Скъпи са овцете, които са се отклонили
На онези съкрушени родители, които са били праведни, усърдни и с молитва са учели своите непокорни деца, ние ви казваме, че добрият овчар ги пази.
Скъпи мои братя, сестри и приятели, посланието ми тази сутрин е за надежда и утеха на съкрушените родители, които са направили всичко възможно, за да отгледат децата си в праведност с отдаденост и любов. Въпреки това, те са се отчаяли, понеже децата им са се разбунтували или са били заблудени да следват пътека на зло и унищожение. Като размишлявах върху дълбоката ви мъка, ми бяха припомнени думите на Еремия: „Глас се чува в Рама,… Рахил оплаква чадата си, и не иска да се утеши за чадата си.” В отговор на това Господ дава следното добре дошло уверение: „Въздържай гласа си от плач… защото делото ти ще се възнагради… те ще се върнат от земята на неприятеля.”1
Ще започна, като свидетелствам, че словото на Господ към родителите в тази Църква се съдържа в раздел 68 на Учение и Завети в забележително указание, което гласи, че отново, доколкото родителите имат деца в Сион или в някой от коловете му, които са организирани и ги учат да не разбират учението за покаяние, вяра в Христос, Сина на живия Бог и за кръщение и дара на Светия Дух чрез полагане на ръце, когато са на осем години, тогава грехът ще бъде върху главите на родителите.2 Родителите са наставлявани да „учат децата си да се молят, и да ходят праведно пред Господа.”3 Като баща, дядо и прадядо, аз приемам това за слово на Господа, а като служител на Исус Христос насърчавам родителите да следват този съвет възможно най-съвестно.
Кои са добри родители? Това са онези, които с любов, молитва и добросъвестност се опитват да учат децата си чрез пример и наставление да се „молят, и да ходят праведно пред Господа.”4 Това е истина, въпреки че някои от децата им са непокорни или от света. Децата идват на този свят със свои собствени различни духове и черти на личността. Някои деца „биха били предизвикателство за всяка двойка родители при всякакви обстоятелства… Вероятно други ще благословят живота и ще бъдат радост за почти всеки баща и майка.”5 Успешните родители са онези, които са жертвали и са се борили, за да направят най-доброто, на което са способни според собствените си семейни обстоятелства.
Дълбочината на любовта на родителите към техните деца не може да бъде измерена. Това не прилича на никоя друга връзка. Тя надминава грижата за собствения живот. Любовта на родител към дете е непрекъсната и се издига над мъката и разочарованието. Всички родители се надяват и се молят децата им да вземат мъдри решения. Децата, които са покорни и отговорни, носят на родителите си безкрайна гордост и удовлетворение.
Но какво става, ако децата, които са били учени от верни, любящи родители се разбунтуват и са се отклонили от пътя? Има ли надежда? Скръбта на родителя за непокорно дете е почти неутешима. Третият син на цар Давид, Авесалом, убил един от братята си и също така повел бунт срещу баща си. Авесалом бил убит от Иоав. Когато чул за смъртта на Авесалом, цар Давид плакал и изразил скръбта си: „Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!”6
Бащината обич, също така, е показана в притчата за блудния син. Когато неговият непокорен син се завърнал вкъщи, след като пропилял наследството си в разпуснат живот, бащата заколил угоеното теле и отпразнувал завръщането на блудния син, като казал на своя покорен, но негодуващ син: „Прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.”7
Приемам и вярвам в утешаващото изявление на старейшина Орсън Ф. Уитни:
„Пророкът Джозеф Смит никога не е учил по-утешаващо учение от тогава, когато заявил, че вечното запечатване на верни родители и божествените обещания, дадени им за доблестна служба за каузата на истината, ще спасят не само тях самите, но и потомството им. Въпреки че някои от овцете може да се отклонят, очите на Овчаря са върху тях, и рано или късно те ще почувстват допира на Божествено провидение, което се протяга към тях и ги дърпа обратно в стадото. В този живот или в следващия те ще се завърнат. Ще трябва да платят дълга си към правосъдието, ще страдат за греховете си, а е възможно и да извървят трънлива пътека, но ако това накрая ги довете, както каещият се блуден син, до сърцето и дома на любящ и прощаващ баща, то болезненото преживяване няма да е напразно. Молете се за своите лекомислени и непокорни деца, дръжте се за тях с вярата си. Надявайте се и вярвайте, докато видите Божието спасение.”8
Един принцип в това изказване, който често се пренебрегва е, че те трябва напълно да се покаят и да „страдат за греховете си” и „платят своя дълг към правосъдието.” Аз признавам, че сега е времето „да се подготвим да се срещнем с Бог”.9 Ако покаянието на своеволните деца не стане в този живот, възможно ли е все още връзките на запечатването да бъдат достатъчно силни за тях, за да могат да постигнат своето покаяние? В Учение и Завети ни се казва, че мъртвите, които се покаят, ще бъдат изкупени чрез послушание на обредите на Божия дом,
и след като са платили наказанието за своите прегрешения и са чисти, те ще получат награда според делата си, защото са наследници на спасението.10
Помним, че блудният син пропилял наследството си и когато го беше загубил цялото, той се завърнал в дома на баща си. Там той бил добре дошъл обратно в семейството, но наследството му било похарчено.11 Милостта няма да ограби правосъдието и запечатващата сила на верните родители само ще действа върху непокорните деца при условието на покаянието им и Единението на Христос. Покаялите се непокорни деца ще се радват на спасението и всички благословии, които идват с него, но възвисяването е нещо много повече. То трябва да бъде заслужено напълно. Въпросът за това кой ще бъде възвисен трябва да се остави на Господа в Неговата милост.
Има няколко хора, чиито бунт и зли дела са толкова големи, че са „съгрешили свръх силата на покаянието.”12 Това отсъждане също трябва да бъде оставено на Господа. Той ни казва: „Аз, Господ, ще простя, на когото ще простя, но от вас се изисква да простите на всички хора.”13
Може би в този живот не ни е дадено напълно да разберем колко трайни са запечатващите връзки на праведните родители спрямо децата им. Вероятно има повече полезни действащи източници, отколкото знаем.14 Вярвам, че има силна семейна сила, когато въздействието на възлюбените праотци към нас от другата страна на завесата продължи.
Президент Хауърд У. Хънтър отбелязва, че „покаянието не е нищо друго освен носталгията на душата и непрекъснатата и бдителна грижа на родителя е най-ясния земен вид на неизменната прошка на Бог. Не е ли семейството най-близкото сходство, което мисията на Спасителя се опитала да създаде?15
Ние научаваме много за родителството от собствените си родители. Любовта ми към моя баща се задълбочи много, когато той беше благ, търпелив и се отнасяше с разбиране. Когато повредих семейната кола, той беше внимателен и ми прости. Но синовете му можеха да очакват силна дисциплина, ако имаше някакво прикриване на истината или продължително нарушаване на правилата, особено ако показвахме неуважение към нашата майка. Баща ми е починал от почти половин век, но на мен все още дълбоко ми липсва това да отида при него за мъдър и любящ съвет. Признавам, че съм подлагал на съмнение неговите съвети понякога, но никога не бих могъл да се съмнявам в любовта му към мен. Никога не съм искал да го разочаровам.
Важен елемент от това да направим всичко възможно като родители е да осигурим любяща, но строга дисциплина. Ако не дисциплинираме децата си, обществото може да го направи по начин, който няма да се хареса на нас или на децата ни. Част от дисциплинирането на децата е да ги научим да работят. Президент Гордън Б. Хинкли казва: „Една от най-големите ценности… е добродетелта на честната работа. Знанието без труд е безполезно. Знанието с труд е гениалност.”16
Широко разпространените капани на Сатана се увеличават и поради това отглеждането на деца става по-трудно. Ето защо родителите трябва да дадат най-доброто от себе си и да получат помощта, която църковната служба и дейност могат да осигурят. Ако родителите се държат зле и се отклоняват дори временно, някои от децата им може да бъдат склонни да последват примера им.
Има и друга страна на въпроса, която трябва да бъде спомената. Умолявам децата, които са се отчуждили от родителите си, да се протегнат към тях, дори ако последните не са били толкова добри, колкото е трябвало. Децата, които са критични към родителите си, може да си спомнят добре мъдрия съвет на Мороний: „Не ме осъждайте заради моето несъвършенство, нито пък моя баща заради неговото несъвършенство, нито онези, които са писали преди него; но по-добре благодарете на Бога, че Той ви показа нашите несъвършенства, за да можете да се научите да бъдете по-мъдри, отколкото ние сме били.”17
Когато Мороний посетил младия Пророк Джозеф Смит през 1823 г., той цитирал следния стих за мисията на Илия: „И Той ще посади в сърцата на чедата обещанията, дадени на бащите и сърцата на чедата ще се обърнат към бащите им.”18 Надявам се всички деца рано или късно да обърнат сърцата си към бащите си, а също и към майките си.
Една прекрасна двойка, която познавах, когато бях млад, имаше син, който беше непокорен и се отчужди от семейството им. Но в по-напредналите им години той се помири с тях и беше най-грижовния и внимателен от всичките им деца. Когато остаряваме, притеглянето от нашите родители и дядовци и баби от другата страна на завесата става по-силно. Сладко преживяване е, когато те ни посетят в сънищата ни.
Много е нечестно и грубо да съдиш съвестни и верни родители, защото някои от децата им са се разбунтували или са се отклонили от ученията и любовта на родителите си. Щастливи са двойките, които имат деца и внуци, които им носят утеха и удовлетворение. Трябва да бъдем внимателни към онези достойни, праведни родители, които се борят и страдат с непокорните деца. Един от приятелите ми често казваше: „Ако никога не си имал никакви проблеми с децата си, само почакай малко.” Никой не може да каже с някаква степен на сигурност какво ще направят децата му при определени обстоятелства. Когато моята мъдра тъща виждаше други деца да се държат зле, тя често казваше: „Никога не казвам, че децата ми не биха направили това, защото може в момента, точно докато говоря, да го правят!” Когато родителите скърбят за непокорните си и своенравни деца, ние трябва със състрадание да „забраним хвърлянето на първия камък.”19
Анонимна жена — член на Църквата написала за продължителната мъка, която брат й причинявал на родителите й. Той се замесил с наркотици. Съпротивлявал се на всички усилия за контрол и дисциплина. Лъжел и се държал предизвикателно. За разлика от блудника, този грешен син не си дошъл вкъщи по свое желание. Вместо това го хванала полицията и бил принуден да се изправи лице в лице с последствията от своите действия. В продължение на две години родителите му плащали за лечебната програма на Бил, което довело накрая до възстановяването му от наркотиците. В обобщение, сестрата на Бил отбелязала: „Мисля, че родителите ми са необикновени. Те никога не се поколебаха в любовта си към Бил, въпреки че не бяха съгласни и дори мразеха това, което той правеше на себе си и техния семеен живот. Но те бяха достатъчно отдадени на семейството си да подкрепят Бил по всякакъв начин, за да го измъкнат от трудните времена и да го поставят на по-твърда земя. Упражняваха по-дълбоко, по-чувствително и широко Евангелието на Христос, като обичаха някой, който се беше отклонил.”20
Нека да не бъдем арогантни, а по-скоро смирено благодарни, ако децата ни са послушни и почтителни към ученията ни за пътищата Господни. На онези съкрушени родители, които са били праведни, усърдни и с молитва са учели своите непокорни деца, ние казваме, че добрият овчар ги пази. Бог знае и разбира дълбоката ви скръб. Има надежда. Намерете утеха в думите на Еремия: „Делото ти ще се възнагради” и децата ти могат да „се върнат от земята на неприятеля.”21 Свидетелствам за това и се моля в името на Исус Христос, амин.