Уповавайте на Бог, после идете и работете
Президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото Президентство
Вие показвате упованието си в Него, когато слушате с намерение да научите, да се покаете и после да вършите онова, което Той иска.
Мои обични братя и сестри, чест е да се обърна към вас в тази неделна сутрин. Смирен съм от задачата да говоря на милионите светии от последните дни и на нашите приятели по цял свят. Докато се готвех за тази свещена възможност, се молих и размишлявах, за да узная личните ви потребности и какво послание Господ желае да отправя.
Вашите нужди са големи и разнообразни. Всеки от вас е уникално дете на Бог. Бог ви познава всеки поотделно. Той изпраща послания за насърчение, поправяне и напътствие, специално за вас и вашите лични нужди.
За да открия какво Бог би желал аз да добавя към тази конференция, четох посланията на служителите Му в Писанията и в минали конференции. Получих отговор на молитвата си, докато в Книгата на Мормон четях думите на Алма, един велик Господен служител:
“О, да бях ангел и да можех да задоволя желанието на сърцето си, щото да мога да изляза и да заговоря с тръбата Божия с глас, който да разтресе земята и да възвестя покаяние на всички народи!
Да, бих провъзгласил на всяка душа с глас като гръмотевица покаянието и плана на изкуплението, та да се покаят и дойдат при нашия Бог, за да няма повече скръб по цялото лице на земята.
Но ето, съм човек и греша в желанието си; и трябва да се задоволявам с нещата, които Господ ми е отредил”1.
И после в размишлението на Алма открих напътствието, за което се молех: “Понеже ето, Господ дава на всички народи учители от собствения им народ и език да поучават словото Му, да, с мъдрост, всичко, което Той смята уместно, че те трябва да имат; ето защо виждаме, че Господ съветва с мъдрост, според онова, което е справедливо и истинно”2.
Като четях това послание от един Божий служител, задачата ми за днес стана ясна. Бог изпраща послания и упълномощени пратеници до децата Си. Аз трябва да изградя упование в Бог и Неговите служители, достатъчно за да излезем ние и да се подчиняваме на съвета Му. Той желае това, защото ни обича и желае нашето щастие. Знае също как липсата на упование в Него носи скръб.
Липсата на упование е носила печал на децата на Небесния Отец отпреди сътворението на света. Знаем чрез откровенията на Бог до Пророка Джозеф Смит, че много от нашите братя и сестри в духовния свят са отхвърлили плана за нашия смъртен живот, представен от нашия Небесен Отец и Неговия най-голям син, Иехова3.
Не знаем всичките причини за ужасния успех на Луцифер в подбуждането на онзи бунт. Една причина обаче е ясна. Онези, които са загубили благословията да дойдат на земята, не са имали достатъчно упование в Бог да избегнат вечната окаяност.
Тъжният модел на липса на упование в Бог се запазва от сътворението досега. Ще внимавам с примерите от живота на Божиите деца, тъй като не знам всичките причини за липсата на достатъчно вяра у тях, та да имат упование в Него. Мнозина от вас са изучавали моментите на криза в живота си.
Иона например не само отхвърлил Господната поръка да отиде в Ниневия, но дори тръгнал в друга посока. Нееман не могъл да се довери на напътствието на Господния пророк да се окъпе в една река, та Господ да може да го изцели от проказата му, смятайки, че простата задача е под достойнството му.
Спасителят поканил Петър да напусне безопасността на лодката, за да иде до Него по водата. Боли ни за него и чувстваме собствената си голяма потребност за повече упование в Бог, като слушаме разказа:
“А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
Но като виждаше вятъра (силен), уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?”4
Можем да почерпим смелост от факта, че Петър започнал да уповава достатъчно на Господ, за да остане верен в Негова служба чак до своето мъченичество.
Младият Нефи в Книгата на Мормон поражда в нас желание да развием упование в Господ да се покоряваме на заповедите Му, колкото и трудни да изглеждат. Нефи бил изправен пред опасност и възможна смърт, когато произнесъл следните слова на упование, които може и трябва здраво да чувстваме в сърцата си: “Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам, че Господ не дава заповеди на чедата човешки, освен ако не ще подготви пътя за тях, за да могат да изпълнят това, което Той им е заповядал”5.
Това доверие иде от познаване на Бог.Повече от всяка друга група хора на земята, чрез славните събития на възстановяването на Евангелието, ние сме почувствали мира, който Господ предлага на Своите люде, с думите “Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог”6. Сърцето ми е изпълнено с благодарност за онова, което Бог е открил за Себе си, та да можем да уповаваме в Него.
За мен всичко това е започнало през 1830 г. с едно младо момче в една горичка, край ферма в щата Ню Йорк. Момчето, Джозеф Смит-младши, минало между дърветата до едно уединено място. То коленичило в молитва с пълно упование, че Бог ще отговори на молбата му да узнае какво следва да направи, за да бъде очистен и спасен чрез Единението на Исус Христос7.
Всеки път когато чета този разказ, упованието ми в Бог и Неговите служители расте:
“…аз видях точно над главата си стълб от светлина по-ярък от слънцето, който се спусна постепенно, докато се установи върху мен.
Веднага щом той се появи, аз се намерих освободен от врага, който ме държеше обвързан. Когато светлината се установи върху ми, аз видях над мен във въздуха две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание. Единият от Тях ми проговори, като ме нарече по име и каза, посочвайки другия: Този е Моят Възлюбен Син! Него слушай!”8
Отец ни открил, че Той е жив, че Исус Христос е Негов Възлюбен Син и че Той ни обича достатъчно, за да изпрати Сина Си да спаси нас, Неговите деца. И понеже аз имам свидетелство, че Той призовал онова безкнижно момче да бъде апостол и пророк, уповавам на Неговите апостоли и пророци днес, както и на хората, които те призовават да служат на Бог.
Това упование благослови моя живот и живота на семейството ми. Преди години чух президент Езра Тафт Бенсън да говори на една конференция като тази. Той ни съветваше да правим всичко възможно да изплатим дълговете си и да останем свободни от задлъжняване. Спомена ипотеките на къщите. Каза, че може да не е възможно, но че най-добре би било, ако можем да изплатим всички свои ипотечни заеми9.
Обърнах се към съпругата си след събранието и попитах, “Мислиш ли, че има начин да направим това?” В началото не можехме. После вечерта си спомних за един имот, който бяхме придобили в друг щат. С години се опитвахме да го продадем без успех.
Но понеже уповавахме в Бог и в няколко думи от посланието на един Негов служител, в понеделник сутринта се обадихме на човека в Сан Франциско, който бе регистрирал имота ни за продажба. Бях му се обадил преди няколко седмици и тогава той бе казал, “Никой не е проявявал интерес към вашия имот от години”.
Но в понеделника след конференцията чух отговор, който до днес укрепва моето упование в Бог и служителите Му.
Мъжът на телефона каза, “Изненадан съм от позвъняването ви. Днес дойде един мъж, питайки дали може да купи имота ви”. Попитах удивен, “Колко предлага да плати?” Беше малко повече от сумата на нашата ипотека.
Човек може да каже, че това е само съвпадение. Но ипотеката ни бе изплатена. И семейството ни все още се вслушва във всяка дума от послание на пророк, което може да е изпратено да ни каже какво следва да направим, за да намерим сигурността и мира, които Бог желае да имаме.
Подобно упование в Бог може да благослови общностите така, както и семействата. Израснах в малък град в Ню Джързи. Клонът ни в Църквата имаше по-малко от 20 души, които посещаваха редовно.
Сред тях бе една жена, възрастен и много смирен член на Църквата. Тя беше емигрант и говореше със силен норвежки акцент. Беше единствен член на Църквата в нейното семейство и единствен член в града, в който живееше.
Чрез баща ми, който бе президент на клон, Господ я призова като президентка на Обществото за взаимопомощ в клона. Тя нямаше ръководство, което да й казва какво да прави. Никой друг член на Църквата не живееше близо до нея. Тя знаеше единствено, че Господ се грижи за хората в нужда, както и няколко думи от девиза на Обществото за взаимопомощ: “Милосърдието никога не отпада.”
Това се случи в разгара на така наречената Голямата депресия. Хиляди хора бяха без работа и без жилище. И така, чувствайки че Господ й е дал задача, тя помоли съседите си за стари дрехи. Переше дрехите, изглаждаше ги и ги поставяше в здрави картонени кутии на задната си веранда. Когато хора без пари се нуждаеха от дрехи и молеха съседите й за помощ, те им отговаряха, “Идете в къщата надолу по улицата. Там живее една мормонска госпожа, която ще ви даде онова, от което се нуждаете”.
Господ не влязъл в градчето, но променил част от него към по-добро. Той призовал една крехка жена – сама, която достатъчно уповавала в Него, да узнае какво Той искал тя да извърши, след което тя го свършила. Поради нейното упование в Господ тя била в състояние да помогне на стотици нуждаещи се деца на Небесния Отец в този град.
Същото упование в Бог може да благослови цели народи. Узнах, че можем да уповаваме на Бог да изпълни обещаното на Алма, “ето, Господ дава на всички народи учители от собствения им народ и език да поучават словото Му, да, с мъдрост, всичко, което Той смята уместно, че те трябва да имат”10.
Бог не управлява народите, но не ги забравя. Той може да постави на съответни постове влиятелни хора, които желаят онова, което е най-добро за народа и които уповават в Господ, и го прави11.
Виждал съм това при пътуванията си по света. В един град с население над 10 милиона души говорих на светии от последните дни, събрани с хиляди на конференция. Тя се провеждаше на голяма спорна арена.
Преди събранието да започне, видях пред мен да седи симпатичен млад мъж. Бе заобиколен от други, които подобно на него бяха по-добре облечени от повечето хора около тях. Попитах висшият ръководител на Църквата до мен кои са тези хора. Той ми прошепна, че това е кметът на града и екипът му.
Вървейки към колата си, бях изненадат да видя кмета, който чакаше да ме поздрави, наобиколен от екипа си. Той пристъпи напред, протегна ми ръка и каза, “Благодаря ви, че дойдохте в нашия град и нашата страна. Благодарни сме за това, което правите, за да изграждате и утвърждавате вашите хора. С такива хора и такива семейства бихме могли да създадем хармонията и благоденствието, които желаем за нашия народ”.
В този момент видях, че той бе един от честните по сърце люде, поставени от Бог да ръководят Неговите деца. Ние сме едно незначително малцинство сред жителите на онзи огромен град и страна. Кметът знаеше малко за нашето учение и познаваше малцина от нас. При все това Бог му бе пратил послание, че светиите от последните дни, под завет да уповават на Бог и Неговите овластени служители, ще се превърнат в светлина за неговия народ.
Познавам Божиите служители, които ще ви говорят по време на тази конференция. Те са призовани от Бог да отправят послания към Неговите деца. Господ казва за тях: “Това, което Аз, Господ, съм изрекъл, изрекъл съм го и не се оправдавам; и въпреки че небесата и земята преминават, словото Ми няма да премине, но ще бъде изпълнено всичкото, дали чрез Моя собствен глас или чрез гласа на служителите Ми, все едно”12.
Вие показвате упованието си в Него, когато слушате с намерение да научите, да се покаете и после да вършите онова, което Той иска. Ако достатъчно уповавате на Бог, за да потърсите Неговото послание във всяка проповед, песен и молитва в хода на тази конференция, ще го откриете. И ако после идете и вършите онова, което Той би желал да вършите, силата ви да уповавате в Него ще расте и с времето ще бъдете преизпълнени с благодарност да откриете, че Той ви се е доверил.
Свидетелствам, че Бог говори днес чрез Своите избрани служители в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Томас С. Монсън е Божий пророк. Нашият Небесен Отец и Неговият Син Исус Христос са живи и ни обичат. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.