Мисионерска служба, семейна история и работа в храма
От старейшина Дейвид А. Беднар
От Кворума на дванадесетте апостоли
От реч, дадена по време на семинар за нови президенти на мисии на 25 юни 2013 г.
На тържествено събрание, проведено в храма Къртланд на 8 април 1837 г., пророкът Джозеф Смит заявява: „След всичко, което е било казано, най-голям и важен дълг е да проповядваме Евангелието”.1
Почти точно 7 години по-късно, на 7 април 1844 г., той заявява: „Най-голямата отговорност, която Бог ни е възложил в този свят, е да търсим нашите мъртви. Апостолът казва: „Те не могат да постигнат съвършенство без нас” (вж. Евреи 11:40); защото е нужно да притежаваме запечатващата сила, за да запечатаме децата ни и своите мъртви за диспенсацията на времената – диспенсацията, в която ще се изпълнят обещанията за спасението на човека, дадени от Исус Христос преди основаването на света”2
Някои хора могат да изразят учудване как проповядването на Евангелието и търсенето на нашите мъртви могат едновременно да бъдат най-големият дълг и отговорност, които Бог е поставил върху чедата Си. Целта ми е да изкажа предположение, че тези учения изразяват единството и цялостта на делото по спасението в последните дни. Мисионерската работа, работата по семейна история и работата в храма са допълващи се и взаимносвързани страни на едно велико дело, „за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко – това, което е небесно и земно” (Ефесяните 1:10).
Моля се силата на Светия Дух да помага на вас и на мен, докато заедно разглеждаме чудното дело по спасението в последните дни.
Сърца и свещенически обреди
Проповядването на Евангелието и търсенето на нашите мъртви са две божествено назначени отговорности, които се отнасят както до нашите сърца, така и до свещеническите обреди. Същността на Господната работа е промяна, обръщане и пречистване на сърцата чрез завети и обреди, извършвани чрез съответната свещеническа власт.
Думата сърце се среща повече от 1000 пъти в Писанията и символизира вътрешните чувства на човек. По такъв начин, нашите сърца – общият сбор от нашите желания, привързаности, намерения, мотиви и умствени нагласи – определят кои сме ние и определят какви ще станем.
Целта на Господ в мисионерската работа е да покани всички да дойдат в Христа, да получат благословиите на възстановеното Евангелие и да издържат до края чрез вяра в Христа.3 Ние не споделяме Евангелието само за да увеличаваме числения брой и сила на Църквата. Вместо това, ние се стремим да изпълним божествено назначената отговорност да оповестяваме реалността на плана за щастие на Небесния Отец, божествеността на Единородния Му Син Исус Христос и истинността на Единителната жертва на Спасителя. Поканата към всички хора „да дойд(ат) в Христа” (вж. Мороний 10:30–33), да изживеят „голяма промяна” в сърцето (вж. Алма 5:12–14) и предоставянето на обредите за спасение на хора в земния живот, които все още не са сключили спасителен завет, са основните цели на проповядването на Евангелието.
Възможността за възвисяване на живите и мъртвите е целта на Господ, постигана чрез строежа на храмове и изпълняването на обреди чрез посредник. Ние не извършваме богослужение в свети храмове само за да имаме запомнящо се лично или семейно преживяване. По-точно, ние се стремим да изпълним божествено възложената отговорност да предлагаме обредите за спасение и възвисяване на всички хора. Да посаждаме в сърцата на децата обещанията, дадени на бащите, тъкмо Авраам, Исаак и Яков, да обръщаме сърцата на децата към техните собствени бащи, да извършваме проучване по семейната история и да извършваме обреди чрез посредник в храма са дейности, които благославят хората в духовния свят, които все още не са сключили завет.
Свещеническите обреди са начинът да се усвои силата на божествеността:
„И това по-висше свещеничество отслужва Евангелието и държи ключа на тайнствата на царството, тъкмо ключа на познанието за Бога,
ето защо, в неговите обреди е видна силата на божествеността.
И без обредите и властта на свещеничеството, силата на божествеността не е видна за човеците в плътта” (У. и З. 84:19–21).
Моля, помислете за трзвия смисъл на тези стихове. Човек трябва първо да премине през вратата на кръщението и да получи дара на Светия Дух – и тогава да продължи напред по пътя на заветите и обредите, който води към Спасителя и към благословиите на Неговото Единение (2 Нефи 31). Свещеническите обреди са съществено необходими, за да можем напълно „да (дойдем) в Христа и (да станем) съвършени в Него” (вж. Мороний 10:30–33). Без обредите човек не може да получи всички благословии, които са възможни чрез безкрайната и вечна изкупителна жертва на Господ (вж. Алма 34:10–14) – тъкмо силата на божествеността.
Господното дело е една величествена работа, съсредоточена върху сърца, завети и свещенически обреди.
Изводи
Това божествено учение дава два важни извода за нашата работа в Църквата.
Първо, често може да ни се случва да придаваме незаслужено значение на отделни части от делото по спасение и свързаните с тях правила и процедури. Боя се, че много от нас се концентрират изключително и доста усилено върху отделни страни на Господното дело и не успяват да получат пълната сила на цялостното дело по спасението.
Докато Господ се стреми да събере всички неща заедно в Христа, често ние ги разделяме и се специализираме по начини, които ограничават нашето разбиране и представа. Когато се стигне до крайност, се дава приоритет на работата по програми и статистически показатели за сметка на поканата към хората да влязат в завета и достойно да получат обредите. Такъв подход ограничава прочистващата сила, радостта, продължаващото обръщане, духовната сила и защита, които идват когато „отда(ваме) сърцата си на Бога” (Еламан 3:35). Изпълняването и отчитането на задачите за изпълнение по задължение, сами по себе си, от дългия ни списък от Евангелски изисквания, не винаги ни дава възможност да получим Неговия образ на лицето си или да извършим голямата промяна в сърцата си (вж. Алма 5:14).
На второ място, духът на Илия заема централно място в работата по оповестяване на Евангелието. Може би Господ е искал да изтъкне тази истина чрез последователността от събития, случили се по време на възстановяването на пълнотата на Евангелието на земята в тези последни дни.
В Свещената горичка Джозеф Смит вижда и говори с Небесния Отец и Исус Христос. Това видение въвежда нова ера, „кога(то) (ще) се изпълнят времената” (Ефесяни 1:10) и дава възможност на Джозеф Смит да научи за истинската същност на Божеството и за продължаващото откровение.
Приблизително три години по-късно, в отговор на искрена молитва, вечерта на 21 септември 1823 година, спалнята на Джозеф се изпълва със светлина, докато става „по-светло от ден” (Джозеф Смит—История 1:30). Една личност се появява до леглото му, обръща се към младото момче по име и му казва, че е „пратеник, изпратен от Божието присъствие … и че името му било Мороний” (Джозеф Смит—История 1:33). Той дава указания на Джозеф за появата на Книгата на Мормон. След което, Мороний цитира от книгата на Малахия в Стария завет, с известна разлика от начина, по който е записана в Библиите ни:
„Ето, Аз ще ти разкрия Свещеничеството чрез ръката на Илия, пророка, преди да дойде великият и страшен ден Господен. … И той ще посади в сърцата на децата обещанията, направени на бащите, и сърцата на децата ще се обърнат към бащите им. Ако не беше тъй, цялата земя би била напълно опустошена при Неговото пришествие” (Джозеф Смит—История 1:38–39).
Напътствията на Мороний към младия пророк всъщност включват две основни теми: (1) Книгата на Мормон и (2) думите на Малахия, предсказващи ролята на Илия във възстановяването на „всичко, за което е говорил Бог чрез устата на светите Си пророци от началото на света” (Деянията 3:21). По този начин, началните събития на Възстановяването разкриват едно правилно разбиране на Божеството, установяват реалността на продължаващото откровение, изтъкват важността на Книгата на Мормон и предвиждат делото по спасение и възвисяване на живите и мъртвите.
Моля, сега обмислите ролята на Книгата на Мормон за промяната в сърцата – и ролята на духа на Илия за обръщането на сърцата.
Книгата на Мормон в съчетание с Духа на Господ е „най-великият самостоятелен инструмент, който Господ ни е дал, за да обърнем света във вярата“.4 Този том с Писания на Възстановяването е ключовият камък на нашата религия и е съществен при довеждането на души при Спасителя. Книгата на Мормон е още едно свидетелство за Исус Христос – жизненоважно потвърждаващо свидетелство за божествеността на Изкупителя в един свят, който става все по-светски и циничен. Сърца се променят, когато хората четат и изучават Книгата на Мормон и се молят с истинско намерение да научат за истинността на тази книга.
Духът на Илия е „проява на Светия Дух, свидетелстващ за божествената същност на семейството”.5 Това отличително влияние на Светия Дух дава могъщо свидетелство за Плана за щастие на Небесния Отец и кара хората да търсят и ценят своите предшественици и членовете на семействата си – както живи, така и мъртви. Духът на Илия въздейства върху хората както в Църквата, така и извън нея и кара сърцата да се обрщат към бащите.
Дошло е времето да обърнем особено внимание на ефикасното съчетаване на голямата промяна в сърцето, ставаща възможна основно чрез духовната сила на Книгата на Мормон, и обръщането на сърцата към бащите, извършвано основно чрез духа на Илия. Желанието за връзка с нашето минало може да ни подготви да получим добродетелта на словото Божие и да усили нашата вяра. Сърце, обърнато към бащите, ни помага да устоим на влиянието на противника и укрепим обръщането си във вярата.
Гледайте второто видео с разказ, илюстриращ този принцип.
Принципи
Искам да посоча четири принципа на духовна сила, идваща като резултат от промяната и обръщането на сърцата.
-
Сърца и обръщане във вярата. Обръщането към бащите събужда и подготвя сърцето за голяма промяна. По този начин духът на Илия помага за обръщане във вярата.
Гледайте третото видео с разказ, илюстриращ този принцип.
-
Сърца и запазване. Обръщането към бащите поддържа и укрепва сърцата, които са изпитали голямата промяна. Така духът на Илия помага при задържането на новообърнати във вярата хора.
Гледайте четвъртото видео с разказ, илюстриращ този принцип.
-
Сърца и връщане към активност. Обръщането към бащите смекчава сърце, което се е вкоравило, след като първоначално е изпитало голямата промяна. Така духът на Илия е ключов при връщене към активност на неактивни членове.
Гледайте петото видео с разказ, илюстриращ този принцип.
-
Сърца и доблестни мисионери. Мисионер, който е изпитал голямата промяна и обръщане на сърцето, в по-голяма степен ще се обърне във вярата и ще бъде по-посветен и доблестен служител.
Гледайте шестото видео с разказ, илюстриращ този принцип.
С бързо увеличаващия се и по-подготвен брой мисионери, ние не можем да разчитаме изцяло на минали успехи в проповядването, когато определяме основните насоки и методи за бъдещето. Господ е вдъхновил технологии и инструменти, които ни дават възможността да се възползваме от единността на мисионерската служба, семейната история и работата в храма повече от когато и да било през тази диспенсация. Не е съвпадение, че тези нововъведения се появяват в момента, в който са така необходими, за да се ускори мисионерската работа по цялата земя. Господното дело е величествено, съсредоточено върху сърца, които се променят и обръщат, върху свети завети и силата на божествеността, проявяваща се чрез свещеническите обреди.
Обобщение и свидетелство
Господ заявява: „Аз съм способен да върша собственото Си дело” (2 Нефи 27:21) и „Аз ще ускоря Моето дело във времето му” (У. и З. 88:73). Ние ме свидетели как Той ускорява делото Си.
Ние живеем и служим в една диспенсация на пълнота на времената. Разбирането за вечната важност на забележителната диспенсация, в която живеем, трябва да влияе върху всичко, което вършим и се стараем да станем. Делото по спасението, което трябва да се извърши в тези последни дни, е велико, всеобхватно, съществено и неотложно. Колко благодарен трябва да е всеки един от нас за благословиите и отговорностите да живеем точно в този етап на последната диспенсация. Колко смирени трябва да бъдем, когато знаем, че „комуто много е дадено, много и ще се изисква” (У. и З. 82:3).
Проповядването на Евангелието и издирването на нашите починали са допълващи се части на едно велико дело – дело на любов, имащо за цел да променя, обръща и очиства сърцата на искрените хора, търсещи истината. Изкуствената разграничаваща линия, която често поставяме между мисионерската служба, работата в храма и семейната история бива премахната; това е едно велико дело по спасение.6
Можем ли да започнем да разбираме ролята на работата в храма и семейната история, за да помогнем на някой проучвател или по-слабо активен член да получи по-дълбоко разбиране за плана за спасение? Разбираме ли, че един от най-влиятелните фактори за запазване на новопокръстени, е духът на Илия? Можем ли по-пълно да оценим важността на моментите, когато сърцата се обръщат при споделяне на семейни спомени, като средство за намиране на хора за обучение, както от членове, така и от мисионери? Можем ли да помогнем на тези, на които служим, по-често да имат достъп до силата на божествеността чрез достойно участие в обреди, като причастие, както и кръщение и потвърждаване за починали?
Нека виждате ясно, чувате безгрешно и помните винаги важността на службата ви в Господното дело за промяна, обръщане и очистване на сърца.