Глава 18
Корабът е завършен. Споменават се ражданията на Яков и Йосиф. Цялата група се качва на кораба и потегля за обетованата земя. Синовете на Исмаил и техните жени участват в бурни веселия и бунт. Нефи е завързан и ужасна буря отнася кораба назад. Нефи е освободен и бурята спира благодарение на молитвата му. Хората пристигат в обетованата земя. Около 591–589 г. пр. Хр.
1 И стана така, че те се поклониха на Господа и дойдоха с мене; и ние изработихме дървени греди с изкусна изработка. И Господ ми показваше от време на време по какъв начин трябва да изработвам дървените греди за кораба.
2 Сега аз, Нефи, не изработвах гредите по начина, който бях научил от човеците, нито пък построих кораба по начина на човеците; но го построих по начина, който Господ ми беше показал; ето защо, той не беше по начина на човеците.
3 И аз, Нефи, често ходех в планината и се молех често на Господа; ето защо, Господ ми показа велики неща.
4 И стана така, че след като бях завършил кораба според словото Господне, братята ми видяха, че той беше хубав и изработката му беше извънредно добра; затова те се смириха отново пред Господа.
5 И стана така, че гласът Господен дойде към баща ми, че ние трябва да се вдигнем и да слезем в кораба.
6 И стана така, че на другия ден, след като бяхме приготвили всички неща, много плодове и месо от пустошта, и мед в изобилие, и запаси според както Господ ни беше заповядал, ние слязохме в кораба с всичкия си товар и семената ни, и всичко това, което бяхме донесли с нас, всеки според своята възраст. И така ние всички слязохме в кораба – с жените си и децата си.
7 И сега, на баща ми му се бяха родили двама синове в пустошта; по-големият се казваше Яков, а по-малкият – Йосиф.
8 И стана така, че след като всички бяхме слезли в кораба и бяхме взели със себе си нашите запаси и нещата, за които ни бе заповядано, ние се впуснахме в морето и бяхме понесени от вятъра към обетованата земя.
9 И след като бяхме носени от вятъра в продължение на много дни, ето, братята ми и синовете на Исмаил, а също и жените им започнаха да се веселят, дотолкова, че започнаха да танцуват и пеят и да говорят с голяма грубост, да, че даже забравиха чрез коя сила бяха доведени дотук; да, те се издигнаха в извънредна грубост.
10 И аз, Нефи, започнах да се страхувам извънредно много да не би Господ да ни се разгневи и ни порази поради беззаконието ни, така че да бъдем погълнати от дълбините на морето; ето защо, аз, Нефи, започнах да им говоря с голяма сериозност; но ето, те ми се разгневиха, казвайки: Ние не искаме по-малкият ни брат да бъде управител над нас.
11 И стана така, че Ламан и Лемуил ме хванаха и ме вързаха с върви, и се отнесоха към мен с голяма жестокост; при все това Господ го позволи, че да им покаже силата Си в изпълнението на словото Си, което беше изрекъл относно нечестивите.
12 И стана така, че след като те ме бяха вързали дотолкова, че не можех да мръдна, компасът, който бе приготвен от Господа, спря да работи.
13 Ето защо, те не знаеха повече накъде да направляват кораба, дотолкова, че когато се надигна голяма буря, да, голям и ужасен ураган, ние бяхме носени назад по водите в продължение на три дена; и те започнаха да се страхуват извънредно да не би да бъдат удавени в морето; при все това те не ме развързаха.
14 И на четвъртия ден, откакто бяхме носени назад, бурята започна да става извънредно силна.
15 И стана така, че ние бяхме почти погълнати от дълбините на морето. И след като бяхме носени назад по водите в продължение на четири дена, братята ми започнаха да разбират, че възмездията Божии са върху тях и че те трябва да погинат, освен ако не се покаят за беззаконията си; ето защо, те дойдоха при мене и развързаха връзките, които бяха около китките ми, и ето, те бяха извънредно подути; а също и глезените ми бяха много подути и големи бяха болките ми.
16 При все това аз обърнах очите си към моя Бог и Го славих през целия ден, и аз не роптаех срещу Господа поради злощастията си.
17 Сега баща ми, Лехий, им беше казал много неща, също и на синовете на Исмаил, но ето, те изричаха много заплахи срещу всеки, който говореше за мене; а родителите ми, бидейки налегнати от годините и като изживяха голяма скръб заради децата си, бяха повалени, да, тъкмо върху болничните им ложета.
18 Поради своята мъка и много скръб и поради беззаконието на братята ми, те бяха на път дори да бъдат изведени от това време, за да посрещнат своя Бог; да, сивите им коси бяха на път да бъдат положени дълбоко в пръстта; да, те бяха близо до това да бъдат хвърлени със скръб в един воден гроб.
19 А Яков и Йосиф, бидейки малки и имайки нужда от много храна, бяха измъчвани поради страданията на майка си; и нито жена ми със сълзите и молитвите си, нито децата ми не можаха да смекчат сърцата на братята ми, че да ме отвържат.
20 И нямаше нищо, освен силата Божия, която ги заплаши с унищожение, което можеше да смекчи сърцата на братята ми; ето защо, когато видяха, че скоро ще бъдат погълнати от дълбините на морето, те дотолкова се покаяха за нещата, които бяха сторили, че ме отвързаха.
21 И стана така, че след като ме бяха отвързали, ето, аз взех компаса и той заработи според моите желания. И стана така, че аз се помолих на Господа; и след като се бях помолил, ветровете стихнаха и бурята спря, и настана голямо спокойствие.
22 И стана така, че аз, Нефи, поведох кораба така, че да заплуваме отново към обетованата земя.
23 И стана така, че след като бяхме плували в продължение на много дни, ние пристигнахме в обетованата земя; и слязохме на земята и разпънахме шатрите си; и ние я нарекохме Обетованата земя.
24 И стана така, че започнахме да обработваме земята и започнахме да засяваме семена; да, посадихме в земята всичките си семена, които бяхме донесли от земята на Йерусалим. И стана така, че те пораснаха изключително бързо; ето защо, ние бяхме благословени в изобилие.
25 И стана така, че като пътувахме в пустошта, ние открихме в земята на обета зверове от всякакъв вид в горите, и крави, и волове, и магарета, и коне, и кози, и диви кози, и всякакъв вид диви животни, които бяха от полза за човека. И ние намерихме всякакъв вид руда – и златна, и сребърна, и медна.