Писания
2 Нефи 5


Глава 5

Нефитите се разделят от ламанитите, спазват закона на Моисей и построяват храм. Поради своето неверие, ламанитите са отхвърлени от присъствието Господне, прокълнати са и стават бич за нефитите. Около 588–559 г. пр. Хр.

1 Ето, стана така, че аз, Нефи, призовах силно Господа, моя Бог заради агнева на братята ми.

2 Но ето, гневът им срещу мене се увеличи дотолкова, че се опитаха да отнемат живота ми.

3 Да, те роптаеха срещу мене, казвайки: По-малкият ни брат мисли да ни ауправлява; и ние претърпяхме големи изпитания поради него; затова нека сега го убием, за да не бъдем повече огорчавани от словата му. Защото ето, ние не искаме да го имаме за наш управител; понеже на нас, които сме по-големите му братя, принадлежи това да управляваме този народ.

4 Сега аз не пиша на тези плочи всичките слова, с които те роптаеха против мене. Но достатъчно ми е да кажа, че те се опитваха да отнемат живота ми.

5 И стана така, че Господ ме апредупреди, че аз, бНефи,трябва да си тръгна от тях и да избягам в пустошта с всички онези, които желаят да дойдат с мен.

6 Затова стана така, че аз, Нефи, взех семейството си, а също и аЗорам, и неговото семейство, и Сам, по-стария ми брат, и неговото семейство, и Яков, и Иосиф, по-малките ми братя, а също и сестрите ми, и всички онези, които искаха да дойдат с мене. И всички онези, които искаха да дойдат с мене, бяха онези, които вярваха в бпредупрежденията и откровенията Божии; затова те се вслушваха в словата ми.

7 И ние взехме шатрите си и всичко, което ни беше възможно, и пътувахме в пустошта в продължение на много дни. И след като бяхме пътували в продължение на много дни, ние разпънахме шатрите си.

8 И моят народ пожела да нарече мястото аНефи; затова ние го нарекохме Нефи.

9 И всички онези, които бяха с мене, възприеха да се наричат анародът на Нефи.

10 И ние съблюдавахме да спазваме разпоредбите и повеленията, и заповедите Господни във всяко нещо, според азакона на Моисей.

11 И Господ беше с нас; и ние преуспяхме извънредно много; защото ние сеехме семена и жънехме отново в изобилие. И ние започнахме да отглеждаме стада, черди и животни от всякакъв вид.

12 И аз, Нефи, бях донесъл също летописите, които бяха издълбани на аплочите от пиринч, също и бтопката, или вкомпаса, който беше приготвен за баща ми от ръката Господна, според онова, което е писано.

13 И стана така, че започнахме да преуспяваме извънредно и да се умножаваме в земята.

14 И аз, Нефи, взех амеча на Лаван и по неговия начин направих много мечове, да не би народът, който сега се наричаше бламанити, да ни връхлети и унищожи, защото знаех за тяхната голяма омраза към мене и децата ми, и към онези, които се наричаха мой народ.

15 И аз научих народа си как да строят сгради и как да обработват всякакъв вид дърво и ажелязо, и мед, и пиринч, и стомана, и злато, и сребро, и скъпоценни руди, които бяха в голямо изобилие.

16 И аз, Нефи, съградих ахрам; и го построих по начина на бхрама на Соломон, само че той не беше изграден от толкова много вскъпоценни неща; понеже те не можеха да се намерят в страната; той не можеше да бъде съграден точно като Соломоновия храм. Но начинът на постройката беше като на храма на Соломон и изработката му беше извънредно изящна.

17 И стана така, че аз, Нефи, сторих народа ми да бъде атрудолюбив и да се труди с ръцете си.

18 И стана така, че те поискаха да им стана ацар. Но аз, Нефи, имах желание те да нямат цар; при все това, аз направих за тях това, което беше в силата ми.

19 И ето, словата Господни се бяха изпълнили за братята ми, които Той каза относно тях, че ще бъда техен ауправител и бучител. Затова аз бях техен управител и техен учител според заповедите Господни до времето, когато те се опитаха да отнемат живота ми.

20 Така словото Господне беше изпълнено, това, което Той ми говорѝ, казвайки, че: Доколкото те ане ще се вслушат в словата ти, те ще бъдат отхвърлени от присъствието Господне. И ето, те бяха ботхвърлени от присъствието Му.

21 И Той беше накарал апроклятието да ги споходи, да, тъкмо едно тежко проклятие поради тяхното беззаконие. Защото ето, те бяха вкоравили сърцата си против Него, така че те бяха станали като кремък; ето защо, тъй както бяха бели, извънредно красиви и бвъзхитителни, Господ Бог стори да ги сполети една вкожа от чернота, та да не могат да бъдат привлекателни за моя народ.

22 И тъй каза Господ Бог: Аз ще ги направя да станат апрезрени за твоя народ, освен ако не се покаят за беззаконията си.

23 И проклето ще бъде потомството на този, който се асмеси с тяхното потомство; защото те ще бъдат прокълнати тъкмо със същото проклятие. И Господ го каза, и беше сторено.

24 И поради тяхното проклятие, което беше върху тях, те станаха един аленив народ, пълен с коварство и лукавщина, и те търсеха хищни животни в пустошта.

25 И Господ Бог ми каза: Те ще бъдат бич за потомството ти, за да ги подтикват да си спомнят за Мене; и доколкото те не ще искат да си спомнят за Мене и да се вслушват в словата Ми, те ще ги бичуват чак до унищожението им.

26 И стана така, че аз, Нефи, апосветих Яков и Иосиф да бъдат свещеници и учители в земята на народа ми.

27 И стана така, че ние заживяхме щастливо.

28 И тридесет години се бяха изминали от времето, когато напуснахме Ерусалим.

29 И аз, Нефи, бях водил досега летописите на народа ми върху плочите, които бях направил.

30 И стана така, че Господ Бог ми каза: Направи адруги плочи; и ти ще издълбаеш много неща върху тях, които са добри в очите Ми, за ползата на твоя народ.

31 Ето защо, аз, Нефи, за да се подчиня на заповедите Господни, отидох и направих атези плочи, на които съм издълбал тези неща.

32 И аз издълбах това, което е угодно на Бога. И ако моят народ се радва на Божиите неща, те ще се радват също и на моите издълбавания, които са върху тези плочи.

33 И ако моят народ желае да се запознае с по-подробната част от историята на народа ми, те трябва да я потърсят на другите ми плочи.

34 И за мен е достатъчно да кажа, че четиридесет години бяха изминали и че ние вече бяхме имали войни и раздори с нашите братя.