Милосърдието никога не отпада
Вместо да се съдим и да се критикуваме едни други, нека изразяваме чистата любов Христова към нашите спътници по време на това житейско пътуване.
Тази вечер душите ни се възрадваха и докоснаха до небесата. Бяхме благословени с красива музика и вдъхновени послания. Господният Дух е тук. Моля се Неговото вдъхновение да бъде с мен, докато споделям някои от моите мисли и чувства.
Започвам с кратък анекдот, с който бих искал да илюстрирам идеята, която желая да представя.
Едно младо семейство, Лиза и Джон, се преместили в нов квартал. Една сутрин, докато закусвали, Лиза погледнала през прозореца и видяла как съседката й простирала прането си.
“Прането не е чисто!”, възкликнала Лиза. “Нашата съседка не знае как да си пере дрехите!”
Джон погледнал през прозореца, но не казал нищо.
Всеки път, когато съседката простирала дрехите си, Лиза правила същия коментар.
Няколко седмици по-късно Лиза с учудване погледнала през прозореца и видяла в двора на съседката да виси хубаво чисто пране. Тя казала на съпруга си, “Виж Джон, най-накрая тя се е научила да пере както трябва! Чудя се, как ли е станало?”
Джон отвърнал, “Ами скъпа, мога да отговоря на въпроса ти. Може би ще ти е интересно да разбереш, че тази сутрин станах рано и измих нашите прозорци!”
Тази вечер бих искал да споделя с вас някои мисли за това как гледаме едни на други. Гледаме ли през прозорец, който трябва да се почисти? Съдим ли, без да разполагаме с всички факти? Какво виждаме, когато гледаме другите хора? Какви преценки правим за тях?
Спасителят казва, “Не съдете”1. Той продължава, “Защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?”2 Или с други думи, защо гледаш мръсното според теб пране в дома на съседа ти, а не виждаш мръсните прозорци на твоя дом?
Никой от нас не е съвършен. Не познавам никой, който да твърди, че е такъв. При все това, поради някаква причина, въпреки нашите собствени несъвършенства, ние имаме склонността да сочим чуждите слаби страни. Ние съдим техните действия или бездействия.
Всъщност няма никакъв начин да познаваме сърцето, намеренията или обстоятелствата на човек, който може да каже или направи нещо, което да разкритикуваме. Оттам и заповедта: “Не съдете”.
Преди четиридесет и седем години бях призован от тази Обща конференция да служа в Кворума на дванадесетте апостоли. Тогава служех в един от общите свещенически съвети на Църквата и затова, преди да бъде представено името ми, аз седях с моите колеги от свещеническия съвет, както се и очакваше от мен. Съпругата ми обаче нямаше представа къде да отиде, нито познаваше някого, с когото да седне, като всъщност не можеше да си намери място никъде в Табернакъла. Една скъпа наша приятелка, която беше член на един от общите съвети на помощните организации, бе седнала в сектора, запазен за членовете на съвета, и покани сестра Монсън да седне при нея. Тази жена не знаеше нищо за моето призование – което скоро щеше да бъде обявено – но тя забеляза сестра Монсън, видя нейното затруднение и любезно й предложи място да седне. Скъпата ми съпруга се успокои и бе благодарна за този мил жест. Когато сядала обаче, тя дочула зад нея една жена, член на съвета, да изразява с висок шепот своето раздразнение пред хората около нея, че една от нейните колежки поканила “външен човек” да седне в сектор, запазен само за тях. Няма извинение за нейното нелюбезно поведение, независимо кой може да е бил поканен да седне там. Обаче мога само да си представя чувствата на тази жена, когато научила, че “натрапницата” е съпруга на най-новия апостол.
Не само сме склонни да съдим действията и думите на другите, но много от нас съдят по външния вид: по облеклото, прическата или ръста. Може да добавим към този списък много неща.
Един класически пример за преценката по външния вид бе отпечатан в национално списание преди много години. Това е действителен случай, който може да сте чували, но си заслужава да се спомене отново.
Жена на име Мери Бартълс имала дом срещу входа на една болница. Семейството й живеело на първия етаж и давало горните стаи под наем на амбулаторни пациенти на болницата.
Една вечер на вратата звъннал един наистина ужасно изглеждащ възрастен мъж, за да провери дали има място, където да остане за през нощта. Той бил изгърбен и съсухрен, а лицето му било подуто и разкривено от тумор – цялото червено. Казал, че от обяд търсел стая, но не могъл да намери. “Предполагам, че е заради лицето ми”, казал той. “Знам, че изглежда ужасно, но докторът ми каза, че е възможно да се пооправи след няколко процедури”. Той казал, че с удоволствие щял да преспи на люлеещия се стол на верандата. Докато говорела с него, Мери осъзнала, че този дребен стар човек имал голямо сърце. Макар всичките й стаи да били заети, тя му казала да изчака на стола, докато му намери място да пренощува.
Вечерта съпругът на Мери разгънал едно походно легло за човека. Когато на сутринта проверила, чаршафите били грижливо сгънати, а той вече бил излязъл на верандата. Отказал да закуси, но малко преди да тръгне за автобуса, попитал дали можел да преспи и при следващата процедура. “Изобщо няма да ви притеснявам”, обещал той. “Мога чудесно да спя и в стол”. Мери го уверила, че отново е добре дошъл.
През няколкото години, през които той ходел на процедури и отсядал в дома на Мери, старецът, по професия рибар, винаги носел като подарък риба или зеленчуци от своята градина. Друг път изпращал пакети по пощата.
Когато Мери получавала тези мили дарове, тя често си спомняла думите, изречени от нейната съседка на сутринта, когато този обезобразен и съсухрен старец си тръгнал за първи път. “Да не би да прибра този ужасно изглеждащ човек за през нощта? Аз му отказах. Може да изгубиш клиенти, като приемаш такива хора”.
Мери осъзнавала, че един-два пъти наистина е губила клиенти, но си помислила, “Само да бяха го опознали, може би щеше да им бъде по-лесно да понесат болестите си”.
След като човекът починал, Мери посетила своя приятелка, която имала зимна градина. Когато гледала цветята й, тя забелязала една прекрасна златна хризантема, която за нейно учудване растяла в стара, огъната и ръждясала кофа. Приятелката й обяснила, “Свършиха ми саксиите и като знам колко красиво може да бъде това цвете, сметнах, че не би имало нещо против да започне живота си в тази стара кофа. Само временно е, докато има условия да го изкарам в градината”.
Мери се усмихнала и си представила точно такава сцена в небесата. “Ето една наистина красива душа”, може да е казал Бог, когато стигнал до дребния възрастен мъж. “Няма да има нищо против да започне живота си в това малко и разкривено тяло”. Но това се случило много отдавна, и колко високо трябва да стои в Божията градина тази прекрасна душа!3
Външният вид може да бъде толкова подвеждащ, така недостатъчна мярка за човека. Спасителят увещава, “Не съдете по изглед”4.
Сестра, член на една женска организация веднъж се оплака, когато друга жена бе избрана да представлява организацията. Тя никога не бе я срещала, но била виждала нейна снимка и не й харесваше видяното, защото й изглеждала доста пълна. Тя направи следния коментар, “От хилядите жени в тази организация със сигурност можеше да бъде избрана по-добра представителка”.
Наистина, избраната жена не бе стройна като модел. Но хората, които познаваха нея и нейните качества, виждаха в нея много повече от това, което личеше на снимката. Снимката наистина показваше нейната приятелска усмивка и вътрешна увереност. Но от снимката не личаха нейните качества на верен и състрадателен приятел, на интелигентна жена, която обича Господ и обича и служи на Неговите деца. На нея не се виждаше, че тя вършеше доброволна работа в своята общност и бе загрижен и мил съсед. Накратко, снимката не отразяваше нейната истинска същност.
Питам ви: ако отношението, делата и духовните склонности си личаха от физическите черти на човека, дали лицето на жената, която се оплака, щеше да бъде толкова хубаво, колкото лицето на критикуваната от нея сестра?
Скъпи мои сестри, всяка една от вас е уникална. Вие сте различни една от друга по много начини. Много от вас са омъжени. Някои от вас прекарват времето си вкъщи с вашите деца, докато други работят извън дома. Някои от вас живеят сами. Някои са омъжени, но нямат деца. Някои са разведени, други овдовели. Много от вас не са сключили брак. Някои от вас имат университетски дипломи, други не. Някои могат да си позволят последна мода, докато други са щастливи да притежават един единствен хубав неделен костюм. Такива различия са почти безкрайни. Тези различия изкушават ли ни да се съдим един други?
Майка Тереза, католическа монахиня, работила сред бедните в Индия по-голямата част от живота си, изрече следната дълбока истина: “Ако съдите хората, няма да имате време да ги обичате”5. Спасителят увещава, “Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих”6. Питам ви: Можем ли да се обичаме едни други, както Спасителят е заповядал, ако се съдим един друг? И отговарям – заедно с майка Тереза: не, не можем.
Апостол Яков учи, “Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е (напразно)”7.
Винаги съм обичал девиза на Обществото за взаимопомощ: “Милосърдието никога не отпада”8. Какво всъщност е милосърдието? Пророк Мормон ни учи, “милосърдието е чистата любов Христова”9. В своето прощално послание към ламанитите Мороний заявява, “ако нямате милосърдие, вие не можете по никакъв начин да бъдете спасени в царството Божие”10.
Считам милосърдието – или “чистата любов Христова” – за противоположността на критиката и съденето. Като говоря за милосърдие, точно сега нямам предвид помощта към бедните чрез даване на наши средства. Това, разбира се, е необходимо и правилно. Тази вечер имам предвид милосърдието, което намира израз в толерантността към другите и благосклонността към техните действия; милосърдието, което прощава; милосърдието, което е търпеливо.
Имам предвид милосърдието, което ни кара да съчувстваме, да бъдем състрадателни и милостиви не само в моменти на болест, страдания и нещастия, но и в моменти на слабости и грешки от страна на другите хора.
Има належаща нужда от милосърдие, което обръща вниманието към незабелязаните, надеждата към обезсърчените, помощта към страдащите. Истинското милосърдие представлява любов във действие. Навсякъде има нужда от милосърдие.
Има нужда от милосърдието, което отказва да намери удовлетворение в слушане за чуждото нещастие или в повтарянето на разкази за него, освен ако това ще помогне на пострадалия. Американския педагог и политик Хорас Ман веднъж отбелязва, “Да изпитваш съжаление е човешко; да облекчаваш страданието е божествено”11.
Милосърдието е да имаме търпение към човек, който ни е разочаровал. То е да устоим на подтика да се обидим лесно. То е да приемаме слабостите и недостатъците. То е да приемаме хората такива, каквито са. То е да погледнем отвъд физическия външен вид и да видим качества, които не избледняват с времето. То е да устоим на подтика да категоризираме другите.
Милосърдието, тази чиста любов Христова, се проявява, когато група млади жени от район за несемейни пропътуват стотици километри, за да присъстват на погребението на майката на една от техните сестри в Обществото за взаимопомощ. Милосърдието се проявява, когато отдадени посещаващи учителки се връщат месец след месец, година след година при същата незаинтересована и малко критична сестра. Проявява се, когато възрастната вдовица се помни и се завежда на дейности на района и на Обществото за взаимопомощ. Чувства се, когато седналата сама сестра в Обществото за взаимопомощ чуе поканата, “Ела, седни при нас”.
По стотици малки начини всички вие можете да носите мантията на милосърдието. За никой от нас животът не е съвършен. Вместо да се съдим и да се критикуваме едни други, нека изразяваме чистата любов Христова към нашите спътници по време на това житейско пътуване. Нека осъзнаем, че всяка сестра дава най-доброто от себе си, за да се справя с предизвикателствата, които среща по пътя си, и нека ние да дадем най-доброто от себе си да помагаме.
Милосърдието се определя като “най-висшата, най-благородната, най-силната любов”12, “чистата любов Христова … и който бъде намерен да го притежава в последния ден, на него ще му бъде добре”13.
“Милосърдието никога не отпада”. Нека този девиз на Обществото за взаимопомощ, тази вечна истина, да ви води във всяко ваше действие. Нека то проникне във вашите души и намери израз във всички ваши мисли и действия.
Изразявам своята любов към вас, сестри мои, и се моля небесните благословии да бъдат завинаги ваши. В името на Исус Христос, амин.