Как Обществото за взаимопомощ е благословило вашия живот?
Понеже Обществото за взаимопомощ е божествено поставено, то благославя не само жените, но семейството и Църквата.
Връщайки се назад в живота си, наскоро един човек сподели с мен следната затрогваща история: „Докато растях, моят баща бе по-слабо активен в Църквата. Той се бореше с алкохола и в най-мрачните си моменти можеше да става рязък и да сипе обвинения. Обикновено не възразяваше мама да служи в района. Тя работи в Неделното училище за деца 38 години и през голяма част от това време служеше в Младите жени. Тя носеше тежък товар. Бракът й беше труден и сега знам, че от време на време е бивала обезкуражена, но тогава не го знаех.
Не осъзнавах до късно, че нейната сила бяха сестрите в нашия район. Тя не работеше в ръководството на Обществото за взаимопомощ, но винаги присъстваше на събранията и обичаше приятелките си там. Никога не съм мислил за тях като за дамите от Обществото за взаимопомощ; те бяха просто мамините сестри. Те се грижеха за нея и я обичаха. Тя имаше само братя, и само синове. В нашия район откри сестрите, които искаше и от които се нуждаеше. Зная, че споделяше чувствата си с тях – чувства, които не би могла да изрази никъде другаде. Нищо от онова тогава не ми изглеждаше като „Общество за взаимопомощ”, но сега разбирам, че е било това”1.
Споменът на този син за Обществото за взаимопомощ развълнува сърцето ми. Да, членовете на Обществото за взаимопомощ са жени, но Обществото за взаимопомощ не благославя само сестрите; то благославя всеки от нас.
Как Обществото за взаимопомощ е благословило вашия живот?
Зададох този въпрос на президент Хинкли. Той отвърна: „Обществото за взаимопомощ е благославяло семейството ми и семейството на скъпата ми съпруга почти седем поколения. От ранните дни на Църквата нашите майки и дъщери са били учени на техните задължения към нуждаещите се. Те били обучавани в тънкостите на домакинството, насърчавани в тяхното духовно развитие и напътствани в реализацията на пълния им потенциал на жени. Много от това е ставало в Обществото за взаимопомощ и сетне е било отнасяно у дома да благослови живота на всеки член на семейството ми”2.
Аз имам собствени мили спомени за игри под гергефа на бабиния юрган, докато тя и нейните сестри от Обществото за взаимопомощ шиеха. Бях малка, но знаех, че това бе част от Обществото за взаимопомощ – да благославяш живота на другите. Бях възпитавана от майка ми и баба ми в любов към Обществото за взаимопомощ. Обичам Обществото за взаимопомощ – мисля, че винаги съм го обичала. Обществото за взаимопомощ ми помагаше да позная Спасителя и укрепваше любовта ми към Него и моя Небесен Отец. Принадлежността ми към Обществото за взаимопомощ ми даде много възможности да уча, обичам, да служа и да бъда изпълнена с любовта Господна в живота ми, докато се стремях да спазвам заветите си, да проявявам милосърдие и да укрепвам семейството си.
Тъй че отново питам, по какви начини Обществото за взаимопомощ е благословило живота ви?
Като посещавах Центъра за обучение на мисионери в Бразилия, казах на мисионерите, „Кажете ми какво знаете за Обществото за взаимопомощ?” Един старейшина каза, „Гостбите!” Друг добави, „Майка ми и сестра ми принадлежат към него”. Накрая един заяви, „Това е организацията на Господ за жените”. Той беше прав, но имаше и още. Обществото за взаимопомощ е „фундаментална част на Евангелието”3.
Годината 1842 била изключително трудна за Пророка Джозеф Смит. Бивши приятели се обръщали срещу него. Други врагове искали да го отвлекат от Наву и да спрат растежа на Църквата. Същата година той организирал Обществото за взаимопомощ да се грижи за бедните и нуждаещите се и „да спасява души”4. Президент Дж. Рубен Кларк младши отбелязва, че посред тези изпитания Джозеф Смит „се обърнал към сестрите за утеха и повдигане на духа, от които толкова се нуждаел по онова време”.5 Това е вълнуваща и смиряваща мисъл: един Божий пророк, търсещ утехата на своите сестри – жени, на които бил възложил поръчението „милосърдието никога не угасва”6. За мене това e отклик на онези жени, които оплаквали Спасителя на Голгота.
Обществото за взаимопомощ е благословило живота на пророци. Как то е благословило вашия?
Президент Бойд К. Пакър казва, „Защитата на дома и семейството са значително подсилени, когато съпругата и майка и дъщерите принадлежат към Обществото за взаимопомощ”7. Защо? Защото жените са сърцето на дома.
Моята принадлежност към Обществото за взаимопомощ ме възроди, укрепи и ангажира да бъда по-добра майка, съпруга и Божия дъщеря. Сърцето ми бе разширено с разбиране на Евангелието, любов на Спасителя и с онова, което Той е сторил за мене. Тъй че на вас, скъпи сестри, казвам: Елате в Обществото за взаимопомощ! То ще изпълни домовете ви с любов и милосърдие, ще отглежда и укрепва вас и семействата ви. Домът ви се нуждае от вашето праведно сърце.
При едно скорошно назначение в Перу посетих скромния дом на брат и сестра Моралес. Той беше изпълнен с любов. Те са родители на три деца и са членове на Църквата от четири години. Сестра Моралес научила много в Обществото за взаимопомощ. За да подпомага семейството си и своя син-мисионер, тя переше и гладеше. Помагаше за двете деца на съседка, която трябваше да остави домакинството и да почне работа. Подкрепяше съпруга си, който се бореше с бъбречна недостатъчност и също служеше в кворума на старейшините. Те обсъждаха заедно уроците на Хибър Дж. Грант, подготвяйки неговото преподаване на урока.
Попитах я, „Вие посещаваща учителка ли сте?” С усмивка на лицето тя отвърна, „О, да, сестра Паркин. Посещавам четири сестри. Две са по-малко активни, но ще ги върна обратно с обич”.
Напускайки дома им, забелязах нарисувана на ръка табелка над вратата. Тя питаше „Чете ли си Писанията днес?” Обществото за взаимопомощ благославяше този дом, този район, тези съседи. Как то е благословило вас?
Да принадлежиш към Обществото за взаимопомощ е съдбоносно за новопокръстените сестри и чрез тях за семействата им. Докато служехме със съпруга ми, когато той бе президент на мисия Англия Лондон юг, срещнах много новопокръстени – като Глория, самотна майка. Когато се присъединила към Църквата, тя влязла в Обществото за взаимопомощ. То било сигурно място, където могла да задава въпроси за новооткритата си вяра. Тя чула жени открито да споделят изживяванията си, което я накарало да изпита словото Божие8. Тя получила патриаршеската си благословия; посетила храма; служила в Църквата. Мисля за съвета на президент Хинкли към мен: „(Жените) трябва да бъдат заедно в среда, която подкрепя вярата”9. Обществото за взаимопомощ осигурява такава среда.
Мислех си за младите воини, когато чух сина на една сестра от Обществото за взаимопомощ да казва: „Бях благословен от вярата и примера на майка ми. По времето, когато станах носител на свещеничеството, бях научил много както за домашното преподаване от опита на мама като посещаваща учителка, така и от примера на татко за домашно преподаване… Вярата й в свещеничеството повлия на моята вяра и укрепи желанието ми да бъда (един) достоен… старейшина”10.
Братя и сестри, аз съм променена и благословена, аз съм по-добра благодарение на Обществото за взаимопомощ. И вярвам, че всички ние сме.
Моля се майките и дъщерите да участват по-енергично, съпрузите да подкрепят съпругите си и както майките, така и бащите да подготвят своите дъщери за Обществото за взаимопомощ. Насърчавам свещеническите ръководители да водят Божиите дъщери, млади и стари, в Обществото за взаимопомощ – едно от многото чудеса на Възстановяването. Като направим тези стъпки, ще бъдем отрупани с признателност за тази свята организация.
Понеже Обществото за взаимопомощ е божествено поставено, то благославя не само жените, но семейството и Църквата. Свидетелствам, че то е съществена част от възстановеното Евангелие на Господ, защото пребивава в милосърдието – Неговата чиста любов. За това давам свидетелство, в името на Исус Христос, амин.