“Така стоят нещата”
Необходимо е да постигнем и да поддържаме стандарти, за да участваме във важните духовни събития на живота.
Добър вечер. Обичам да съм заедно с носители на Божието свещеничество и да се наслаждавам на световното братство, което споделяме и ценим. Специален дух произтича от очакването, че ще бъдем обучавани на простите и ясни неща на Евангелието на Исус Христос.
Тази вечер бележките ми ще бъдат насочени към младите мъже в Църквата. Вие, които сте от различна възрастова група, сте добре дошли да слушате.
През отминалата Коледа журналистът-кореспондент Уолтър Кронкайт участва с Хора на Табернакъла и с Оркестъра при Храмовия площад в техния коледен концерт. Той прекара 19 години като водещ на вечерните новини на Си Би Ес. Г-н Кронкайт спечели репутацията на „човека, на когото Америка най-много вярва”.1 Веднъж той бе запитан как би искал да бъде запомнен, а неговият отговор беше: „Ами като човек, който е дал най-доброто от себе си”.2 През своята ярка кариера г-н Кронкайт приключваше всяка новинарска емисия с фразата „Така стоят нещата”. Нека тази вечер поговорим за това как стоят нещата.
По време на една колова конференция неотдавна, президентът на кола сподели една история с мен. Той попитал сина си какво е било обсъждано по време на една неотдавнашна неделна вечер край огнището. Младият мъж отговорил: „Повдигане на летвата”. След това казал на баща си, че е уморен от темата, тъй като от известно време тя била обсъждана във всеки урок и събрание. Първата ми мисъл беше: „Прекрасно! Посланието на пророка се обсъжда, чуват го и действат според него.” Втората ми мисъл се отнасяше до чувствата на младия мъж относно повтарящите се напомняния. Повтарящите се напомняния могат да ни раздразнят, когато усърдно се стремим да дадем най-доброто от себе си.
Когато бях младеж, за мен беше лесно да пренебрегна постоянните напомняния на майка си: „Дейвид, помни кой си”. Напомнянето винаги причиняваше някои интересни коментари от моите приятели. Проявявах раздразнение, когато моят баща постоянно ми посочваше дома на президент Джордж Албърт Смит докато пътувахме по булевард 13 Изток в Солт Лейк Сити и ми напомняше, че един жив пророк на Бог, който ме обича, живее там. Днес аз съм извънредно благодарен за тези повтарящи се напомняния.
Изразът „повдигане на летвата” се използа често в света на спорта, за да се опише постигането на по-високи достижения. Използването на метафора от спорта може да помогне да се опише защо е извънредно важно да реагираме на онова, което президент Хинкли ни помоли да направим по време на последната конференция, когато каза: „Надявам се нашите млади мъже и нашите млади жени ще се изправят до нивото на предизвикателството, което (старейшина Балард) отправи. Трябва да вдигнем летвата по отношение на достойнството и необходимите качества на онези, които отиват в света като посланици на Господ Исус Христос.”3
Преди една година ние преживяхме едни чудесни Зимни олимпийски игри в Солт Лейк Сити. При повечето от олимпийските състезания, спортистите трябваше да достигнат минимални нива на постиженията, за да получат правото да се състезават. Животът на всеки от нас е като процеса на квалификациите за Олимпиада, тъй като трябва да достигнем и да поддържаме стандарти, за да участваме във важните духовни спортни събития на живота. Атлетите от световна класа следват дисциплинирано дневен режим. Те усъвършенстват уменията, кои-то се изискват от тяхната спортна дисциплина. Само тогава те могат да получат правото да участват в състезанието. И така трябва да бъде.
Млади мъже, ако искате да сте от световна класа и да получите правото да участвате в действително важните събития от живота като свещеническите ръкополагания, благословиите на храма и мисионерската служба, вие също трябва да си изградите дисциплиниран дневен режим от честност, добродетел, учене и молитва. И така трябва да бъде.
Олимпийците познават и разбират правилата, от които се ръководи тяхната дисциплина. Нарушените правила могат да докарат сурови наказания и дори дисквалификация. По време на последната Олимпиада неспособността да се спазват правилата, свързана с употребата на подобряващ резултатите допинг, доведе до лишаване от медали. Едно от най-суровите наказания, които се налагат на някой спортист, се случват при играта на голф. Простото подписване на картон за резултати, върху който е записан неверен резултат за някоя от 18-те дупки, води до дисквалификация. Има нулева търпимост. Няма значение дали грешката е в полза или във вреда на дадения човек; наказанието е едно и също — дисквалификация.
Вече са изминали повече от 50 години, но аз все още мога да чуя думите на длъжностното лице: „Съжалявам, синко, трябва да те дисквалифицираме, тъй като си подписал неверен картон с резултати.” Моята дисквалификация дойде в резултат на упоменаването за нуждата да коригирам резултата си пред длъжностното лице. В продължение на седмици аз си казвах: „Защо не си замълчах? Освен това грешката беше невинна. Общият сбор беше правилен.” Въпреки че представянето ми беше достатъчно добро, за да се намеря в кръга на победителите, аз напуснах раздаването на наградите с празни ръце. И така трябва да бъде.
Мои млади приятели, правилата са важни, дори решаващи. В живота също има наказания и даже дисквалификация, ако бъдат нарушени правилата. Участието ни във важните спортни събития на живота може да бъде поставено под заплаха, ако не съумеем да спазваме правилата, които се съдържат в заповедите на нашия Небесен Отец. Извършването на сексуален грях, незаконните наркотици, гражданското неподчинение или злоупотребите могат да ни оставят да бъдем само зрители в ключовите моменти. Добре бихте постъпили, ако гледате на правилата като на ограничения, целящи безопасност, а не като на вериги, които ни оковават. Подчинението изгражда сила. И така трябва да бъде.
През 1834 г., Пророкът Джозеф Смит написал: „През никой друг месец не съм бил така ангажиран, както през ноември, но тъй като животът ми се състоеше от активност и безкрайни усилия, аз си създадох следното правило: Когато Господ заповяда, извърши го.”4
За някои спортът е бизнес. Разликата между победата и загубата може да е значителна сума пари. Спортистите си наемат агенти, които да се занимават с техните бизнес дела. Агенти, лични треньори, инструктори и мениджъри съдействат на спортиста да подобри своите постижения.
Нашият Небесен Отец е осигурил на Своите скъпоценни млади синове превъзходен подкрепящ екип от хора, който е по-добър дори от този, който използват спортистите. Нашите родители са превъзходни агенти. Те се грижат за нашите интереси. Не само се интересуват от нас, но тъй като ни обичат, те са също и страхотни консултанти.
Когато апостол Павел поучавал колосяните, той казал: „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа” (Колосяните 3:20). Освен за вашите родители, помислете си за огромната мрежа от подкрепа, която е осигурена за усилване на нашите духовни постижения. Нашите епископи служат като лични треньори и използват своите свещени свещенически ключове, за да благославят живота ни. Учителите в Семинара, съветниците към кворумите и домашните учители оформят подкрепящия екип от хора, който е бил събран от Господ, за да ни помогне да се подготвим за големите игри на живота. Когато следвате и се покорявате, вашите постижения постоянно се увеличават. Когато Господ заповяда, извършете го. И така трябва да бъде.
Една от отличитерните разлики между доброто и великото е онова, което спортните психолози наричат „фокус”. Онези състезатели, които са способни да пренебрегнат маловажното и да са изцяло съсредоточени върху онова, което е важно, са способни да подобрят своите постижения. Фокусът е фактор на успеха, който е от решаващо значение.
Дочух един разговор между професионалиста по голф Арнолд Палмър и един млад носач на спортните му принадлежности, когото той използваше за първи път. Докато подаваше на г-н Палмър неговия стик, младежът му каза, че разстоянието до флагчето е 165 ярда, че има някакво невидимо течение отляво и му напомни за дългия и коварен неравен терен отдясно. По един много мил, но и твърд начин г-н Палмър напомни на младия човек, че единствената информация, от която се нуждае, е разстоянието до дупката. След това той даде да се разбере, че не желае да губи фокус, като се безпокои какво има отляво или отдясно.
Лесно е да загубим от погледа си истински важните неща в живота. Има много неща, които ни отвличат вниманието. Някои загазват във водните опасности отляво, а други намират, че дългият коварен неравен терен отдясно е непреодолим. Безопасността и успехът идват тогава, когато се поддържа фокусът върху важните възможности, които се намират направо и напред в центъра — в напредъка в свещеничеството, в това да сме достойни за храма и в мисионерската служба. И така трябва да бъде.
Нека нашият Небесен Отец благослови всеки от вас. Свидетелствам на всеки и на всички, че Исус е Христос. Той е жив и Неговата любов към нас е съвършена. Благодарен съм за великият пророк, който ни помага да разберем, че когато Господ заповяда, трябва да изпълним заповедта, защото така трябва да бъде. В името на нашия Спасител и Изкупител Исус Христос, амин.