Писания
Мосия 1


Книгата на Мосия

Глава 1

Цар Вениамин обучава синовете си на езика и пророчествата на бащите им. Тяхната религия и цивилизация са били запазени, благодарение на летописите, водени върху различните плочи. Мосия е избран за цар и му е дадено да съхранява летописите и други неща. Около 130–124 г. пр. Хр.

1 И сега, нямаше повече раздор по цялата аземя Зарахемла сред никой от народите, които принадлежаха на цар Вениамин, така че цар Вениамин имаше непрестанен мир във всичките оставащи му дни.

2 И стана така, че той имаше трима синове; и той ги нарече Мосия и Елорум, и Еламан. И той стори щото те да бъдат аобучавани на всичко от безика на бащите му, за да станат разумни мъже и за да знаят за пророчествата, които са били изречени чрез устите на бащите им, които им бяха предадени от ръката Господна.

3 И той също ги обучаваше относно летописите, които бяха издълбани на плочите от пиринч, казвайки: Синове мои, аз бих желал да помните, че ако не бяха тези аплочи, които съдържат тези летописи и тези заповеди, ние щяхме да страдаме в бневежество чак до ден днешен, не познавайки тайнствата Божии.

4 Защото не беше възможно за баща ни Лехий да запомни всички тези неща и да поучава на тях децата си иначе, освен с помощта на тези плочи; защото, бидейки научен на аезика на египтяните, той следователно можеше да чете тези издълбавания и да учи децата си на тях, за да могат така и те да учат на тях своите деца, изпълнявайки Божиите заповеди, чак до ден днешен.

5 Аз ви казвам, синове мои, че ако не бяха тези неща, които са били пазени и асъхранени чрез ръката Божия, та да можем да бчетем и да разберем Неговите втайнства и да имаме винаги пред очите си заповедите Му, дори бащите ни щяха да чезнат в неверие и ние щяхме да бъдем като нашите братя, ламанитите, които не знаят нищо за тези неща и даже не им вярват, дори когато са обучавани на тях поради гпреданията на бащите им, които не са правилни.

6 О, синове мои, аз бих желал да помните, че тези сказания са истинни и също, че тези летописи са аистинни. И ето, също и плочите на Нефи, които съдържат летописите и сказанията на бащите ни от времето, когато напуснаха Ерусалим до сега, и те са истинни; и ние можем да знаем за тяхната сигурност, защото ги имаме пред очите си.

7 И сега, синове мои, аз бих желал да помните да ги аизучавате усърдно, че да имате полза от това; и аз бих желал да бспазвате заповедите Божии, за да впреуспявате в земята съгласно гобещанията, които Господ даде на бащите ни.

8 И на много други неща цар Вениамин поучаваше синовете си, които не са написани в тази книга.

9 И стана така, че след като цар Вениамин беше привършил да поучава синовете си, той остаря и видя, че ще трябва много скоро да поеме пътя на цялата земя; ето защо, той счете за нужно да предаде царството на един от синовете си.

10 Ето защо, той заповяда да доведат при него Мосия; и това са словата, които той му рече, казвайки: Сине мой, аз бих желал да провъзгласиш из цялата тази земя, сред целия този народ, сиреч анародът на Зарахемла, и народът на Мосия, които живеят в земята, та тъй да могат да се съберат заедно; защото утре аз ще провъзглася на този мой народ със собствената си уста, че ти си бцар и управител на този народ, когото Господ нашият Бог ни е дал.

11 И нещо повече, аз ще дам на този народ аиме, та чрез него да може да се отличава от всички други народи, които Господ Бог е извел от земята на Ерусалим; и това аз правя, защото те са един усърден народ в спазването на заповедите Господни.

12 И аз им давам име, което никога няма да бъде заличено, освен ако не бъде при апрегрешение.

13 Да, и нещо повече, аз ви казвам, че ако се случи тъй, че този много облагодетелстван народ Господен изпадне в апрегрешение и стане нечестив и прелюбодеен народ, тогава Господ ще ги изостави, така че те ще станат бслаби като своите братя; и Той не ще ги взапазва повече чрез несравнимата Си и чудна сила, тъй както е запазвал бащите ни досега.

14 Защото аз ви казвам, че ако Той не беше протегнал ръката Си в защита на бащите ни, те щяха да са паднали в ръцете на ламанитите и станали жертва на тяхната омраза.

15 И стана така, че след като цар Вениамин беше сложил край на тези указания към сина си, той го натовари с всички дела на царството.

16 И освен това, той също му повери летописите, които бяха издълбани върху аплочите от пиринч, също и плочите на Нефи; също и бмеча на Лаван, и втопката или пътеводителя, който преведе бащите ни през пустошта и който бе приготвен от ръката Господна, за да могат тъй те да бъдат водени, всеки един според вниманието и усърдието, които те Му отдаваха.

17 Ето защо, когато не бяха предани, те не преуспяваха, нито напредваха в пътешествието си, но биваха аотблъсквани назад и си навличаха Божието недоволство; и затова биваха помитани с глад и тежки огорчения, за да бъдат подтикнати да си спомнят своя дълг.

18 И сега стана така, че Мосия отиде и стори според както баща му му беше заповядал и провъзгласи на всички люде, които бяха в земята Зарахемла, че трябва да се съберат заедно и да възлязат към храма, за да чуят словата, които баща му щеше да им каже.