„Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди”
От Керъл М. Стивънз
Първа съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ
Божиите заповеди са израз на Неговата любов към нас, а спазването на Неговите заповеди е израз на нашата любов към Него.
Когато най-голямата ни дъщеря Джен доведе третата си дъщеричка от болницата, аз отидох в дома й да помогна. След като заведохме най-голямата й дъщеря на училище, решихме, че това, от което Джен най-много се нуждае, е почивка. Затова най-голямата помощ беше да взема дъщеря й Клоуи у дома с мен, за да може майка й и новата й сестричка да си починат.
Закопчах Клоуи в детската й седалка, сложих си колана и излязох от алеята им. Обаче, преди да стигна края на улицата, Клоуи беше разкопчала колана си, беше се изправила, гледаше през рамото ми и ми говореше! Отбих колата, излязох и отново я закопчах за седалката.
Тръгнахме отново, но не след дълго тя пак беше излязла от седалката си. Повторих същите стъпки, но този път още преди да успея да седна и да си сложа моя колан, Клоуи вече се беше изправила!
Озовах се седнала в колата, отбита встрани от пътя, бореща се с три годишно дете. И тя печелеше!
Използвах всяка идея, за която се сетих, за да я убедя, че оставането в седалката със закопчан колан е добра идея. Тя не беше убедена! Накрая реших да използвам подхода „ако/тогава“.
Казах й: „Клоуи, ако останеш закопчана в седалката, веднага щом стигнем в къщата на баба, ще си играем с пластилина“.
Никакъв отговор.
„Клоуи, ако останеш закопчана в седалката, може да изпечем хляб, когато стигнем в дома на баба“.
Никакъв отговор.
Опитах отново. „Клоуи, ако останеш закопчана в седалката, може да спрем на пазара и да ти купим лакомства“!
След три опита, осъзнах, че това е безполезно упражнение. Тя беше решена и никакво количество от „ако/тогава“ не беше достатъчно да я убеди да остане закопчана в нейната седалка.
Не можехме да прекараме деня седейки встрани от пътя, но исках да спазвам закона, а и не беше безопасно да шофирам, докато Клоуи стои изправена. Помолих се тихо и чух Духа да прошепва: „Научи я“.
Обърнах се към нея и дръпнах колана така, че да може тя да го види. Казах й: „Клоуи, слагам този колан, защото той ще ме пази. Но ти не си сложила своя колан и няма да бъдеш защитена. И ще бъда много тъжна, ако пострадаш“.
Тя ме погледна; почти виждах как информацията се обработваше в малкия й мозък, докато притеснено чаках отговор. Накрая нейните големи сини очи блеснаха и тя каза: „Бабо, ти искаш да си сложа колана, защото ме обичаш!“.
Духът изпълни колата, докато показвах своята любов към безценното малко момиченце. Не желаех да губя това усещане, но знаех, че друга възможност няма да получа, затова излязох и я сложих в нейната седалка. След това попитах: „Клоуи, ще останеш ли в седалката?“. И тя направи това – през целия път до пазара за лакомство! И тя остана закопчана през целия път от пазара до вкъщи, където пекохме хляб и си играхме с пластилина, защото Клоуи не забрави какво съм казала!
Докато шофирах обратно онзи ден, се сетих за стих от Писанията: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“.1 Имаме правила за обучаване, напътстване и закрила на децата. Защо? Поради голямата любов, която изпитваме към тях. Но докато Клоуи не разбра, че желанието ми тя да остане безопасно закопчана в нейната седалка е поради моята любов към нея, тя не желаеше да се подчини на нещо, което смяташе за ограничение. Тя усещаше, че коланът ограничава нейната свобода.
Също като Клоуи, ние можем да решим да гледаме на заповедите като на ограничение. Понякога може да усещаме, че законите на Бог ограничават нашата лична свобода, отнемат ни свободата на избор и пречат на нашето развитие. Но когато потърсим по-голямо разбиране и позволим на нашия Отец да ни учи, ние започваме да виждаме, че Неговите закони са израз на Неговата любов към нас и подчинението на Неговите закони е израз на нашата любов към Него.
Ако, образно казано, усещате, че сте паркирали встрани от пътя, ще ми позволите ли да предложа няколко принципа, които, ако ги следвате, ще ви помогнат да се върнете безопасно на пътя на вярата и подчинението?2
Първо, вярвайте в Бог. Вярвайте в Неговия вечен план за вас. Всеки от нас е „възлюбен духовен син или дъщеря на небесни родители“. Тяхната любов към нас може да бъде усетена в заповедите. Заповедите са важни напътствия, които ни учат, насочват и пазят, докато „придобием земен опит“.3
В доземния свят ние сме използвали нашата свобода на избор, за да приемем Божия план4 и сме научили, че подчинението на вечния Божий закон е жизненоважен за успеха ни в Неговия план. Писанията учат: „Има закон, безвъзвратно постановен в небесата още преди основаването на този свят, на който са основани всички благословии“.5 Ако спазваме съответния закон, получаваме благословиите.
Дори с всички наши грешки, противопоставяне и знание, които придружават нашето земно преживяване, Бог никога не забравя нашия потенциал, дори когато ние го забравяме. Можем да Му вярваме, „защото Бог иска всички Негови чеда да се завърнат при Него“.6 И Той осигурява начин това да стане чрез Единението на Неговия Син Исус Христос. Единението е „същността на плана на спасението“.7
Второ, вярвайте в Исус. Най-голямата проява на подчинение и любов е Единението на Исус Христос. Подчинявайки Себе си на волята на Отца, Той дава живота си за нас. Той казва: „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.“8
Исус също учи:
„Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.
Това е голямата и първа заповед.
А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“.9
Всяка неделя имаме възможност да размишляваме и да си спомним за чистата любов на нашия Спасител, докато вземаме символите на Неговото безгранично Единение. По време на причастието наблюдавам, когато ръцете се протягат да подадат хляба и водата. И когато протегна ръката си и взема от причастието, аз сключвам завет, че желая да взема името Му върху себе си и винаги да Го помня и да спазвам Неговите заповеди. А Той обещава, че „мо(жем) винаги да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“.10
Трето, вслушвайте се в нашепванията на Духа. Помните ли по време на моето преживяване с Клоуи, че Духът ми прошепна стих от Писанията? Той е Йоан 14:15: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди“. След това четем тези важни стихове:
„И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки –
Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде“.11
Всеки достоен член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, който е бил потвърден, има правото на спътничеството на Светия Дух. Постът, молитвата, изучаването на Писанията и подчинението многократно увеличават нашата способност да чуем и усетим подтиците на Духа.
Когато вашият ум е пълен със съмнение и объркване, Отца и Синът ще изпратят Светия Дух да ви предупреди и да ви насочва безопасно през опасностите на това земно пътуване. Той ще ви помага да помните, ще ви утешава и ще ви изпълни „с надежда и съвършена любов“.12
Четвърто, доверявайте се на напътствията на живите пророци. Нашият Отец ни е осигурил начин да чуваме словото Му и да опознаваме закона Му чрез Неговите пророци. Господ заявява: „Словото Ми … ще бъде изпълнено всичкото, дали чрез Моя собствен глас или чрез гласа на служителите Ми, все едно“.13
Наскоро, пророците ни съветваха да „помни(м) Господния ден, за да го освещава(ме)“14 и да живеем според закона за поста. Подчинението на този съвет от пророците ни осигурява начин, по който да следваме Божията заповед да обичаме Него и своите ближни, като увеличаваме вярата си в Исус Христос и протягаме ръка на обич и грижа към околните.15
Има безопасност в следването на Господното слово чрез Неговите пророци. Бог призовава президент Томас С. Монсън, съветниците в Първото президентство и членовете на Кворума на дванадесетте апостоли като пророци, гледачи и откровители. В този свят на нарастващ страх, разсейващи фактори, несгоди и гняв, можем да се обърнем към тях, за да видим как ученици на Исус Христос, изпълнени с милосърдие, изглеждат, говорят и реагират на въпроси, които могат да бъдат много противоречиви. Те свидетелстват за Исус Христос и реагират с милосърдието и чистата любов на Исус Христос, чиито свидетели са.
След преживяването ми с Клоуи, изследвах Писанията за стихове, където се споменават заповеди и любов. Намерих много. Всеки един от тези стихове ни напомня, че Неговите заповеди са израз на Неговата любов към нас, а спазването на Неговите заповеди е израз на нашата любов към Него.
Свидетелствам, че, докато вярваме в Бог, нашия Небесен Отец, докато вярваме в Неговия Син Исус Христос и упражняваме вяра в Неговото Единение, докато се доверяваме на нашепванията на Духа и следваме съветите на живите пророци, ние ще намираме изход от отбивката на пътя и ще продължаваме напред безопасно – не само като устояваме – но и като откриваме радост в нашето пътуване към дома. В името на Исус Христос, амин.