2015 г.
Молба към моите сестри
Ноември 2015 г.


Молба към моите сестри

Ние се нуждаем от вашата сила, вашето обръщане във вярата, вашето убеждение, вашата способност да ръководите, вашата мъдрост и вашите гласове.

Уважаеми старейшини Расбанд, Стивънсън и Ренлънд, ние, вашите братя, ви приветстваме в Кворума на дванадесетте апостоли. Благодарни сме на Бог за откровенията, които дава на Своя пророк, президент Томас С. Монсън.

Братя и сестри, когато се срещнахме на общата конференция преди шест месеца, никой от нас не предвиждаше последвалите промени, които предстоеше да докоснат сърцата на всички в Църквата. Старейшина Л. Том Пери изнесе въздействащо обръщение за незаменимата роля, която бракът и семейството играят в Господния план. Бяхме потресени, когато само няколко дни след това научихме за рака, който скоро щеше да ни го отнеме.

Макар че здравето на президент Бойд К. Пакър се влошаваше, той продължи да „воюва“ в Господното дело. Той беше немощен миналия април, но въпреки това бе решен да изявява своето свидетелство до последния си дъх. Тогава, само 34 дни след смъртта на старейшина Пери, президент Пакър също си отиде.

Липсва ни старейшина Ричард Г. Скот на тази обща конференция, но ние размишляваме върху силното свидетелство за Спасителя, което той споделя на много минали конференции. И само преди 12 дни, старейшина Скот беше призован у дома и се прибра при любимата си Джанийн.

Имах привилегията да бъда с всеки от тези братя в последните им дни, включително в компанията на близки роднини на президент Пакър и старейшина Скот, малко преди те да си отидат. Трудно ми беше да повярвам, че тези трима скъпи приятели, тези великолепни Господни служители, ги няма. Липсват ми повече, отколкото мога да опиша.

Докато размишлявах над този неочакван обрат на събитията, едно от впечатленията, които се запечатаха у мен, е това, което наблюдавах при техните съпруги. Запечатани в съзнанието ми са спокойните образи на сестра Дона Смит Пакър и сестра Барбара Дейтън Пери до леглата на техните съпрузи: и двете жени бяха изпълнени с любов, истина и чиста вяра.

Докато сестра Пакър седеше до своя съпруг в последните му часове, тя излъчваше онзи мир, който никой ум не може да схване.1 Макар да осъзнаваше, че нейният обичан спътник от почти 70 години скоро щеше да си отиде, тя излъчваше спокойствието на изпълнена с вяра жена. Приличаше на ангел, също както на тяхната снимка от освещаването на храма Бригъм Сити Юта.

Изображение
Президент и сестра Пакър в храма Бригъм Сити Юта

Видях, че същият вид любов и вяра струят от сестра Пери. Нейната отдаденост както към съпруга й, така и към Господ, бе очевидна и това силно ме разчуства.

Изображение
Старейшина и сестра Пери

Както през последните часове на техните съпрузи, така и до днес, тези решителни жени показват силата и смелостта, които спазващите заветите си жени винаги изразяват.2 Не може да се измери влиянието, което такива жени имат не само върху семействата, но също и върху Господната Църква: като съпруги, майки и баби, като сестри и лели, като учителки и ръководителки, и най-вече като примери и отдадени защитнички на вярата.3

Това важи във всяка евангелска диспенсация още от дните на Адам и Ева. Въпреки това, жените от тази диспенсация се различават от жените от всяка друга, тъй като тази евангелска епоха е различна от всяка друга.4 Тази разлика носи както привилегии, така и отговорности.

Изображение
Портрет на президент Кимбъл

Преди тридесет и шест години, през 1979 г., президент Спенсър У. Кимбъл прави проницателно пророчество за влиянието, което спазващите завета жени ще имат върху бъдещето на Господната Църква. Той пророкува: „Повечето от големия растеж на Църквата в последните дни ще се дължи на това, че много от добрите жени от света … ще бъдат привлечени в Църквата. Това ще става според степента, в която жените в Църквата изразяват праведност и яснота в живота си, и според степента, в която те биват виждани като отделни и различни – по един щастлив начин – от жените на света“.5

Мои скъпи сестри, вие, които сте наши важни колеги в тези заключителни събития, денят, който президент Кимбъл предрича, е настъпил. Вие сте жените, които той видя! Вашите добродетели, светлина, любов, познание, смелост, характер, вяра и праведен живот ще привлекат безпрецедентен брой добри жени от света заедно с техните семейства към Църквата!6

Ние, вашите братя, се нуждаем от вашата сила, вашето обръщане във вярата, вашето убеждение, вашата способност да ръководите, вашата мъдрост и вашите гласове. Божието царство не е и не може да бъде завършено без жени, които сключват свещени завети и ги спазват, жени, които могат да говорят със силата и властта на Бог!7

Президент Пакър заявява:

„Нуждаем се от жени, които са организирани и които могат да организират. Нуждаем се от жени с ръководни способности, които могат да планират, напътстват и изпълняват; жени, които преподават, жени, чиито глас се чува. …

Нуждаем се от жени с дара на прозорливостта, които могат да виждат тенденциите и насоките за развитие в света и да разпознават онези, които макар и популярни, са повърхностни и дори опасни“.8

Днес ми позволете да добавя, че се нуждаем от жени, които знаят как да осъществяват важните неща чрез вяра и които са смели защитници на морала и семейството в един болен от грях свят. Нуждаем се от жени, които отдадено водят Божиите чеда в заветния път към възвисяване; жени, които знаят как да получават лично откровение, които разбират силата и мира на надаряването в храма; жени, които знаят как да призовават небесните сили, за да защитят и укрепят деца и семейства; жени, които проповядват без страх.

През целия ми живот съм бил благославян от такива жени. Покойната ми съпруга Данцел беше такава жена. Винаги ще бъда благодарен за променящото живота влияние, което тя оказа върху всеки аспект от моя живот, включително пионерския ми принос в операциите тип “отворено сърце”.

Преди петдесет и осем години бях помолен да оперирам малко момиче сериозно страдащо от вродено сърдечно заболяване. По-големият й брат бе починал преди това в следствие на подобно състояние. Родителите й молеха за помощ. Не бях оптимист за изхода, но обещах да направя всичко по силите си да спася нейния живот. Въпреки моите най-добри усилия, детето почина. По-късно същите родители доведоха друга дъщеря, тогава на 16 месеца, която също бе родена с малформации на сърцето. Отново, по тяхно настояване, аз оперирах. Това дете също почина. Тази трета сърцераздирателна загуба в едно семейство буквално ме съсипа.

Отидох си у дома съкрушен от мъка. Хвърлих се на пода в дневната у дома и плаках цяла нощ. Данцел остана до мен и ме слуша как непрекъснато повтарях, че повече няма да правя сърдечни операции. Тогава, около 5 ч. сутринта, Данцел ме погледна и нежно попита: „Приключи ли с плакането? Тогава се обличай. Върни се в лабораторията. Започни да работиш! Трябва да научиш повече. Ако се откажеш сега, други ще трябва с болка да научат това, което ти вече знаеш“.

О, колко се нуждаех от визията, дара и любовта на моята съпруга! Върнах се към работата и научих повече. Ако не беше вдъхновяващото насърчаване на Данцел, нямаше да продължа с нововъведенията в сърдечните операции и нямаше да бъда подготвен да извърша операцията през 1972 г., която спаси живота на президент Спенсър У. Кимбъл.9

Сестри, осъзнавате ли широтата и обхвата на своето влияние, когато изговаряте нещата, които бликат от вашето сърце и ум така, сякаш са ви диктувани от Духа? Един чудесен президент на кол ми разказа за едно събрание на съвета на кол, на което обсъждат труден проблем. В един момент той осъзнава, че президентката на Неделното училище за деца на кола не е говорила, и я пита дали има нещо да добави. „Всъщност, имам“ – казва тя и продължава, като споделя мисъл, която променя изцяло посоката на събранието. Президентът на кол продължи: „Докато тя говореше, Духът ми свидетелства, че тя дава глас на откровението, което ние като съвет трябваше да получим“.

Мои скъпи сестри, каквото и да е вашето призование, каквито и да са вашите обстоятелства, ние се нуждаем от вашите впечатления, вашите мисли и вашето вдъхновение. Трябва да се изказвате и да говорите в съветите на район и кол. Нуждаем се от това всяка сестра да говори като допринасящ и пълноправен партньор”,10 също както се обединявате със своя съпруг в управлението на вашето семейство. Омъжени или несемейни, вие, сестри, притежавате определени способности и специална интуиция, които сте получили като дар от Бог. Ние, братята, не можем да компенсираме за вашето уникално влияние.

Ние знаем, че кулминацията на всички творения е създаването на жената!11 Имаме нужда от вашата сила!

Нападките срещу Църквата, нейните учения и нашия начин на живот ще се увеличават. Поради тази причина, се нуждаем от жени, които притежават основно разбиране за учението на Христос и които ще използват това разбиране, за да преподават и помагат за създаването на поколение, което може да устоява на греха.12 Нуждаем се от жени, които могат да разпознават заблудата под всякаква форма. Нуждаем се от жени, които знаят как да достигнат до силата, която Бог дава на спазващите заветите, и които изразяват своята вяра с увереност и милосърдие. Нуждаем се от жени, които притежават смелостта и визията на нашата майка Ева.

Мои скъпи сестри, нищо не е по-важно за вашия вечен живот от вашето собствено обръщане във вярата. Точно праведният живот на обърнатите във вярата и спазващите заветите си жени, като моята скъпа съпруга Уенди, ще изпъква все повече в разпадащия се свят и по този начин те ще бъдат видени като различни и специални по най-щастливия начин.

Ето защо днес умолявам моите сестри в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни да пристъпят напред! Заемете своето исконно и необходимо място във вашия дом, във вашата общност и в царството Божие – повече, отколкото сте го правили преди. Умолявам ви да изпълнявате пророчеството на президент Кимбъл. И ви обещавам, в името на Исус Христос, че когато го правите, Светият Дух ще увеличава вашето влияние по невиждан досега начин!

Свидетелствам за реалността на Господ Исус Христос и Неговата изкупваща, единителна и пречистваща сила. И като един от Неговите апостоли, ви благодаря, мои скъпи сестри, и ви благославям да се издигнете до своя пълен потенциал, да изпълните в пълна мяра целта на вашето сътворение, докато вървите напред ръка за ръка в това свещено дело. Заедно ще помогнем на света да се подготви за Второто пришествие на Господ. За това свидетелствам като ваш брат, в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. Филипяните 4:7.

  2. Това включва сълзи – в спазването на заповедта да оплакваме загубата на онези, които умират (вж. Учение и завети 42:45).

  3. Вж. влиянието на Ревека върху Исаак и техния син Яков в Битие 27:46; 28:1–4.

  4. Вж. Джозеф Фийлдинг Смит, Answers to Gospel Questions,, избр. Joseph Fielding Smith Jr., 5 т. (1957–1966 г.), 4:166. Бележка: Всички предишни диспенсации са се ограничавали в малки части от света и са прекратени поради вероотстъпничество. За разлика от тях, тази диспенсация няма да бъде ограничена от място и време. Тя ще изпълни света и ще се слее с Второто пришествие на Господ.

  5. Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball 2006 г., с. 222–223.

  6. Когато съм се родил, е имало по-малко от 600 000 члена на Църквата. Днес те са повече от 15 милиона. Този брой ще продължава да нараства.

  7. Президент Джозеф Фийлдинг Смит казва на сестрите от Обществото за взаимопомощ: „Можете да говорите с власт, защото Господ ви е дал власт“. Той казва също, че на Обществото за взаимопомощ „е дадена сила и власт, за да върши страшно много неща. Работата, която те вършат, се извършва с божествена власт“ („Relief Society—an Aid to the Priesthood“, Relief Society Magazine, ян. 1959 г., с. 4, 5). Тези цитати са използвани и от старейшина Далин Х. Оукс в обръщение на конференция, „Ключовете и властта на свещеничеството“, Лиахона, май 2014 г., с. 51.

  8. Бойд К. Пакър, „The Relief Society“, Ensign, ноем. 1978 г., с. 8; вж. също М. Ръсел Балард, Counseling with Our Councils: Learning to Minister Together in the Church and in the Family, 1997 г., с. 93.

  9. Вж. Spencer J. Condie, Russell M. Nelson: Father, Surgeon, Apostle, 2003 г., стр. 146, 153–156. Бележка: През 1964 г. президент Кимбъл ме отдели като президент на кол и ме благослови, като каза, че смъртността ще намалее чрез моите нововъдения в операциите на аортна клапа. Никой от нас не предполагаше тогава, че осем години по-късно щях да правя операция на президент Кимбъл, която включваше смяна на неговата аортна клапа.

  10. „Когато говорим за брака като партньорство, нека говорим за него като пълно партньорство. Не искаме нашите жени-членове на Църквата да бъдат мълчаливи или ограничени партньори в това вечно назначение! Моля, бъдете допринасящ и пълноправен партньор“ (Спенсър У. Кимбъл, „Privileges and Responsibilities of Sisters“, Ensign, ноем. 1978 г., с. 106).

  11. „Всичките цели на света и всичко, което е в света, ще изчезнат без жената – ключов камък в свещеническата арка на сътворението“ (Ръсел М. Балард, „Lessons from Eve“, Ensign, ноем. 1987 г., с. 87). „Ева се превръща в заключителното творение на Бог, великото обобщение на цялото великолепно дело, което извършва преди това“ (Гордън Б. Хинкли, „The Women in Our Lives“, Лиахона, ноем. 2004 г., с. 83)

  12. Ръсел М. Нелсън, „Children of the Covenant“, Ensign, май 1995 г., с. 33.