Нека бъде светлина!
Старейшина Куентин Л. Кук
от Кворума на дванадесетте апостоли
В нашия все по-неправеден свят е от основна важност ценностите, основаващи се на религиозното вярване, да бъдат част от обществения диалог.
Миналия месец отпразнувах рождения си ден. За подарък моята съпруга Мери ми подари диск, съдържащ песни за надежда и вяра, изпълнени от прочутата английска певица Вера Лин, която вдъхновявала слушателите си по време на трудните дни на Втората световна война.
Има малко история зад причината моята съпруга да ми даде този подарък. Бомбардировките на Лондон през септември 1940 г. започнали един ден преди да се родя1. Майка ми, слушайки съобщенията за внезапната бомбардировка в болничната стая, решила да ме кръсти на радио-водещия, чието първо име било Куентин.
Певицата Вера Лин сега е на 93 години. Миналата година някои от нейните песни от войната бяха наново пуснати на пазара и незабавно се изкачиха на върха на британските музикални класации. По-възрастните от вас може и да си спомнят някои от песните, като например “Белите скали на Дувър”.
Една от песните, озаглавена “Когато светлините (по света) отново светнат” дълбоко ме развълнува. Песента ми напомни за две неща – първо, пророческите думи на един английски държавник: “Лампите изгасват из цяла Европа. В наше време повече няма да ги видим светнати;”2 и второ, за бомбардировките над английски градове като Лондон. За да бъде по-трудно на атакуващите бомбардировачи да откриват целта, били въведени затъмнения. Светлините били гасени, а прозорците затъмнявани.
Песента отразява оптимистичната надежда свободата и светлината да бъдат възстановени. За нас, които разбираме ролята на Спасителя и светлината на Христос3 в продължаващия конфликт между доброто и злото, аналогията между войната и моралния конфликт днес е ясна. Тъкмо чрез светлината на Христа цялото човечество “може да (различава) доброто от злото”4.
Никога не е било лесно свободата и светлината да бъдат постигнати и поддържани. От времето войната в небесата силите на злото са впрегнали всяко налично средство, за да премахнат свободата на избор и да изгасят светлината. Атаката срещу моралните принципи и религиозната свобода никога не е била по-силна.
Като светии от последните дни ние трябва да правим най-доброто, на което сме способни, за да опазваме светлината и да защитаваме своите семейства и общности от тази атака срещу моралността и религиозната свобода.
Да защитаваме семействата
Постоянна опасност за семейството е нападението на зли сили, което сякаш идва отвсякъде. Макар нашата основна цел да трябва да бъде търсене на светлина и истина, би било мъдро да не допускаме в домовете си смъртоносните бомби, които унищожават духовното развитие и растеж. Особено порнографията е оръжие за масово морално унищожение. Нейното влияние в разрушаването на морални ценности е водещо. Някои телевизионни програми и интернет сайтове са също толкова смъртоносни. Тези зли сили премахват светлината и надеждата от света. Моралният упадък се задълбочава все повече5. Ако не успеем да предотвратим влиянието на злото в нашите домове и в живота ни, нека не се изненадваме, когато унищожителни морални експлозии нарушат мира, идващ като награда за праведен живот. Наша отговорност е да бъдем в света, но не и от света.
В допълнение на това ние трябва значително да увеличим религиозното поклонение у дома. Семейната домашна вечер, всекидневната семейна молитва и изучаването на Писанията са от основно значение. Необходимо е да внесем в домовете си материали, чиито съдържание е “добродетелно, хубаво или достойно за похвала”6. Ако превърнем домовете си в свети места, които ни закрилят от злото, ние ще бъдем защитени от неблагоприятните последици, разкрити в Писанията.
Да защитаваме общността
В допълнение на това да защитаваме своите семейства, ние следва да бъдем източник на светлина в защита на нашите общности. Спасителят казва, “Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата”7.
Нашето съвремие е било описано като “време на изобилие и век на съмнение”8. Основното вярване в силата и властта на Бог не само бива поставяно под въпрос, но и хулено. Как при тези обстоятелства можем да укрепваме тези ценности по начин, който да повлияе на невярващите и апатично настроените и да помогне да се предотврати бързото затъване в насилие и зло?
Този въпрос е изключително важен. Спомнете си за пророк Мормон и страданието му, когато казва “как можахте да отхвърлите този Исус, Който стоеше с отворени обятия, за да ви приеме!”9 Страданието на Мормон било съвсем основателно и неговият син Мороний останал, за да опише “тъжната история за унищожението на народа (си)”10.
Моят личен опит, докато съм живял и общувал с хора по целия свят, ме кара да бъда оптимистично настроен. Вярвам, че светлината и истината ще бъдат съхранени в наше време. Сред всички народи има много хора, които се покланят на Бог и се чувстват отговорни пред Него за своите действия. Някои наблюдатели дори вярват, че са свидетели на едно глобално възраждане на вярата11. Като ръководители на Църквата сме се срещали с ръководители на други вероизповедания и виждаме, че съществува обща морална основа, която преодолява теологичните различия и ни обединява в желанието ни да установим едно по-добро общество.
Също така откриваме, че повечето хора все още уважават основните морални ценности. Но не се заблуждавайте: съществуват и хора, които са решени както да разрушат вярата, така и да отхвърлят каквото и да било религиозно влияние в обществото. Други зли хора експлоатират, манипулират и съсипват обществото с наркотици, порнография, сексуална експлоатация, трафик на хора, кражби и нечестни бизнес практики. Силата и влиянието на тези хора е много голямо, макар те да са относително малко на брой.
Винаги е имало конфликт между хората с вяра и онези, които биха искали да премахнат религията и Бог от обществения живот12. Много влиятелни хора днес отхвърлят моралния светоглед, основан на християнските ценности. Според тях не съществува обективен морален порядък13. Те вярват, че на моралните цели не трябва да се дава преимущество14.
При все това повечето хора се стремят да бъдат добри и почтени. Светлината на Христос, която се различава от Светия Дух, подхранва тяхната съвест. Знаем от Писанията, че светлината на Христос е “Духът, (който) дава светлина на всеки човек, който идва на света”15. Тази светлина е дадена “заради целия свят”16. Президент Бойд К. Пакър учи, че това е “източник на вдъхновение, който притежава всеки от нас заедно с другите членове на човешкия род”17. Затова мнозина ще приемат морални ценности, дори когато те са основани на религиозни убеждения, които те лично не подкрепят. Както четем в Мосия в Книгата на Мормон, “не се случва често гласът на народа да желае нещо противно на онова, което не е право; но често се случва по-малката част от народа да желае онова, което не е право”. След това Мосия предупреждава, “ако дойде времето, когато гласът на народа избере беззаконие, тогава е времето, когато ще ви сполетят възмездията Божии”18.
В нашия все по-неправеден свят е от основна важност ценностите, основаващи се на религиозното вярване, да бъдат част от обществения диалог. Моралната позиция, информирана от религиозната съвест, трябва да получи равен достъп до общественото пространство. Според конституциите на повечето държави, на религиозната съвест не трябва да се дава предимство, но също така тя не трябва да бъде игнорирана19.
Религиозната вяра е хранилище на светлина, знание и мъдрост и тя значително допринася за благосъстоянието на обществото, когато последователите й следват морален модел на поведение, защото се чувстват отговорни пред Бог20.
Два религиозни принципа ще илюстрират тази теза.
Почтено поведение, мотивирано от отговорност пред Бог
Тринадесетата точка от Символа на вярата започва с, “Вярваме в това да сме честни”. Честността е принцип, вкоренен в религиозното вярване и представлява един от основните Божии закони.
Преди много години, когато бях адвокат в Калифорния, един мой приятел и клиент, който не беше член на нашата вяра, дойде да ме види и с голям ентусиазъм ми показа писмо, получено от един от нашите епископи на близък район. Епископът написал, че един от поверените му членове, бивш служител на моя клиент, бе взел материали от обекта на клиента ми с обяснението, че били в повече. Но след като станал отдаден светия от последните дни и полагайки усилия да следва Исус Христос, този служител осъзнал, че действията му били непочтени. В писмото била включена сума пари, която да покрие не само цената на материалите, но и лихва. Клиентът ми бе впечатлен от това, че чрез неплатеното си свещеничество Църквата помагаше на този мъж в усилието му да се помири с Бог.
Помислете каква светлина и истина притежава споделената почтеност в християнския свят. Помислете какво би било нашето общество, ако младежите не преписваха в училище, възрастните бяха честни на работните си места и почитаха брачните си завети. За нас идеята за фундаментална почтеност се корени в живота и ученията на Спасителя. Почтеността е ценено качество при много други вероизповедания и в историческата литература. Поетът Робърт Бърнс казва, “Почтеният човек е най-благородното Божие дело”21. Почти винаги хората с вяра се чувстват отговорни пред Бог да постъпват почтено. Затова онзи мъж от Калифорния се бе покаял за своето предишно непочтено действие.
По време на една миналогодишна своя реч Клейтън Кристенсън, професор в Харвард и църковен ръководител, споделя истинския разказ на един негов колега, който изучавал демокрацията. Този негов приятел бил изненадан колко важна е религията за демокрацията. Той посочил, че в общества, в които гражданите от малки са учени да чувстват отговорност пред Бог да бъдат честни и почтени, те ще следват правила и практики, които макар да не могат да бъдат наложени, въздигат демократични идеали. В общества, за които това не важи, не може да има достатъчно полицаи, които да наложат почтено поведение22.
Явно е, че моралните ценности по отношение на почтеността могат да играят важна роля в установяването на светлина и истина и подобряването на обществото и следва да бъдат ценени от хората, които нямат вяра.
Всички Божии деца са наши братя и сестри
Втори пример за това как религиозното вярване може да бъде полезно за обществото и да даде светлина на света е ролята на религията да накара Божиите деца да се отнасят едни към други като братя и сестри.
Много основани на вярата институции през последните два века са заемали челни позиции в помагането и спасяването на хора, подложени на жестоки обстоятелства, защото вярвали, че всички хора са сътворени по образ и подобие Божии23. Уилям Уилбърфорс, големият английски държавник, допринесъл за забраната на търговията с роби във Великобритания, е отличен пример за това24. “Изумителна благодат”, вълнуващият химн, и филмът със същото заглавие показват атмосферата в началото на ХІХ век и описват разказа на неговите героични усилия. Неуморните усилия на Уилбърфорс дали начало на забраната на тази ужасна, угнетяваща, жестока и користна практика. Като част от това усилие, заедно с други ръководители, той се заел да реформира обществения морал. Вярвал, че образованието и държавните институции следва да се основават на морала25. “Неговата … визия за морално и духовно обновление била целта на живота му, било когато защитавал брачната институция, атакувал търговията с роби или енергично защитавал Господния ден”26. С нестихваща енергия той помогнал да се мобилизират моралните и обществените ръководители на страната в общонационална борба срещу покварата27.
В нашата ранна църковна история голямото мнозинство членове не били съгласни с робството28. Това била основна причина, редом с техните религиозни вярвания, за враждебността и насилието срещу тях, кулминиращи в заповедта за изтребление на губернатор Богз в Мисури29. През 1833 г. Джозеф Смит получава откровение, което гласи, “не е правилно който и да е човек да бъде под робството на друг”30. Нашата отдаденост към свободата на религията и към това да се отнасяме към всички хора като към синове и дъщери заема централно място в нашето учение.
Това са само два примера как основаните на вяра ценности укрепват принципите, които значително благославят обществото. Има още много такива. Ние следва както сами да установяваме морални ценности, които да благославят цялото общество, така и да подкрепяме почтените хора, които правят това.
Нека кажа ясно, че всички гласове в публичното пространство трябва да бъдат чути. Нито религиозните, нито светските гласове следва да бъдат заглушавани. Освен това ние не трябва да очакваме, че поради факта, че нашето мнение се корени в религиозни принципи, то трябва автоматично да бъде прието и да му бъде даден привилегирован статут. Но също така е ясно, че гледните точки и ценностите имат правото да бъдат претегляни според своите качества.
Моралната основа на нашето учение може да бъде маяк за света и обединяваща сила за моралността и вярата в Исус Христос. Ние трябва да защитаваме своите семейства и да застанем начело с всички хора с добра воля, правейки всичко възможно да опазим светлината, надеждата и моралността в своите общности.
Ако живеем според тези принципи и ги оповестяваме, ние ще следваме Исус Христос, Който е истинската светлина на света. Можем да бъдем сила за праведност при подготовката за Второто пришествие на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Очакваме прекрасния ден, когато “свободните сърца ще пеят и светлините ще греят по целия свят”31. В святото име на Исус Христос, амин.