Продължавай напред
Има едно нещо, което Господ очаква от нас независимо от нашите трудности и скърби. Той очаква от нас да продължим напред.
Живял съм достатъчно дълго, за да изживея от личен опит много от предизвикателствата на живота. Познавам изключителни хора, които са преживели сурови изпитания, докато други, поне на пръв поглед, изглежда, са живели очарователен живот.
Често онези, които пострадат от беди, си задават въпроса: „Защо това се случва на мен?” Прекарват безсънни нощи в чудене защо се чувстват толкова самотни, болни, обезкуражени, подтиснати или съкрушени.
Въпросът „Защо аз?” може да бъде труден за отговаряне и често води до чувство на безсилие и отчаяние. Има по-добър въпрос, който можем да си зададем. Този въпрос е: „Какво мога да науча от това изживяване?”
Начинът, по който отговаряме на този въпрос, може не само да определи качеството на нашия живот на тази земя, но също и за предстоящата вечност. Въпреки че нашите изпитания са различни, има едно нещо, което Господ очаква от нас независимо от нашите трудности и скърби: Той очаква от нас да продължим напред.
Учението за издържане до края
Евангелието на Исус Христос включва издържане до края като едно от неговите основни учения. Исус учил: „Но който устои докрай, той ще бъде спасен”1. И „Ако пребъдете в моето учение, наистина сте Мои ученици”2. Някои гледат на издържането до края като на просто страдане по време на изпитанията. То е толкова много повече от това – това е процес на идване при Христа и усъвършенстване в Него. Пророк Нефи от Книгата на Мормон учи: „Затова вие трябва да бързате напред с увереност в Христа, имайки съвършена света надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова, ако бързате напред, угощавайки се със словото Христово и устоите до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот”3.
Издържането до края е учение за продължаването по пътеката, която води до вечен живот, след като някой е поел по пътя чрез вяра, покаяние, кръщение и получаване на Светия Дух. Издържането до края изисква цялото ни сърце или както учи пророк Амаликий от Книгата на Мормон, ние трябва да отидем „при Него и Му принесе(м) изцяло душите си като приношение; и продължава(ме) в пост и молитва, и устои(м) до края; и тъй както жив е Господ, (ние) ще бъде(м) спасени”4.
Издържането до края означава, че сме посели живота си изцяло върху почвата на Евангелието, че сме останали в редиците на Църквата, смирено служим на нашите ближни, живеем живот, подобен на този на Христос, и спазваме нашите завети. Тези, които издържат, са хармонични личности, последователни, смирени, непрекъснато се подобряват и не си служат с измама. Свидетелството им не се основава на социални предпоставки – основава се на истина, знание, опит и на Духа.
Притчата за сеяча
Господ Исус Христос използвал проста притча за сеяча, за да учи другите на учението на издържането до края.
„Сеячът сее словото.
А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които, като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
Също и посятото на канаристите места са тия, които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;
нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
Посяното между тръните са други, те са ония, които са слушали словото;
а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и от става безплодно.
А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно”5.
Тази притча описва вида почва, на която семето на истината се посява и подхранва. Всеки вид почва представлява нашите степени на обвързване и способност да издържим.
Първият вид почва, тази от „край пътя” представлява онези, които чуват Евангелието, но никога не дават възможност на истината да пусне корен.
Вторият вид почва, „канаристите места” представлява онези в Църквата, които при първия признак на жертва или изпитание бягат съблазнени, нежелаещи да платят цената.
Третият вид почва, „посяното между тръни,” представлява някои членове на Църквата, които са разсеяни и погълнати от светските грижи, богатствата и похотта на света.
Най-накрая онези на „добрата земя” са онези членове на Църквата, чийто живот отразява тяхното ученичество към Учителя, чиито корени се простират на дълбоко в почвата на Евангелието и затова дават велики плодове.
В притчата за сеяча Спасителят установява три пречки на издържане, които могат да задушат нашите души и да спрат нашия вечен напредък.
Първата пречка за издържането: „светските грижи,” и най-вече горделивостта6. Горделивостта издига своята грозна глава по толкова много начини, които са разрушителни. Например, интелектуалната гордост преобладава много в наши дни. Някои хора въздигат себе си над Бог и Неговите помазани служители поради своята наука и научни постижения. Никога не трябва да позволяваме нашия интелект да вземе превес над нашия Дух. Нашият интелект може да подхранва нашия Дух и нашият Дух може да подхранва нашия интелект, но ако позволим на нашия интелект да вземе надмощие над нашия Дух, тогава ще се препънем, ще намерим недостатък и вероятно ще отпаднем от Църквата.
Знанието е много важно и едно от малкото неща, които ни придружават в следващия живот7. Ние винаги трябва да учим. Обаче трябва да сме внимателни да не оставяме настрана вярата си при този процес, защото вярата всъщност увеличава способността ни да учим.
Втората пречка на издържането е „примамката на богатствата.” Трябва да спрем стремежа към богатство. Те са само средство до края, който край трябва в края на краищата да бъде изграждането на Царството Божие. Чувствам, че някои са толкова загрижени за вида кола, която карат, скъпите дрехи, които носят или размера на къщата им в сравнение с другите, че загубват от поглед важните проблеми8. Трябва да бъдем внимателни с нашия живот всеки ден, да не позволяваме на нещата от този свят да вземат връх над духовните неща.
Третата пречка за издържането, спомената от Спасителя, е „пожеланията за други работи.” Злата чума на порнографията се завърта около нас както никога преди. Порнографията довежда порочен бум на неморалността, разбити семейства и живот. Порнографията ще източи духовните сили за издържане до края. Порнографията е много подобна на плаващите пясъци. Можете да заседнете толкова лесно и да потънете толкова бързо в нея, че да не осъзнаете сериозната опасност. Най-вероятно ще имате нужда от помощ, за да излезете от плаващия пясък на порнографията. Но колко по-добре ще бъде, ако никога не пристъпвате към нея. Умолявам ви да бъдете внимателни и предпазливи.
Издържането докрай е принцип за всички
Няколко седмици преди президент Хибър Дж. Грант да почине, един брат отиде да го посети в дома му. Преди да си тръгне човекът, президент Грант се помолил: „Боже, благослови ме да не загубя свидетелството си и да ти остана верен до края!”9 Можете ли да си представите, президент Грант, един от великите пророци на Възстановяването, Президент на Църквата в продължение на 27 години, да се моли да остане верен до края?
Никой не е имунизиран от влиянието на Сатана и изкушенията. Не бъдете толкова горделиви да мислите, че сте извън влиянието на противника. Бдете да не станете жертва на неговите измами. Стойте близо до Господ чрез всекидневно изучаване на писанията и всекидневна молитва. Не можем да си позволим да си седим и да приемем спасението за даденост. Трябва да бъдем ревностно заети през целия си живот10. Тези думи на Бригъм Йънг ме мотивират и ми напомнят, че никога не мога да се откажа от борбата да издържа: „Мъжете и жените, които желаят да получат места в селестиалното царство, ще открият, че трябва да се борят всеки ден (за тази свещена цел)”11.
Сила за издържане
Зная, че има много, които страдат от разбито сърце, самота, болка и неуспех. Тези изживявания са необходима част от човешкия опит. Обаче моля, не губете надежда в Спасителя и Неговата любов за вас. Така е и в живота: Той обещава, че няма да ни остави сираци12.
Когато се сблъскваме с предизвикателства в нашия живот, ние сме утешени от словата на Господ в 58-ми раздел на Учение и Завети:
„Вие не можете да съзрете засега с вашите природни очи замисъла на вашия Бог относно тези неща, които ще дойдат по-нататък, и славата, която ще последва след много изпитания.
Защото след многото изпитания идват благословиите. Затова идва денят, когато ще бъдете увенчани с много слава; часът все още не, но наближава.”13
Затова, братя и сестри, ние трябва да продължим и евентуално един ден ще станем по-подобни на Спасителя в този процес Всички познаваме онези, които са се сблъскали с големи изпитания в живота и са издържали с вяра. Един вдъхновяващ пример е взет от един от първите светии от деветнадесети век, Уорън М. Джонсън. Той бил определен от църковните ръководители да ръководи ферибота на Лий, важен брод през река Колорадо в Северна Аризона. Брат Джонсън преминал през големи предизвикателства, и все пак останал верен през целия си живот. Чуйте обяснението на брат Джонсън за трагедията на семейството си в писмо до президент Уилфърд Уудръф:
„През май 1891 г. едно семейство… дойде тук (на ферибота Лий) от Ричфийлд Юта, където… прекараха зимата у свои приятели. При Пангуич те погребаха дете, … без да дезинфектират каруцата или себе си… Дойдоха на прага на дома ни и останаха през нощта, като общуваха и с малките ни деца.
Не знаехме нищо естеството на болестта (дифтерит), но имахме вяра в Бога, тъй като бяхме тук на една много трудна мисия, и се опитвахме с всички сили да се подчиняваме на (заповедите)… че децата ни да бъдат пощадени. Но, уви, след четири и половина дни (най-голямото момче умря) в ръцете ми. Други две също се разболяха от болестта и ние постехме и се молехме толкова дълго, колкото смятахме за мъдро, след като имахме много задължения да извършваме тук. Постихме (в продължение на) двадесет и четири часа и веднъж постих (за) четиридесет часа, но нямаше полза, защото и двете ми момичета също починаха. Седмица след тяхната смърт петнадесетгодишната ми дъщеря Мелинда беше (също) повалена и направихме всичко възможно за нея, но тя (скоро) последва останалите… Три от моите скъпи момичета и едно момче ни бяха отнети, и това все още не беше краят. Моето най-голямо момиче, деветнадесетгодишна, е сега е на легло (поради) болестта, и постим и се молим в нейна полза днес… Обаче бих помолил за вашата вяра и молитви за нас. Какво сторихме, че Господ ни изостави и какво да направим, за да стане отново по-благосклонен(?)”
Малко след това брат Джонсън написал писмо на местен ръководител и приятел, като изразил своята вяра да продължи:
„Това е най-трудното изпитание в моя живот, но се обръщам към спасението и съм решен че… чрез помощта на Небесния Отец, ще се държа здраво за железния прът независимо от бедите, които ме (сполетяха). Не съм занемарил изпълнението на своите задължения и се надявам и вярвам, че ще имам вярата и молитвите на моите братя, че мога да живея така, че да получа благословии…”14
Чрез тежките си изпитания брат Джонсън може да ни помогне да се изправим срещу нашите собствени предизвикателства. Може ли да предложа три качества, които да развием в наши дни за насърчаване издържането до края.
Първо, свидетелство. Свидетелството ни дава вечната перспектива, необходима, за да видим отвъд изпитанията или предизвикателствата, с които неизбежно ще се сблъскаме. Помнете какво пророкува Хибър С. Кимбъл:
„Ще дойде време, когато нито мъж, нито жена ще може да издържи на взета назаем светлина. Всеки ще трябва да бъде воден от светлината в себе си…
Ако я нямате, няма да устоите; затова търсете свидетелство за Исус и се придържайте към него, така че когато дойде времето за изпитание, да не се спънете и паднете”15.
Второ, смирение. Смирението е признанието и отношението, че някой трябва да разчита на помощта на Господ, за да премина през този живот. Не можем да издържим до края със собствени сили. Без Него сме нищо16.
Трето: Покаяние. Славният дар на покаянието ни позволява да се върнем в пътеката с ново сърце, като ни дава сила да издържим по пътеката, която води до вечен живот. Причастието по този начин се превръща в ключов компонент за нашето издържане в този живот. Причастието осигурява скъпоценна седмична възможност за подновяване на кръщелните ни завети и покаяние и оценява нашия напредък към възвисяване.
Ние сме синове и дъщери на Вечния Бог с потенциал да сънаследници с Христа17. Като знаем кои сме, ние никога не трябва да изоставяме целта да постигнем нашата вечна съдба.
Свидетелствам, че във вечността, като погледнем назад върху краткото си съществуване тук на тази земя, ще издигнем нашите гласове и ще се възрадваме, че въпреки трудностите, с които сме се сблъскали ние сме имали мъдростта, вярата и куража да издържим и да продължим.
Да можем да направим това днес и завинаги е моята молитва в името на Исус Христос, амин.