Божественият дар на благодарността
Президент Томас С. Монсън
President of the Church
Благодарното сърце … се проявява чрез изразяване благодарност на нашия Небесен Отец за Неговите благословии и на хората около нас за всичко, което са направили и донесли в живота ни.
Това беше една чудесна сесия. Когато бях призован за президент на Църквата, си казах, “Ще си запазя една задача за себе си. Ще бъда съветник за Хора на Табернакъла”. Много съм горд с моя хор!
Веднъж моята майка ми каза, “Томи, много се гордея с всичко, което си направил. Но имам да ти направя една забележка. Трябваше да продължиш да се занимаваш с пиано”.
И така, аз отидох до пианото и изсвирих нещо за нея: “Ето ни, отиваме на рожден ден”1. После я целунах по челото, а тя ме прегърна.
Мисля за нея. Мисля за баща ми. Мисля за всички онези висши ръководители, които упражняваха влияние върху мен, както и за другите, включително вдовиците, които посещавах – 85 на брой, с по някое пиле за печене, а понякога и малко джобни пари.
Веднъж посетих една от тях късно през нощта. Беше полунощ, когато стигнах до дома за възрастни хора, и дежурният на рецепцията каза, “Сигурен съм, че е заспала, но ми поръча да я събудя, защото каза, “Знам, че той ще дойде”.
Улових ръката й; тя ме повика по име. Беше напълно будна. Притисна ръката ми до устните си и каза, “Знаех, че ще дойдеш”. Как бих могъл да не дойда?
Хубавата музика ме вълнува по същия начин.
Мои обични братя и сестри, чухме вдъхновени послания на истина, надежда и обич. Мислите ни се обърнаха към Него, Който извърши единение за греховете ни, Който ни показа начина, по който да живеем и да се молим, и ни демонстрира чрез собствените Си действия благословиите от службата – тъкмо нашият Господ и Спасител Исус Христос.
В книгата на Лука, глава 17, четем за Него:
“И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.
И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
извикаха с силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
И падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин.
А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата?
Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели”2.
Чрез божествена намеса хората, които били прокажени, били избавени от една жестока, продължителна болест и получили нов живот. Проявената благодарност от единия заслужила благословията на Учителя, неблагодарността на деветимата – Неговото разочарование.
Мои братя и сестри, дали ние помним да отдаваме благодарности за получените благословии? Да благодарим искрено не само ни помага да разпознаем благословиите си, но също така отключва вратите на небесата и ни помага да усетим Божията любов.
Моят обичан приятел президент Гордън Б. Хинкли казва, “Когато крачите в благодарност, не живеете с високомерие, грижа и егоизъм; живеете в дух на благодарност, който ви прилича и ще благослови живота ви”3.
В книгата на Матея в Библията намираме друг разказ за благодарност, този път проявен от Спасителя: Докато 3 дни пътувал из пустинята, над 4 000 души Го следвали и пътували с Него. Той изпитвал състрадание към тях, защото през всичките три дни те не били яли нищо. Учениците Му обаче попитали, “Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?” Подобно на мнозина от нас, учениците виждали само това, което липсва.
“Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
Тогава (Исус) заповяда на народа да насядат на земята.
И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа”.
Забележете, че Спасителят благодарил за онова, което имали – и последвало чудо: “И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни”4.
Всички ние сме преживявали моменти, когато съсредоточаването ни е било върху това, което липсва, вместо върху благословиите ни. Гръцкият философ Епиктет казва, “Мъдър е онзи, който не тъжи за нещата, които няма, но се радва за онези, които има”5.
Благодарността е божествен принцип. Господ заявява чрез едно откровение, дадено на Пророка Джозеф Смит:
“Благодари на Господа, твоя Бог, за всички неща …
И в нищо човек не наскърбява Бога и срещу никой не е разпалена яростта Му, освен срещу онези, които не признават Неговата ръка във всичко”6.
В Книгата на Мормон ни се казва “да живеете ежедневно отдавайки благодарности за многобройните милости и благословии, с които (Бог) ви е надарил”7.
Независимо от обстоятелствата ни всеки от нас има много неща, за които да бъде благодарен, ако само спрем за миг и поразмислим за благословиите си.
Това е едно прекрасно време да бъдем на земята. Макар че днес по света има много лошо, много неща са правилни и добри. Има успешни бракове, родители, които обичат децата си и правят жертви за тях, приятели, които ги е грижа за нас и ни помагат, учители, които преподават. Нашият живот е благословен по безброй начини.
Ние можем също да извисим себе си и околните, когато откажем да останем в сферата на отрицателното мислене и култивираме в сърцата си отношение на благодарност. Ако неблагодарността се смята за един от най-сериозните грехове, то благодарността заема място сред най-благородните добродетели. Някой беше казал, че “благодарността е не само най-голямата добродетел, но и баща на всички останали”8.
Как можем да култивираме в сърцата си отношение на благодарност? Президент Джозеф Ф. Смит, шести президент на Църквата, дава един отговор: Той казва: “Благодарният човек вижда по света толкова неща, за които да бъде благодарен и за него доброто е по-силно от злото. Любовта побеждава ревността, а светлината изтласква мрака от живота му”. Той продължава: “Гордостта унищожава нашата благодарност и установява на нейно място егоизъм. Колко по-щастливи сме в присъствието на някоя благодарна и любяща душа и колко трябва да внимаваме да култивираме чрез живот в молитва едно отношение на благодарност към Бог и към хората!”9
Президент Смит ни казва, че животът в молитва е ключът да притежаваме благодарност.
Правят ли ни щастливи материалните притежания? Вероятно за момента. Обаче нещата, които дават дълбоко и трайно щастие и благодарност, не могат да бъдат купени с пари: нашите семейства, Евангелието, добрите приятели, здравето, способностите, любовта на хората около нас. За жалост, това са някои от нещата, които си позволяваме да възприемаме като даденост.
Английският автор Алдъз Хъксли пише, “Повечето човешки същества имат почти безкрайна способност да приемат нещата за даденост”10.
Често приемаме за даденост самите хора, които повече от всичко заслужават нашата благодарност. Нека не чакаме, докато стане твърде късно да изразим тази благодарност. Говорейки за обичните хора, които загубил, един човек изразил съжалението си по следния начин: “Помня онези щастливи дни и често ми се ще да можех да изкажа в ушите на мъртвите благодарността, която заслужаваха приживе и получаваха толкова рядко”11.
Загубата на обични хора неминуемо носи в сърцата ни известно съжаление. Нека сведем подобни чувства до минимума, позволен от човешкото естество, като често изразяваме своята обич и благодарност. Никога не знаем кога ще стане твърде късно за това.
Благодарното сърце освен това се проявява чрез изразяване благодарност на нашия Небесен Отец за Неговите благословии, и на хората около нас за всичко, което са направили и донесли в живота ни. Това изисква съзнателно усилие – поне докато наистина сме усвоили и култивирали едно отношение на благодарност. Често ние се чувстваме благодарни и възнамеряваме да изразим благодарностите си, но забравяме да го сторим или просто не стигаме дотам. Някой беше казал, че да чувстваме благодарност и да не я изразим е като да опаковаме подарък и да не го поднесем12.
Когато в живота си се сблъскваме с предизвикателства и проблеми, често ни е трудно да се съсредоточим над своите благословии. Обаче ако потърсим достатъчно дълбоко и усърдно, ще сме в състояние да усетим и разпознаем именно колко много ни е било дадено.
Споделям с вас разказ за едно семейство, което съумяло да открие благословии посред най-сериозни предизвикателства. Прочетох този разказ преди много години и го запазих заради посланието в него. Написан е от Гордън Грийн и бе отпечатан в едно американско списание преди повече от 50 години.
Гордън разказва как отрасъл в една ферма в Канада, където с братята и сестрите си трябвало от училище да бърза към къщи, докато останалите деца играели на топка и отивали да плуват. Баща им обаче имал способността да им помага да разберат, че трудът им бил ценен. Това било особено вярно след събиране на реколтата, когато семейството празнувало Деня на благодарността, защото в този ден бащата им давал голям подарък. Той ги карал да правят преглед на всичко, което имат.
В утрото на Деня на благодарността той ги водел в зимника с неговите бъчви с ябълки, сандъци с цвекло, моркови, опаковани в пясък и купища чували с картофи, грах, царевица, боб, желета, ягоди и други консервирани храни, които изпълвали техните полици. Карал децата внимателно да преброят всичко. После отивали в плевника и установявали колко тона сено имало там и колко бушела зърно – в хамбара. Преброявали кравите, прасетата, пилетата, пуйките и гъските. Бащата им казвал, че искал да види в какво положение са и какво имат, но те знаели, че всъщност той искал да осъзнаят в този празничен ден колко изобилно ги е благословил Бог и как е възнаградил всичките им часове на труд. Накрая, като сядали около угощението, което била приготвила майка им, благословиите били нещо, което чувствали.
Гордън посочва обаче, че Денят на благодарността, който помни най-много, бил в годината, когато сякаш нямало нищо, за което да са благодарни.
Годината почнала добре: имали останало сено от преди, много семена, четири малки прасенца; баща им имал малко пари, заделени настрана, така че можел да си позволи да купи балировачка – една чудесна машина, за която повечето фермери само си мечтаели. Това била също годината, в която в градчето им дошло електричество – макар и не до тях, защото не могли да си го позволят.
Една вечер, докато майката на Гордън перяла многото пране, таткото пристъпил напред и заел мястото до дъската за пране, като помолил жена си да си почине и да поплете. Той рекъл, “Прекарваш повече време в пране, отколкото в спане. Мислиш ли, че трябва да се понапрегнем и да си прекараме електричество?” Макар и въодушевена от перспективата, майката проронила няколко сълзи, докато си мислела за балировачката, която нямало да си купят.
И така, електрическият кабел стигнал и до тяхната улица в онази година. Макар да не било никакъв каприз, те се сдобили с перална машина, която самичка работела по цял ден, и с бляскави крушки, които се люлеели от всеки таван. Нямало повече лампи, които да се пълнят с газ, фитили за подрязване и осаждени комини за чистене. Лампите тихо били отнесени на тавана.
Идването на електричеството до фермата им било почти едничкото хубаво нещо, което им се случило онази година. Тъкмо когато реколтата им почнала да никне от земята, завалели дъждове. Когато водите спрели, не било останало нито едно растение. Засели отново, но нови дъждове утъпкали посевите в земята. Картофите им изгнили в калта. Продали две крави и всички прасета и други животни, които имали намерение да задържат, получавайки много ниски цени, защото всички други правели същото. Всичко, което прибрали като реколта в онази година, било малко ряпа, която някак си оцеляла в бурите.
После отново дошъл Денят на благодарността. Майка им рекла, “Може би е по-добре да го забравим тази година. Нямаме дори една останала гъска”.
В утрото на Деня на благодарността обаче бащата на Гордън се появил с един заек и помолил жена си да го сготви. Неохотно тя се заела, изтъквайки, че ще трябва много време да бъде сготвено това жилаво старо животно. Когато той накрая бил сервиран на масата заедно с част от оцелялата ряпа, децата отказали да ядат. Майката на Гордън заплакала и тогава бащата направил нещо странно. Той се качил на тавана, взел една газена лампа, сложил я обратно на масата и я запалил. Казал на децата да угасят електрическите лампи. Когато там отново засветила само газената лампа, те не могли да повярват, че преди е било толкова тъмно. Чудели се как изобщо са могли да виждат каквото и да е без ярката електрическа светлина.
Храната била благословена и всички се нахранили. Когато вечерята свършила, всички седели мълчаливо. Гордън пише:
“На скромното мъждукане на старата лампа можехме отново да виждаме ясно …
Беше чудесно ядене. Заекът бе с вкус на пуйка, а репите – най-крехките, които можехме да си спомним …
… Домът ни …, въпреки всичко, което липсваше, бе толкова богат за нас”13.
Мои братя и сестри, да изразяваме благодарност е мило и пълно с уважение; да постъпваме с благодарност е щедро и благородно; но да живеем винаги с благодарност в сърцата си е да се докоснем до небесата.
Като завършвам тази сутрин, молитвата ми е освен за всичко друго, за което можем да бъдем благодарни, да отправяме благодарност за нашия Господ и Спасител, Исус Христос. Неговото славно Евангелие дава отговори на най-големите въпроси на живота: Откъде сме дошли? Защо сме тук? Къде отиват духовете ни, след като умрем? Това Евангелие носи на хората, които живеят в мрак, светлината на божествената истина.
Той ни е научил как да се молим. Той ни учи как да живеем. Той ни учи как да мрем. Неговият живот е едно наследство на обич. Болните, които изцелил; потиснатите, на които дал надежда; грешниците, които спасил.
Накрая Той останал сам. Някои от апостолите се съмнявали; един от тях Го предал. Римските войници проболи ребрата Му. Гневната тълпа отнела живота Му. И въпреки това от Голгота звучат Неговите състрадателни думи: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят”14.
Кой е “ Човек на скърби, навикнал на печал15”? “Кой е този Цар на славата16”, този Господ на господарите? Той е нашият Учител. Той е нашият Спасител. Той е Синът Божий. Той е Източникът на спасението ни. Той ни призовава, “Дойдете след Мене”17. Той ни напътства, “Иди и ти прави също така”18. Той умолява, “ще пазите Моите заповеди”19.
Нека Го следваме. Нека подражаваме на Неговия пример. Нека се подчиняваме на словата Му. Като правим това, ние Му поднасяме божествения дар на благодарността.
Моята искрена прочувствена молитва е да можем в личния си живот да отразяваме тази чудесна добродетел на благодарността. Нека тя да прониква в самите ни души, сега и още повече в бъдеще. В святото име на Исус Христос, нашият Спасител, амин.