Стъпка 7: Смирено да молим Небесния Отец да премахне недостатъците ни

Основен принцип: Смирение

Всички предходни стъпки ни подготвиха за тази стъпка. Стъпка 1 ни помогна да се смирим и да признаем, че сме безсилни пред пристрастяванията си. Стъпки 2 и 3 ни помогнаха да имаме достатъчно вяра и увереност в Господ, за да Го молим за помощ. Нашите равносметки от стъпка 4 ни помогнаха да видим по-ясно характера и поведението си. Работата по стъпка 5 показа нашата смелост да бъдем честни с Бог, със себе си и с още един човек. Стъпка 6 ни помогна да се подготвим и да пожелаем да се откажем от несъвършенствата на характера си. Сега сме готови да предприемем стъпка 7. Съсредоточаваме се върху въпроса „КАК“ да работим по всяка стъпка: като бъдем смирени, възприемчиви и готови.

Всички стъпки изискват смирение, но стъпка 7 го изисква най-явно: „Смирено да молим Небесния Отец да премахне недостатъците ни“. Докато работехме по първите няколко стъпки от процеса на преодоляване на пристрастяванията, научихме, че независимо колко усилено се опитваме сами, не можем да се променим или да преодолеем пристрастяванията без помощта на Господ. Тази стъпка не е по-различна. В Предани ще сме на вярата смирението се описва по следния начин: „Да сте смирени е признаване с благодарност зависимостта ни от Господ – да разбирате, че имате постоянна нужда от подкрепата Му“ (Предани ще сме на вярата: евангелски справочник, 2004 г.,с. 175).

Някои от нас започнахме да се връщаме към старите си навици и сами се опитвахме да се променим. Но когато осъзнахме многото си грешки и слабости, научихме, че трябва да разчитаме на Господ за Неговата помощ да се променим. Докато работехме по стъпка 7 не бяхме извинени от работата, която самите ние трябваше да извършим. Трябваше да бъдем търпеливи и да „напредва(ме) с увереност в Христа“ (2 Нефи 31:20). Имахме нужда от постоянни напомняния да се обръщаме към Бог и да молим за Неговата помощ.

Чудехме се как тези чудеса ще се случат на нас. За всеки от нас ситуациите бяха различни, но имаше някои общи неща. Рядко се случва някой да изпита драматична и внезапна промяна в характера си. Постепенният процес при стъпки 6 и 7 обикновено се случва по начина, описан от старейшина Дейвид А. Беднар:

„Като членове на Църквата ние до такава степен имаме навика да наблягаме на чудните и драматични духовни проявления, че може да не дооценим и дори да не забележим основния модел, по който Светият Дух изпълнява Своето дело (…) (което е чрез) малки и увеличаващи се духовни впечатления“ („Духът на откровение“, Лиахона, май 2011 г., с. 89).

Когато изберем да се покорим на Бог и да съгласуваме волята си с Неговата, дните ни се изпълват с малки моменти, в които Той ни кани да спрем да реагираме със старите, импулсивни реакции и вместо това да разчитаме на Неговата сила да помага, вдъхновява и обича. Сестра Ребека Л. Крейвън учи: „Не се обезкуражавайте. Промяната е продължаващ цял живот процес. (…) (В) усилията ни да се променяме Господ проявява търпение към нас“ („Да запазим промяната“, Лиахона, ноем. 2020 г., с. 59).

Независимо дали пристрастяванията ни са били към алкохол, наркотици, хазарт, сексуална похот, самоунищожителни хранителни навици, непреодолимо желание за харчене на пари или други пристрастяващи поведения или вещества, които сме използвали, за да се справяме със стреса в живота, Спасителят ще ни „подпомага (…) според немощите (ни)“ (Алма 7:12). Когато пожелаем да се променим и дойдем при Исус Христос, ние усещаме Неговата изцелителна сила.

Докато работехме по тази стъпка, мнозина от нас открихме, че трябваше да се преборим със склонността да се срамуваме. Като се вглеждахме в нашите недостатъци, това ни караше да чувстваме, че не сме достатъчно добри или че отново сме се провалили. Обаче преминаването през стъпките и идването при Христос ни даде нов поглед върху самите нас. Почувствахме любовта на Бог към нас като Негови възлюбени синове и дъщери. Тази любов ни помогна да се преборим със срама и самосъжалението.

Започнахме да гледаме на недостатъците и слабостите си като на възможности смирено да молим за Божията помощ, за да вървим напред по нашият път в процеса на преодоляване на пристрастяванията.

Стъпки за действие

Това е програма на действието. Нашият напредък зависи от постоянното прилагане на стъпките в ежедневието ни. Това е известно като „да работим по стъпките“. Следните действия ни помагат да идваме в Христа и да получаваме напътствието и силата, необходими да направим следващата стъпка в своя процес на преодоляване на пристрастяванията.

Молете Бог да направи това, което вие не можете да направите сами за себе си

Как да живеем всеки ден съгласно стъпка 7? В моментите от деня, когато се завръща нашето своеволие или когато виждаме слабостите си, спираме за малко. В тези моменти ние се предаваме и слушаме. Спомняме си, че сме безсилни да се променим без чужда помощ и вярваме, че Господ може да ни промени. След това продължаваме напред, уповавайки се на Него. Отказваме се от нещата, които не можем да направим и молим Бог да ни помогне.

За това се изисква да се обръщаме към Бог в молитва. „Всички имаме проблеми, които не можем да разрешим, както и слабости, които не можем да превъзмогнем, ако не се обърнем чрез молитва към един по-висш източник на сила“ (Джеймс Е. Фауст, „The Lifeline of Prayer“, Ensign, май 2002 г., с. 59).

Когато отправяме съдържателни и целенасочени молитви, ние можем да имаме достъп до Божията любов. Когато си заделяме спокойно време и място, за да се свързваме с божественото, можем да изграждаме и укрепваме връзката си с Бог. Като таим в сърцето си една проста молитва, като например: „Господи, какво желаеш да сторя?“ (Acts 9:6) или „Да бъде Твоята воля“ (Учение и завети 109:44), ние постоянно ще помним пълната си зависимост от Господ. Нашата любов към Бог и Неговата любов към нас ще ни помогнат да създадем връзка, на която можем да отдадем всичко от себе си.

Изучавайте молитвите за причастието

Молитвите за причастието са чудесен израз на смирението и намерението, стоящи зад стъпка 7. Имаме възможността да вземаме от причастието всяка седмица и да размишляваме над думите на молитвите за причастието.

Предлагаме ви да прочетете Мороний 4:3, 5:2 и смирено да приложите към себе си следните свещени думи, както следва: „О, Боже, Вечний Отче, (аз) Те мол(я) в името на Твоя Син, Исус Христос, да благословиш и осветиш този хляб за душ(ата ми, когато) взем(а) от него, за да може да я(м) във възпоменание на тялото на Твоя Син и Ти свидетелства(м), о, Боже, Вечний Отче, че (аз) жела(я) да взем(а) върху си името на Твоя Син и си спомня(м) винаги за Него, и спазва(м) Неговите заповеди, които Той (ми) е дал, за да може винаги да има(м) Неговия Дух да бъде с (мен)“ (Мороний 4:3).

Като мислим за молитвите за причастието по този начин, можем да се обръщаме към Спасителя на по-лично ниво със съкрушено сърце и каещ се дух. Когато мислим за своите слабости или каквито и да било грешки, които може да сме допуснали, тогава можем да обърнем сърцата си към Него. Можем да Го молим да ни помогне да се покаем, да бъдем по-добри и да премахне тези недостатъци.

Изучаване и разбиране

Следните стихове и цитати от ръководители на Църквата могат да ни помогнат в процеса на преодоляване на пристрастяванията. Можем да ги използваме за размисъл, изучаване и водене на дневник. Трябва да помним да бъдем честни и конкретни, когато си водим бележки, за да извлечем максимална полза от тях.

Благодатта Му е достатъчна

„И ако човеците дойдат при Мене, Аз ще им покажа тяхната слабост. Аз давам на човеците слабост, за да бъдат смирени; и Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене; защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни“ (Етер 12:27).

Тъй като сме смъртни и несъвършени, ние всички може да имаме много слабости. В този стих Господ обяснява, че целта да ни позволи да имаме земен живот и да се сблъскваме с такива слабости е да ни помогне да се смирим. Обърнете внимание, че ние самите избираме да се смирим.

• Какво означава за мен изразът „Моята благодат е достатъчна за всички човеци“?

• Имам ли вяра, че Господната благодат е достатъчна за мен?

• Какво означава да се смиря пред Господ?

• Направете списък с някои от слабостите на характера си. До тях избройте силните страни, в които могат да се превърнат те, когато дойдете при Христос.

Изберете да се смирите

„И сега, както ви казвах, че понеже бяхте принудени да се смирите, сте благословени, не смятате ли, че по-благословени са онези, които наистина се смиряват поради словото?“ (Алма 32:14).

Повечето от нас ходехме на сбирките на борещите се с пристрастяванията отчаяни. Бяхме мотивирани от последствията от нашите пристрастявания. Ние бяхме принудени да се смирим. Обаче смирението, описано в тази стъпка, е доброволно. То е резултат от собствения ни избор да се смирим.

• По какъв начин чувството ми на смирение се промени, откакто започнах процеса на преодоляване на пристрастяванията?

Изпълнени с радост

„И те се бяха видели в собственото си плътско състояние, по-нищожни даже и от праха на земята. И всички те се провикнаха високо в един глас, казвайки: О, помилуй и приложи единяващата кръв на Христа, та да може да получим опрощение на греховете си и сърцата ни да се очистят; защото ние вярваме в Исуса Христа, Сина Божий, Който сътвори небесата и земята, и всички неща и Който ще слезе между чедата човешки.

И стана така, че след като бяха изрекли тези слова, Духът Господен дойде върху тях и те бяха изпълнени с радост, след като получиха опрощение на греховете си и спокойна съвест поради извънредната вяра, която те имаха в Исуса Христа, Който трябваше да дойде“ (Мосия 4:2–3).

Хората от народа на цар Вениамин се молили по същия начин, по който се молехме ние, докато работехме по стъпка 7. Те почувствали мир и радост, когато Духът Господен дошъл върху им и им дал опрощение на техните грехове.

• Какви преживявания съм имал, при които съм чувствал мир и радост?

• Какво би било усещането да чувствам мир и радост в живота си всеки ден?

Подчинявайте се на заповедите

„Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен.

Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо. (…)

Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов.

Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна“ (Йоан 15:4–5, 10–11).

• Какво означава за мен, че ако спазвам заповедите на Спасителя, „(ще) пребъдва(м) в любовта (Му)“ (стих 10)?

• Според тези стихове, кои са някои от обещаните благословии, ако пребъдвам в Него?

• Какво изпитвам днес при мисълта да спазвам заповедите на Спасителя?

• По какъв начин спазването на заповедите е израз на моята любов към Бог?

Божията любов

„Когато поставим Бог на първо място, всички други неща си отиват на точното място или изчезват от живота ни. Нашата обич към Господ ще ръководи изявите на привързаността ни, разпределението на времето ни, целите, които преследваме и реда на приоритетите ни“ (Езра Тафт Бенсън, „The Great Commandment – Love the Lord“, Ensign, май 1988 г., с. 4).

След като досега сме опознавали милостта и добротата на Бог, вероятно сме започнали да чувстваме Божията любов – към Него и от Него.

• Усетих ли обичта да се засилва, докато работех по стъпките? Ако да, защо?

• По какъв начин работата по стъпка 7 ми помогна да променя приоритетите си и да поставя Бог на първо място в живота си?

Вземете върху си името на Христос

„И сега, поради завета, който сключихте, вие ще се наричате чеда Христови, Негови синове и Негови дъщери. (…)

… (А)з бих желал да вземете върху си името на Христа, всички вие, които сте встъпили в завет с Бога да бъдете послушни до края на живота си. (…)

… (В)секи, който направи тъй, ще се намери от дясната страна на Бога, понеже ще знае името, с което е наречен; защото той ще бъде наречен с името на Христа“ (Мосия 5:7–9).

• Какво означава да се наричам с името на Христа и да Го представлявам?

• Какво трябва да правя, за да бъда намерен от дясната страна на Бог?

• Какъв завет сключвам при кръщението и когато вземам от причастието? (Вж. Мосия 5:7–9, 18:8–10, 13; Учение и завети 20:77, 79.)

• Как се чувствам, когато мисля за желанието на Спасителя да ми даде името Си в замяна на сключения с Него завет да Му се подчинявам и да Му служа, което включва да се откажа от недостатъците си?

Откажете се от слабостите си

„Религия, която не изисква жертване на всички неща, никога няма да има достатъчно сила да създаде онази вяра, която е необходима за живот и спасение“ (Lectures on Faith, 1985 г., с. 69).

• Някои хора четат тези думи и мислят, че „всички неща“ се отнася за всички притежания. Как, поставяйки всичките си слабости в Господните ръце, се увеличи разбирането ми за значението на жертването на всички неща?