, което имаме за това, което се разкрива или е било открито в тях, ги прави свети. Важността на светите места и свещеното пространство в нашето поклонение трудно могат да бъдат надценени.
От нас се изисква голяма лична подготовка, за да получим духовна полза от стоенето на свети места. Светите и свещени места също така се разпознават чрез жертвите, които те изискват. Старейшина М. Ръсел Балард е учил, че „думата жертва означава буквално да направиш свещено” или „да дадеш свещено” („The Law of Sacrifice”, Лиахона, март 2002 г., стр. 13). Думите свят и жертва на английски език имат един и същи корен. Никой не може да има святост, без първо да пожертва нещо за това. Не може да има святост без лична жертва. Жертвата освещава свещеното.
За много хора горичката близо до фермата на Смит в щата Ню Йорк е просто красива и спокойна. За светиите от последните дни по света, обаче, тя е свещена поради вярата и почитта, които ние й отдаваме и дълбочината на жертавата, която представя.
Преди няколко месеца, в един хубав ден през късна есен, аз и съпругата ми седнахме в тази горичка. Беше наистина красиво и ние се наслаждавахме на самотното спокойствие, което намерихме там. Въпреки това, тя беше значително повече от това, тъй като ние седяхме на същото място, където Бог Отец и Неговия Син Исус Христос се появили на младия Пророк Джозеф Смит. Нашата вяра в тяхното посещение и почитта ни към него и личната жертва, която последвала поради това, както в живота на пророка, така и в живота на нашите собствени предци, превърнала това красиво място в свещено пространство и свято място.
Подобни дълбоки и благоговейни чувства се пробуждат и от други свещени места по земята, които са свързани с историята и установяването на тази Църква. Тези свещени места насърчават нашата вяра и ни дават кураж да бъдем верни на тази вяра и да се придвижваме напред, въпреки предизвикателствата, които могат да пресекат пътя ни.
Нашите семейства по същия начин са свети места, изпълнени със свещено пространство. Въпреки, че не са винаги тихи, домовете ни могат да бъдат изпълнени с Господния Дух. Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли учат в „Семейството: Прокламация към света”: „Има най-голяма вероятност да се постигне щастие в семейния живот, когато то се гради върху ученията на Господ Исус Христос. Успешните бракове и семейства са основани и се развиват въз основа на ценности като вяра, молитва, покаяние, прошка, уважение, обич, състрадание, работа и здравословни ободряващи дейности.” (Лиахона, октомври 1998, 24).
Такъв дом наистина изисква лична жертва. Господ казал на Пророка Джозеф Смит: „Твоето семейсто трябва да се покае и изостави някои неща” (вж. У. и З. 93:48). Всяко едно от нашите семейства се сблъсква с широка група дейности и забавления, не всички от които са полезни и добри — и голяма част от които със сигурност са ненужни. Дали нашите семейства, както семейството на пророка, също имат нужда да се покаят и изоставят някои неща, което да ни помогне да поддържаме свещената природа на нашите домове? Установяването на нашите домове като свети места отразява дълбочината на жертвата, която ние сме готови да направим за тях.
Събранията за причастие не са просто събрания. Те са свещени моменти в едно свещено място. По време на тези моменти през седмицата, ние размишляваме върху най-милостивата постъпка на жертва, която този свят познава. Ние размишляваме за любовта на Бог, който даде Своя Единороден Син, за да можем да придобием вечен живот. Като взимаме от причастието, ние си спомняме за Него и изразяваме своята готовност да вземем върху си Неговото име и да спазваме Неговите заповеди. Внимателната лична подготовка, включително нашата собствена жертва на съкрушено сърце и разкаян дух, е необходимо условие за редовното духовно обновяване, принесено чрез достойно участие. Трябва да имаме желание и възможност да се измъкнем от света само за няколко минути, за да помислим върху по-свети неща. Без това духовно обновяване нашата вяра е лесно преодолима от светското и скверното.
Преди много години, когато нашите момчета бяха все още малки, аз отбелязах на вечеря относно превъзходството на събранието ни за причастие и колко много бях научил. Техният отговор се съдържаше в един поглед, който ми казваше, че те не бяха сигурни, че са били на същото събрание. Разликата между моето преживяване и тяхното беше просто малко зрялост и лична подготовка. Духовното обновяване от нашето събрание за причастие няма да надмине нашата лична подготовка и нашата готовност и желание да бъдем учени.
Храмовете, с надписа „Свет Господу” написан на тях, са сред най-свещените от всички места на земята. Те стоят като доказателство за Божията любов към всичките Му деца от минали и сегашни поколения. Благословиите на храма са преплетени и неразделни от значителната жертва. Обредите, които се извършват в тях, предлагат достъп до пълния израз на единителната жертва на Спасителя. Това само по себе си би определило храма като свят и свещен. Въпреки това, също така се изисква лична жертва. Ние жертваме време в търсенето на нашите предци и време за изпълнение на нашите храмови задължения. Също така се стремим да живеем според най-високите станадарти за лично достойнство, което ни дава правото да влезем в свещеното пространство на това най-свято място.
В свети места и в свещено пространство ние намираме духовно убежище, обновяване, надежда и мир. Тези неща не заслужават ли всяка необходима лична жертва? Мои братя и сестри, нека всеки от нас почита и уважава святото и свещеното в живота си. Нека учим нашите деца по същия начин. Нека да стоим в свети и свещени места на духовен мир.
Давам своето свидетелство за Господа и Спасителя Исус Христос, тъкмо Принца на мира и надеждата, в името на Исус Христос, амин.