Пророци от Стария завет
Еремия
„Еремия живее в трудно време и на трудно място, но Господ му позволява да види „време на надежда за събирането на Израил през последните дни”.1 —Линда К. Бъртън, обща президентка на Обществото за взаимопомощ
Снимка на свитък от dimdimich/iStock/Thinkstock; Jeremiah, by Walter Rane © IRI
Аз съм синът на Хелкей, свещеник в Анатот, близо до Ерусалим. През младостта ми „Господното слово дойде към мене и рече:
преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш из утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите“.
Чувствах се неподготвен за това призование и отговорих: „Ето, аз не зная да говоря, защото съм дете”.
А Господ ми рече: „Не думай – Дете съм; защото при всичките, при които ще те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядвам, ще кажеш.
Да се не боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям”. Тогава Господ простря ръката Си, „та я допря до устата ми” и постави думи в нея.2
Аз пророкувах в Ерусалим в продължение на 40 години, от 626 г. до 586 г. пр.Хр., по време на царуването на Иосия, Иоаким и Седекия.3 Живях по едно време с пророка Лехий от Книгата на Мормон. Ние двамата порицахме нечестието на хората в Ерусалим и предсказахме унищожението на този велик град.4
Господ ми заповяда да запиша пророчествата си в „един свитък книга”.5 Когато цар Иоаким чу за пророчествата, той изгори свитъка. Господ ми заповяда да запиша пророчествата отново и да добавя много повече към тях.6
Аз срещах непрестанно противопоставяне, докато проповядвах словото на Господ. Пасхор, синът на началника в Господния дом, ме удари и ме сложи в кладата. Тълпите искаха да ме убият заради проповядването ми. Не бях обичан пророк, често ме хвърляха в тъмници и затвори. Живях във време на наистина голямо нечестие.7
Но въпреки, че живях сред горести и скръб, Господ ми позволи да видя, че израилтяните ще бъдат събрани в последния ден, че Господ ще запише закона Си „в сърцата им”, и че Той ще „(ги) вземе един от град, а двама от род – и ще (ги) въвед(е) в Сион”.8
Докато продължавах да проповядвам словото Божие – дори когато беше трудно – аз научих, че личната отговорност към Евангелието води до мир. Като развиваме личното си приобщаване към Господ, всички ние можем да имаме надежда сред горести и премеждия.