Вярата по време на изпитания носи мир и радост
Колкото и мрачни да изглеждат условията в този свят днес, каквито и да са бурите, с които ние лично се сблъскваме,… радост можем да имаме сега.
След като поучавал множеството Исус и учениците Му се отправили с лодка за източния бряг на Галилейското езеро. Било през нощта и Спасителят удобно почивал близо до кърмата, заспал на възглавница. След известно време се надигнала „голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията”. Ужасените ученици Го събудили с думите: „Учителю! Нима не те е грижа, че загиваме?”1 Отговорът Му бил както обикновено спокоен: „Защо сте страхливи, маловерци?”2 „И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.”3
Онзи, Който бил създал земята, отново заповядвал на елементите.4 Удивените Му ученици запитали: „Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?”5
Живеем в размирни времена. Голяма буря от зло дойде върху земята. Ветровете на нечестието вият около нас; вълните на войната се нахвърлят върху нашата ладия. Както Павел писал на Тимотея: „В последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви,… имащи вид на благочестие, но отречени от силата Му.”6
Вярно е, че около нас се насъбират застрашителни облаци, но точно както думите на Спасителя донесли мир на апостолите в ладията, така те носят мир и на нас днес: „А когато чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава; това трябва да стане; но туй не е свършекът”7 „Ако сте готови, няма да се уплашите”8
На Илия Иеова казал: „Излез та застани на планината пред Господа.” Илия се подчинил и след един силен бурен вятър, след едно земетресение и огън, той бил посетен най-накрая от „тих и тънък глас”. Към Илия, който се бил скрил в една пещера, Господ запитал: „Що правиш тук, Илие?” А Илия отговорил: „Защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.” Но Господ имал важна работа, която да бъде свършена от Илия, и затова: „му рече: Иди, върни се по пътя си.”9
Ние също трябва да излезем от сигурните си скривалища, защото имаме да свършим важна работа. Чрез тихия тънък глас на Неговия Дух Господ ще ни пази, помага и напътства.
Спомнете си, че Той научил брата на Яред как да построи плавателни съдове за своето семейство, които да им помогнат безопасно да прекосят обширните води на океана, да ги предпазят от ветровете и вълните и да ги доведат в Обетованата земя.
Тези съдове били необичайни като конструкция, но били много безопасни: „И стана така, че когато биваха погребвани в дълбините, водите не им навреждаха,… и никакво морско чудовище не можеше да ги разбие, нито пък кит можа да им навреди.”10
В тези съдове обаче нямало светлина. Това безпокояло брата на Яред. Той не искал семейството му да извърши пътуването в мрак. Ето защо, вместо да чака да получи заповед, той отнесъл грижата си до Господ. „И Господ каза на брата на Яред: Какво искаш да направя, за да имате светлина във вашите плавателни съдове?”11
Отговорът на брата на Яред изисквал усърдни усилия от негова страна: Той се изкачил на планината Селим „и отрони от една канара шестнадесет малки камъка”12 След това той помолил Господ да докосне тези камъни, за да дават светлина.
Като родители и ръководители ние трябва да помним, че не е уместно Господ да ни заповядва за всяко нещо13. Подобно на брата на Яред и ние трябва внимателно да обмисляме нуждите на членовете на нашите семейства, да съставим план за задоволяването на тези нужди, и след това да отнесем нашия план до Господ чрез молитва. Това ще изисква вяра и усилия от наша страна, но Той ще ни помага ако търсим Неговото съдействие и вършим Неговата воля.
След преживяното от него с Господ, братът на Яред продължил усърдно да се подготвя за предстоящото пътуване.14 Така и ние трябва да се вслушваме в ученията на нашите пророци. Живите пророци ни съветват отново и отново да въведем ред в живота си — да се освободим от дълговете, да се запасим с храна и с други предмети от първа необходимост, да си плащаме десятъка, да получим подходящо образование, и да живеем съгласно заповедите. Подчинявали ли сме се на тези изключително важни указания?
Като гледаме в очите на нашите деца и внуци, ние виждаме съмненията и страховете на нашето време. Където и да отидат в света, тези скъпи за нас хора чуват за безработица, бедност, война, неморалност и престъпления. Те се чудят как можем да се справим с тези проблеми?
За да намерят отговорите, те поглеждат отново в нашите очи и слушат нашите думи. Чуват ли ни да говорим вярно и обнадеждаващо, въпреки изпитанията на нашето време?
Те се нуждаят да ни виждат, че продължаваме да се молим и да изучаваме Писанията заедно, че провеждаме семейна домашна вечер и семеен съвет, че служим вярно в нашите църковни призования, че редовно посещаваме храма, и че сме покорни на нашите завети. Когато видят нашата непоколебимост в спазването на заповедите, страховете им ще утихнат и доверието им в Господа ще нарасне.
Като показваме вярата си във времена на изпитания, ние ги уверяваме, че яростта на противника не е фатална. Исус се молил на Своя Отец за нас: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия”15. Тази молитва ще получи своя отговор в определените от Небесния Отец време и сезон според нашата вяра.
В същото време в нашите земни предизвикателства има смисъл и цел. Помислете за Пророка Джозеф Смит: През целия си живот той се сблъсквал с обезсърчаващо противопоставяне: болести, катастрофи, бедност, неразбиране, фалшиви обвинения, и дори преследвания. Човек би могъл да бъде изкушен да каже: Защо Господ не е закрилял Своя пророк от такива препятствия и не му е осигурявал неограничени ресурси и не е затварял устата на неговите обвинители? Отговорът е, че всеки от нас трябва да премине през определени преживявания, за да стане по-подобен на нашия Спасител. В училището на смъртния живот наставници са често болката и страданията, но уроците имат за цел да ни пречистят, благословят и укрепят, а не да ни унищожат. Господ казал на верния Джозеф:
„Сине Мой, мир на душата ти; твоите несгоди и страдания ще траят само за момент.”16
„Ако бъдеш хвърлен в бездната; ако надигащите се талази се обединят в заговор срещу теб; ако твой враг станат свирепите ветрове; ако небесата насъберат мрак и ако всички елементи се обединят, за да препречат твоя път;… знай, сине Мой, че всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро.”17
Въпреки многото изпитания в живота на Пророка Джозеф били осъществени велики неща за Възстановяването на Евангелието в тези последни дни. Джозеф разбрал и ни е учил, че когато се борел с дадено предизвикателство, Господ не го оставял да погине. По същия начин изпитанията на нашата вяра са безценни възможности да открием колко дълбоко Учителят се грижи за благосъстоянието на нашите души, за да ни помогне да устоим до края.
В наши дни подкрепящата десница на Господ достига до нас чрез обредите на Неговите свети храмове. На ранните светии в Наву Пророкът Джозеф казал: „Нуждаете се от надаряване, братя, за да можете да бъдете подготвени и способни да преодолеете всички неща”18. Колко прав е бил! Благословени с храмовите обреди и надарени със сила, за светиите от последните дни станало възможно да понесат страданията с вяра. В края на собственото си пионерско пътуване Сара Рич записала: „Ако не беше вярата и знанието, които ни бяха подарени в храма… нашето пътуване щеше да бъде като… скок в мрака.”19
Развълнуван съм от степента на страдание в опита на Спасителя. Въпреки че Той бил Единородният на Отца, коварни хора се опитвали да Му отнемат живота от самото начало. През цялото Му служение буря от слухове, лъжи и преследвания Го следвали, където и да отивал.
Особено съм впечатлен, когато мисля за седмицата непосредствено преди смъртта Му: Главните свещеници оспорили Неговата власт, опитвали се да го хванат в клопка и на два пъти устроили заговор да Го убият. В Гетсиманската градина, докато учениците Му спели, Той страдал заради греховете на цялото човечество и кървял от всяка пора. Той бил предаден, арестуван, разпитван, удрян, заплюван и бит. След разпита от ръководния съвет, Той бил подигран от Ирод и накрая бил заведен при Пилат, където бил изправен пред разгневена тълпа. Бичуван и коронован с тръни, Той бил принуден да носи Своя кръст до Голгота. Пирони били забити в Неговите ръце и крака. Тялото Му било издигнато между обикновени крадци. Войниците хвърляли жребий за земните Му притежания и Му бил даден отчет, за утоляване на жаждата Му. След шест часа,20 Той предал духа Си в ръцете на Своя Отец, издъхнал и умрял.
Когато разглеждаме от нашата земна гледна точка последната седмица от живота на Спасителя, първото ни впечатление може да бъде впечатление за страдание и унищожение. Можем да видим единствено как майката на Спасителя заедно с други ридаят при кръста, как войниците са уплашени, как земята силно е разтресена, как скали се разпукват, как завесата на храма се раздира на две и как три часа мрак покрили земята. Подобна сцена на бури и разрушения се разгърнала и в Новия свят. Казано накратко, ние виждаме как бушува ужасната буря.
Но погледнете отново — този път с окото на вярата.
Обърнете внимание, че през последните, изпълнени с агония седмици от Неговия живот, Исус поучавал, свидетелствал, повдигал духа, благославял и укрепвал хората около Него. Той възкресил Лазар от мъртвите, учил другите за Своя Отец, въвел ред в храма, разказал няколко притчи, бил свидетел на това как вдовицата дарява своята лепта, осведомил учениците Си за знаменията относно Неговото Второ пришествие, посетил дома на Симон прокажения, въвел причастието, измил нозете на апостолите и учил учениците Си да се обичат един друг. Той свидетелствал за Своята божественост като Син Божий и учил относно Утешителя, Светия Дух. В своята велика застъпническа молитва, Той се молил на Своя Отец за апостолите Си и за всички, които биха повярвали в словата им, „за да имат (Неговата) радост пълна в себе си”.21
В Неговия най-мрачен час светлината на мира и радостта не отслабнала. Тя се увеличила! След Своята смърт Той се явил на Мария Магдалена. Колко ли огромна била радостта през онази сутрин, в която вестта се разпространявала: „Той възкръсна!”22 След време Той отишъл при жените на пътя, при Клеопа и един ученик, които вървели по пътя за Емаус, при апостолите и учениците в горната стая, при Тома, който се усъмнил, и при други. И отново имало радост и ликуване за Единението и Възкресението.23
Но това не било всичко. Във видение президент Джозеф Ф. Смит — пророк, гледач и откровител — видял посещението на Спасителя в света на духовете:
„Беше се събрало на едно място безбройно множество от духовете на праведните, които бяха останали верни в свидетелството си за Исус, докато живееха в смъртността…
Всички те бяха напуснали смъртния живот с твърда надежда за славно възкресение,… (и) те бяха изпълнени с радост и веселие, и ликуваха заедно, тъй като денят на тяхното избавление беше близо.
Те се бяха събрали в очакване на пришествието в света на духовете на Сина Божий, Който да им обяви тяхното изкупление от връзките на смъртта”.
Тези верни духове знаели, че скоро „техният спящ прах ще бъде възвърнат в съвършената си форма, кост на костта си със сухожилията и плътта върху тях; духът и тялото трябвало отново да се обединят, за да не се разделят никога повече, за да могат да получат пълнота на радостта”.
„(И) докато това огромно множество чакаше и разговаряше, докато се радваха на часа на своето избавление от веригите на смъртта, синът Божий се яви и обяви свобода на пленниците, които са били верни.”24
Мои братя и сестри, колкото и мрачни да изглеждат условията в този свят днес, каквито и да са бурите, с които ние лично се сблъскваме в нашите домове и семейства, тази радост можем да имаме сега. Понякога ние не разбираме смъртта, болестите, умствените и физически увреждания, личните трагедии, войната и другите конфликти. Някои от тези неща са необходима част от нашето земно изпитание. Други, както предвидил Енох, са част от подготовката за Второто пришествие на Спасителя, когато „небесата ще помръкнат и завеса от мрак ще покрие земята; и небесата ще се тресят, а също и земята; и огромни страдания ще има сред чедата човешки, но” казва Господ „Аз ще упазя Моя народ”. И когато Енох видял всичките тези неща, той „получи пълнота от радост”25.
В това утро, в това време, когато Спасителят се е родил и възкръснал, аз ви давам специално свидетелство с радост и ликуване, че Той наистина е дошъл в този свят, страдал е за нашите грехове и ще се завърне отново. Нашата вяра в Него и подчиняването ни на Неговите заповеди ще донесат „съвършена светла надежда”26 и ще разпръснат тъмнината и мрака на отчаянието в тези неспокойни времена. Онзи, Който имал властта да успокои елементите на земята, има власт да успокои нашите души и да ни даде убежище от бурята, „Мълчи! Утихни”27.
Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.