Вечен брак
Ако искате нещо да съществува винаги, се отнасяте към него по различен начин… Превръща се в нещо специално, защото вие сте го направили такова.
Преди няколко години съпругата ми и аз отидохме на градинско сватбено тържество. По-рано този ден ние бяхме в храма, където двама млади души, които познавахме, бяха сключили вечен брак. Те бяха много влюбени. Обстоятелствата на тяхното запознанство са били почти чудотворни. Много сълзи от щастие бяха изплакани. Стояхме на редицата за благопожелания на тържеството, за да изкажем своите поздравления в края на един съвършен ден. Пред нас имаше близък приятел на семейството. Като приближи двойката той спря и с красив, ясен тенорен глас им изпя вълнуващите думи от книгата на Рут: „Гдето идеш ти, и аз ще ида, гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог; гдето умреш ти, и аз ще умра” (Рут 1:16-17).
Ние бяхме дълбоко развълнувани и се почувствахме уверени в тяхната перспектива за щастие — отчасти това е така, предполагам, защото съпругата ми и аз имахме същите тези думи на стената на нашия дом в продължение на много години.
Тъжно е че важността на тези красиви думи намалява. Твърде много бракове днес завършват с развод. Егоизмът, грехът и личните удобства често вземат превес над заветите и ангажимента.
Вечният брак е принцип, който е установен преди основаването на света и е действал на тази земя преди смъртта да дойде на нея. Адам и Ева са дадени един на друг от Бог в Едемската градина преди падението. Светите писаниия казват: „В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие; създаде ги мъж и жена, благослови ги” (Битие 5:1-2; курсив добавен).
Пророците непрекъснато са учили, че вечният брак е достигане до съвършенството и връхна точка във великият план на Бог за благославяне на Неговите деца. Президент Езра Тафт Бенсън заявява: „Верността на брачния завет носи най-пълната радост тук и славни награди в идния живот” (The Teachings of Ezra Taft Benson (1988 г.), стр. 533-534). Президент Хауърд У. Хънтър описва селестиалния брак като „висшият обряд на Евангелието,” и обяснява, че „въпреки че можело да отнеме малко повече време (за някои), вероятно дори отвъд този смъртен живот,” никой достоен човек няма да бъде лишен от него” (Teachings of Howard W. Hunter, редакция на Клайд Дж. Уилямс (1997 г.), стр. 132, 140) Президент Гордън Б. Хинкли нарича вечния брак чудесно нещо (вж. „What God Hath Joined Together,” Ensign, май 1991 г., стр. 71) и „скъпоценен дар отвъд всички други.” („The Marriage That Endures,” Ensign, май 1974 г., стр. 23).
Обаче, въпреки величието и славата на дара, той не е безплатен. В действителност той е условен, и както е бил даден, така може да бъде и отнет, ако не спазваме условията на завета, които го придружават. Раздел 131 на Учение и Завети ни казва, че „в селестиалната слава има три небеса или степени; и за да получи най-висшата, мъжът (това се отнася и за жената) трябва да влезе в този ред на свещеничеството (което означава да влезе в новият и вечен завет на брака) (вж. У. и З. 131:1-2).
Един завет е свещено обещание. Ние обещаваме да правим някои неща и Бог се обвързва да направи други. На онези, които спазват завета на брака, Бог обещава пълнотата на Своята слава, вечен живот, вечно развитие, възвисяване в селестиалното царство и пълнота на радостта. Всички знаем това, но понякога не мислим много за това, което трябва да направим, за да получим тези благословии. Светите писания изглежда ясно казват, че поне три задължения са присъщи на този завет.
Първо, вечният брак е вечен. Вечен предполага продъжителен растеж и подобрение. Това означава, че мъжът и жената истински ще се опитват да се усъвършенстват. Това означава, че брачните взаимоотношения не би следвало лекомислено да бъдат захвърлени при първите признаци на несъгласие или когато настъпят трудности. Това означава, че любовта ще става по-силна с времето, и че се простира отвъд гроба. Това означава, че всеки партньор ще бъде благословен със спътничеството на другия партньор завинаги и проблемите и различията все пак не е зле да бъдат разрешени, защото те няма да изчезнат. Вечно означава покаяние, прошка, дълготърпение, търпение, надежда, милосърдие, любов и смирение. Всички тези неща са част от всичко, което е вечно и със сигурност ние трябва да се учим на тях и да ги прилагаме, ако смятаме, че имаме право на вечен брак.
Второ, вечният брак е поставен от Бог. Това означава, че и двете страни на брачния завет са се съгласили да поканят Бог в своя брак, да се молят заедно, да спазват заповедите, да държат желанията и страстите в определени граници, които пророците са очертали. Това означава да бъдат равноправни партньори и да бъдат справедливи, верни и чисти, както извън дома, така и вътре в него. Това е част от това, което означава поставено от Бог.
Трето, вечният брак е един вид партньорство с Бог. Той обещава да продължат да живеят онези, които са запечатани в храма. Има единство със Създателя, което се съдържа в заповедите, дадени на Адам и Ева да се множат и да напълнят земята. Съществува задължението да учат децата си на Евангелието, защото те също са Негови деца. Затова ние провеждаме семейна домашна вечер и изучаваме писанията, разговаряме на евангелски теми и служим на другите. Изглежда, че има задължение да се подкрепят и поддържат един друг в призованията и в ролите, които са дадени на всеки да изпълнява. Как можем да твърдим, че сме едно с Бог, ако не се подкрепяме един друг, например когато съпругата е призована да служи в Неделното училище за деца или съпругът в епископството?
Така че заветът на брака съдържа поне тези неща, а вероятно и други. Може да не улуча право в целта, но въобще не смятам, когато казвам, че тези, които с думи или физически злоупотребяват със своите съпруги или съпрузи, или тези, които унижават, принизяват или упражняват неправедно господство в брака, не спазват завета. Нито пък онези, които пренебрегват заповедите или които не подкрепят своите ръководители. Дори онези, които почти отказват призованията, пренебрегват ближните си или са склонни да възприемат светските маниери, са в опасност. Ако не спазваме нашата част от завета, ние нямаме обещание.
Най-вече, мисля, че вечният брак не може да се постигне без нашия ангажимент да го накараме да работи за нас. По-голямата част от това, което зная по този въпрос, съм научил от моята партньорка. Вече сме женени от почти 47 години. Отначалото тя знаеше какъв брак искаше.
Започнахме като бедни студенти в колежа, но нейната представа за нашия брак се състоеше в комплект сребърни прибори. Както е общоприето днес, когато се сгодихме, тя направи списък в местния универсален магазин за нещата, които бихме искали като сватбени подаръци. Вместо в списъка да включи всички тенджери, тигани и прибори, от които се нуждаехме и се надявахме да получим, тя избра друг начин на действие. Тя попита за сребърни прибори. Тя избра модела и броя на приборите в комплекта, описа ножовете, вилиците и лъжиците в списъка със сватбени подаръци и нищо друго. Нямаше кърпи, нито тостер, нито телевизор, просто ножове, вилици и лъжици.
Сватбата мина и замина. Приятелите ни и приятелите на нашите родители ни подариха подаръци. Заминахме на кратък меден месец и решихме да отворим подаръците, когато се върнем. Когато направихме това, ние бяхме шокирани. Нямаше нито един нож или вилица в подаръците. Шегувахме се за това и продължихме живота си.
Две деца ни се родиха, докато учехме в правния факултет. Нямахме спестени пари. Но когато жена ми работеше почасово като съдия при избори или когато някой й дадеше няколко долара за рожденият й ден, тя тихичко ги заделяше и когато събереше достатъчно, тя отиваше до града да купи вилица или лъжица. Отне ни няколко години, за да съберем достатъчно прибори, които да използваме. Когато най-накрая имахме комплект от четири, ние започнахме да каним някои от нашите приятели на вечеря.
Преди те да дойдат, ние провеждахме кратък разговор в кухнята. Кои прибори щяхме да използваме, износените или неръждаемите, но от различни сервизи или специалните сребърни прибори? В тези ранни дни аз често отдавах предпочитания на неръждаемите. Беше по-лесно. Можеш да ги оставиш в миялната машина след хранене и те сами се грижеха за себе си. Среброто от друга страна изискваше много работа. Жена ми ги държеше скрити под леглото, където един крадец не би ги намерил лесно. Тя настояваше да купя плат, с който да ги увия, за да не да потъмнеят. Всеки прибор беше в отделна торбичка и не беше лека задача да събера всичките прибори. Когато сребърните прибори се използваха, те трябваше да се измият ръчно и да се изсушат, за да не останат петна, и да ги върна обратно в торбичките, така че да не потъмнеят. Увивах ги и внимателно ги скривах отново, за да не бъдат откраднати. Ако се откриеше някакво потъмняване, ме изпращаха да купя препарат за почистване на сребро и заедно ние отстранявахме петната.
С годините сервизът се увеличаваше и аз с учудване гледах как тя се грижеше за сребърните прибори. Съпругата ми никога не се ядосваше лесно. Обаче си спомням денят, когато едно от децата ни по някакъв начин се беше добрало до една от сребърните вилици и искаше да я използва, за да копае в задния двор. Този опит беше посрещнат с гневен поглед и предупреждение да не си го и помисля дори. Никога!
Забелязах, че сребърните прибори никога не се използваха за многобройните вечери на района, за които готвеше или никога не съпътстваха многобройните ястия, които приготвяше и изпращаше на другите, които бяха болни или за нуждаещи се. Никога не се използваха на пикник и на къмпинг. Всъщност никога не излизаха от къщи, и с времето дори все по-рядко се използваха на масата. Някои от нашите приятели бяха премервани на кантар, беше решено, че не отговарят на изискванията, а те дори не го знаеха. Те получаваха неръждаемите прибори, когато идваха на вечеря.
Дойде време, когато ние бяхме призовани да отидем на мисия. Пристигнах вкъщи един ден и ми се каза, че трябва да наемем сейф в банка за сребърните прибори. Тя не искаше да ги вземем с нас. Не искаше и да ги остави. И не искаше да ги загубим.
В продължение на години смятах, че тя просто беше малко ексцентрична и тогава един ден осъзнах, че дълго време тя е знаела нещо, което аз едва започвах да разбирам. Ако искаш нещо да съществува винаги, отнасяш се към него по различен начин. Браниш го и го пазиш. Никога не злоупотребяваш с него. Не го излагаш на стихиите. Не го превръщаш в нещо обичайно и обикновено. Ако някога потъмнее, с любов го излъскваш, докато не блесне като ново. Превръща се в нещо специално, защото ти си го направил такова и с времето става по-ценно и прекрасно.
Вечният брак е точно такъв. Ние трябва да се отнасяме към него точно по този начин. Моля се да видим безценния дар, който представлява, в името на Исус Христос, амин.