Да спазваме нашите завети
Най-важното нещо, което можем да направим в този живот, е да спазваме обещанията или заветите, които сме сключили с Господ.
От древността до днес истинските ученици на Исус Христос са разбрали важността от сключването и спазването на завети с Господ.
Около 64 г. пр. Хр. нефитския народ живял в изключително опасни времена. Поради беззакония, разногласия и интриги те се намирали в особено опасни обстоятелства (вж. Алма 53:9). Управата била на път да се провали. Войната с ламанитския народ продължавала с години. Нефитските отцепници напускали, за да се присъединят към врага. Много нефитски градове били атакувани и превзети.
Посред това опасно и хаотично време се търсели праведни мъже, които да водят нефитската армия – мъже като Мороний и Еламан. Тези нефитски водачи разбрали, че способността на техния народ да се защитава е в пряка връзка с подчинението към Господа. Те постоянно се стремели да мотивират народа да помни Господа и да спазва Неговите заповеди.
В този толкова критичен момент, след като много от нефитските градове били изгубени и превесът на силите изглеждал, че преминава към ламанитите, се случило чудно нещо. Група хора, които някога били ламанити, сега били известни с името амонити, защото те били обърнати в Евангелието на Исус Христос чрез ученията на Амон, дошли с желание да вземат оръжие, за да защитят тяхната наскоро наследена земя, страна и начин на живот (вж. Алма 53:13).
Бащите на тези амонитски семейства по-рано се заклели пред Господа никога повече да не вдигат оръжие. Еламан, нефитският пророк, посъветвал тези мъже да спазят тяхното обещание към Господ (вж. Алма 53:15). Еламан разказва какво се случило, след като споделил този съвет:
„Но ето, стана така, че те имаха много синове, които не бяха встъпвали в завет да не вземат оръжие за защита от враговете си; ето защо, по това време те се събраха заедно, всички да носят оръжие и се нарекоха нефити.
И те встъпиха в завет да се бият за свободата на нефитите, да, да защищават страната до саможертва; да, те даже сключиха завет никога да не предадат свободата си…
Сега ето, две хиляди бяха тези млади мъже, които встъпиха в този завет и взеха оръжията си за война да защитават страната си…
И всички те бяха млади мъже и бяха извънредно храбри и сърцати, силни и жизнерадостни; но ето, това не беше всичко, те бяха мъже винаги предани на всичко, което им е поверено.
Да, те бяха мъже на истината и разума, защото бяха учени да спазват заповедите Божии и да ходят правдиво пред Него.
И сега стана така, че Еламан тръгна начело на своите две хиляди млади войни, за да подкрепят людете” (Алма 53:16-18, 20-22).
Еламан, заедно със своите две хиляди млади воина, се били достойно, за да защитят своите семейства и свободата си. Влизането им в битка на бойното поле променило развоя на войната. Предимството се обърнало в полза на нефитите
В писмо до Мороний Еламан описва вярата и смелостта, която показали тези млади мъже:
„И сега, аз ти казвам, възлюбени мой брате Мороний, че никога не бях виждал такава велика смелост, не, дори сред всички нефити…
Сега, те никога не бяха воювали, но въпреки това не се страхуваха от смъртта, а мислеха повече за свободата на своите бащи, отколкото за собствения си живот; да, майките им ги бяха научили, че ако не се съмняват, Бог ще ги избави” (Алма 56:45, 47).
Братя и сестри, те „не се (съмняваха) и Бог (наистина) ги избави”. В първата им голяма битка нито един от тези две хиляди войници не бил убит. След битката още шестдесет амонитски млади мъже се присъединили към малката армия. Еламан ни казва: „те се подчиняваха и съблюдаваха да изпълняват всяка заповед с най-голяма точност; да, и с тях ставаше тъкмо според вярата им” (Алма 57:21).
Втората битка, в която участвала малката армия, била по-тежка от първата. След битката Еламан написал:
„И стана така, че двеста от моите две хиляди и шестдесет бяха припаднали от загуба на кръв; при все това, според добрината Божия,… нямаше нито един погинал…
И сега, тяхното запазване беше учудващо за цялата войска, да, …И ние с право го приписваме на чудната сила Божия, поради изключителната им вяра…” (Алма 57:25-26).
Еламан и неговите млади войни разбрали важността на сключването на завети с Господа. Те също получили благословии, които идват при тези, които с вяра спазват своите завети.
Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ние също сме поели върху си свещени задължения. Направили сме го във водите на кръщението и в храма Господен. Тези задължения наричаме завети. Заветите са обещания, които даваме на Господ. Те са изключително свещени по своето естество. Най-важното нещо, което можем да направим в този живот, е да спазваме обещанията или заветите, които сме сключили с Господ. Когато спазваме нашите обещания към Господ, той ни позволява да се развиваме духовно.
През изминалите две години сестра Мейнс и аз бяхме отделени да служим в Филипините. Ние се запознахме с много примери на филипински семейства и личности, които разбираха и спазваха заветите, които са сключили с Господ. Позволете ми да споделя преживяване, което имахме с едно от тези семейства.
Преди няколко месеца бях определен да председателствам колова конференция Талисай, Филипините. През неделната обща сесия започнах речта си, като благодарих на конгрегацията за тяхното благоговение. Докато говорех, погледнах надолу вляво от мен и видях много голямо семейство, което седеше на два реда в началото на сградата за събрания. Бях впечатлен, за да ги посоча и използвам като пример за семейство, което е разбрало и живее според принципите на благоговението. Родителите седяха заобиколени от много, много изпълнени с почит деца.
В края на събранието имахме чудесната възможност да се запознаем със семейство Абасанта. Колкото повече научавах за тях, толкова повече се впечатлявах от факта, че те наистина разбираха какво означава да спазваш заветите и да живееш според Евангелието на Исус Христос.
Брат Лани и сестра Иренеа Абасанта се присъединили към Църквата преди 22 години. Заедно те имаха 17 деца. Сред седемнадесетте деца имаше и тризнаци. Всички знаем, че отглеждането на семейство не е лесна задача навсякъде по света, а Филипините не са изключение. Семейство Абасанта е жив пример, че това може да бъде направено и може да стане по правилния начин.
Успехите, на които са се радвали в отглеждането на децата си в Църквата, са изявени по много начини. Семейство от 19 души, което седи благоговейно на църковните събрания, е само един пример.
Друг пример е илюстриран от факта колко усилно са се трудили и как са се трудили заедно, за да посрещнат финансовите си нужди. Брат Абасанта работи като електротехник. Сестра Абасанта с помощта на дъщерите си прави и продава бижута направо от дома им. Заедно те успяват да осигурят потребностите за живота на семейството си.
Още по-важно от техния пример за финансова подкрепа в огромното им семейство е начинът, по който те учат децата си да живеят според Евангелието на Исус Христос. Редовните им семейни домашни вечери играят съществена роля в обучението на семейството им. Като имаше пред вид тяхната семейна домашна вечер, брат Абасанта обясни: „Първо обсъждаме някакви проблеми, които може да имаме в семейството, и как можем да станем по-единни, тогава следва духовна мисъл или урок, и накрая играем игри”.
На скорошна семейна домашна вечер брат Абасанта използвал списание Лиахона като помощно средство да учи своите деца да не прекарват твърде много време в гледане на телевизия, а вместо това да използват времето за неща с по-голяма стойност, като домашната работа или четене от Светите писания. През годините по време на семейните домашни вечери децата били учени да се упражняват да бъдат благоговейни. Тъй като децата били научени да се държат с почит у дома си, е по-лесно за тях да покажат благоговение в църквата в неделя.
Друг пример за живот според Евангелието и спазването на заветите им е приоритетът, който са определи за обучението на децата си в това, колко е важно да се плаща честен и пълен десятък. Брат Абасанта заяви: „Учим децата си, че храната, която имаме, е пряк резултат от това, че плащаме десятък. Когато нашите деца имат собствена работа, ние искаме със сигурност да им кажем, че те трябва да плащат честен десятък. Трудно е да се грижиш за толкова много деца, но когато си платя пълния десятък, честно казано, не е трудно въобще. Ние просто се доверяваме на Господа сто процента, че ако платим честен десятък, ще имаме храна всеки ден.”
Спомнете си, че споменах, че брат и сестра Абасанта имат 17 деца. Сега нека ви разкажа за тризнаците. Оказа се, че всички са момчета. Оказа се, че са 19-годишни. Имената им са Амон, Омний и Омнер. Да, сетихте се. И тримата служат на Господ като верни и здраво работещи пълновременни мисионери. Амон служи в мисия Багуйо, Филипините, Омний служи в мисия Давао, Филипините, а Омнер служи в мисия Манила, Филипините.
Сега не искам да придобивате впечатление, че семейство Абасанта е съвършено. Никой от нас не е съвършен. Обаче като се опитват да дават най-доброто от себе си, за да живеят според заповедите и да спазват заветите, семейство Абасанта може да се радва на благословиите Господни в живота си.
Братя и сестри, ние очакваме деня, когато ще можем да се завърнем у дома при нашия Небесен Отец. За да се подготвим за възвисяването в Небесното Царство, ние трябва да спечелим доверието на Господ тук, на земята. Ние спечелваме доверието на Господ, като работим за него, и това се постига с нашето собствено участие, като живеем според Неговото Евангелие и спазваме нашите завети. С други думи, ние можем да спечелим доверието на Господ, като вършим волята Му.
Спомнете си, когато Господ предупредил Джозеф Смит относно онези, които „се приближават до Мен с устните си, но сърцата им отстоят надалеч от Мен” (вж. Джозеф Смит – История 1:19).
Винаги помнете съвета на Яков: „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели” (Яковово 1:22).
Действията наистина имат по-голямо въздействие от думите. Всъщност действията означават повече за Господ отколкото думите. Господ заявил в Учение и завети: „Ако ме обичате, вие ще Ми служите и ще спазвате всички Мои заповеди” (вж. У. и З. 42:29).
Еламан и неговите млади войни са древна илюстрация за благословиите, които идват при онези, които вярно спазват обещанията си пред Господ. Семейство Абасанта е пример от съвременните дни за семейство, което прави най-доброто, за да спазва заветите си и да живее според принципите на Евангелието на Исус Христос.
Всички членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни са дали обещания на Господ. Обещали сме да вземем върху си името на Исус Христос, винаги да си Го спомняме и да спазваме заповедите Му (вж. У. и З. 20:77). Верните членове на Църквата спазват тези обещания.
Това е моята молитва днес, да можем отново да се ангажираме да правим всичко по силите ни, за да заслужим доверието на Господ, като вършим волята Му и като спазваме нашите завети, в името на Исус Христос, амин.