2010–2019
Постоянни и непоклатими
Октомври 2010


Постоянни и непоклатими

Ако сме верни и устоим до края, ще получим всичките благословии на Небесния Отец, тъкмо вечен живот и възвисяване.

Благодарна съм да бъдат част от това събрание на верни жени по цял свят. Срещала съм стотици от вас в различни страни. Вашата вярност и преданост са ме укрепявали. Вашите примери за доброта и отдаденост към Евангелието са ме вдъхновявали. Вашите дискретни, скромни прояви на безкористна служба и словата ви на свидетелство и убеденост са ме смирявали.

Ще задам на всяка една тази вечер същите въпроси, които съм задавала на много от вас в разговорите ни:

  1. Какво ви помага да бъдете постоянни и непоклатими, когато се сблъсквате с предизвикателствата, които са изпитание за вярата ви?

  2. Какво ви поддържа в изпитания и несгоди?

  3. Какво ви помага да устоявате и да бъдете истински ученици на Христа?

Някои от отговорите, които сте ми давали, включват:

  1. Знанието ви, че Небесният Отец ви обича и се грижи за вас.

  2. Надеждата ви, че чрез единителната жертва на Исус Христос всичките благословии, обещани на верните, ще бъдат изпълнени.

  3. Знанието ви на плана на изкупление.

Посланието ми днес ще се разшири до онези твърдения, които идват от сърцата ви.

Римляните 8:16 гласи, “Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада”. Първият път, когато помня, че почувствах с пълна сигурност, че Небесният Отец ме познава, обича и се грижи за мен, бе когато влязох в кръщелните води на 15 години. Преди това знаех, че Бог съществува и че Исус Христос е Спасителя на света. Вярвах в Тях и Ги обичах, но никога не бях усещала Тяхната любов и грижа към мен, като отделна личност, до онзи ден, в който се възрадвах на възможността да сключа кръщелни завети.

Осъзнах какво голямо чудо е да бъдеш намерен и учен от мисионерите, особено само от една шепа мисионери сред два милиона души! Тогава узнах, че Небесният Отец ме познава и обича по такъв специален начин, че е насочил мисионерите към моя дом.

Сега знам, че Бог е един Бог на обич. Това е истина, защото всички ние сме Негови деца и Той желае всички ние да имаме радост и вечно щастие.Неговото дело и слава са ние да можем да имаме безсмъртие и живот вечен1. Затова Той ни е дал един вечен план на щастие. Нашата цел в живота е да получим вечен живот и възвисяване за себе си и да помогнем на другите хора да постигнат същото. Той създал тази земя за нас, за да получим физическо тяло и вярата ни да бъде изпитана. Дал ни е скъпоценния дар на свободния избор, чрез който можем да изберем пътя, водещ към вечното щастие. Планът на изкуплението на Небесния Отец е за вас и мен. Той е за всички Негови деца.

“И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ ги създаде; мъж и жена ги създаде.

И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята”2.

“И Той им даде заповеди, че трябва да се покланят на Господа своя Бог. … И Адам се подчини на заповедите Господни”3.

Адам и Ева родили деца и планът продължил да се осъществява.

Знам, че всяка от нас има важна и съществена роля като Божия дъщеря. Той е дал на Своите дъщери божествени качества с оглед напредъка на Неговото дело. Бог е поверил на жените свещената работа по раждането и отглеждането на децата. Няма по-важна работа от тази. Това е свято призование. Най-благородният сан за жената е свещената работа по изграждането на вечни семейства, в идеалния случай в партньорство с нейния съпруг.

Давам си сметка, че някои сестри още не са получили благословиите на брака или децата. Уверявам ви, че в определеното време ще получите всичките благословии, обещани на верните. Вие “трябва да бързате напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда … и устоите до края”, за да имате вечен живот4. Във вечна перспектива липсващите благословии “ще бъдат краткотрайни”5.

Освен това не е необходимо да бъдете семейни, за да спазвате заповедите и да се грижите за семейства, приятели и съседи. Вашите дарби, таланти, умения и духовни сили са крайно необходими за изграждане на царството. Господ разчита на готовността ви да вършите тези важни задължения.

Господ казва:

“Аз все пак няма да те забравя.

Ето, на дланите Си съм те врязал; Твоите стени са винаги пред Мене”6.

Господ ви обича. Той знае вашите надежди и разочарования. Той няма да ви забрави, защото вашите мъки и страдания са постоянно пред Него.

Най-висшата проява на Божията любов към нас била Неговото готовност да изпрати Своя Възлюбен Син да извърши единение за нашите грехове, да бъде наш Спасител и Изкупител.

В Иоана 3:16 четем, “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”.

Спасителят казва, “Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас”7.

Готовността на Исус Христос да бъде жертвен агнец била израз на любовта Му към Отца и на безпределната Му обич към всеки един от нас.

Исаия описва страданията на Спасителя:

“Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари …

… Той биде ранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; … И с Неговите рани ние се изцелихме”8.

Сам Господ заявява, “Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят”9.

Той разкъсал връзките на смъртта и сторил възможно цялото човечество да бъде възкресено. Той ни дал дара на безсмъртието.

Исус Христос взел върху Си нашите грехове, страдал и умрял, за да задоволи изискванията на правосъдието, та ние да можем да не страдаме, ако се покаем.

Ние показваме, че приемаме Исус Христос като наш Спасител, като вярваме в Него, покайваме се за греховете си и получаваме спасителните обреди, изисквани за да влезем в Божието присъствие. Тези спасителни обреди са символ на заветите, които сключваме. Заветите за подчинение на Неговия закон и заповеди ни обвързват пред Бог и укрепяват нашата вяра. Нашата вяра и непоколебимост в Христос ще ни дадат куража и увереността, от които се нуждаем, за да се изправим пред предизвикателствата на живота, които са част от земното ни преживяване.

Скоро след като съпругът ми бе призован да председателства над мисия Парагвай Асунсион през 1992 г., присъствахме на една конференция на клон в изолирана общност в парагвайско Чако10. Пътувахме четири часа по павиран път и още седем по черен път. Опасностите и неудобството от дългото пътуване скоро бяха забравени, когато приветствахме щастливите и гостоприемни членове на Мистолар.

Хулио Иегрос бе младия президент на клон, а той и съпругата му Маргарита бяха едни от малкото семейства, запечатани в храма. Помолих ги да споделят преживяването си от пътуването до храма.

На времето най-близкият храм бе Буенос Айрес Аржентина в Аржентина. Пътуването от Мистолар до храма изискваше 27 часа в едната посока и те бяха пътували с двете си малки деца. Било посред една много студена зима, но с много жертви те успели да се доберат до храма и били запечатани заедно като вечно семейство. На връщане двете бебета се разболели тежко и починали. Погребали ги по пътя и се завърнали у дома с празни ръце. Били тъжни и самотни, но учудващо чувствали утеха и мир. За преживяването те разказват: “Децата ни бяха запечатани за нас в дома Господен. Знаем, че ще бъдат отново с нас за цялата вечност. Това знание ни даде мир и утеха. Трябва да останем достойни и верни на заветите, които сключихме в храма и после ще бъдем отново заедно с тях”.

Как ние увеличаваме вярата и надеждата си да бъдем като тези верни членове от Парагвай?

Как укрепваме увереността си в утвърждаванията, които съм чувала отново и отново от мнозина от вас, че вие вярвате в любовта на Бог към вас, вярвате, че ще получите Неговите благословии и че разбирате плана на изкуплението чрез Спасителя Исус Христос и вашата важна част от Неговия план?

Ще ви предложа четири неща, които са помагали при мен: молитва, изучаване на Писанията, покорство и служба.

Молитва

Молитвата е акт на общуване с Небесния Отец. Когато се молим, ние потвърждаваме своята вяра в Него и в силата Му да ни благослови.

В Алма 37:37 четем, “Съветвай се с Господа във всичките си дела и Той ще те упътва за добро; да, когато си лягаш вечер, лягай си в Господа, за да бди Той над тебе в съня ти; и когато ставаш сутрин, нека сърцето ти бъде изпълнено с благодарности към Бога; и ако правиш това, ти ще бъдеш вдигнат в последния ден”.

Изучаване на Писанията

Знанието и разбирането на плана на Небесния Отец ни помага да узнаем кои сме ние и какво следва да станем.

Господ заповядва, “Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене”11.

Има голяма необходимост всяка жена да изучава Писанията. Когато се запознаваме повече с истините от Писанията, ще можем да ги прилагаме в живота си и ще имаме повече сила да изпълняваме Божиите цели. Всекидневната лична молитва и изучаване на Писанията също така канят влиянието и силата на Светия Дух в нашия живот.

Покорство

Господ казва, “Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди”12. Нашето изпълнено с вяра подчинение ще ни помогне да развием качествата и характеристиките на божествеността и да променим сърцата си.

В Учение и Завети сме съветвани:

“и се придържай към заветите, които си сключила. …

Спазвай заповедите Ми постоянно и корона от праведност ти ще получиш”13.

Нашата отдаденост да живеем според Евангелието подхранва нашата вяра и надежда в Исус Христос.

Служба

Имаме множество възможности да Му служим. Всяка сестра е помолена да издирва бедните и нуждаещите се сред нас и около нас и да им помага. “Бедните и нуждаещите се” включва също така хора с духовни и емоционални нужди. Всяка една от нас също така е натоварена да спасява нашите мъртви, което може да бъде сторено чрез работа по семейна история или храмова работа. Заповядано ни е да споделяме Евангелието с другите и тук има много начини да участваме в мисионерската работа. Всичките тези неща са начини, по които можем да служим на Господ. Нашият Небесен Отец очаква онези, които са силни, да укрепяват слабите, и когато укрепявате Неговите деца и се грижите за тях, собствената ви вяра също ще бъде укрепена.

Знам, че Небесният Отец обича всяко Свое дете по един съвършен, индивидуален и постоянен начин. Знам, че като жени ние имаме съществена част в плана на щастие. От нас Той изисква единствено най-добрите ни усилия, и всяка от нас е нужна в изграждането на царството. Единението е реално. Исус Христос е наш Спасител и Изкупител. Свидетелствам, че ако сме верни и устоим до края, ще получим всичките благословии на Небесния Отец, тъкмо вечен живот и възвисяване. В името на Исус Христос, амин.

  1. Вж. Моисей 1:39.

  2. Битие 1:27–28.

  3. Моисей 5:5.

  4. 2 Нефи 31:20.

  5. Учение и Завети 121:7.

  6. Исаия 49:15–16.

  7. Иоана 15:9.

  8. Исаия 53:4–5.

  9. Учение и Завети 19:16.

  10. Полупустинната, рядко населена част на Западен Парагвай.

  11. Иоана 5:39.

  12. Иоана 14:15.

  13. Учение и Завети 25:13, 1.