2004 г.
Ние направихме това за вас
Hoembpи 2004


Ние направихме това за вас

Работата в храма е работа, за която сме били подготвени. Това е работа за всяко поколение, включително и особено за младежите.

Преди малко повече от година съпругът ми и аз посетихме Наву. Като вървяхме през Старото гробище на пионерите и търсехме гроба на един предшественик, Зина Бейкър Хънтингтън, се впечатлих от спокойното място и духа, който почувствах. Вървях сред дърветата и четях имената на надгробните плочи, много от тях на деца и семейства. Ридаех, тъй като сърцето ми се обърна към нашите предци, мнозина от които са се присъединили към Църквата и дошли в Наву. През ума ми минаваха много въпроси: Защо са напуснали своите удобни домове и семейства? Защо са изтърпели преследвания, болести, дори смърт? Защо са пожертвали всичко, което са имали, за да дойдат на това място и да построят храм? Те едва са имали подслон и все пак строили храм! Защо са го направили? И когато храмът бил почти завършен, как биха могли да го изоставят? Като седях, тихо размишлявайки над това събитие, отговорът дойде силно и все пак нежно в ума и сърцето: „Ние направихме това за вас.”

Тези думи, „Направихме това за вас” ми напомниха, че нашите предци, заедно с много други верни светии са пожертвали всичко поради своите свидетелства и вяра в Исус Христос. Знаели, че Евангелието е било възстановено на земята отново и че са били водени от Божий пророк. Знаели, че Книгата на Мормон е истинна и разбрали нейното послание и свидетелство. Знаели, че чрез възстановяването на ключовете на свещеничеството семействата могат да бъдат запечатани завинаги за вечността чрез обредите на святото свещеничество, които се извършват само в храма. Знаели, че храмовата работа е ключът към спасението и възвисяването на човешкото семейство. Знаели важността на това дело и били склонни да дадат всичко, което притежавали, за да осигурят дом, приемлив за Господа, където тази свята работа би могла да се извършва. Пожертвали всичко, така че миналите и бъдещите поколения да имат достъп до вечните благословии на храма.

Преди да отидат в Наву, светиите жертвали много, за да изградят първия храм на тази евангелска епоха в Къртлънд, Охайо. Точно там Самият Господ се явил на Джозеф Смит и Оливър Каудъри. Три други небесни вестители също се явили там. Един от тях бил пророк Илия, който възстановил чрез Пророка Джозеф Смит ключовете, отнасящи се до възстановяването на свещеничеството и „великото дело, което трябваше да се извърши в храмовете Господни” 1. Това се случва в съответствие с обещанието, което е записано в Учение и завети, където Господ казва:

„Ето, Аз ще разкрия Свещеничеството, чрез ръката на Илия, пророка….

И той ще посади в сърцата на децата обещанията, направени на бащите, и сърцата на децата ще се обърнат към бащите им.

Ако не беше тъй, цялата земя би била напълно опустошена при Неговото пришествие”2.

Първите светии разбрали какво означава този стих и през онази красива сутрин на Старото гробище в Наву аз също го разбрах.

По какъв начин могат обещанията, дадени на бащите, да се посядат в сърцата на децата? По какъв начин сърцата на децата да се обърнат към техните бащи? Това може да се случи, когато разберем нашата самоличност и роля в това дело, когато останем достойни и се подготвим да влезем в храма и да действаме в полза на онези, които вече са си отишли.

Бригъм Йънг казва: „Имаме да вършим работа, толкова важна в своята област колкото важно беше и делото на Спасителя в неговата област… Сега ние сме призовани да извършим нашето, която трябва да се счита за най-великото дело, което човек някога е извършвал на земята”3.

Във видение за изкуплението на мъртвите, дадено на президент Джозеф Ф. Смит, той видял много благородни и велики пророци, които са били на земята преди идването на Спасителя. Той също видял Пророка Джозеф Смит, Хайръм Смит, неговия баща и „други избрани духове, които бяха запазени, за да излязат в пълнотата на времената, и да вземат участие в полагането на основите на великото дело от последните дни”4. Кои са били те-зи други избрани духове? Нашето поколение било някъде там сред онези „благородни и велики” ръководители, подготвени в света на духовете, за да бъдат на земята по това време! Светите писания ни казват: „Още преди да бъдат родени, те, заедно с много други, получиха първите си уроци в света на духовете и бяха подготвени да излязат в определеното от Господа време, за да се трудят в лозето Му за спасяването на душите на човеците.”5 Работата, за която сме подготвени и запазени да изпълним, включва „построяването на храмове и извършването на обреди в тях за изкупление на мъртвите”6.

Бригъм Йънг предвидил времето, в което живеем сега. Той казва: „За да завършим това дело, ще трябва да има не само един храм, но хиляди от тях, хиляди и десетки хиляди мъже и жени ще ходят в тези храмове и ще изпълняват задълженията за хора, които са живели толкова назад във времето, колкото Господ ще разкрие”7.

Когато бях малка, дядо ми Мартин ме учеше, че в последните дни храмовете буквално ще осеят земята. По времето, когато дядо ми изрази тази мисъл пред мен, аз почти не можех да си го представя. Но аз израснах с това познание и чувство в сърцето си. Наскоро погледах в уебсайта на Църквата в раздела на храмовете и ясно можех да видя, че храмовете, обозначени с червени точки, са започнали да се разпростират по цялата земя.8

Нашият обичан пророк, Президент Гордън Б. Хинкли казва: „Решени сме… да доведем храмовете до хората и да им предоставим всяка възможност за скъпоценна благословия, която произлиза от почитането на храма9. Нашият пророк знае, че е трудно да се извършва храмова работа, ако не сме близо до храм. Това е нашият ден и храмовата работа е делото, за което сме били подготвени да извършим. Това е работа за всяко поколение, включително и особено за младежите в Църквата.

За да се извършва тази работа, ние трябва да бъдем достойни. Не е чудно, че сме заобиколени от всякъде с неща, предназначени да ни обезкуражат, разсеят или да ни отстранят. Трябва да сме съсредоточени, трябва да помним, че храмът е причината за всичко, което вършим в Църквата.

Програмите на младежите като Личния напредък или Дълг към Бог насърчават младежите да бъдат достойни да посетят храма. Тези програми са предназначени да помагат на младежите да поемат и спазват обещания, като това ги подготвя да сключват и спазват завети. Те също насърчават младежите да участват в писането на дневник, семейна история и да извършват кръщения за своите предшественици. Брошурата За укрепването на младежите учи учението и принципите, които, ако се разберат и се живее според тях, ще помогнат на младежите да бъдат достойни да посетят храма. Тези програми са силни инструменти, които да се използват от младежи, родители и ръководители. Помагат на младежите да се подготвят да бъдат достойни да посетят храма. И нашите младежи не трябва да чакат, докато отидат на мисия или се оженят, за да посетят храма. Могат да имат храмови изживявания, като започнат от дванадесетата си година, като извършват кръщения и потвърждавания и това може да продължава през техните юношески и зрели години. Великите благословии буквално „ще се (излеят) върху главите” на онези, които са надарени в храма и част от тези благословии ще дойдат при нашите младежи, докато те живеят достойно да участват в Дома Господен.10

В Храма Солт Лейк басейнът за кръщение е вълнуващо място, на което можете да бъдете през съботната сутрин! Бях там рано една сутрин, за да бъда кръстена вместо някои от моите предци. Като седях и чаках на пейката край мястото за кръщения, забелязах, че младата жена отляво четеше своята патриархална благословия. Момичето отдясно четеше своите писания. Попитах я дали е дошла тук с група. Тя отговори: „Не, идвам с моята приятелка всяка събота. Прави цялата ми седмица по-добра.” Тези млади жени заедно с много други млади мъже и жени знаят една голяма тайна – храмът благославя живота не само на нашите семейства, но и животът на предците, а също така и нашия собствен живот. Обещано ни е, че онези, които са надарени в храма, ще тръгнат от този свят дом „въоръжени със силата Ти, и името Ти да бъде над тях, и славата Ти да бъде около тях, и ангелите Ти да имат грижа за тях”11. Това са велики благословии и обещания. Кои младежи не желаят да се подготвят да получат тези благословии, за да живеят безопасно в днешния все по-мрачен свят?

Когато президент Фауст говори с младите мъже в сесията на свещениците миналия октомври, той ги призова да съдействат и станат част от храмовата работа и работата по семейната история. Той казва: „Насърчавам ви… да започнете да отключвате познанието за това, кои сте наистина като учите повече за вашите предци… Можете лесно да достигнете до обширна колекция от картони със семейна история, като използвате интернет от вашия домашен компютър или от най-близкия семеен исторически център… Храмовата работа е съществена… защото без тях ние не можем да станем съвършени, нито те без нас могат да станат съвършени”12.

Младежите са били подготвени „за такова време каквото е това”13. Те са интелигентни и умни. Те са опитни с компютрите и интернет. Те са голям неизползван източник за добро в света! Те бяха запазени за тези последни дни и имат велика работа, която да вършат. И не само те имат да вършат велика работа, но храмът ще бъде убежище за тях, което ще ги предпазва от светския натиск и влияния.

Като размишлявам над думите на президент Фауст, мога да си представя армия от праведни младежи, подготвени и достойни да посетят храма. Мога да видя семейства, запечатани заедно за вечността. Мога да видя кой разбира какво означава да бъдат „избавители… на хълма Сион”14. Виждам младежи, чиито сърца са обърнати към бащите.15 Мога да си представя младежи, които израстват по такъв начин, така че да тръгнат от храмовете, изпълнени със сила да устоят на светския натиск.16 Мога да видя поколение от младежи, които ще застанат „на свети места и (ще) бъдат непоклатими”.17

Зина Бейкър Хънтингтън заедно с много други верни светии пожертваха всичко, за да можем да имаме благословиите на възстановеното Евангелие. Това е моята молитва да можем да разберем ролята си в това велико дело и да останем достойни да влезем в Неговите свети храмове. Зная, че ако правим това, ще дойде радостният ден, когато ще се срещнем отново с нашите предци и ще можем да им кажем: „Ние направихме това за вас”. В името на Исус Христос. Амин.

Бележки

  1. Вж. У. и З. 138:48; вж. също У. и З. 27:9, 110:14-16; 128:17; 138:47.

  2. Вж. У. и З. 2:1-3.

  3. Discourses of Brigham Young, избрано от Джон А. Уидтсоу (1954 г.), стр. 406.

  4. Вж. У. и З. 138:53; курсив добавен.

  5. Вж. У. и З. 138:55-56; курсив добавен.

  6. Вж. У. и З. 138:54.

  7. Discourses of Brigham Young, стр.394.

  8. Вж. www.lds.org; вж. също „Храмовете по света” Звездичка, юли 2002 г., стр. 36-37.

  9. „Some Thoughts on Temples, Retention of Converts, and Missionary Service”, Ensign, ноември 1997 г., стр. 50.

  10. Вж. У. и З. 110:9-10.

  11. Вж. У. и З. 109:22.

  12. „Феноменът, който сте вие” Лиахона, ноември 2003 г., стр. 53-54; вж. също У. и З. 128:18.

  13. Естир 4:14.

  14. Авдий 1:21.

  15. Вж. У. и З. 2:1-3.

  16. Вж. У. и З. 109:22.

  17. Вж. У. и З. 87:8.