2010–2019
“Дъщери в Моето царство”: Историята и делото на Обществото за взаимопомощ
Октомври 2010


“Дъщери в Моето царство”: Историята и делото на Обществото за взаимопомощ

Изучаването на историята на Обществото за взаимопомощ дава определение и израз на нашата същност като ученици и последователки на нашия Спасител Исус Христос.

Това събрание е дар за всички дъщери на Небесния Отец, които желаят да научат Неговото намерение и воля и да разберат своите отговорности в Неговия план. През изминалата година посетих много от вас и сърцето ми се вълнуваше, когато поглеждах в очите ви, когато ви прегръщах, когато се смеех с вас и когато плаках с вас, когато слушах за вашата радост, тъга и победи. Всяка от вас е изключително скъпоценна и нашият Небесен Отец ви познава. Като дъщери Божии вие се готвите за вашата вечна роля, като всяка от вас има женска идентичност, естество и отговорност. Успехът на семейства, общности, тази Църква и на безценния план на спасение зависи от вашата преданост. О, скъпи сестри, колко ви обичаме и как се молим за вас!

Всяка от нас е потопена в едно много лично земно изживяване. Две сестри, които срещнах наскоро, показват как да живеем с вяра. Една сестра живее в Бразилия. Нейният прекрасен дом от червени тухли, стоящ сред двор с червена почва, обграден от стена от червени блокчета, е един пристан и убежище от външния свят. Нейните възхитителни деца знаят как да пеят песни от Неделното училище за деца, а на стените на нейния дом са закачени изображения на Спасителя, на храмове и на Божиите пророци, изрязани от списанията Лиахона. Тя и нейният съпруг са направили лични жертви, за да бъдат запечатани в храма, така че техните деца да бъдат родени в завета. Тя ми каза, че непрекъснато се моли Господ да й даде достатъчно сила и вдъхновение, за да може да отгледа децата си в светлината, истината и силата на Евангелието.

Друга сестра живее сама в малък апартамент на 80-ия етаж на една сграда в Хонконг. Тя изпитва някои физически трудности, но е бодра и независима. Тя е единствен член на Църквата в нейното семейство. На един малък рафт са поставени нейните Писания, наръчниците на Обществото за взаимопомощ и други църковни книги. Тя е създала изпълнено с Духа убежище в своя дом и е светлина за всички членове на нейния клон.

Предупреждения

Знаем, че много сестри живеят в потискащи или опасни обстоятелства. Някои са непрекъснато гладни, други всеки ден трябва да намират сили да продължат напред с вяра, въпреки разочарованията и предателството на други хора. Понеже живеем в последните дни на тази земя, навсякъде можем да видим признаци на ожесточена борба. Ширят се митове и погрешни схващания относно силата, целта и позицията на жените светии от последните дни. Наложилите се митове налагат мнението, че ние сме по-маловажни от мъжете, че като цяло сме мили, но неинформирани, и че каквото и да правим, никога няма да бъдем достатъчно добри, за да бъдем приети от Небесния Отец. Както казва апостол Петър, има “между вас … лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил”1.

Книгата на Мормон описва какво се случва:

“Понеже ето, в този ден (Сатана) ще вилнее в сърцата на чедата човешки и ще ги подтиква към гняв срещу това, което е добро.

А други той ще усмири и ще ги приспи с плътско благополучие, тъй че те да кажат: Всичко е добре в Сион; да, Сион преуспява, всичко е добре; и тъй дяволът мами душите им и ги отвежда внимателно надолу в пъкъла.

И ето, други той ласкае, като им заявява, че няма пъкъл, и им казва: Аз не съм дявол, защото такъв няма; и тъй им шепне той в ушите, докато не ги сграбчи с ужасните си вериги”2.

Във времена, изобилстващи с получаване наготово, извинения, апатия и съблазни, дъщерите Божии, които не внимават, не се молят и не са вдъхновени, са все по-сериозно застрашени да станат онова, което Писанията описват като “(глупави) женища”3, които се кланят на редица “чужди богове”4. Тъжното е, че, в резултат на житейските трудности и популярните ереси на света много са сестрите, които вярват повече на митовете, отколкото на истината. Това отклонение от Божия план личи от откритията, че много сестри не вършат основни неща като молитва и четене на Писанията. Сам Господ е казал, че това е “ден на предупреждение, а не ден на много слова”5.

Обществото за взаимопомощ е било организирано да бъде защита и убежище

За да може да се грижи за Своите дъщери в тези усилни времена, да ги учи и вдъхновява, Бог упълномощава Пророка Джозеф Смит да организира жените на Църквата. Тази установена от Бог и ръководена от свещеничеството организация се нарича Обществото за взаимопомощ.

Целта на Обществото за взаимопомощ е да подготви Божиите дъщери за благословиите на вечния живот чрез увеличаване на вярата и личната праведност, укрепване на домовете и семействата и издирване и помагане на нуждаещите се.

Обществото за взаимопомощ дава яснота на труда ни и ни обединява като Божии дъщери в защита на Неговия план. В дни на объркана идентичност, безпорядък и бъркотия Обществото за взаимопомощ е един компас и пътеводител, който да учи верните жени на истината. Днес праведните жени търсят едно изливане на лично откровение, за да устояват на изкушенията, да се борят със злото и духовното унищожение, да се издигат над личните нещастия, като увеличават своята вяра, укрепват семейства и домове и предлагат помощ на другите.

Историята и делото на Обществото за взаимопомощ

Като президентство сме се молили, постили, размишлявали и съветвали с пророци, гледачи и откровители, за да научим какво Бог иска ние да направим, за да помогнем на Неговите дъщери да бъдат силни сред “бедствието, което ще сполети жителите на земята”6. Дойде следният отговор – сестрите на Църквата следва да познават и да се учат от историята на Обществото за взаимопомощ. Разбирането на историята на Обществото за взаимопомощ укрепва основополагащата идентичност и самостойност на верните жени.

В резултат на това в момента се довършва една история на Обществото за взаимопомощ на Църквата, която ще бъде на разположение през идната година. В очакване на това събитие историята на Обществото за взаимопомощ получава повече внимание, включително на страницата с посланието за обучение при посещение в Лиахона. Подготовката на тази история бе едно вдъхновено и изпълнено с откровение преживяване.

Докато изучавахме историята на Обществото за взаимопомощ, ние научихме, че Господната визия и цел за Обществото не е едно подтикващо към дрямка събрание в неделя. Той има предвид нещо много по-голямо от женски клуб или група за развлечения и специални интереси.

Той има за цел Обществото за взаимопомощ да помогне в изграждането на Неговия народ и да ги подготви за благословиите на храма. Той установява тази организация, за да привлече Своите дъщери към Неговото дело и за да осигури тяхната помощ в изграждането на Неговото царство и укрепването на домовете на Сион.

Историята ни учи кои сме ние

Ние изучаваме своята история, за да научим кои сме ние. Сред добрите жени по света се чувства глад те да опознаят своята идентичност, достойнство и важност. Изучаването и прилагането на историята на Обществото за взаимопомощ дава определение и израз на нашата същност като ученици и последователки на нашия Спасител Исус Христос. Нашата вярност и служба са изрази на нашето обръщане във вярата и ангажимент да Го помним и следваме. През юли 1830 г., в началото на Възстановяването на Неговата Църква, Господ избира първата жена-ръководител и казва в отправено към нея откровение, “Аз говоря на теб, Ема Смит, дъще Моя, защото истина ти казвам, всички онези, които приемат Моето Евангелие, са синове и дъщери в Моето царство”7.

Историята на Обществото за взаимопомощ ни учи, че Небесният Отец познава Своите дъщери. Той ги обича, дал им е определени отговорности и им е говорил и ги е водил през техните земни мисии. Освен това историята на Обществото за взаимопомощ въздига и утвърждава позицията на жените и показва как те работят съвместно с верни свещенически ръководители.

Историята ни учи какво следва да правим

Ние изучаваме своята история, за да научим какво следва да правим. Нашата история ни учи как да се готвим за благословиите на вечния живот. Като организация Обществото за взаимопомощ винаги е имало отговорността да организира усилията на сестрите в районите и клоновете на Сион. Чрез събранията на Обществото за взаимопомощ, служението на посещаващите учителки и тяхната обединена служба, за дъщерите Божии се полагат грижи, те са учени и вдъхновявани в своите отговорности в Господното дело и царство. Президентките на Обществото за взаимопомощ в районите и клоновете са отделени, за да ръководят това дело.

Преди една година на това събрание бяха обявени нови насоки за събранията на Обществото за взаимопомощ. Щастливи сме да ви съобщим, че в повечето райони и клонове по света президентствата на Обществото за взаимопомощ и сестрите радушно приеха тези насоки и духа, който ги вдъхнови. За нас бе радост да видим едно съживяване на историческата цел и дело на Обществото за взаимопомощ. Също така забелязахме увеличаване в достойнството, идентичността и благоговението на събранията на Обществото за взаимопомощ, когато всички събрания на сестрите сега биват наричани и обявявани просто такива каквито са – събрания на Обществото за взаимопомощ. Забелязваме увеличаване на вярата и личната праведност, укрепване на семействата и домовете и нарастване на помощта, оказана от сестрите на Обществото за взаимопомощ чрез правилното провеждане на събранията му. Всички насоки, отнасящи се до събранията на Обществото за взаимопомощ, домашното обучение и останалите дела на Обществото за взаимопомощ, са вкоренени в историята на Обществото за взаимопомощ и са одобрени от Първото Президентство.

Обществото за взаимопомощ винаги е имало отговорността да участва в делото на спасението. От началото на възстановената Църквата сестрите винаги са реагирали първи и са си тръгвали последни от арената на случките на всекидневния живот. От Обществото за взаимопомощ сестрите служат в Неделното училище за деца, Младите жени, Неделното училище и други области, като така предлагат светлина и добродетел на подрастващото поколение. Личната служба изгражда всяка отделна сестра и обединената служба на милиони верни жени създава огромна сила на вярата в Господното дело. Историята показва, че от началото на Възстановяването сестрите са заемали челни позиции в споделянето на Евангелието и продължават да допринасят в това усилие, като служат на мисии, подготвят млади мъже и жени да служат на мисии и канят свои приятели, съседи и роднини да получат благословиите на Евангелието. От историята също научаваме, че Пророкът Джозеф Смит използвал събранията на Обществото за взаимопомощ, за да наставлява сестрите в подготовката им за храма. Днес работата по семейна история и храмовата работа продължават да бъдат сред основните задължения на Обществото за взаимопомощ.

Нашето разбиране на нашата историческа цел помага на жените да се научат да подреждат своите приоритети, така че да не харчат “пари за онова, което няма стойност, нито труда си за онова, което не може да удовлетвори”8. Обществото за взаимопомощ винаги е имало отговорността да действа според ученията на апостол Павел – да учи младите жени да бъдат сдържани, дискретни и целомъдрени и да учи омъжените да обичат съпрузите и децата си и да укрепват домовете си9. Историята на Обществото за взаимопомощ ни учи да се грижим за основните неща, които ще ни спасят и осветят, както и за нещата, които са необходими да ни направят самостоятелни и полезни в Господното царство.

Постоянна тема на цялата наша история е как сестрите, които използват силата на Светия Дух, действат с вдъхновението на Господ в живота си и получават откровение за своите отговорности.

Историята обединява верните жени

Ние изучаваме своята история, защото тя обединява верните жени. Историята на Обществото за взаимопомощ е един духовен разказ за силни, верни и имащи цел жени. Като част от Господната възстановена Църква, сега Обществото за взаимопомощ съществува в над 170 страни. Навсякъде по света на всяка една пълнолетна жена в Господната Църква могат да бъдат дадени сериозни и важни отговорности.

Младите момичета и младите жени в Църквата се научават да си поставят цели чрез програмите “Вяра в Бог” и “Личен напредък”, които да ги насочат към храма и техните бъдещи отговорности. В Обществото за взаимопомощ те продължават да напредват към благословиите на храма и вечния живот, като увеличават своята вяра и лична праведност, укрепват домове и семейства и търсят и помагат на нуждаещите се. Верните сестри се учат да правят това с много малко аплодисменти и признание за свършената работа. Това е така, защото Обществото за взаимопомощ успява чрез учението на Господ Исус Христос, Който казва, че когато даваме своята милостиня (или дарения) тайно, нашият Небесен Отец, Който вижда в тайно, ще ни въздаде наяве10.

Чрез историята и делото на Обществото за взаимопомощ, ние сме свързани с едно велико световно сестринство от млади и стари, богати и бедни, образовани и неграмотни, омъжени и неомъжени, силни и непоклатими дъщери Божии.

Познаването на историята може да ни помогне да се променим

Ние изучаваме своята история, защото тя ни помага да се променяме. В края на краищата стойността на историята не е в нейните дати, епохи и места. Тя е важна с това, че ни учи на принципи, цели и модели, които да следваме, и ни помага да осъзнаем кои сме, да разберем какво да правим и ни обединява в укрепването на домовете на Сион и в изграждането на царството Божие на земята. Когато действа по един вдъхновен начин, Обществото за взаимопомощ може да замести страха, съмнението и егоизма с вяра, надежда и милосърдие. Когато придвижваме напред Господното дело, историята на Обществото за взаимопомощ ще продължи да бъде писана от верните сестри по целия свят. Господ укрепва Обществото за взаимопомощ в живото настояще и подготвя едно славно бъдеще за Своите дъщери.

Давам ви моето свидетелство за реалното съществуване на нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос. Чрез Пророка Джозеф Смит Евангелието, благата вест за нашата идентичност и цел, е било възстановено на земята. В името на Исус Христос, амин.

  1. 2 Петрово 2:1.

  2. 2 Нефи 28:20–22.

  3. 2 Тимотея 3:6.

  4. Исус Навиев 24:23.

  5. Учение и Завети 63:58.

  6. Учение и Завети 1:17.

  7. Учение и Завети 25:1.

  8. 2 Нефи 9:51.

  9. Вж. Тита 2:4–5.

  10. Вж. Матея 6:4; 3 Нефи 13:4.