2004 г.
Най-скромният от тия
Hoembpи 2004


Най-скромният от тия

Нека никой не подценява силата на вярата на обикновените светии от последните дни.

Има послание за светиите от последните дни в едно рядко цитирано откровение, дадено на Пророка Джозеф Смит през 1838 г. „Спомням (си) Моя служител Оливър Грейнджър; ето, истина му казвам, че името му ще бъде запомнено като свещено от поколение на поколение, во веки веков, казва Господ” (У. и З 117:12).

Оливър Грейнджър бил много обикновен човек. Той бил почти сляп, „загубил зрението си при измръзване” (History of the Church, 4:408). Първото Президентство го описва като „човек с безупречен морал и почтеност и най-вече Божи човек” (History of the Church, 3:350).

Когато светиите били прогонени от Къртланд, Охайо, събитие, което се повторило в Индипендънс, Фар Уест и в Наву, Оливър останал, за да продаде имуществото им за колкото би могъл. Нямало голяма вероятност да успее. И наистина не успял!

Но Господ казал: „Нека той се старае усърдно за изкуплението на Първото Президентство на Моята църква, казва Господ; и когато падне, той ще се вдигне отново, защото неговата жертва ще бъде по-свещена за Мен, отколкото неговата печалба, казва Господ” (вж. У. и З. 117:13).

Какво направил Оливър Грейнджър, че името му да бъде държано в свещено възпоменание? Не много, наистина. Не става въпрос за това какво е направил, а какъв е бил.

Когато почитаме Оливър, голяма част, дори вероятно цялата заслуга трябва да отдадем на Лидия Дибъл Грейнджър, неговата съпруга.

Оливър и Лидия най-накрая напуснали Къртлънд, за да се присъединят към светиите във Фар Уест, Мисури. Те били извървели няколко мили от Къртлънд, когато били върнати от тълпа. Едва след това те се присъединили към светиите в Наву.

Оливър починал на 47 години, като оставил Лидия да се грижи за децата.

Господ не очаквал Оливър да бъде съвършен, нито вероятно да успее. „И когато падне, той ще се вдигне отново, защото неговата жертва ще бъде по-свещена за Мен, отколкото неговата печалба, казва Господ” (вж. У. и З. 117:13).

Не можем да очакваме винаги да успяваме, но трябва да направим най-доброто, на което сме способни.

„Защото Аз, Господ, ще съдя всички човеци според делата им и според желанието на сърцата им” (вж. У. и З. 137:9).

Господ казал на Църквата:

„Когато Аз давам заповед на някои от синовете човешки да извършат дело в Мое име и тези синове човешки тръгнат с цялата си мощ и с всичко, което имат, за да извършат това дело и не прекратяват усърдието си, и техните врагове ги връхлетят и им попречат да извършат това дело, ето, на Мен ми подобава да не изисквам повече от това дело от ръцете на тези синове човешки, но да приема техните приношения…

И това ви го давам за пример, за ваше утешение относно всички онези, на които е било заповядано да извършат едно дело, а им е било попречено от ръцете на техните врагове и чрез подтисничество, казва Господ, вашият Бог” (У. и З. 124:49, 53; вж. също Moсия 4:27).

Малцината от Къртлънд сега са милиони обикновени светии от последните дни по света. Те говорят различни езици, но са обединени от вяра и разбиране чрез езика на Духа.

Тези верни членове сключват и спазват своите завети и се стремят да бъдат достойни да влязат в храма. Вярват на пророчествата и подкрепят ръководителите на райони и клонове.

Подобно на Оливър, те подкрепят Първото Президентство и Кворума на Дванадесетте и приемат това, което Господ е казал: „И ако Моите хора се вслушат в гласа Ми и в гласа на служителите Ми, които съм назначил да водят Моите хора, ето, истина ви казвам, те няма да бъдат помръднати от мястото си” (вж. У. и З. 124:45).

В откровение, дадено като въведение в Учение и Завети, Господ обяснява кой ще върши Неговото дело. Слушайте внимателно, докато чета това откровение и мислете за доверието, което Господ има в нас:

„Затова, Аз, Господ, познавайки бедствието, което ще сполети жителите на земята, призовах служителя Си Джозеф Смит-младши и му говорих от небесата, и му дадох заповеди.

И също дадох заповеди и на други, че те трябва да оповестяват тези неща на света; и всичко това, за да може да се изпълни написаното от пророците:

Немощните на света ща излязат и ще прекършат могъщите и силните, тъй че човек да не съветва ближния си, нито да се уповава на ръката от плът.”

Следващият стих позволява свещеничеството да бъде давано на обикновени, достойни мъже и момчета:

„…а всеки човек да може да говори в името на Бога Господа, тъкмо Спасителя на света; …

Тъй че пълнотата на Моето евангелие да може да бъде оповестена от немощните и простодушните до краищата на света и пред царе, и управници.

Ето, Аз съм Бог и съм го изрекъл; тези заповеди са от Мен и бяха дадени на служителите Ми в тяхната слабост, според начина на техния език, че да могат да дойдат до разбиране.

И доколкото те се заблуждаваха, това можеше да бъде сторено знайно;

И доколкото те се търсеха мъдрост, можеха да бъдат наставлявани;

И доколкото те съгрешаваха, можеха да бъдат порицавани, че да могат да се покаят;

и доколкото те биваха смирени, можеха да бъдат правени силни и благословени свише и да получават знания от време на време” (вж. У. и З. 1:17-20, 23-28; курсив добавен).

Сега идва друго младо поколение. Виждаме сила в тях отвъд тази, която сме виждали преди. Пиенето и наркотиците и моралните неприятности не са част от техния живот. Събират се заедно за изучаване на Евангелието, излизат заедно и служат заедно.

Те не са съвършени. Все още не. Вършат най-доброто, на което са способни и са по-силни, отколкото поколенията преди тях.

Както Господ казал на Оливър Грейнджър: „Когато (те паднат, те) ще се вдигн(ат) отново, защото (тяхната) жертва ще бъде по-свещена за Мен, отколкото (тяхната) печалба” (вж. У. и З. 117:13).

Някои се притесняват за мисии, които са пропуснали или бракове, които не са се осъществили, или бебета, които не са се родили, или деца, които, изглежда, са се изгубили, или неизпълнени мечти, или за това, че възрастта ги ограничава в делата им. Не мисля, че Господ е доволен, когато ние се притесняваме, защото мислим, че никога не вършим достатъчно или това, което правим, никога не е достатъчно добро.

Някои ненужно носят тежко бреме на вина, което може да бъде премахнато чрез признание и покаяние.

Господ не казал на Оливър „(Ако) падне”, но казал „когато падне, той ще се вдигне отново” (вж. У. и З. 117:13; курсив добавен).

Преди няколко години ние пристигнахме рано за една конференция във Филипините. На бордюра седяха майка, баща и четири малки деца, облечени в най-хубавите си неделни дрехи. Бяха прекарали няколко часа в автобуса и закусваха. Всеки един от тях ядеше студен кочан от варена царевица. Разходите за пътуването с автобуса до Манила вероятно са били приспаднати от бюджета им за храна.

Като наблюдавах това семейство, сърцето ми се преизпълни от вълнение. Ето я Църквата. Ето я силата. Ето го бъдещето. Както семействата на много други места, те плащат десятък, поддържат своите ръководители и вършат най-доброто, като служат.

Съпругата ми и аз сме пропътували цялата земя за повече от 40 години. Познаваме членове на Църквата вероятно в сто страни. Почувствали сме силата в тяхната обикновена вяра. Личните им свидетелства и жертви са им оставили дълбок отпечатък върху нас.

Не обичам да ми оказват почит. Комплиментите винаги ме притесняват, защото великото дело на прид-вижване на Евангелието напред както в миналото, така и сега, а и за в бъдеще, зависи от обикновените членове.

Съпругата ми и аз не очакваме по-голяма награда за себе си от тази, която ще получат нашите собствени деца или родителите ни. Ние не настояваме, нито искаме децата ни да си поставят големи цели в живота за известност или да бъдат видени в света или дори в Църквата. Това няма почти нищо общо със стойността на душите. Те ще изпълнят мечтите ни, ако живеят според Евангелието и отгледат децата си с вяра.

Подобно на Иоан: „По-голяма радост няма за (нас) от това, да слушам(е), че (нашите) чада ходят в истината” (3 Иоаново 1:4).

Преди години като президент на мисията в Нова Англия, тръгнах от Фредериктън, Ню Брънзуик. Температура беше 40 градуса под нулата. Когато самолетът се отдалечаваше от малкия терминал, видях двама мисионери да стоят отвън и да махат за довиждане. Помислих си: „Глупави момчета. Защо не влязат вътре, където е топло?”

Внезапно върху мен дойде силен подтик, откровение: Там при тези двама обикновени млади мисионера стои свещеничеството на Всемогъщия Бог. Облегнах се, доволен, че оставям мисионерската работа на всички канадски провинции в техни ръце. Това беше урок, който никога не забравих.

Преди осем седмици заедно със старейшина Уилям Уолкър от Седемдесетте проведохме зонова конференция в Наха за 44 мисионера на остров Окинава. Президент Милс от мисия Фукуока, Япония не можеше да присъства поради силен тайфун, който наближаваше. Младите зонови водачи водеха това събрание с такова вдъхновение и достойнство, с каквото би го направил и техния президент на мисия. На следващата сутрин си тръгнахме при бурен вятър, доволни, че оставяме мисионерите в техни ръце.

Наскоро в Осака, Япония, заедно със старейшина Ръсел Балард и Хенри Айъринг от Дванадесетте и президент Дейвид Соренсън и други от Седемдесетте, се срещнахме с 21 президенти на мисии и 26 областни ръководители-седемдесетници. Сред областните ръководители-седемдесетници бяха старейшина Субандрийо от Джакарта, Индонезия; старейшина Чу-Дзжен Чия от Китай, старейшина Ремус Г. Виларет от Филипините, старейшина Уон Йонг Ко от Корея и още 22, между които имаше само двама американци. Беше обединение на нации, езици и хора. Нито един не получаваше заплащане. Те всички служат безплатно, благодарни да бъдат призовани за делото.

Преобразувахме коловете в Оказаки, Сапоро и Осака, Япония. Всичките трима от новите колови президенти и невероятен брой от ръководителите се бяха присъединили към Църквата като юноши. Повечето от тях бяха загубили бащите си във войната.

Старейшина Йошихико Кикучи от Седемдесетте е от това поколение.

Бедствията, които Господ предрекъл, сега идват върху непокаялия се свят. Веднага, поколение след поколение от младежи идват едно след друго. Те сключват брак. Спазват заветите, сключени в Дома Господен. Те имат деца и не позволяват на обществото да поставя граници върху семейния живот.

Днес ние изпълняваме пророчеството „че името му (на Оливер Грейнджър) ще бъде запомнено като свещено от поколение на поколение, во веки веков” (вж. У. и З. 117:12). Според света той не бил велик човек. Въпреки това, Господ каза: „Нека никой човек да не презира Моя служител Оливър Грейнджър, а нека благословиите… бъдат върху него во веки веков” (вж. У. и З. 117:15).

Нека никой не подценява силата на вярата на обикновените светии от последните дни. Помнете, че Господ каза: „Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили” (Матея 25:40).

Той обещал, че „Светият Дух ще стане ваш постоянен сподвижник и ваш скиптър – неизменен скиптър на праведност и истина; и вашето господство ще бъде едно вечно господство, и без принудителни средства то ще се влива във вас во веки веков” (вж. У. и З. 121:46).

Нищо! Няма сила, която да спре напредъка на Господното дело.

„Колко дълго могат да останат нечисти движещите се води? Коя сила ще спре небесата? Колкото човек би могъл да простре слабата си ръка и да спре постановения ход на река Мисури или да я обърне обратно на течението, толкова може да се попречи на Всемогъщия да излива познание от небесата върху главите на светиите от последните дни” (вж. У. и З. 121:33).

За това аз давам свидетелство на апостол, в името на Исус Христос, амин.