2004 г.
Да донесете мир и изцеление на душата си
Hoembpи 2004


Да донесете мир и изцеление на душата си

Когато обръщането във вярата достига зрялост чрез въздействията на Светия Дух, в душата идват мир и изцеление.

Тук, в централата на Църквата, провеждаме много събрания на комитети и по-рано тази година, по време на едно от тези събрания, старейшина Нийл А. Максуел слушаше внимателно изказване относно изграждането на местни ръководители. Към края на събранието старейшина Максуел попита: „Можем ли да направим още нещо, за да помогнем на епископите да донесат мир и изцеление на светиите?” Бях заинтересуван да узная повече относно въпросите, които го вълнуваха. Затова малко преди смъртта му и в уединението на неговия офис, старейшина Максуел доразви ученията, свързани с получаването на мир и изцеление. Той ме насърчи да споделя тези бележки с членовете на Църквата.

Старейшина Максуел беше и остава чудесен пример за безкористна любов. Неговата загриженост за другите беше силна и искрена – особено за хората с физически и емоционални болки. Всеки, който се срещаше и разговаряше с него, излизаше от кабинета му още по-твърдо решен да следва Христос. Той създаде стандарт за всички нас. Той обичаше Спасителя. Той наистина беше истински апостол и ученик. Липсва ни.

Той даде чудесни прозрения как пълният мир и изцеление идват само чрез пълното обръщане във вярата на душата. Коментираше как преди години научил от президент Марион Г. Ромни за стъпките към пълното обръщане във вярата. Той цитира от реч пред обща конференция през 1963 г., в която президент Ромни цитирал думите на Спасителя към Петър: „Но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си” (Лука 22:32). Президент Ромни коментира: „Мисля, че членството в Църквата и обръщането във вярата не са непременно едно и също нещо. Да сме обърнати във вярата, както използваме термина тук, и да имаме свидетелство също не са непременно едно и също нещо. Свидетелството идва, когато Светият Дух дава на искрения търсач свидетелство за истината. Силното свидетелство прави вярата жива, т.е., то довежда до покаяние и до подчинение на заповедите. Обръщането във вярата, от друга страна, е плодът на или наградата за покаянието и подчинението” (из Conference Report, октомври 1963 г., стр. 24).

Обикновено пълното обръщане във вярата не идва изведнъж, въпреки че Писанията ни дават драматични разкази. То идва на етапи, дотогава, докато човекът стане в сърцето си нова личност. Терминът от Писанията е „да бъдеш роден отново”. Това е промяна едновременно на нашия начин на мислене и на нашия начин на усещане (вж. Conference Report, октомври 1963 г., стр. 23-24).

В Книгата на Мормон четем за Енос, чиято душа копнеела да узнае повече за ученията на баща му относно вечния живот. След един ден и една нощ на непрестанна молитва до него дошъл глас, който казал: „Еносе, греховете ти са опростени и ти ще бъдеш благословен”. Енос пише: „И аз, Енос, знаех, че Бог не може да лъже; затова вината ми беше премахната” (Енос 1:5-6).

Имаме разказа на пророка Алма младши, който описва пред сина си Еламан своето преживяване, когато бил обърнат във вярата. Той разказва, че по драматичен начин осъзнал миналите си грехове и грешки, като изповядал своя бунт срещу Бога. Тогава той си спомнил за баща си Алма, който предсказвал за идването на един Исус Христос, Божият Син. Исус щял да дойде, за да направи Единение за греховете на света. Цитирам: „Сега, веднага щом тази мисъл влезе в ума ми, аз извиках в сърцето си: О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене, който съм в жлъчната горчивина, обкръжен от вечните вериги на смъртта”. Алма изпитал вечна болка и вина, но осъзнал, че чрез Единението е създадена възможност за изход. Алма продължава: „И сега, ето, щом помислих за това, не можах да си спомня повече болките си; да, не бях терзан повече от спомена за греховете си. И, о, каква радост и каква чудна светлина видях аз; да, душата ми се изпълни с радост, извънредна, каквато беше болката ми!” (вж. Алма 36:12-20; курсивът е добавен).

Алма намерил изцеление за душата си чрез знанието, че Исус ще дойде и ще отнеме всичките му грехове. Когато душата му била изцелена, той намерил мир в себе си. Алма бил така завладян от последиците на обръщането във вярата, което преживял, че отново разказал за своите усещания на Еламан: „Да, казвам ти, сине мой, че няма нищо по-изключително и горчиво от болките ми. Да, аз ти казвам още, сине мой, че от друга страна, няма нищо по-изключително и по-сладко от моята радост” (Алма 36:21, курсивът е добавен). Той учел сина си на един образец за траен мир и радост – точно както бил направил бащата на Енос. Тук има образец, според който бащите учат децата за Единението и за вечния живот. Това е образец за следване от всички бащи в наши дни.

Откриваме няколко поучителни момента в обръщането на Алма:

  1. Подобно на Енос, той имал живо разбиране и угризение за миналите грехове, които наскърбявали Бога.

  2. Подобно на Енос, той си спомнил ученията на баща си – обещанието за Единение за греха чрез Исус Христос.

  3. Подобно на Енос, той лично умолявал в смирена молитва за душата си.

  4. Подобно на Енос, той изпитал чудото на Единението до такава степен, че нито можел да си спомня болките от греховете си, нито да чувства вина. Изцелението на душата му било пълно. Това било очистващо преживяване – както за ума, така и за сърцето. Горчивината била заместена от радостта. Той станал нов човек, роден отново от Духа. И подобно на Енос, той незабавно насочил вниманието си към това да служи на Господа и на своите ближни.

Ще направи ли Господ за нас онова, което направил за Енос и за Алма?

К. С. Люис го е казал по следния начин: „(Бог) разполага с безкрайно внимание, което да отдели на всеки от нас. Не Му се налага да се отнася към нас като към единица сред масата. Вие сте сами с Него така, сякаш сте единственото създание, което той някога е сътворявал. Когато Христос умрял, Той умрял лично за вас – все едно сте били единствения мъж (или жена) в света” (Mere Christianity, 1943 г., стр. 131).

Има ли истории в Писанията, че такова обръщане във вярата действа сред светиите? Имаме много примери. Ще илюстрираме това с разказа за светиите по времето на цар Вениамин. Четем за реакцията на светиите, след като слушали как техния цар и пророк ги учил за заповедите и за Единението на Исус Христос:

„И всички те се провикнаха в един глас, казвайки: Да, ние вярваме на всичките слова, които си ни казал; и ние също знаем за тяхната сигурност и истинност поради Духа на Господа Всемогъщи, Който е извършил голяма промяна в нас, в сърцата ни, та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно…

И ние сме готови да встъпим в завет с нашия Бог да вършим волята Му и да се подчиняваме на заповедите Му във всички неща, които Той ще ни заповяда във всички оставащи ни дни” (Мосия 5:2, 5; курсивът е добавен).

Ще забележите, че думите, казани от тях, много приличат на ангажиментите, които поемате в кръщелния завет (вж. У. и З. 20:37).

Благословиите и обещанията на обръщането във вярата се получават чрез завет чрез кръщение и потвърждение и чрез всички свещенически и храмови обреди. След това чрез постоянно покаяние и подчинение и вярно спазване на сключените завети плодовете на обръщането във вярата растат и се развиват в живота на човека. Когато обръщането във вярата достига зрялост чрез въздействията на Светия Дух, в душата идват мир и изцеление.

Някой попитал веднъж президент Ромни как може човек да знае кога е обърнат във вярата. Президент Ромни отговорил: „Може да бъде убеден в това, когато чрез силата на Светия Дух душата му е била изцелена. Когато това стане, той ще го разбере по начина, по който се чувства, защото ще се чувства така, както се чувствали хората на Вениамин, когато получили опрощение на греховете. Летописите казват: „…Духът Господен дойде върху тях и те бяха изпълнени с радост, след като получиха опрощение на греховете си и спокойна съвест…” (Мосия 4:3)” (Из Conference Report, октомври 1963 г., стр. 25).

Петър описва онова, което става при пълното обръщане във вярата: Ние ставаме „участници на божественото естество” (2 Петрово 1:4; вж. също стихове 1-3, 5-9).

Тъкмо чрез това преживяване на тотално обръщане във вярата ние наистина лично познаваме и усещаме характера и величието на Бог. То е средството, чрез което ставаме не само слуги на Господа, но също и Негови приятели. Пред светиите от ранния период на Възстановяването Господ така определил Своите отношения с тях: „И отново ви казвам, приятели Мои, защото отсега насетне ще ви наричам приятели” (вж. У. и З. 84:77).

По време на общата конференция миналия октомври старейшина Джефри Р. Холанд ни учи и ни сподели своите чувства относно величието и характера на Бог (вж. „Величествеността на Бог”, Лиахона, ноември 2003 г., стр. 70-73). Той говори за вечната важност да познаваме Бог Отец и Неговия Син Исус Христос. Той цитира известния стих от застъпническата молитва на Спасителя: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил” (Иоана 17:3).

Той цитира също и не толкова известното заявление на Пророка Джозеф Смит: „Именно първият принцип на Евангелието е да се знае със сигурност характера на Бог.” „Искам всички вие да Го познавате и да сте близки с Него” (History of the Church, 6:305).

Познаването на Бог и превръщането ни в Негови приятели идва с процеса на обръщането във вярата. Енос го открил. Поданиците на цар Вениамин го открили. Алма го открил. То е на разположение на всички, които ще се покаят и ще спазват Неговите заповеди. Това обръщане във вярата е интимно и дълбоко лично преживяване. Става дума за взаимоотношения. Става дума за събуждане на Христовия Дух, който е във всички мъже и жени (вж. У. и З. 84:45-46, 88:11). Става дума за събуждане вътре в нас на чувствата от Светия Дух, които ни водят до свидетелство за истината. Става дума за получаването на Светия Дух, след като сме приели завета на кръщението. Дарът на Светия Дух ни напътства и утешава в нашето ученичество, като ни води по-близо до Спасителя. Спасителят от своя страна е нашия Ходатай пред Отца и чрез нашата вярност Той ще ни приведе при Отца, за да станем сънаследници с Него (вж. Иоана 14:6, Римляните 8:17, У. и З. 45:3-5).

Имаме богата съкровищница от прекрасни учения и мисли, които са ни били оставени от свети пророци. Те действително са посланици на Бога, които водят Неговите деца към спасение и вечен живот.

Техните свидетелства служат за укрепване на нашата вяра. Моля ви да се вслушвате в техните слова и свидетелства. Те ще помогнат да бъдете отведени при покоя и изцелението на вашите души.

Имам лично свидетелство, че Духът Господен е реален и непогрешим. Свидетелствам, че можем да познаваме Отца и Сина и Те ви обичат. Чувствам тази любов чрез силата на Духа. Свидетелствам за тези истини в свещеното име на Исус Христос, амин.