Служете с Духа
Президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото Президентство
Нека правим всичко необходимо, за да бъдем достойни да имаме Светия Дух за наш спътник.
Благодарен съм за тази възможност да бъда заедно с вас, мъжете, почетени от Бог да бъдат носители на свещеничеството. Били сме призовани да упражняваме божествена сила, за да служим на децата на нашия Небесен Отец. Начинът, по който се справяме с това свое задължение, ще има вечни последици за хората, на които сме призовани да служим, за нас и за още неродените поколения.
Със свято чувство си спомням за двама носители на свещеничеството, достойни да имат Духа Божий да бъде с тях в работата, която Господ ги призовал да вършат. Те открили възстановеното Евангелие в Америка. Те били Господните служители, които първи говорили за това Евангелие на двама от моите предци от Европа.
Един от тези предци било едно младо момиче, живеещо в малка ферма в Швейцария. Другият бил млад мъж, сирак и имигрант от Германия в САЩ, живеещ в Сейнт Луис, Мисури.
И двамата чули носител на свещеничеството да свидетелства за възстановеното Евангелие – момичето край камината на малкия си дом в Швейцария, а момчето на балкона на наета зала в Америка. Те разбрали от Духа, че посланието, което тези двама старейшини им донесли, е истинно.
Момчето и момичето избрали да бъдат кръстени. Двамата се срещнали за първи път години по-късно на прашния път, като прекосили стотици мили към планините на Западна Америка. Докато вървели, те разговаряли. Те разговаряли за чудната благословия как Божиите служители ги намерили по света и за още по-чудното нещо – че те знаели, че посланието им било истинно.
Те се влюбили и сключили брак. И поради свидетелството на Духа, което се появило, когато чули думите на носителите на свещеничеството, изречени под влиянието на Светия Дух, те били запечатани за вечността от силата на свещеничеството. Аз съм един от десетките хиляди потомци на това момче и това момиче, който благославя имената на двама носители на свещеничеството, които донесли Светия Дух със себе си при изкачването на хълм в Швейцария и на събранието в Сейнт Луис.
Този щастлив разказ, и още милиони като него, се повтарят по света и ще бъдат повтаряни за поколения. За някои това ще бъде разказ за млад домашен учител, който изрекъл думи, които събудили желанието във вашия дядо да се завърне в Църквата. За други ще бъдат думите на утеха и благословия на патриарх, които укрепили вашата майка, когато трагедията почти я съборила.
В тези разкази има обща тема. Тя е силата на носител на свещеничеството да служи, като усилията му се затвърждават от силата на Светия Дух.
И така, моето послание за нас тази вечер е следното: нека правим всичко необходимо, за да бъдем достойни да имаме Светия Дух за наш спътник, след което без страх да вървим напред, така че да ни бъде дадена силата да изпълним всичко, което Господ ни призове да изпълним. Растежът на силата да служите може да идва бавно, може да идва на малки стъпки, които трудно виждате, но той ще дойде.
Тази вечер ще дам няколко предложения за това как да бъдете достойни да получите спътничеството на Светия Дух в своята свещеническа служба. След това ще ви дам няколко примера за свещеническа служба, при която можете да очаквате да видите как вашата сила да служите се укрепва от влиянието на Духа.
Сега, всички знаем, че потвърждаването в Църквата ни е дало дара на Светия Дух. Но за спътничеството на Светия Дух, за проявленията Му в нашия живот и служба, ние трябва да подредим живота си.
Ние развиваме духовни дарове, като спазваме заповедите и полагаме усилия да водим безупречен живот. За това е нужна вяра в Исус Христос да се покайваме и да бъдем пречиствани чрез Неговото Единение. И така, като носители на свещеничеството, ние следва никога да пропускаме възможност да участваме с цялото си сърце в обещанието, което се дава на всяко събрание за причастието на членовете на възстановената Църква, “да вземат върху си името на (Божия) Син и си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал, за да могат винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях”1.
Точно както трябва да бъдем пречистени от греха, за да имаме Духа с нас, така трябва да сме достатъчно смирени пред Бог, за да осъзнаваме нуждата от това. Учениците на възкресения Спасител показали това смирение, както е описано в Книгата на Мормон.
Спасителят ги подготвял за тяхното служение. Те коленичили на земята, за да се молят. Ето разказа: “И те се молеха за онова, което най-много желаеха; и те желаеха да им бъде даден Светият Дух”2. Те били кръстени като вас. Летописът гласи, че в отговор на тяхната молба, те били изпълнени със Светия Дух и с огън.
Спасителят се молил на глас, за да благодари на Неговия Отец за това, че е дал Светия Дух на хората, които Той избрал поради тяхната вяра в Него. След това Спасителят се молил хората, на които те служели, да бъдат духовно благословени. Господ помолил Неговия Отец: “Отче, Аз Те моля да дариш Светия Дух на всички онези, които ще повярват в техните слова”3.
Като смирени служители на Спасителя, ние следва да се молим проявленията на Светия Дух да ни придружават при нашата служба и при хората, на които служим. Скромната молитва към нашия Небесен Отец, с дълбока вяра в Исус Христос, е наложителна, за да можем да имаме спътничеството на Светия Дух.
Смирението и вярата, които канят духовните дарове, се увеличават, като четем и изучаваме Писанията и размишляваме върху тях. Всички сме чували това. Може би при все това прочитаме няколко реда или страници от Писанията всеки ден и се надяваме това да е достатъчно.
Но четенето, изучаването и размишляването не са едно и също нещо. Ние четем думи и може да получаваме идеи. Изучаваме и може да откриваме модели и връзки в Писанията. Но когато размишляваме, ние каним откровението на Духа. За мен размишляването се състои в обмислянето и молитвата, които се случват след като внимателно чета и изучавам Писанията.
Президент Джозеф Ф. Смит е дал пример как размишляването може да покани светлина от Бог. Това е записано в раздел 138 на Учение и Завети. Той четял и изучавал много стихове, опитвайки се да разбере как последиците от Единението на Спасителя ще послужат на хората, които са умрели без да чуят Неговото послание. Ето разказ за това как дошло откровението: “Докато размишлявах върху тези неща, които са написани, очите на разбирането ми бяха отворени, Духът Господен застана над мен и аз видях множествата на умрелите – и малки, и големи”4.
Покаянието, молитвата и размисълът над Писанията са важна част от това да бъдем достойни за даровете на Духа в нашата свещеническа служба. Допълнително увеличаване на нашата сила ще дойде, когато откликнем с вяра да работим в нашите призования с помощта на Светия Дух.
Президент Томас С. Монсън изразява това по следния начин: “Какво значи да увеличаваш призованието (си)? Значи да го изграждаш в достойнство … да го разгръщаш и укрепваш, да направиш така, че светлината на небесата да блести чрез него пред погледа на другите хора. И как може човек да увеличи едно призование? Просто като изпълнява служението, което му принадлежи”5.
Ще спомена два вида служба, за която всички сме призовани. Когато я изпълнявате под влиянието на Духа, вие и другите хора ще виждате вашата сила да служите, да укрепвате и да увеличавате службата си.
Първата е като Негов служител да учите и свидетелствате за Него. Господ включва най-младият и най-неопитния Ааронов свещеник в призованието за служба. След като описва задълженията на свещениците в Аароновото свещеничество, Той казва:
“Но нито учителите, нито дяконите имат власт да кръщават, да отслужват причастието или да полагат ръце.
Те трябва, обаче, да предупреждават, да разясняват, да увещават, да поучават и да канят всички да дойдат при Христа”6.
Тази седмица някъде по света ще има дякон, който е помолен от своя президент на кворум да покани напълно непознат член на техния кворум на събранията. Малко вероятно е тринадесетгодишния президент да каже думите “предупреждава, увещава и поучава”, но това е нещото, което Господ очаква от дякона, определен за спасителната операция.
На дякона, който получи това призование да посети този член на кворума, ще дам три обещания. Първо, когато се молиш за помощ, Духът ще успокои страховете ти. Второ, ще бъдеш изненадан, че ще знаеш какво да кажеш, когато стигнеш неговия дом и по време на разходката до сградата. Това, което ще кажеш, може да ти изглежда объркано. Но ще чувстваш, че ще ти бъдат дадени думи в момента, в който имаш нужда от тях. И трето, ще чувстваш одобрението на Господ, Който те е призовал чрез твоя президент, независимо от резултата.
Не мога да обещая, че ще имаш успех, тъй като всеки човек е свободен да избере как да откликне на Господния служител. Но дяконът, с когото Господ те е изпратил да говориш, ще помни, че си дошъл при него. Познавам едно момче, сега мъж, все още отдалечен от Църквата, при когото били изпратен един дякон, и който разказал на дядо си за такова посещение 20 години по-рано. И изглеждало, че от това нямало резултат, но въпреки това той казал името на дякона, който дошъл. Дядото ме помоли да открия и да благодаря на дякона, който бил призован да кани, увещава и поучава. Това бил само един ден в живота на едно момче, но дядото и Господ помнят думите, които момчето било вдъхновено да каже, както и неговото име.
Увещавам всички нас, млади и стари, които сме призвани да говорим на събрание в името Господно, да отхвърлим своите чувства на съмнение и неспособност. Не е необходимо да използваме красив език или да споделяме дълбоки проникновения. Прости думи на свидетелство са достатъчни. Духът ще ви даде думите, които да кажете и ще ги отнесе в сърцата на смирените хора, които търсят истината от Бог. Ако продължаваме да се опитваме да говорим в Господното име, някой ден ще бъдем изненадани да научим, че сме предупреждавали, увещавали, поучавали и канели с помощта на Духа и така сме благославяли живота на хората със сила далеч надхвърляща нашата собствена.
В допълнение на призованието да поучаваме, всички ние ще бъдем изпратени от Господ да помагаме на нуждаещите се. Това е друга свещеническа служба, при която ще почувстваме как влиянието на Духа увеличава силата ни да служим. Ще откриете, че ще можете по-добре да разпознавате болката и тревогата по лицата на хората. Имена или лица на хора от вашия кворум ще идват в ума ви с впечатлението, че са в нужда.
Епископите изпитват това чувство посред нощ и всеки път, когато застанат на подиума, наблюдавайки членовете на своя район или мислейки за хората, които ги няма. Може да им се случи, когато минават покрай някоя болница или старчески дом. Повече от веднъж при влизане през вратата на болница съм чувал думите: “Знаех си, че ще дойдете”.
Не трябва да се притесняваме за това дали знаем правилното нещо, което да кажем или направим, когато стигнем там. Обичта към Бог и Светия Дух могат да бъдат достатъчни. Когато бях млад мъж се страхувах, че няма да знам какво да направя или кажа на хора в голяма нужда.
Веднъж бях в болницата заедно с моя баща, който изглежда бе близо до смъртта. Чух как сестрите изразяват вълнението си в коридора. Изведнъж президент Спенсър У. Кимбъл влезе в стаята и седна на стола от другата страна на леглото, срещу мен. Помислих си, “Сега имам възможност да видя и чуя човек, който наистина знае да помага на болните и страдащите”.
Президент Кимбъл ни поздрави с няколко думи, попита татко дали бе получил свещеническа благословия, след което, когато татко каза, че е получил, пророкът отново седна на стола.
Чаках да видя проява на утешителните умения, които смятах, че ми липсват и от които имах такава нужда. Може би пет или десет минути след като гледах как двамата мъже тихо се усмихваха един на друг, видях как президент Кимбъл се изправи и каза, “Хенри, мисля да си тръгна преди да те изморим”.
Помислих, че бях пропуснал урока, но той дойде по-късно. В тих разговор с татко след като той се беше възстановил достатъчно, за да се прибере у дома, разговорът ни стигна до посещението на президент Кимбъл. Татко каза тихо, “От всички посещения, това най-много повдигна моя дух”.
Президент Кимбъл не изрече много думи на утеха, поне такива, каквито да чуя, но той следваше Духа Господен като негов спътник в даването на утеха. Сега осъзнавам, че той показваше на практика урока, даден от президент Монсън: “Как човек да увеличи призованието си? Просто като изпълнява служението, което му принадлежи”.
Това важи и когато сме призовани да проповядваме Евангелието чрез Духа, или да отидем със Светия Дух при хората с отпуснати ръце и немощни колене7. Нашата свещеническа служба ще бъде укрепена, хората ще бъдат благословени и светлината на небесата ще бъде там. Светлината на небесата ще бъде там както за нас, така и за хората, на които служим. Може да бъдем уморени. Нашите проблеми и тези на семейството ни може да ни изглеждат големи. Но хората, които служат под влиянието на Духа, ще получат насърчение като благословия.
Президент Джордж К. Канън преживя голям дял тъга, противопоставяне и изпитания през годините на своята свещеническа служба. Той също така имаше спътничеството на Светия Дух в трудните времена и тежката служба. Ето неговото обещание към нас в нашата свещеническа служба и в семействата ни. За мен то се е изпълнявало, когато съм чувствал Духа в своята свещеническа служба. “Когато тъмнина изпълни умовете ни, ние можем да разберем, че нямаме Духа Божий. Когато сме изпълнени с Духа Божий, ние чувстваме радост, мир и щастие, независимо от обстоятелствата, в които се намираме; защото това е дух на бодрост и щастие. Господ ни е дал дара на Светия Дух. Наша е привилегията да имаме този Свят Дух да владее в нас, така че от сутрин до вечер и от вечер до сутрин да имаме дадените ни от Него радост, светлина и откровение”8.
Можем да очакваме тази благословия на щастие и радост, когато имаме нужда от нея във времена на трудност в нашата вярна свещеническа служба.
Свидетелствам, че сме призовани от Бог чрез пророчество. Това е истинната Църква на Исус Христос, възстановена чрез Пророка Джозеф Смит. Бог е жив и чува всяка наша молитва. Исус е възкресения Христос и наш Спасител. Вие можете да знаете, че тези неща са истинни чрез силата на Светия Дух, която ще ви придружава във вашата служба. В името на Исус Христос, амин.