На дело праведно ще служим тук
От Керъл Ф. Макконки
Първа съветничка в Общото президентство на Младите жени
Нека да изберем да служим в праведното дело, като смели посланички на нашия Господ Исус Христос.
Благодарна съм, че можем да се съберем с верни жени, като Лиса, сестрата от видеото, които са чисти по сърце, обичат Господ и Му служат, дори когато имат изпитания. Историята на Лиса ми напомня, че трябва да се обичаме и да виждаме една в друга красотата на душата. Спасителят учи: „Помнете, ценността на душите е огромна в Божиите очи“.1 Независимо дали сме на 8 или на 108 години, всяка една от нас е „скъпоцен(на) пред (Неговите) очи“.2 Той ни обича. Ние сме дъщери Божии. Ние сме сестри в Сион. Имаме божествена природа и всяка една от нас има божествено дело за вършене.
През лятото посетих една прелестна майка на дъщери. Тя сподели с мен чувствата си, че младите ни жени се нуждаят от кауза, нещо, което да им помага да се чувстват ценени. Тя знаеше, че можем да открием личната си и вечна стойност, като действаме съгласно нашата божествена цел в смъртността. Тази вечер, този красив и забележителен хор изпя слова, които ни учат за нашата цел. През изпитания и трудности, страх и отчаяние, ние имаме смели сърца. Решени сме да изпълним дълга си. На дело праведно ще служим тук.3 Сестри, ние сме ценени в това дело. Всички сме нужни.
Праведното дело, на което служим, е делото на Христос. Това е делото на спасението.4 Господ учи: „това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека.“5 Ние сме причината, поради която Исус Христос страда, кърви от всяка пора и в съвършена любов отдава Своя живот. Неговото дело е добрата новина: „благовестието, … че Той дойде в света, тъкмо Исус, за да бъде разпнат заради света и за да понесе греховете на света, и за да освети света, и да го очисти от всичката неправедност; та чрез Него да бъдат спасени всички.“6 Нашият Спасител „пътека светла начерта и в светлина вървим“.7 Свидетелствам, че като следваме Неговия пример, обичаме Бог и си служим една на друга с доброта и състрадание, ние можем да застанем чисти, „невинни пред Бога в последния ден“.8 Ние избираме да служим на Господ в Неговото праведно дело, за да можем да станем едно с Отца и Сина.9
Пророк Мороний смело заявява: „защото имаме да вършим работа, докато сме в тази скиния от кал, за да победим врага на всичката праведност, тъй че душите ни да почиват в царството Божие“.10 Ранните ръководители и пионерите в миналото са продължавали напред с героична смелост и непоколебима вяра, за да установят възстановеното Евангелие и да изградят храмове, в които обредите на възвисяването да могат да бъдат извършвани. Пионерите в наши дни, които включват вас и мен, също продължаваме напред с вяра „за да се труд(им) в лозето Му за спасяването на душите на човеците“.11 И както учи президент Гордън Б. Хинкли: „колко величествено ще бъде бъдещето, докато Всемогъщият продължава Своето дело … чрез безкористната служба на онези, чиито сърца са изпълнени с любов към Спасителя на света“.12 Ние се присъединяваме към верните сестри от миналото, настоящето и подрастващото поколение, като се обединяваме в делото на спасението!
Преди да се родим, ние сме приели плана на нашия Небесен Отец „да получ(им) физически тела и да придоби(ем) земен опит, за да напредн(ем) към съвършенство и напълно да осъзна(ем) своята божествена съдба като наследници на вечен живот“.13 Старейшина Джон А. Уидтсоу обяснява следното относно този доземен завет: „Там и тогава сме се съгласили да бъдем спасители не само на себе си, но на цялото човешко семейство. Започнали сме съвместно дело с Бог. Така изпълнението на плана става не само дело на Отца и на Спасителя, но и наше дело. И най-незначителният от нас, и най-скромният, е в съдружие с Всемогъщия за постигане целта на вечния план на спасението“.14
Тук в смъртността ние отново сме сключили завет да служим на Спасителя в това спасително дело. Като участваме в свещените обреди на свещеничеството, ние обещаваме, че ще се отправим в служба на Бог със сърце, мощ, ум и сила.15 Получаваме Светия Дух и търсим Неговите подтици, които да напътстват усилията ни. Праведността се разпростира по света, когато разбираме какво желае Бог от нас да правим, след което го правим.
Познавам едно дете от Неделното училище за деца, което каза на свое приятелче, докато чакаше на автобусната спирка: „Трябва да дойдеш с мен на църква и да научиш за Исус!“
Виждала съм момичета в класа на Младите жени, преплели заедно ръце, да обещават една на друга да си служат, след което да планират по подходящ начин да помогнат на една млада жена, бореща се с пристрастяване.
Виждала съм млади майки да отдават изцяло своето време, таланти и усилия, за да учат и дават пример за принципите на Евангелието, така че техните деца, подобно на синовете на Еламан, да се справят смело и с вяра с трудностите, изкушенията и несгодите.
Но вероятно най-смиряващото преживяване за мен бе да чуя една неомъжена сестра да заявява с пламъка на чистото свидетелство, че най-важното дело, което можем да изпълним, е да се подготвим за брак и семейство. Въпреки че не разполага с тези неща, тя знае, че семейството е същността на делото на спасението. „Божественият план за щастие позволява семейните връзки да се обезсмъртят“.16 Ние почитаме плана на Отца и възхваляваме Бог, когато усилваме и облагородяваме тези връзки в новия и вечен завет на брака. Ние избираме да водим чист и непорочен живот, така че, когато получим възможността, да сме подготвени да сключим този свещен завет в Господния дом и да го спазваме завинаги.
Всички ние преминаваме през моменти и сезони в живота си. Но независимо от това дали сме в училище, на работа, в обществото или особено у дома, ние сме служителки на Господ и изпълняваме Неговото поръчение.
В делото на спасението, няма място за сравнение, критика или осъждане. Не става въпрос за възраст, опит или публично признание. Това свещено дело има за цел да развие съкрушено сърце, каещ се дух и желанието да използваме божествените си дарби и уникални таланти, за да вършим Господното дело по Неговия начин. То е да имаме смирението да паднем на колене и да кажем: „Отче Мой, … не обаче, както (аз) искам, но както Ти искаш“.17
Със силата Господна ние „(можем) да прав(им) всичко“.18 Търсим непрестанно напътствието Му в молитва, в Писанията и в подтиците на Светия Дух. Една сестра, заела се с много трудна задача, пише: „Понякога се чудя дали сестрите в ранната история на Църквата не са полагали главите си на възглавницата вечер, подобно на нас, молейки се: „Каквото и да донесе утрешния ден, Ти ще ми помогнеш ли да се справя?“ След което тя продължава: „Имаме благословията да разчитаме една на друга и заедно да работим в това дело!“19 Каквито и да са нашите обстоятелства, където и да се намираме по пътеката към спасение, ние се обединяваме в отдадеността си към Спасителя. Подкрепяме се взаимно в Неговата служба.
Наскоро може да сте чели за сестра Ела Хоскинс, която на 100 годишна възраст бе призована да помага на младите жени в района си в програмата Личен напредък.20 Около две години по-късно, на 102 годишна възраст, сестра Хоскинс получи своята награда Признание за млада жена. Младите жени, президентствата на Младите жени и на Обществото за взаимопомощ на района и кола, както и нейни близки, се събраха заедно, за да отпразнуват нейното постижение. Границите на възрастта, организацията и семейното положение се изпариха в изпълнената с вяра служба. Младите жени изразиха своята благодарност за сестра Хоскинс, за нейното преподаване и за праведния й пример. Те искат да бъдат като нея. По-късно попитах сестра Хоскинс: „Как постигна това?“
Тя веднага отговори: „Покайвам се всеки ден“.
От една нежна жена, така изпълнена с Господния Дух, че сияе с чиста светлина, ми бе напомнено, че за да сияем с тази святост, за да работим със Спасителя и да благославяме околните, ние трябва да бъдем чисти. Чистотата е възможна посредством благодатта на Христос, като се отричаме от безбожието и избираме да обичаме Бог с цялата си мощ, ум и сила.21 Апостол Павел учи: „Но бягай от младежките страсти; …и заедно с тези, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира“.22 Никоя от нас не е съвършена. Всички допускаме грешки. Но ние се покайваме, така че да можем да бъдем по-добри и да „запази(м) (името на Христос) записано в сърцата (ни) завинаги“.23 Когато служим в името на Господ, с чисто сърце, ние отразяваме любовта на Спасителя и позволяваме на хората около нас да надзърнат в Небесата.
Нека избираме да служим в праведното дело, като смели посланички на нашия Господ Исус Христос. Нека заедно и „с песен в сърцата ни да продължаваме напред, като живеем според Евангелието, обичаме Господ и изграждаме Неговото царство“.24 Свидетелствам, че в това славно дело можем да познаем чистата Божия любов. Можем да получаваме истинска радост и да получим цялата слава на вечността. В святото име на Исус Христос, амин.