2014 г.
Служим сега, за да можем да служим по-късно
Октомври 2014


Служим сега, за да можем да служим по-късно

Авторката живее в щат Юта, САЩ

„Служете Господу от все сърце” (1 Царете 12:20).

„Да се състезаваме до Църквата!” – каза Мормон, сочейки върха на сградата, който се виждаше над палмовите дървета. След това той се затича с всички сили, за да изпревари по-малкия си брат Мориан.

Момчетата и родителите им вече бяха изминали около километър и половина от дома си, но Мормон и Мориан все още тичаха бързо, когато най-после стигнаха до металната врата пред сградата за събрания на района им. Спряха, за да си поемат дъх.

Преди да решат кой печели, едно друго момче им извика: „Искате ли да играем футбол?”

Мормон обичаше футбола, но той и семейството му отиваха да чистят сградата на района, така че да бъде готова за църковното събрание на следващия ден.

Той поклати глава. „Не сега – по-късно!” – отвърна той.

Скоро след това Мормон и Мориан вече усилено чистеха. Мормон местеше столове и метеше пода с баща си, докато Мориан миеше пода с майка си.

По-късно момчетата се захванаха заедно да мият огледала в тоалетната. „Не мислех, че ще ми хареса да почиствам сградата, но е забавно” – каза Мориан. „Какво ще кажеш, Мормон? Затова ли дойде тук, вместо да играеш футбол?”

Мормон се замисли за баща си. Той бе епископ на района им, но все пак отделяше време, за да помогне с почистването на сградата.

„Тук съм, защото искам да съм като татко” – каза Мормон.

След това той си помисли за мисионерите в района им. Те бяха заети да ходят от врата на врата, споделяйки Книгата на Мормон с хората. Те ги канеха да дойдат на църква в сградата, която момчетата почистваха.

„Тук съм също, защото искам един ден да служа на мисия” – мислеше си Mормон. „Мога да помагам на мисионерите, като подготвям сградата”.

Мормон си представи утрешния ден, когато той и брат му щяха да станат в 6 часа, да отидат пеша до църквата, облечени в бели ризи и връзки и да подготвят столовете и книгите с химни в стаята на Неделното училище за деца.

„Тук съм, защото искам да имам църковно призование” – мислеше си той.

Мормон си спомни, че скоро ще стане дякон. Тогава ще раздава причастието и ще върши много други неща, за да служи. „Тук съм, защото следващата година ще получа свещеничеството и искам да направя всичко възможно сега, за да се подготвя”.

Мормон вече бе направил нещо, за да се подготви за свещеничеството: той бе получил своята награда „Вяра в Бог”. Вече се учеше да живее според Евангелието и да служи на другите хора.

Накрая погледна брат си в огледалото и се усмихна.

„Аз съм тук, защото обичам Господ – каза той – и защото, ако служа сега, това ще ми помогне да се подготвя да служа по-късно”.

Изображение от Адам Кофърд