2015 г.
Тип-топ и според модата на Бристъл: да бъдем достойни за храма – в добри и лоши времена
Ноември 2015 г.


Тип-топ и според модата на Бристъл: да бъдем достойни за храма – в добри и лоши времена

Придържането към свещените принципи на Евангелието ще ни позволява да бъдем достойни за храма, да намираме щастие в този живот, и ще ни отведе обратно в нашия небесен дом.

Пророкът Лехий заявява: „И ако няма праведност, няма и щастие“1.

Противникът жъне успехи, като посажда в умовете на мнозина, един голям мит. Той и неговите пратеници заявяват, че истинският ни избор се свежда до щастието и удоволствието сега в този живот и щастието в идния живот (за който противникът твърди, че може да не съществува). Този мит е лъжлив избор, но е много примамлив2.

Крайната благородна цел на Божия план за щастие се състои в това праведните последователи и заветни семейства да бъдат обединени в любов, хармония и мир в този живот3 и да се сдобият със селестиална слава във вечността с Бог Отец, нашия Създател, и Неговия Възлюбен Син Исус Христос, нашия Спасител4.

Когато бях млад мисионер, служещ на мисия във Великобритания, първият ми район покриваше тогавашния окръг Бристъл. Един от местните църковни ръководители наблягаше как служещите в този район мисионери, трябва да бъдат „тип-топ и според модата на Бристъл“.

Изображение
Кораби в пристанището на Бристъл

Първоначално не разбирах какво иска да каже. Скоро научих историята и значението на морския израз: „тип-топ и според модата на Бристъл“. Преди време Бристъл бил второто най-натоварено пристанище в Обединеното кралство. Неговият диапазон на приливите бил 13 метра – вторият най-голям в света. По време на отливите, когато водата се отдръпвала, старите кораби падали на дъното и се катурвали на една страна, и ако корабите не били добре построени, те претърпявали повреди. Освен това, всичко, което не било грижливо прибрано или завързано здраво, падало в пълен хаос и се чупело или унищожавало5. След като разбрах какво означава този израз, за мен бе ясно какво ни казваше този ръководител – като мисионери, ние трябва да сме праведни, да следваме правилата и да бъдем подготвени за трудните моменти.

Това е приложимо и за всеки един от нас. Ще опиша какво значи да сме „тип-топ и според модата на Бристъл“, от гледна точка на това да бъдем „достойни за храма“ – в добри и лоши моменти.

Докато промяната в приливите и отливите на Бристълския канал са донякъде предвидими и човек може да се подготви за тях, то бурите и изкушенията в този живот са често пъти непредсказуеми. Но сигурното е, че ще ги има! За да можем да преодоляваме трудностите и изкушенията, с които неизменно се сблъсква всеки един от нас, ще ни е нужна праведна подготовка и употребата на божествено предоставени защитни средства. Ние трябва да сме решени да бъдем достойни за храма, независимо какво може да ни сполети. Ако сме подготвени, ние няма да се страхуваме6.

Щастието в този и в идния живот, са взаимно свързани чрез праведност. Дори и в периода между смъртта и възкресението „духовете на онези, които са праведни, ще бъдат приети в състояние на щастие, което се нарича рай, състояние на покой, състояние на мир“7.

Със започването на земното служение на Спасителя в Израил и по-късно и сред нефитите, Спасителят засяга въпроса за щастието, както в този живот, така и във вечността. Той набляга на обредите, но също така изтъква моралното поведение. Например, учениците ще бъдат благославяни, ако гладуват и жадуват за праведността, ако са милосърдни, чисти по сърце, миротворци и следват други основни морални принципи. Ясно е, че като основополагащо доктринално послание, нашият Господ Исус Христос набляга както на праведното отношение, така и на праведното поведение в ежедневния живот. Неговите учения не само заместват и надхвърлят аспекти на Мойсеевия закон,8 но също така отхвърлят грешните човешки философии.

В продължение на векове Евангелието на Исус Христос вдъхновява и установява стандарти на поведение, що се отнася до това, какво е праведно, желателно и морално, и което води към щастие, блаженство и радост. Обаче, принципите и основният морал, на които учи Спасителят, се намират под сериозен натиск в днешния свят. Християнството бива атакувано. Мнозина смятат, че нормите за морал са се променили9.

Живеем в трудни времена. Наблюдава се непрекъснатата тенденция злото да се нарича добро и доброто зло10. Един свят, в който се набляга на себевъзвеличаването и нерелигиозността, наистина дава поводи за притеснение. Един известен писател, който не е член на нашата Църква, изразява това по следния начин: „За съжаление, не виждам много доказателства за това, че хората в действителност са по-щастливи в нововъзникващата епоха, или пък за това, че децата им са в по-изгодна позиция, или че делото за социална справедливост е добре изпълнявано, както и че намаляващия брой бракове и оредяващи семейни дървета … обещават нещо повече от по-голяма самота за повечето хора и цялостен застой“11.

Като последователи на Спасителя от нас се очаква да планираме и да се подготвяме. В плана на спасението свободата на избор е основен съзидателен принцип и нашите избори са от значение12. Спасителят набляга на това през цялото Си служение, включително и в притчите Си за неразумните девици и тази за талантите13. Във всяка една от тях Господ хвали подготовката и действието и осъжда отлагането и безделието.

Давам си сметка, че въпреки неописуемото щастие, въплътено в Божия възвишен план, понякога то може да ни се струва твърде далечно или неприложимо към текущите ни обстоятелства. Може да ни се струва недостижимо като изпитващи затруднения светии. От ограничената ни перспектива, текущите ни изкушения и разсейващи влияния може да ни се струват примамливи. Възнаграждението от устояването на тези изкушения, от друга страна, може да ни изглежда далечно и недостижимо. Но искрената проницателност за плана на Отца разкрива, че възнаграждението за праведността е достижимо именно сега. Нечестието, като неморалното поведение, никога не е фигурирало в отговора. Алма ясно изразява това на своя син Кориантон: „Ето, аз ти казвам, че нечестието никога не е било щастие“14.

Нашето учение е изразено ясно от Амулик в Алма 34:32: „Защото ето, този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога; да, ето, денят на този живот е денят, през който човеците да изпълнят трудовете си“.

Как, тогава, да се приготвим в такива трудни времена? Освен това да сме достойни за храма, има много принципи, които допринасят за праведността. Ще наблегна на три.

Първо: Праведен самоконтрол и поведение

Вярвам, че понякога нашият любящ Отец в Небесата сигурно гледа на нас с усмивка, така както ние гледаме на нашите мънички дечица, докато се учат и израстват. Ние се препъваме и падаме, докато се учим.

Изображение
Експериментът с бонбони

Хареса ми речта, която президент Дитер Ф. Ухтдорф изнесе през 2010 г.15 относно добре известния експеримент с бонбони, проведен от университета Станфорд през 60-те години на 20-ти век. Сигурно ще си спомните как на четиригодишни деца им е даден по един бонбон. Ако могат да изчакат 15–20 минути без да го изядат, те ще получат втори. Направени са записи, показващи гримасите, които правят децата, само и само да не изядат бонбона. Някои не успяват да устоят.16

Миналата година, професорът, който ръководи този експеримент, д-р Уолтър Мишъл, написа книга, в която обяснява, че това проучване отчасти се поражда от неговите притеснения за самоконтрол и личното му пристрастяване към тютюнопушенето. Той особено се притеснява, когато през 1964 г. здравното министерство на САЩ издава доклад, според който тютюнопушенето предизвиква рак на белите дробове17. Основаващ се на дългогодишно проучване, един от неговите колеги докладва, че „самоконтролът е като мускул: колкото повече го използваш, толкова по-силен става той. Като един път избегнете нещо изкушаващо, това ще ви помага да развивате способността да устоявате на изкушенията и в бъдеще“18.

Според един от принципите на вечното развитие, упражняването на самоконтрол и праведният живот усилват способността ни да устояваме на изкушението. Това е приложимо както в духовната сфера, така и при материалните въпроси.

Нашите мисионери са отличен пример за това. Те развиват Христови качества и наблягат на послушанието и духовността. От тях се очаква да спазват натоварена програма и да прекарват дните си в служба на околните. Те имат скромен, консервативен външен вид, вместо небрежното и неприлично облекло, така преобладаващо в наши дни. Тяхното поведение и външен вид предават едно морално, сериозно послание19.

Разполагаме с около 230 000 млади хора, текущо служещи на мисии или които са се завърнали от мисионерска служба през последните пет години. Те са развили забележителна духовна сила и самодисциплина, които трябва непрестанно да бъдат упражнявани, или в противен случай тези качества ще отслабнат подобно на неизползвани мускули. Всички ние трябва да развиваме поведение и външен вид, които показват, че сме истински последователи на Христос. Хората, които изоставят праведното си поведение или полезния, скромен външен вид, се излагат на начин на живот, който не носи нито радост, нито щастие.

Възстановеното Евангелие ни дава схема на плана за щастие и стимул да разбираме и упражняваме самоконтрол, като избягваме изкушението. Също така ни учи как да се покайваме, при наличието на нарушения.

Второ: Освещаването на неделния ден ще увеличава праведността и ще действа като защита за семейството

Ранната християнска църква променя освещаването на Господния ден от събота на неделя, във възпоменание на Възкресението на Господ. Другите свещени цели на Господния ден остават непроменени. Както за евреи, така и за християни, Господният ден е символ за великите Божии дела20.

Съпругата ми и аз, и двама от моите колеги и техните съпруги, наскоро участвахме в еврейски Шабат, по покана на един скъп приятел, Робърт Ейбрамс и неговата съпруга, Даян, в дома им в Ню Йорк21. Той започна в началото на Господния ден за евреите, една петъчна вечер. Целта беше да се почете Бог като наш Създател. Започна с благославяне на семейството и с подходящ химн22. Ние се присъединихме в церемониалното умиване на ръцете, благославянето на хляба, молитви, празнично ястие, рецитирането на писание, и пеенето на подходящите за този ден песни в празнично настроение. Слушахме слова на иврит, съвместно с превод на английски. Най-трогателните писания, прочетени от Стария завет, които са скъпи и за нас, бяха от Исайя, заявяващи насладата от Господния ден,23 и от Йезекиил, за това че Господния ден „ще бъд(е) знак между Мен и вас, за да познаете, че Аз, Господ, съм ваш Бог“24.

Основното впечатление от тази прекрасна вечер, бе свързано със семейната обич, отдаденост и отговорност пред Бог. Като размишлявах за това събитие, аз си спомних за суровото преследване, на което са били изложени евреите през вековете. Явно е, че почитането на Господния ден е „вечен завет“, съхраняващ и благославящ евреите в изпълнение на Писанията25. То също е и допринесло за изключителния семеен живот и щастие, очевиден в живота на мнозина евреи26.

За членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, почитането на Господния ден е вид праведност, която ще благославя и усилва семействата, ще ни свързва със Спасителя и ще увеличава щастието ни. Господният ден може да ни помага да се отделяме от незначителното, неподходящото и неморалното. Този ден ни позволява да бъдем в света, но не и от света.

През последните шест месеца, една изключително забележителна промяна се е случила в Църквата. Тази промяна е свързана с отклика на членовете на подновеното наблягане на Господния ден от страна на Първото президентство и Кворума на дванадесетте и на поканата на президент Рълсел М. Нелсън, а именно, да превърнем Господния ден в наслада27. Мнозина членове разбират, че истинското освещаване на Господния ден е убежище от житейските бури. То е и признак за нашата отдаденост към Небесния ни Отец и увеличено разбиране за светостта на събранието за причастие. И въпреки че пътят пред нас да е дълъг, ни е дадено страхотно начало. Оправям покана към всеки един от нас да продължим да прилагаме това напътствие и да подобряваме освещаването на Господния ден.

Трето: Божествената защита ни се дава, когато сме праведни

Като част от плана на Бог, ние сме благословени с дара на Светия Дух. Този дар „е правото, когато човек е достоен за това, да притежава спътничеството на Светия Дух“28. Този член на Божеството изпълнява ролята на пречистваща сила, ако поставяме Евангелието на първо място в живота си. Той е и глас на предупреждение срещу злото, и глас на защита срещу опасността. Като плаваме през морето на живота, следването на впечатленията от Светия Дух е от съществено значение. Духът ще ни помага да избягваме изкушенията и опасностите, и ще ни утешава и води през трудностите. „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност“29.

Придържането към свещените принципи на Евангелието ще ни позволява да бъдем достойни за храма, да намираме щастие в този живот, и ще ни отведе обратно в нашия небесен дом.

Мои скъпи братя и сестри, животът не е лесен, нито пък това е неговата цел. Това е период на проверки и изпитания. Подобно на старите кораби в пристанището на Бристъл, ще има моменти, в които приливите ще се оттеглят и ще изглежда сякаш всичко в този свят, което ни е държало на повърхността, си е отишло. Можем да се озовем на дъното и дори да се катурнем на една страна. Насред подобни изпитания, аз ви обещавам, че, като водите и поддържате живот, достоен за храма, това ще придържа здраво всичко, което има значение. Сладките благословии на мира, щастието и радостта, както и благословиите на вечния живот и селестиалната слава с Небесния ни Отец и Неговия Син, Исус Христос, ще бъдат осъществени. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. 2 Нефи 2:13. Това писание е част от паралелизма в Книгата на Мормон. Интересно е, че много от пророците, чиито записки и учения са включени в Книгата на Мормон, използват този литературен подход, за да наблягат на важните понятия на учението. Вж. например, 2 Нефи 9:25 (Яков) и 2 Нефи 11:7 (Нефи).

  2. Вж. 2 Нефи 28.

  3. Вж. 4 Нефи 1:15–17.

  4. Вж. Учение и завети 59:23.

  5. Вж. Wiktionary, „shipshape and Bristol fashion“.

  6. Вж. Учение и завети 38:30.

  7. Алма 40:12; курсив добавен.

  8. Вж. Matthew 5, увод към главата.

  9. Вж. Карл Сидърстром, „The Dangers of Happiness“, New York Times, 19 юли 2015 г., Sunday Review section, с. 8.

  10. 2 Нефи 15:20.

  11. Рос Даудат, „Gay Conservatism and Straight Liberation“, New York Times, 28 юни, 2015 г., Sunday Review section, с. 11.

  12. Вж. 2 Нефи 2.

  13. Вж. Матей 25:1–30.

  14. Алма 41:10.

  15. Дитер Ф. Ухтдорф, „Продължавайте с търпение“, Лиахона, май 2010 г., с. 56.

  16. Вж. Walter Mischel, The Marshmallow Test: Mastering Self-Control, 2014 г.; вж. също Jacoba Urist, „What the Marshmallow Test Really Teaches about Self-Control“, Atlantic, 24 септ., 2014 г., theatlantic.com.

  17. Вж. Mischel, The Marshmallow Test, с. 136–38.

  18. Вж. Мария Конникова, „The Struggles of a Psychologist Studying Self-Control“, New Yorker, 9 окт., 2014 г., newyorker.com, цитираща Рой Баумайстер, професор по психология в университета Флорида Стейт, който изучава волята и самоконтрола.

  19. Вж. Малия Уолън, „How to Proselytize“, New York Times Magazine, 19 юли 2015 г., с. 21. Тя цитира Марио Диас от центъра за обучение на мисионери в Бразилия.

  20. Вж. Ръководство към Писанията, Господен ден.

  21. Старейшина Вон Г. Кийч и съпругата му, Бернис, и Джон Тейлър и неговата съпруга, Джан, се присъединиха към моята съпруга и мен за един възхитителен Шабат с Робърт Ейбрамс и неговата съпруга, Даян, на 8 май 2015 г. Г-н Ейбрамс е служил четири мандата като министър на правосъдието за щата Ню Йорк и е приятел на Църквата от дълги години. Г-н Ейбрамс бе поканил също и двама от своите колеги евреи заедно с техните съпруги.

  22. Бе изпълнен химнът за маса за Господния ден Shalom Aleichem („Мир Вам“).

  23. Вж. Исайя 58:13–14.

  24. Йезекиил 20:20.

  25. Вж. Изход 31:16–17.

  26. Вж. Joe Lieberman, The Gift of Rest: Rediscovering the Beauty of the Sabbath, 2011 г. Прелестната книга на сенатор Либерман описва еврейския Шабат и предоставя вдъхновяващи размисли.

  27. Вж. Исайя 58:13–14; вж. също Ръсел M. Нелсън, „Господният ден е наслада“, Лиахона, май 2015 г., с. 129–132.

  28. Ръководство към Писанията, Светият Дух.

  29. Галатяните 5:22.