2014 г.
Семеен екип
Октомври 2014


Семеен екип

Авторката живее в Алберта, Канада

По-лесно се печели, когато всички работят заедно

„Когато помагаме, ние сме щастливи” (Children’s Songbook, стр. 198).

Амон въздъхна, когато той и баща му излизаха от футболното игрище. „Не разбирам – каза той. Имаме толкова много добри играчи. Защо не можем да отбележим гол?”

Баща му бе добър футболен играч. Може би щеше да помогне.

„Мисля, че е необходимо да се научите да работите като екип – отговори баща му. Вие всички искате да отбележите гол, нали?”

„Да” – каза Амон. „Но не можем всички ние да отбелязваме голове. Това ли искаш да кажеш?”

Баща му поклати одобрително глава. „Ти не можеш да отбележиш гол сам за себе си. Най-напред защитниците трябва да отнемат топката от другия отбор, така ли е?”

Амон се засмя. „Много е трудно да отбележиш гол, ако нямаш топка”.

„Правилно” – каза баща му. „След това защитниците дават топката на някой, който може да отбележи гол. Никой не може да се справи сам”.

„Предполагам” – каза Амон.

Когато се прибраха вкъщи, мама държеше бeбето и едновременно приготвяше вечеря. „Как мина играта?” – попита тя.

„Отново загубихме – каза Амон. Но следващият път ще се представим по-добре”.

„Това е добро отношение” – каза мама.

„Умирам от глад!” – извика Мигел, когато той, Самуел и Лукас се втурнаха в стаята.

„Момчета, можете ли да помогнете като сложите масата и приберете играчките?” – помоли мама.

И четирите момчета изпъшкаха.

„Но аз не съм си играл с играчките” – каза Самуел.

„Ще отнеме цяла вечност!“ – оплака се Мигел.

Баща им се засмя, „Мисля, че семейството ни има същия проблем, както отборът на Амон”.

„Какъв е той?” – запита Самуел.

„Не работим заедно – каза Амон. Всички искаме да отбележим гол, като ядем от вечерята. Но ние оставяме мама да свърши всичко”.

„Така е!” – каза баща им. – Как може да работим заедно в екип?”

Амон имаше идея. „Нека аз и Самуел да сложим масата. Останалите могат да приберат играчките”.

„Страхотна идея!” – каза баща им.

Скоро вечерята бе готова. Амон сключи ръце за молитва. Беше радостен, че семейството му бе работило в екип. Надяваше се, че неговият футболен отбор ще може да направи същото.

Илюстрация от Марк Джарман