Стъпка 3: Да вземем решение да предадем волята и живота си на грижите на Бог Вечния Отец и Неговия Син, Исус Христос

Основен принцип: Упование в Бог

Стъпка 3 е стъпката за вземане на решения. При първите две стъпки ние признахме това, което не можем да направим сами за себе си и което имаме нужда Бог да стори за нас. При стъпка 3 ни бе представено единственото нещо, което можем да направим за Бог. Можем да решим да се разкрием пред Него и да предадем в Неговите ръце целия си живот – минал, настоящ и бъдещ – както и волята си. Стъпка 3 е действие, породено от свободата ни на избор. Тя е най-важният избор, който правим в този живот.

Старейшина Нийл А. Максуел прави следното изказване относно това най-значимо решение: „Подчинението на волята ни е действително единственото съвсем лично нещо, което трябва да поставим на Божия олтар. Това е трудно, но истинно учение. Многото други неща, които даваме на Бог, независимо колко мило е това от наша страна, са всъщност нещата, които Той вече ни е дал, а Той ни ги е дал назаем. Но когато започнем да се покоряваме, като подчиняваме волята си на тази на Бог, тогава ние наистина Му даваме нещо значимо“ („Insights from My Life“, Ensign, авг. 2000 г., с. 9).

Президент Бойд К. Пакър описва решението си да предаде волята си на Бог и свободата, която това решение му е донесла: „Вероятно най-голямото откритие в живота ми, несъмнено най-голямата отдаденост, дойде, когато най-сетне имах доверието в Бог, че мога да Му дам назаем или да Му предам свободата си на избор – без принуда или натиск. (…) В известен смисъл (…) да вземеш нечия свобода на избор (…) и да заявиш „Ще правя каквото ми кажеш“ е да научиш впоследствие, че като направиш това, още повече я притежаваш“ (Obedience, речи на годината на Университета Бригъм Йънг, 7 дек. 1971 г., с. 4).

Когато започнахме да посещаваме сбирките на борещите се с пристрастяванията, може и да сме се почувствали притиснати или дори принудени от другите да бъдем там. Но за да работим по стъпка 3, трябваше да решим да действаме сами за себе си. Осъзнахме, че промяната на живота ни трябва да е наше собствено решение. А не да е заради това какво мислят или искат нашите семейства и приятели. Трябваше да желаем да продължим процеса на преодоляване на пристрастяванията, независимо от мнението или решенията на другите.

Докато работехме по стъпка 3, ние научихме, че преодоляването на пристрастяванията е много повече резултат от Господните усилия, отколкото от нашите собствени. Той извърши чудото, когато Го поканихме в живота си. Ние избрахме да позволим на Бог да ни възстанови и изкупи. Решихме да Му позволим да ръководи живота ни, като не забравяме, разбира се, че Той винаги уважава нашата свобода на избор. Доверихме Му живота си, когато решихме да продължим да следваме тази програма с духовна насоченост за преодоляване на пристрастяванията.

Когато предприехме тази стъпка, ние бяхме ужасени от неизвестното. Какво ще се случи, ако се смирим и предадем изцяло живота и волята си на грижите на Бог? За мнозина от нас детството бе много трудно и бяхме ужасени да станем отново уязвими като малки деца. Поради досегашния си опит бяхме убедени, че да обещаем да преодолеем пристрастяванията си, е почти невъзможно. Бяхме виждали други хора да нарушават твърде много обещания, а и ние самите бяхме нарушили твърде много. Но решихме да опитаме това, което нашите приятели, преминаващи през процеса на преодоляване на пристрастяванията, бяха предложили: „Не употребявайте. Ходете на сбирките. Молете за помощ“. Онези, които вече бяха изминали стъпките на преодоляването на пристрастяванията преди нас, ни поканиха да опитаме този нов начин на живот. Те изчакаха търпеливо да пожелаем да отворим вратата към Бог поне мъничко.

Исус Христос отправя същата покана: „… стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровението на Йоан 3:20).

В началото усилията ни бяха тревожни и колебливи. Продължихме да даваме доверието си на Исус Христос и после да си го взимаме обратно. Безпокояхме се, че Той няма да е доволен от нашето непостоянство и ще отмени подкрепата и любовта Си към нас. Но Той не го направи.

Постепенно позволихме на Исус Христос да покаже Своята изцеляваща сила и безопасността, която идва при следването на Неговия път. Всички ние осъзнахме, че трябва не само да се откажем от пристрастяванията си, но и да предадем цялата си воля и живот в ръцете на Бог. Като го направихме, открихме, че Той е търпелив и приема колебливите ни усилия да Му се покоряваме във всички неща.

Котвата на нашата способност да устояваме на изкушенията сега е в смиреното подчинение на Божията воля. Изразяваме нуждата си от силата на Единението на Спасителя и започваме да чувстваме в себе си как тази сила ни укрепва да устоим на следващото изкушение. Научихме се да приемаме живота според условията на Спасителя.

Да се подчиняваме на Бог, може да бъде трудно за нас. Това изисква от нас отново да се посвещаваме на волята Му всеки ден, понякога всеки час или дори миг. Като желаем да го правим, ние намираме благодатта и силата, която ни позволява да правим онова, което е извън нашите собствени възможности.

Продължаващото подчинение на Божията воля намалява стреса и внася повече смисъл в живота ни. По-малко се дразним от дребните неща, които преди са ни смущавали. Поемаме отговорност за действията си. Отнасяме се към другите хора така, както Спасителят би се отнасял към тях. Нашите очи, умове и сърца са отворени за истината, че земният живот е труден и че винаги ще има потенциала да ни носи скръб и разочарование, а също и щастие.

Всеки ден подновяваме обещанието си да се подчиняваме на Божията воля. Именно това имат предвид повечето от нас, когато казват: „Ден за ден“. Решихме да се откажем от своеволието и себичността, които бяха в основата на нашите пристрастявания. И решихме да се насладим на още един ден, изпълнен със спокойствието и силата, които идват от упованието в Бог и в Неговата доброта, мощ и любов.

Стъпки 1, 2 и 3 ни помагат да разберем как да упражняваме вяра. Един от най-ясните признаци, че работим по стъпка 3, е, че желаем да се уповаваме на Бог достатъчно, за да продължим към следващата стъпка.

Стъпки за действие

Това е програма на действието. Нашият напредък зависи от постоянното прилагане на стъпките в ежедневието ни. Това е известно като „да работим по стъпките“. Следните действия ни помагат да идваме в Христа и да получаваме напътствието и силата, необходими да направим следващата стъпка в своя процес на преодоляване на пристрастяванията.

Вземете решение да се уповавате и подчинявате на Бог

Следните думи, адаптирани от „Молитва за спокойствие“ на Райнхолд Нибур, могат да ви помагат, като решите да се уповавате и подчинявате на Бог: „Боже, дари ми спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, смелостта да променя нещата, които мога, и мъдростта да виждам разликата“. Тези думи са в прекрасна хармония с думите на пророка Джозеф Смит в Учение и завети 123:17: „Ето защо (…) нека бодро свършим всички неща, които са по силите ни, и тогава ние можем да останем спокойни с пълната увереност, че ще видим спасението Божие и ръката Му, която ще бъде открита“.

Бог ни дарява спокойствие, когато се уповаваме на Неговата способност да ни помага. Приемаме, че макар и да не можем да контролираме изборите и действията на другите, можем да решаваме как да действаме във всяка ситуация, в която попадаме. Смело решаваме да се доверяваме на нашия Отец в небесата и да действаме съгласно Неговата воля. Предаваме волята и живота си в Неговите ръце. Решаваме да Му се подчиняваме и да спазваме Неговите заповеди.

В своя процес на преодоляване на пристрастяванията открихме, че имаме нужда често да практикуваме стъпка 3. Понякога изглежда, че е нужно да подновяваме своята отдаденост всеки миг или всеки ден. Няма значение колко пъти трябва да го правим. Всеки път, когато го правим, чувстваме помощта на Бог и Неговата любов и сме укрепени в нашия процес. Старейшина Нийл А. Максуел ни напомня: „Духовното послушание не се постига за един миг, а чрез постепенно усъвършенстване и последователно използване на опорни стъпки. Опорните стъпки трябва да бъдат преминавани една по една. (…) Накрая волята ни може да бъде „погълната от волята на Отца“, като станем „готов(и) да се покори(м) (…) тъкмо както детето се покорява на баща си“ (вж. Мосия 15:7, 3:19)“ („Consecrate Thy Performance“, Ensign, май 2002 г., с. 36).

Преглеждайте заветите с Бог и ги подновявайте

Да се уповаваме на Бог във всичко, може да е като да сложим нов чифт очила и да виждаме всичко ясно. Когато вземем решение да предадем волята си на Бог, започваме да чувстваме утехата и радостта, които идват от търсенето и вършенето на волята на Небесния Отец. Един от начините да покажем желанието си да се уповаваме на Бог е да се подготвим достойно да вземаме от причастието.

Говорете с епископа или президента си на клон за своето пристрастяване и решението си да следвате Божията воля. Правете всичко възможно да посещавате всяка седмица събранието за причастие. Докато сте на църква, вслушвайте се внимателно в молитвите за причастие и обмисляйте даровете, които Небесният Отец ви предлага. После подновявайте обещанието си да приемате и следвате Неговата воля за вас, като вземате от причастието, ако вашият епископ или президент на клон е съгласен, че сте готови за това.

Като напредвате в процеса си на преодоляване на пристрастяванията, ще забележите, че ставате все по-склонни да сте сред онези, които почитат жертвата на Спасителя. Ще започнете да осъзнавате реалността, че „за Бога няма нищо невъзможно“ (Лука 1:37).

Изучаване и разбиране

Следните стихове и цитати от ръководители на Църквата могат да ни помогнат в процеса на преодоляване на пристрастяванията. Можем да ги използваме за размисъл, изучаване и водене на дневник. Нашата природа е такава, че търсим най-лесния и мек вариант за преодоляване на пристрастяванията. Но сега знаем, че да бъдем честни и конкретни е по-полезно. Като преглеждаме отговорите си на следните въпроси с нашите наставници и други, ние ясно виждаме гледните си точки и мотиви.

Намерете хармония с волята Божия

„… (П)омирете се с волята Божия, а не с волята на дявола и на плътта; и помнете, след като сте помирени с Бога, че това, че сте спасени, е само в и чрез благодатта Божия“ (2 Нефи 10:24).

• Какво означава думата помирете?

• Какво означава да живеете в хармония с волята Божия?

• Как мога да усещам укрепващата сила на Бог в живота си, като се обръщам към Него?

• Какво изпитвам при мисълта да позволявам на Бог да насочва живота ми?

• Какво ми пречи да Му позволявам да насочва живота ми?

Подчинявайте се на волята Божия

„… (Т)егобите, които бяха наложени върху Алма и братята му, станаха леки; да, Господ ги усили, за да могат да понесат тегобите си с лекота, и те се подчиняваха с желание и търпеливо на волята Господна“ (Мосия 24:15).

Бог е можел да премахне тегобите на Алма и неговия народ. Но вместо това Той ги укрепил да „понесат тегобите си с лекота“. Обърнете внимание, че те не се оплакват, а се подчиняват с желание и търпение на Божията воля. Помислете за смирението, което се изисква, за да желаем тегобите ни да бъде облекчени постепенно, а не незабавно.

• Какво означава да се подчиняваме на Бог?

• Как аз се подчинявам?

• Какво е отношението ми към подчинението с желание и търпение на Божието време?

• Как мога да придобия смелостта да продължа да се опитвам да следвам Неговата воля?

Постете и се молете

„… (Т)е постеха и се молеха често, и ставаха все по-силни и по-силни в смирението си, и все по-непоколебими и по-непоколебими във вярата на Христа дотам, че душите им се изпълниха с радост и утеха, да, че чак сърцата им се прочистиха и осветиха, което освещение дойде поради това, че те отдадоха сърцата си на Бога“ (Еламан 3:35).

• Този стих описва хора, които са отдали сърцата си на Бог. По какъв начин постът може да ми помага да отдавам сърцето си на Бог и да се въздържам от пристрастяване?

• Ще обещая ли да се моля за смирение и вяра в Христос в момент на изкушение? Да или не и защо?

• Колко силно е желанието ми да отдам сърцето си на Бог, вместо на пристрастяването?

Смирете се пред Бог

„Но ето, Той ги избави, защото те се смириха пред Него; и защото те Го призоваваха усърдно, Той ги избави от робството; и тъй действа Господ със силата Си във всички дела сред чедата човешки, протягайки ръката на милостта Си към онези, които се уповават на Него“ (Мосия 29:20).

Да се смирим е решение. Може да бъдем изкушавани да вярваме, че макар Бог да е помогнал на другите, Той няма да помогне на нас, защото сме безпомощни и безнадеждни. Можем да разпознаем, че това е лъжа. В действителност ние сме Божии чеда.

• По какъв начин това знание ми помага да се смиря и да търся Божията помощ?

• Какви други мисли и погрешни вярвания за Бог и за мен са ме възпирали да призовавам Бог за избавление от робството?

Изберете да се уповавате на Бог

„… (Б)их желал да бъдете смирени и покорни, и благи, лесни за умоляване; изпълнени с търпение и дълготърпение, бидейки умерени във всяко нещо, бидейки усърдни по всяко време в спазването на заповедите Божии, молещи се за всяко едно нещо, от което се нуждаете, както духовно, така и материално; винаги въздаващи благодарности на Бога, за всичко, което получавате“ (Алма 7:23).

Да се уповаваме на Бог е избор. Преодоляването на пристрастяванията се случва чрез силата на Бог, но само след като изберем да се подчиняваме на Неговата воля. Тогава нашето решение отваря канала, по който Неговата сила започва да струи в живота ни. Този стих описва качествата, от които се нуждаем, за да предадем живота и волята си на грижата на Бог.

• Кои от тези качества ми липсват?

• Кой може да ми помага да развия качествата, които ми липсват?

• Върху кои качества мога да работя днес?

• Какво мога да направя сега, за да започна да развивам тези качества?

Станете като дете

„… (Е)стественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адам, и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез единението на Господа Христа, и не стане като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си“ (Мосия 3:19).

Мнозина от нас сме преживели грубо отношение от страна на родители и настойници, така че да станем „като дете“ е трудно, може би дори ужасяващо.

• Това важи ли за мен? Имам ли неразрешени проблеми с родител?

• Какво мога да правя, за да отделям чувствата си към родителите от чувствата си към Бог?

Общувайте с Бог

„… (Исус) коленичи, молеше се, като казваше: Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде“ (Лука 22:41–42).

В тази молитва Спасителят показва готовността Си да се покори на Небесния Отец. Той изразява желанията Си, но после смирено изпълнява волята на Своя Отец. Благословия е да можем да споделяме с Бог нашите чувства.

• По какъв начин знанието, че Небесният Отец разбира моя страх, болка или каквото и да е друго мое чувство, ми помага да кажа честно: „Да бъде Твоята воля“?