Стъпка 6: Да се подготвим напълно Бог да премахне всички несъвършенства на характера ни

Основен принцип: Промяна в сърцето

Мнозина от нас постигнахме успех и изцеление благодарение на стъпка 5. Бяхме удивени и благодарни за трансформацията, която настъпи в нас. Повечето от нас открихме, че нашите пристрастявания вече ни изкушават по-слабо и по-рядко. Някои от нас вече бяхме започнали да виждаме благословиите на преодоляването на пристрастяванията. Всички се чувствахме по-близо до Небесния Отец и имахме повече мир в живота си. При такива големи промени някои от нас се чудеха дали това е всичко, което трябваше да направим. Но ние все още се нуждаехме от допълнително изцеление, за да продължим и да поддържаме своя процес на преодоляване на пристрастяванията.

Забелязахме, че въздържанието правеше несъвършенствата на характера ни по-видими. Тъй като вече не използвахме пристрастяването като бягство, можехме да виждаме проблемите си по-ясно. Опитвахме се да контролираме отрицателните си мисли и чувства, но те продължаваха да се появяват отново, да ни преследват и да заплашват новия ни живот на хора, преминаващи през процес на преодоляване на пристрастяванията. Бяхме изкушавани да използваме пристрастяващото си поведение и собствената си воля, за да се опитваме да контролираме несъвършенствата на характера си и да се справяме със стреса, както в миналото.

Онези, които разбираха духовните последствия от процеса на преодоляване на пристрастяванията, ни насърчаваха да осъзнаем, че макар и външните промени в живота ни да са чудесни, Исус Христос разполага с още повече благословии за нас. Други хора ни помогнаха да осъзнаем, че ако искаме не само да избягваме своите пристрастявания, но и действително да изгубим желанието да се връщаме към тях, ние трябва да изпитаме промяна в сърцето. Това желание за промяна в сърцето е целта на стъпка 6.

Може би се чудите как можете да постигнете такава промяна. Стъпка 6, подобно на предходните стъпки, може да изглежда като много трудно предизвикателство. Не се обезсърчавайте от тези чувства. Колкото и да е болезнено, може да се наложи да признаете, както направихме и ние, че осъзнаването и изповядването на несъвършенствата на характера ни в стъпки 4 и 5 не означава, че сме готови да се откажем от тях. Все още може да се придържаме към старите си навици, докато се опитваме да се справяме със стреса.

Най-смиряващото нещо, което трябва да признаем, е, че може би се опитваме да се променим без Божията помощ. Стъпка 6 изисква от нас да предадем на Бог всичките остатъци от гордост и упорство. Подобно на стъпки 1 и 2, стъпка 6 изисква постоянно да се смиряваме и да признаваме нуждата си от изкупителната и преобразяваща сила на Христос. Все пак Неговата единителна жертва направи възможно за нас да преминем през всяка стъпка до този момент. Стъпка 6 не е изключение.

Когато се обърнем към Исус Христос за помощ с тази стъпка, няма да останем разочаровани. Ако се уповаваме на Него и имаме търпение в процеса, ще видим как гордостта ни постепенно бива заменяна със смирение. Той търпеливо ще ни чака да се уморим от усилията си да се променяме сами без помощ. Веднага щом се обърнем към Него, ние отново ще станем свидетели на Неговата любов и сила. Вместо да се вкопчваме в старите модели на поведение, можем да отворим ума си, докато Духът нежно ни предлага един по-добър начин на живот. Нашият страх от промяната ще намалее, когато осъзнаем, че Исус Христос разбира болката и усилената работа, които тя изисква. Отново, това се случва с течение на времето и е различно за всеки от нас. Това е упражнение на постоянно отдаване на нашата воля на Господ. Това е процес, а не еднократно събитие.

Когато процесът на идване при Христа навлезе в сърцата ни, лъжливите вярвания, които са разпалвали отрицателни мисли и чувства, ще бъдат заменяни с истина. Нашата сила ще нараства, докато продължаваме да изучаваме и прилагаме словото Божие. Чрез свидетелствата на други хора Господ ще ни помогне да научим истината, че не е непосилно за Него да ни изцели. Желанието да обвиняваме другите или да се оправдаваме, за да се измъкнем от този сложен процес, ще бъде заменено от желанието да бъдем отговорни пред Него и да се подчиняваме на волята Му. Чрез пророка Йезекиил Господ заявява: „Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце“ (Йезекиил 36:26).

Спасителят иска да ни благославя и да промени нашето естество. Като Му позволяваме да прави това, ние ще ставаме по-единни с Него точно както Той е едно с Небесния Отец. Спасителят желае да ни даде покой от изолацията и страха, които са допринесли за нашите пристрастявания. Той желае да ни благославя със Своята благодат и сила, които са достъпни за нас благодарение на единителната Му жертва.

Ако се вслушваме в подтиците на Духа и търсим от Бог избавление не само от пристрастяването, но и от слабостите на характера, Той ще променя нашата предразположеност и нашия характер, ако това желаем. Нарастващото желание да бъдем осветени от Бог ще ни подготвя за промяна в самото ни естество. Президент Езра Тафт Бенсън описва тази промяна по следния начин:

„Господ действа отвътре навън. Светът работи отвън навътре. Светът иска да извади хората от бедността. Христос изважда бедността от хората и после те сами се изваждат от бедността. Светът променя хората, като променя средата им. Христос променя хората, които след това променят средата си. Светът желае да промени поведението на човека, а Христос може да промени естеството на човека. (…)

Нека бъдем убедени, че Исус е Христос, да изберем да Го следваме, да бъдем променени от Него, ръководени от Него, погълнати от Него и родени отново“ („Born of God“, Ensign, ноем. 1985 г., с. 6–7).

Стъпки за действие

Това е програма на действието. Нашият напредък зависи от постоянното прилагане на стъпките в ежедневието ни. Това е известно като „да работим по стъпките“. Следните действия ни помагат да идваме в Христа и да получаваме напътствието и силата, необходими да направим следващата стъпка в своя процес на преодоляване на пристрастяванията.

Бъдете готови да се промените чрез силата Божия

Когато за пръв път научихме за стъпка 6, някои от нас казахме: „Разбира се, че съм готов Бог да премахне моите слабости!“. Чувствахме се разгромени от многобройните си провалени опити сами да преодолеем слабостите си. Въпреки това, докато размишлявахме и получавахме идеи от нашите наставници, осъзнахме, че сме по-малко склонни да се освободим от слабостите си, отколкото си мислехме.

Светият Дух и други хора ни помогнаха да разберем, че често използваме слабостите си като защитни механизми или начини да подхраним егото си. Например някои от нас прибягвахме към негодувание и чувство за превъзходство, когато се чувствахме застрашени. Харесваше ни да чувстваме, че сме прави, въпреки че често не бяхме.

Някои от нас се омаловажавахме и принизявахме божественото си естество, за да не позволяваме на други хора да ни нараняват. Предполагахме, че ако можем първи да обидим себе си, тогава всеки друг, който ни унижи, просто е стигнал до същото заключение, до което вече сме стигнали.

Но тези нездрави реакции на трудностите идваха от несъвършенствата на характера ни, а не от силните ни страни. Страхувахме се, че ако се освободим от слабостите си, ще бъдем по-уязвими. Но като позволявахме на Бог да премахва слабостите ни и работехме с нашите наставници, открихме колко силно Бог е загрижен за нас.

Каним ви да се пробудите за истинската си ценност и да се доверите на Божията грижа, а не на собствените си защити.

Открийте връзка с други хора, преминаващи през процеса на преодоляване на пристрастяванията, както и с хора в Църквата

Като започнахме да се чувстваме по-удобно сред другите хора, преминаващи през процеса на преодоляване на пристрастяванията, започнахме да забелязваме, че те приличат на нас повече, отколкото сме предполагали. Като споделяхме нашите истории и слушахме другите хора да споделят техните, нашето състрадание се увеличаваше. Започнахме да разпознаваме общото състояние на всички Божии чеда и да се чувстваме по-добре около тях. Близки, приятели и ръководители на Църквата ни канеха да се върнем в Църквата или да укрепим настоящите си обещания. Вместо да се съпротивляваме или да си намираме извинения, ние решихме да посещаваме църковните събрания. Постепенно открихме, че много неща, които обичаме в сбирките на борещите се с пристрастяванията, бяха също част от поклонението в Църквата.

Когато бяхме кръстени, малцина от нас разбирахме доживотния процес на истинското обръщане във вярата. Президент Марион Г. Ромни обаче го обяснява ясно: „За човек, който наистина е обърнат във вярата, желанието за неща, противни на Евангелието на Исус Христос, реално е изчезнало. То се замества с обич към Бог, с непоклатима и определяща действията решителност да се следват Неговите заповеди” (в Conference Report, конференция в област Гватемала 1977 г., с. 8).

Като изпитаме чудото на продължаващото възстановяване – първо от пристрастяващите действия и после от слабостите на характера – ще изпитаме истинско обръщане във вярата. Ще се пробудим и дойдем на себе си, също както блудният син „дойде на себе си“ (Лука 15:17).

Изучаване и разбиране

Следните стихове и цитати от ръководители на Църквата могат да ни помогнат в процеса на преодоляване на пристрастяванията. Можем да ги използваме за размисъл, изучаване и водене на дневник. Трябва да помним да бъдем честни и конкретни, когато си водим бележки, за да извлечем максимална полза от тях.

Откажете се от всичките си грехове

„… (Ц)арят каза: Какво трябва да направя (…) за да може да бъда роден от Бога и да изкореня този нечестив дух от гърдите си, и да приема Неговия Дух, та да мога да бъда изпълнен с радост? (…) (Щ)е се откажа от всичко, което притежавам (…) за да получа тази велика радост. (…)

(Ц)арят се поклони на колене пред Господа; да, дори падна ничком на земята и извика със силен глас, казвайки:

О, Боже (…) аз ще се откажа от всичките си грехове, за да Те позная, та да мога да бъда вдигнат от мъртвите и спасен в последния ден“ (Алма 22:15, 17–18).

• Внимателно прочетете отново тези стихове. Какви спънки, включително действия и чувства, ми пречат да се откажа от „всичките си грехове“ и да получа по-пълно Духа?

Участвайте в живота на Църквата

„И сега, поради завета, който сключихте, вие ще се наричате чеда Христови, Негови синове и Негови дъщери; защото ето, днес Той ви роди духовно; защото казвате, че сърцата ви са се променили чрез вяра в Неговото име; ето защо, вие сте родени от Него и станахте Негови синове и дъщери“ (Мосия 5:7).

Като вземем върху си името на Христос и бъдем укрепени от Неговия Дух, започваме да се чувстваме като част от светиите – братя и сестри, които са кръстени и са се присъединили към Неговото семейство на земята.

• Как стана така, че като опознах по-добре останалите светии, аз започнах да желая повече да участвам в живота на Църквата?

Получете изкупление

„… (Е)стественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адам, и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез единението на Господа Христа, и не стане като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов“ (Мосия 3:19).

Мнозина от нас ставаме светии само на хартия при кръщението и прекарваме остатъка от живота си, затруднявайки се да „отхвърл(им) естествения човек“ и да развием качествата, изброени в този стих.

• По какъв начин тези трудности са ме подготвили да приема, че само чрез Единението на Исус Христос – ставайки едно с Исус Христос и с Отца – мога да получа изкупление?

Елате в Христа

Старейшина Ричард Г. Скот учи: „Независимо кой е източникът на трудностите и независимо как започвате да получавате облекчение – чрез квалифициран професионален терапевт, доктор, свещенически ръководител, приятел, загрижен родител или любим човек – независимо как ще започнете, тези решения никога няма да предоставят пълен отговор. Окончателното изцеление идва чрез вяра в Исус Христос и Неговите учения, със съкрушено сърце и разкаян дух и подчинение на Неговите заповеди“ („To Be Healed“, Ensign, май 1994 г., с. 9).

Нито подкрепата, нито общението – дори и в групи за преодоляване на пристрастяванията или в конгрегации на Църквата – ще донесат спасение. Хората около нас може да ни подкрепят и благославят по пътя ни, но в крайна сметка трябва да дойдем до Самия Христос.

• Как започна моят път в процеса на преодоляване на пристрастяванията?

• Кой ми помогна да стъпя на пътя към покаяние и преодоляване на пристрастяванията? По какъв начин примерът на този човек/тези хора ме насочи към Спасителя?

• Кое е нещото, което научих за Спасителя, което ми помогна или повлия на желанието или способността ми да променя поведението си?

Проявете търпение в този процес

„Ето, вие сте малки деца, не можете да понесете всичко сега; вие трябва да израствате в благодат и в познание на истината.

Не бойте се, дечица, защото сте Мои и Аз съм победил света (…)

И никой от онези, които Моят Отец Ми е дал, няма да бъде изгубен“ (Учение и завети 50:40–42).

Понякога ние губим търпение и се обезсърчаваме, защото процесът на преодоляване на пристрастяванията е дълъг. Тези стихове показват търпението на Исус Христос и на Небесния ни Отец към нас като „дечица“. Приложете тези стихове, като ги напишете така, че да звучат лично за вас.

• По какъв начин обещанията в този стих ми дават сила, когато почувствам обезсърчение?

Получете помощ от Исус Христос

„… (М)ои възлюбени братя, след като бъдете в тази стеснена и тясна пътека, аз бих попитал дали всичко е сторено? Ето, аз ви казвам: Не! Защото вие не сте отишли толкова далеч иначе, освен чрез словото на Христа, с непоклатима вяра в Него, уповаващи се изцяло на заслугите на Този, Който е могъщ да спасява.

Затова вие трябва да напредвате с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова ако напредвате, угощавайки със словото Христово и устоите до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот“ (2 Нефи 31:19–20).

• По какъв начин Исус Христос ми помага по стеснената и тясна пътека?

• Как нарастващата ми любов към Бог и другите хора ме измъква от пристрастяването, ми помага да продължа въздържанието и възстановява в мен надеждата за вечен живот?