Бог стои на руля
От старейшина М. Ръсел Балард
От Кворума на дванадесетте апостоли
Заповедите и заветите са безценни истини и учения, намиращи се на стария кораб Сион, на който Бог стои на руля.
По време на последната октомврийска обща конференция аз поканих слушателите да се вслушват в съвета на Бригъм Йънг да остават на стария кораб Сион, който представлява Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни1. От тогава насетне, имам радостта да знам, че някои от моите близки и други хора са чули речта ми и ме попитаха: „За какво на стария кораб можем да се държим?“ Аз им напомних казаното от президент Йънг: „Намираме се на стария кораб Сион. … (Бог) стои на руля и ще остане там. … Той командва, напътства и насочва. Ако хората проявяват пълно доверие в техния Бог, като никога не забравят нито заветите си, нито своя Бог, Той ще ни ръководи правилно“2.
Явно е, че нашият Небесен Отец и Господ Исус Христос са оборудвали стария кораб Сион с чистите и прости вечни истини, които ще ни помагат да поддържаме курса през бурните води на земния живот. Нека споделя само някои от тях.
Църквата на Исус Христос винаги е била водена от живи пророци и апостоли. Въпреки че са смъртни и податливи на човешкото несъвършенство, служителите на Господ получават вдъхновението да ни помагат да избягваме духовно животозастрашаващи препятствия и да ни помагат да преминем безопасно през смъртността към нашата крайна, най-висша, небеса дестинация.
През моите 40 години на съвместна работа, лично съм ставал свидетел както на тихото вдъхновение, така и на прозорливото откровение, които са водели към действие апостолите и пророците и останалите висши и спомагателни ръководители. Макар да не са нито съвършени, нито безпогрешни, тези добри мъже и жени са съвършено отдадени да ръководят делото Господно напред, според Неговите напътствия.
И нека да ви бъде ясно: Господ ръководи Църквата Си посредством живи пророци и апостоли. Това е начинът, по който Той винаги е вършил Своето дело. Да, Спасителя учи: „Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема“3. Не можем да изолираме Христос от служителите Му. Без Неговите първи апостоли, не сме щели да добием представа за множество от Неговите учения, служението Му, Неговото страдание в Гетсиманската градина и Неговата смърт на кръста. Без техните свидетелства, не сме щели да имаме апостолското свидетелство за празната гробница и Възкресението.
Той заповядва на тези първи апостоли:
„И така, идете и създайте ученици измежду всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух,
като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“4.
Това поръчение бива подновено в наши дни, когато Господ призовава Джозеф Смит да възстанови Църквата, с ръкоположени апостоли, които да провъзгласяват Неговото Евангелие за последен път, преди Той да дойде отново.
Винаги е било трудно за света да приеме живите пророци и апостоли, но е много важно да направим това, за да можем изцяло да разбираме Единението и ученията на Исус Христос и за да получим пълнотата на благословиите на свещеничеството, които се дават чрез призованите от Него.
Прекалено много хора смятат, че ръководителите и членовете на Църквата трябва да бъдат съвършени или почти съвършени. Те забравят, че Господната благодат е достатъчна, за да се изпълнява Неговото дело чрез смъртни хора. Нашите ръководители имат най-добрите намерения, но понякога ние допускаме грешки. Това не се ограничава само до взаимоотношенията в Църквата, това се случва и във взаимоотношенията ни с приятели, съседи, на работното място с колеги, дори между съпрузи и в семействата.
Да търсим човешките слабости в околните е доста лесно. Обаче, ние допускаме сериозна грешка, като обръщаме внимание единствено на човешката природа един в друг и затова не успяваме да видим Божията ръка, изявяваща се в хората, които Той е призовал.
Да се съсредоточаваме върху начина, по който Господ вдъхновява избраните Си ръководители и върху това как Той води към действие светиите да правят забележителни и невероятни неща, въпреки своята човешка природа, е един от начините, по който се държим за Евангелието на Исус Христос и оставаме безопасно на стария кораб Сион.
Втората истина е учението за плана на спасението. Посредством пророка Джозеф Смит, Бог дава Книгата на Мормон, Учение и завети и много допълнителни учения на Църквата. Те включват знание за плана на спасението, който е карта на това от къде сме дошли, целта ни тук на земята и къде отиваме, когато умрем. Планът също така ни дава уникална, вечна перспектива, че ние сме Божии духовни чеда. Като разбираме Кой е нашият Небесен Отец и връзката ни с Него и Неговия Възлюбен Син, Исус Христос, ние ще приемаме заповедите Им, и ще сключваме завети с Тях, които ще ни отведат отново в Техния вечен покой.
Всеки път, когато държа в ръцете си новородено, аз започвам да се чудя: „Кой си ти, мъниче? Какъв ще станеш чрез за Единението на Исус Христос?“
Ние си задаваме подобни съзерцателни въпроси, когато обичан за нас човек почине: „Къде са те? Какво виждат и изпитват? Продължава ли животът? Какво ще представляват нашите най-ценни взаимоотношения в прекрасния свят на духовете на починалите?“
На онзи свят, нашето семейство има две внучки, Сара и Емили, и един внук, Нейтън. При смъртта на всяко внуче, ние, като семейство, се държахме за евангелските истини и с двете си ръце. На въпросите ни бе отвърнато с утеха и уверение посредством Единението на Спасителя. Въпреки че нашите внучета ни липсват, ние знаем, че те живеят, и знаем, че ще ги видим отново. Колко благодарни сме само за това духовно разбиране в моменти на лични и семейни бури.
Друга ключова истина на Църквата се състои в следното: Небесният Отец е създал Адам и Ева с възвишена цел. Тяхна е била задачата – и в последствие, задача на тяхното потомство – да създават смъртни тела за духовните Божии чеда, за да могат да изпитат смъртността. Чрез този процес, Небесният Отец изпраща духовните Си чеда на земята, за да се учат и израстват посредством преживяванията на земния живот. Тъй като Той обича Своите чеда, Бог изпраща небесни вестоносци и апостоли, които да ги учат за главната роля на Исус Христос като наш Спасител.
През вековете, пророците са изпълнявали задължението си, когато са предупреждавали хората за предстоящите пред тях опасности. Господните апостоли имат задължението да наблюдават, предупреждават и да помагат на хората, които търсят отговори на житейските въпроси.
Преди двадесет години, Първото президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли издадоха „Семейството: прокламация към света”. В този вдъхновен документ, ние завършваме със следното: „Ние предупреждаваме тези, които нарушават заветите за целомъдрие, които безчестят брачния партньор или детето си, или които не изпълняват семейните си задължения, че един ден ще бъдат отговорни пред Бог за това. Също така предупреждаваме, че разпадането на семейството ще донесе на отделните хора, общностите и нациите нещастията, предсказани от древните и съвременни пророци“5.
Като апостоли, ние повторно потвърждаваме това официално предупреждение и днес. Моля, помнете, че заповедите и заветите са безценни истини и учения, намиращи се на стария кораб Сион, на който Бог стои на руля.
Друго важно учение, за което трябва здраво да се държим, е да освещаваме Господния ден. Това ни помага да оставаме неопетнени от света, дава ни физически покой, и на всеки от нас предоставя духовно освежаване, като почитаме Отец и Сина всяка неделя6. Като се наслаждаваме на Господния ден, това засвидетелства нашата любов към Тях7.
Като част от усилията ни да превърнем Господния ден в наслада, ние сме помолили местните ръководители и членове на Църквата да помнят, че събранието за причастие принадлежи на Господ, че то трябва да е вкоренено и основано на Неговите учения. Представянето на обряда на причастието става, когато подновяваме заветите си и потвърждаваме наново нашата любов към Спасителя и си спомняме Неговата жертва и Единение.
Същият този дух на преклонение следва да е същността на месечния ни пост и събранията за свидетелство. Събранието за причастие е, за да могат членовете накратко да изразяват благодарност, любов и признателност към нашия Небесен Отец, Исус Христос и възстановеното Евангелие и да споделят лично свидетелство за тези неща. Събранието за пост и свидетелство е време, през което да се споделят вдъхновени мисли и тържествено свидетелство. Това не е време за изнасяне на речи.
Малките деца трябва да се упражняват да изнасят речи в Неделното училище за деца и с техните родители по време на семейните домашни вечери, докато разберат важното значение на свидетелството.
Наскоро бе наблегнато да превърнем Господния ден в наслада, което е пряк резултат от Господно вдъхновение, получено от ръководителите на Църквата. Членовете на районния съвет трябва да помагат на епископството няколко седмици предварително, като преглеждат музиката и темите, препоръчани за всяко събрание за причастието.
Всички ние сме благославяни, когато неделният ден е изпълнен с любов към Господ у дома и в църквата. Когато учим децата си в Божиите пътища, те се научават да чувстват и отговарят на Неговия Дух. Всички ние ще копнеем да ходим на църква всяка неделя, за да взимаме от причастието, когато чувстваме Духа на Господ. И всички, млади и стари, които са обременени, ще чувстват духовното възвисяване и утеха, които произлизат от един неделен ден на отдаден размисъл за нашия Небесен Отец и Господ Исус Христос.
За щастие Христос е винаги наблизо, чакащ и желаещ да ни помага, когато се молим за помощ и имаме желанието да се покайваме и идваме при Него.
Сега, като размишляваме само върху тези истини, които са поместени на стария кораб Сион, нека оставаме на него и си спомняме, че по определение, корабът е превозно средство, а целта му от своя страна е да ни отведе до нашата дестинация.
Дестинацията на нашия кораб е пълнотата на благословиите на Евангелието, царството небесно, селестиалната слава и присъствието Божие!
Божият план е на мястото си. Той стои на руля, а Неговият чуден и могъщ кораб плава към спасение и възвисяване. Помнете, че не можем да стигнем там, като просто скочим от кораба и се опитаме да доплуваме до там сами.
Възвисяването е целта на това смъртно пътешествие, и никой не стига до там без средствата на Евангелието на Исус Христос: Неговото Единение, обредите и водещите принципи, намиращи се в Църквата.
Именно в Църквата научаваме делата Божии и приемаме благодатта на Господ Исус Христос, която ни спасява. Именно в Църквата ние сформираме обещанията и заветите на вечните семейства, които се превръщат в нашия паспорт за възвисяване. Именно Църквата разполага със силата на свещеничеството, която да ускорява прехода ни през непредсказуемите води на земния живот.
Нека бъдем благодарни за нашия красив стар кораб Сион, защо без него ние се носим по течението, сами и безсилни, отнесени без рул и гребло, завихрени в силното течение от ветровете и вълните на противника.
Дръжте се здраво, братя и сестри, и плавайте напред на този величествен кораб, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, и ние ще достигнем вечната си дестинация. Това е моето свидетелство и молитва за всички нас в името на Този, Чието име носи стария кораб Сион, самия наш Господ, Исус Христос, амин.