Чух децата
От Джой Кромар, Калифорния, САЩ
Клиничната депресия бе нещо, което никога не исках да изпитам отново. Но след като бях свободна от нея в продължение на 12 години, тя се върна.
Бях уплашена и объркана. Питах Небесния Отец и молех за сила да се справя с това мое изпитание. Молех Му се също депресията ми да не продължи пет години, както бе предишния път.
Съпругът ми и аз имаме три деца, двама сина и дъщеря, които ни благословиха с 13 внука. Познавайки отчаянието, пред което бях изправена, дъщеря ми организира семейството за ден на пост и молитва. Всички внуци и внучки на възраст от 1 до 10 години искаха да се молят за баба си, а трите, които бяха кръстени, искаха да постят. Беше голямо утешение да знам, че съпругът ми, децата и внуците щяха да постят и да се молят за мен.
На другия ден, когато се събудих, усещанията от депресията не бяха толкова силни. На следващия ден почувствах още по-голямо облекчение. На петия ден депресията ми бе изчезнала напълно. Същата вечер, обмисляйки как е възможно това чудо, един глас докосна душата ми и ми каза: „Аз чух децата”. Небесният Отец ги бе чул в тяхната невинност и бе отговорил на молитвите им, отправени в смирение, вяра и любов.
Спасителят учи:
„Ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство” (Mатея 18:3–4).
Свързах се с внуците си и им благодарих за поста и молитвата за мен. Казах им колко много ги обичам. Казах им, че Небесният Отец ги е чул и е отговорил на молитвите им.
Докато внуците ми израстват в Евангелието, надявам се да помнят времето, когато Небесният Отец каза на баба им: „Аз чух децата”. Надявам се, че това преживяване ще укрепи свидетелствата им и ще им помогне да останат силни в Евангелието.
Всички внуци и внучки на възраст от 1 до 10 години искаха да се молят за баба си, а трите, които бяха кръстени, искаха да постят.