Благословени и щастливи са хората, които спазват Божиите заповеди
От старейшина Вон Г. Кийч
от Седемдесетте
Положените от Господ бариери създават за нас пристанище на безопасност от злото и унищожителните влияния.
Преди известно време, докато бях на посещение в Австралия, посетих един красив залив, във формата на подкова, отличаващ се с възможностите си за каране на сърф. Докато се разхождах по брега, бях очарован от величието на огромните, разбиващи се на брега вълни, както и от по-малките, прииждащи наблизо към брега вълнички.
Докато продължавах разходката си, попаднах на група американски сърфисти. Те бяха явно разстроени за нещо, говорейки на висок глас и ръкомахайки към морето. Когато ги попитах какво не е наред, те ми посочиха място, точно навън от залива, където се разбиваха големите вълни.
„Вижте там – ядосано ми каза един от тях, – виждате ли бариерата?“ Вглеждайки се по-внимателно, наистина можех да видя една разпростираща се изцяло по устието на залива бариера, точно там, където се разбиваха огромните и примамващи вълни. Бариерата явно бе направена от здрава мрежа и се поддържаше на повърхността на водата от шамандури. Според сърфистите, тя стигаше до дъното на океана.
Американските сърфисти продължиха: „Дошли сме тук за преживяване, което се случва веднъж в живота – да караме по хребета на тези големи вълни. Можем да сърфираме и върху малките вълнички, разбиващи се в залива, но бариерата прави невъзможно за нас да сърфираме по големите вълни. И нямаме представа защо бариерата е там. И това напълно ни разваля пътуването“.
Докато американските сърфисти се вълнуваха все повече, вниманието ми бе привлечено от друг един сърфист, който беше наблизо – по-възрастен човек и явно местен. Той явно губеше търпение, слушайки непрестанните оплаквания относно бариерата.
Най-накрая, се изправи и се приближи до групата. Без да каже и дума, извади чифт бинокли от раницата си и ги подаде на един от сърфистите, посочвайки към бариерата. Всеки един от сърфистите погледна през биноклите. Когато дойде моят ред, с помощта на увеличения образ, можах да видя нещо, дотогава невидимо за мен: гръбни перки – огромни акули, хранещи се на рифа от другата страна на бариерата.
Групата бързо се укроти. Възрастният сърфист си прибра биноклите и се обърна да си върви. Междувременно, той каза нещо, което никога няма да забравя: „Не бъдете прекалено критични към бариерата – каза той, – тя е единственото нещо, което ви пази от изяждането“.
Стоейки на този красив плаж, нашата перспектива се промени изведнъж. Бариера, която изглеждаше неподвижна и ограничителна – която явно убиваше удоволствието и вълнението от това да караш върху наистина големите вълни – се бе превърнала в нещо много различно. С новото ни разбиране за криещата се опасност под повърхността на водата, бариерата сега ни предлагаше защита, безопасност и мир.
Докато вие и аз вървим по житейските пътеки в преследване на мечтите си, Божиите заповеди и стандарти – подобно на тази бариера – може понякога да бъдат трудни за разбиране. Може да изглеждат неподвижни и непоклатими, възпрепятстващи пътека, която изглежда забавна и вълнуваща, и която бива следвана от толкова много други хора. Както описва апостол Павел: „Защото сега виждаме нещата неясно“1 с подобна ограничена перспектива, често пъти ние не можем да разбираме големите опасности, които се крият под повърхността.
Но Този, Който „схва(ща) всички неща“2 знае точно къде се крият тези опасности. Чрез Неговите заповеди Той ни предоставя божествена насока и любящо напътствие, така че да можем да избягваме опасностите – и за да можем да насочим живота си по път, който е защитен от духовните хищници и от зеещите челюсти на греха.3
Ние изразяваме любовта си към Бог – и нашата вяра в Него – като даваме най-доброто от себе си всеки ден да следваме пътя, който Той е начертал за нас, и като спазваме заповедите, които Той ни е дал. Нашите вяра и любов си проличават най-вече в моментите, когато не разбираме изцяло причината за Божията заповед или пътеката, по която Той ни казва, че трябва да поемем. Сравнително лесно е да следваме пътека, в рамките на бариерата, веднъж щом сме разбрали, че извън нея гъмжи от острозъби хищници. Много по-трудно е да продължаваме по пътека в рамките на бариерата, когато единственото, което можем да видим, са вълнуващите и изкусителни вълни от другата страна. И именно това са моментите, когато избираме да упражняваме нашата вяра, да се доверяваме на Бог и да показваме любовта си към Него – и в които израстваме и се сдобиваме с най-много.
В Новия завет, Анания не може да разбере Господната заповед да открие и благослови Савел – човек, който буквално има разрешително да хвърля в затвора вярващите в Христос. Но тъй като се подчинил на Божията заповед, Анания бил инструмент за духовното раждане на апостол Павел.4
Като се доверяваме на Господ, упражняваме вярата си, спазваме Неговите заповеди и следваме пътя, който Той е начертал за нас, ние се превръщаме още повече в човека, който Господ желае от нас да бъдем. Това е „превръщането“ – промяната в сърцето – която е от съществено значение. Както ни учи старейшина Далин Х. Оукс: „Не е достатъчно просто да се носим по течението. Заповедите, обредите и заветите на Евангелието не са само списък от депозити, задължителни за внасяне в някаква небесна банкова сметка. Евангелието на Исус Христос е план, който ни показва как да станем това, което нашият Небесен Отец желае да станем“.5
Ето защо, истинското послушание се състои в това да Му се отдаваме изцяло и да Му позволяваме да очертава нашия път, както в спокойните, така и в бурните води, давайки си сметка, че Той може да ни превърне в много повече, отколкото ние някога можем сами да направим от себе си.
Като се подчиняваме на Неговата воля, ние ще нарастваме в мир и щастие. Цар Вениамин учи, че хората, които спазват заповедите на Бог, са „благословен(и) и щастлив(и)“ във „всички неща, и тленни, и духовни“.6 Бог иска да имаме радост. Той иска да имаме мир. Той желае да успеем. Той иска да бъдем в безопасност и да бъдем защитени от светските влияния, които са около нас.
Или с други думи, заповедите на Господ не представляват някакъв мъчителен подводен лабиринт от бариери, на който с неохота трябва да се научим да издържаме в този живот, за да бъдем възвисени в следващия. По-скоро, положените от Господ бариери създават за нас едно безопасно пристанище от злото и унищожителните влияния, които в противен случай биха ни завлекли в дълбините на отчаянието. Заповедите на Господ са ни дадени от любов и загриженост; те имат за цел да ни дават точно толкова радост в този живот,7 колкото радост и възвисяване в следващия. Те определят начина, по който трябва да действаме – и още по-важно, те озаряват това, в което трябва да се превърнем.
Както във всички добри и истинни неща, Исус Христос е най-добрият пример. Най-величественият пример за послушание в цялата вечност се дава, когато Синът предава Себе си на волята на Отца. Молейки с най-дълбоко смирение чашата да Го отмине – да може да поеме по друг път, а не по този, който Му е бил определен – Христос отдава Себе си на пътеката, по която Неговият Небесен Отец е желаел Той да поеме. Това е пътека, водеща към Гетсиманската градина и Голгота, където Той изтърпява неописуема агония и страдание, и където бива напълно изоставен, с оттеглянето на Духа на Неговия Отец. Но същата тази пътека достига връхната си точка с празната гробница на третия ден, с възгласа: „Той възкръсна!“,8 проехтяващ в ушите и сърцата на хората, които Го обичат. Тя включва неописуемата радост и утеха, съсредоточени върху Неговото Единение за всички Божии чеда през цялата вечност. Позволявайки на Неговата воля да бъде погълната от тази на Отца, Христос ни е предоставил перспективата на вечен мир, вечна радост и вечен живот.
Свидетелствам, че ние сме чеда на един любящ Бог. Свидетелствам, че Той желае ние да бъдем щастливи, в безопасност и благословени. За тази цел, Той ни е начертал път, който води обратно при Него, и е поставил бариери, които ще ни защитават по пътя. Като се стараем да следваме този път, ние ще намираме истинска безопасност, щастие и мир. И като подчиняваме нашата воля на Неговата, ние ще се превърнем в това, което Той желае от нас. В името на Исус Христос, амин.