Чисто свидетелство
Свидетелството, истинското свидетелство, което е родено от Духа и потвърдено от Светия Дух, променя живота на хората.
Наскоро се завърнах от възложена ми задача в Азия, където се срещнахме с верни светии и мисионери. Едно от събранията беше в столичен район, където имаме приблизително 14 000 членове на Църквата, които живеят сред население от почти 21 милиона души. Ако приложим същото съотношение към това събрание в Центъра за конференции, бихме имали само 13 члена на Църквата, разпръснати сред тази конгрегация от над 20 000 човека.
Това преживяване дълбоко ми повлия да разбера колко дълбоко благодарни трябва да бъдем всички ние, като знаем, че след векове на мрак и вероотстъпничество Джозеф Смит в забележително видение в свещената горичка е видял Отца и Сина. Ясно е, че в света днес е нещо рядко и скъпоценно да имаме свидетелството, че Бог, нашият Небесен Отец, е жив, че Неговият Син, Исус Христос, е нашият Спасител и Изкупител, и че свещеническата власт за отслужване на Евангелието на Исус Христос е била възстановена отново на земята. Дълбоката благословия да имаме свидетелство за тези истини не може да се измери или някога да се счита за даденост.
Личното свидетелство е основата на нашата вяра. То е свързващата сила, която прави Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни уникална в живота на нейните членове в сравнение с всички други религиозни деноминации по света. Учението на Възстановяването е само по себе си славно, но онова, което го прави силно и го изпълва с голямо значение, са личните свидетелства на членовете на Църквата по света, които приемат Възстановяването на Евангелието и усърдно се стремят да живеят според ученията му всеки ден от живота си.
Свидетелството е засвидетелстване или потвърждение на вечна истина, което се отпечатва върху сърцата и душите чрез Светия Дух, чието главно служение е да свидетелства за истината – особено когато тя се отнася към Отца и Сина. Когато даден човек получи свидетелство за истината чрез този божествено постановен процес, то незабавно започва да оказва влияние върху живота на този човек. Според Алма младши „то ще започне да набъбва в гърдите ви; и когато почувствате това движение на набъбването му, ще започнете да си казвате: … словото е добро, защото започва да разширява душата ми; да, то започва да осветлява разума ми, да, и започва да ми става приятно” (Алма 32:28).
Просто казано, свидетелството, истинското свидетелство, което е родено от Духа и потвърдено от Светия Дух, променя живота на хората. То променя начина ви на мислене и онова, което правите. Променя онова, което казвате. Повлиява върху всеки приоритет, който си определяте, и върху всеки избор, който правите. Да имаме истинско и трайно свидетелство за Евангелието на Исус Христос е да бъдем „родени… духовно от Бога”, да „(получим) Неговия образ на лицето си” и да изпитаме „голяма промяна в сърцата си” (Алма 5:14).
Както почти всичко друго в живота, свидетелствата растат и се развиват чрез опита и служенето. Често чуваме някои членове, и особено деца, да дават своите свидетелства, в които изброяват неща, за които са благодарни: своята любов към семейството, Църквата, техните учители, техните приятели. За тях Евангелието е нещо, за което са благодарни, защото ги прави да се чувстват щастливи и сигурни. Това е добро начало, но свидетелствата е необходимо да бъдат нещо много повече. Те трябва много рано да бъдат закотвени в първите принципи на Евангелието.
Свидетелството за реалността на любовта на Небесния Отец, за живота и служението на Исус Христос и за последиците от Неговото Единение върху всеки син и дъщеря на Бог причинява желание да се покаем и да живеем достойни за спътничеството на Светия Дух. То също донася потвърждение в душата ни за възстановяването на Евангелието в тези последни дни. Истинското свидетелство за тези скъпоценни истини идва като засвидетелстване от Светия Дух след искрени и всеотдайни усилия, които включват преподаване у дома, молитва, изучаване на Писанията, служене на другите и усърдно подчиняване на заповедите на Небесния Отец. Да придобием и задържим завинаги свидетелство за евангелските истини заслужава всяка цена, която би могло да се изиска от нас да платим във вид на духовна подготовка.
Опитът ми навсякъде в Църквата ме кара да се безпокоя, че свидетелствата на твърде много от нашите членове остават на нивото „Благодарен съм” и „Обичам” и твърде малко са способни да кажат със смирена, но искрена яснота „Аз знам”. В резултат на това нашите събрания понякога са лишени от богатите на свидетелство духовни опори, които раздвижват душата и имат значимо и позитивно въздействие върху живота на всички онези, които ги чуват.
Необходимо е нашите събрания за свидетелства да бъдат по-съсредоточени върху Спасителя, ученията на Евангелието, благословиите на Възстановяването и ученията на Писанията. Необходимо е да заместим разказите, описанията на екскурзии и лекциите с чисти свидетелства. Онези, на които е поверено да говорят и поучават в нашите събрания, е необходимо да го правят с доктринална сила, която едновременно да се чува и чувства и насърчава духовете на нашите хора и ги назидава. Помните, че в сърцевината на силната проповед на цар Вениамин пред неговия народ било неговото лично свидетелство за Спасителя, на Когото по онова време предстояло да се роди в смъртния живот.
В един момент от проповедта на царя, когато той току-що бил дал свидетелство пред народа, „Духът Господен дойде върху тях и те бяха изпълнени с радост… поради извънредната вяра, която те имаха в Исуса Христа, Който трябваше да дойде” (Мосия 4:3).
И това става, защото Духът не може да бъде задържан, когато се дава чисто свидетелство за Христос. По такъв начин хората на цар Вениамин били така вдъхновени от неговото свидетелство, че животът им бил променен докато били още там, на самото място; и те станали нови хора.
Припомнете си също Авинадий и Алма. Авинадий разярил нечестивия цар Ной със своето смело свидетелство за Господ Исус Христос. Накрая този велик мисионер принесъл върховната жертва за своето свидетелство и вяра, но не преди чистото му свидетелство да докосне едно вярващо сърце. Алма, един от свещениците на цар Ной, „се (покаял) за своите грехове и беззакония, (приел Исус като Христос) и (започнал) тайно да отива сред народа и да проповядва словата на Авинадий” (Мосия 18:1). Мнозина били обърнати към Евангелието на Исус Христос като пряк резултат от силно поднесеното свидетелство на Авинадий за Спасителя, в което повярвала само една душа – Алма.
Апостол Павел също давал пламенно свидетелство за Христос и обърнал във вярата мнозина, докато се трудил като мисионер. Той не се отказал да поднесе своето свидетелство пред цар Агрипа. Толкова силни били неговите думи, че дори този влиятелен представител на Римската империя бил подтикнат да възкликне: „Без малко ме убеждаваш да стана християнин” (Деяния 26:28).
Урокът, вярвам, е ясен: само да имаме свидетелство не е достатъчно. Всъщност, когато сме истински обърнати във вярата, не можем да се сдържаме да не свидетелстваме. И както е било с апостолите и верните членове в древността, така също е и наша привилегия, наш дълг, и наше тържествено задължение да „(провъзгласяваме) нещата, които… (знаем), че са истинни” (вж. У. и З. 80:4).
Отново, моля ви не забравяйте, че говорим за споделянето на истинско свидетелство, а не просто за говорене с общи думи за нещата, за които сме благодарни. Въпреки че винаги е добре да се изразяват любов и благодарност, такива изрази не съставляват онзи вид свидетелство, което ще запали огъня на вярата в живота на другите. Да свидетелстваш зна-чи „да дадеш свидетелство чрез силата на Светия Дух; да заявиш тържествено истина, основана на личното знание или вяра” (Ръководство към Писанията, „Свидетелствам”, стр. 182). Ясното заявяване на истината води до промяна в живота на хората. Това именно променя сърцата. Това именно е нещото, което Светият Дух може да потвърди в сърцата на Божиите деца.
Въпреки че можем да имаме свидетелства за много неща, като членове на Църквата има основни истини, на които е необходимо постоянно да се учим един друг и които да споделяме с онези, които не са от нашата вяра. Свидетелствайте, че Бог е нашият Отец и че Исус е Христос. Планът на спасението има за свой център Единението на Спасителя. Джозеф Смит възстановил пълнотата на вечното Евангелие на Исус Христос и Книгата на Мормон е доказателство, че нашето свидетелство е вярно.
Чудни неща стават, когато членовете и мисионерите са обединени в споделянето на чисто свидетелство с онези, които не са членове на Църквата. Например, въпреки че много хора били докоснати от свидетелството на Алма в земята Амония, когато Амулик се изправил и добавил своето свидетелство към това на Алма, „людете започнаха да се учудват, виждайки, че има повече от един свидетел, който да свидетелства” (Алма 10:12). Същото нещо може да се случи с нас днес. Когато стоим заедно, Господ ще ни помогне да открием много повече от Неговите овци, които ще познаят гласа Му, когато заедно споделяме свидетелствата си с тях.
Преди много години Бригъм Йънг разказал за един ранен мисионер в Църквата, от когото поискали да сподели своето свидетелство с голяма група хора. Според президент Йънг този конкретен старейшина „никога преди това не бил в състояние да каже, че знае, че Джозеф (Смит) е бил пророк”. Той предпочитал просто да каже една молитва и да си тръгне, но обстоятелствата направили това невъзможно. И така, той започнал да говори и „веднага щом (изрекъл) „Джозеф”, последвали думите „е пророк”; и от този момент езикът му се (развързал) и той (продължил) да говори почти до залез слънце”.
Президент Йънг използвал това преживяване, за да учи, че „Господ излива Духа Си върху даден човек, когато свидетелства за онова, (за което) Господ му дава да свидетелствува” (Millennial Star, притурка, 1853 г., стр. 30).
Хайръм, братът на пророка, разбрал това и свидетелствал безстрашно за божествената истина, такава каквато била дадена чрез откровение на брат му Джозеф и потвърдена в собственото му сърце. Неговото свидетелство благословило живота на мнозина, включително и на Парли П. Прат. Когато Парли за първи път се срещнал с Книгата на Мормон, Хайръм завел Парли в своя дом и прекарал нощта, като го учел и свидетелствал пред него. Той свидетелствал за пророческата мантия, която почивала върху Джозеф и за истинността на Книгата на Мормон. Скоро след това Хайръм оставил настрани собствените си нужди и (отишъл) … с Парли, за да почете молбата му да бъде кръстен (вж. Autobiography of Parley Parker Pratt, изд. Parley P. Pratt Jr., 1938 г., стр. 35-42).
Може никога да не разберем напълно и да успеем да измерим далечните последици на свидетелството на Хайръм насаме пред Парли П. Прат. В допълнение към вярното потомство на Парли, неговото апостолско свидетелство и мисионерска служба привлекли безброй души в царството Божие. Интересно е, че сред онези, които се присъединили към Църквата като пряк резултат от служението му в Канада, били Джозеф Фийлдинг и неговите сестри Мери и Мърси. След като първата му съпруга, Джеруша, умряла, Хайръм се запознал и сключил брак с Мери Фийлдинг и от техния брак се родил президент Джозеф Ф. Смит и безброй други ръководители на Църквата. Сега, аз разбирам, че не всички свидетелства ще имат за резултат такава благословия като свидетелството на Хайръм.
Джозеф Кимбър, един скромен новопокръстен в Тачъм, Англия, дал простото си свидетелство пред един земеделски ратай като него. Вярвам, че свидетелството на брат Кимбър за Джозеф Смит и за Възстановяването били онова, което запалило огъня на вярата в сърцето на 17-годишният Хенри Балард и го накарало да поиска да бъде кръстен. Поколения в рода Балард са облагодетелстваните от онова смирено свидетелство.
Членовете и мисионерите днес могат да имат преживяването да обърнат други във вярата, като живеят своя живот по най-добрия възможен за нас начин и като са подготвени да бъдат „свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място” (Мосия 18:9). Неотдавна един приятел ми разказа за продължило 90 минути пътуване с автобус в Бразилия. Той се почувствал подтикнат да отиде в задния край на автобуса, за да разговаря с младите хора, които служели като екскурзоводи на неговата група бизнесмени. Един колега на баща му го последвал до задния край на автобуса и чул свидетелството му за истинността на възстановеното Евангелие. Този мъж по-късно казал: „Когато чух свидетелството ти, през цялото ми тяло премина отчетливото усещане, че тези неща са верни”. Той и съпругата му скоро ще бъдат кръстени.
Мисионерите сега се готвят да преподават уроците не като запаметен диалог или наизустено изложение, а по-скоро ще очертават евангелските принципи по организиран начин, като ще призовават Духа да напътства начина, по който ще съобщават евангелските истини на проучвателите – дух на дух и сърце на сърце. Братя и сестри, присъединявайте се към мисионерите в споделянето на вашето скъпоценно свидетелство всеки ден, като свидетелствате при всяка възможност за славното послание на Възстановяването. Огънят на вашето свидетелство е всичко, от което се нуждаете, за да запознаете с Евангелието още много деца на нашия Отец. Уповавайте на Господ и никога не подценявайте въздействието, което може да окаже свидетелството ви върху живота на другите, когато го казвате със силата на Духа. Съмнението и страхът са оръдия на Сатана. Дошло е времето всички ние да преодолеем всякакъв страх и смело да използваме всяка възможност да споделяме нашите свидетелства за Евангелието.
Нека Господ ви благослови, докато продължавате да подхранвате вашите свидетелства чрез вашите молитви, чрез самостоятелното изучаване на Евангелието и чрез действията ви на служба. С голяма радост смирено свидетелствам, че нашият Небесен Отец ни обича; Исус е Христос; Джозеф Смит е възстановил пълнотата на вечното Евангелие; и Книгата на Мормон свидетелства за тези истини. Ние сме ръководени от жив пророк днес. И аз се моля Господ да ви благослови, мои скъпи братя и сестри, като учите другите и им свидетелствате, което моля в името на Исус Христос, амин.