Стъпка 2: Да повярваме, че Божията сила може да ни възстанови до пълно духовно здраве

Основен принцип: Надежда

Когато осъзнахме безсилието си пред нашите пристрастявания, болшинството от нас изгубихме надежда. Бяхме опитвали да спрем толкова много пъти. Някои от нас се бяха молили на Бог безброй пъти. Бяхме се извинили за поведението си и бяхме обещали да се променим. Но след като се проваляхме отново и отново, започнахме да мислим, че Бог е разочарован от нас и няма да ни помогне. Онези от нас, които бяхме израснали без каквато и да било представа за Бог, бяхме сигурни, че сме изчерпали всички възможни източници на помощ. При всички случаи, стъпка 2 ни предостави отговор, който или бяхме изоставили, или за който никога не ни беше хрумвало – да намерим надежда в Исус Христос и силата на Неговото Единение.

Най-сетне смирили се, ние помолихме за помощ. Следвайки това, което ни се струваше като най-слаб лъч надежда, ние започнахме да посещаваме сбирките на борещите се с пристрастяванията и да работим с наставници. Когато за пръв път ги посетихме, бяхме изпълнени със съмнения и страхове. Бяхме уплашени, уморени и вероятно дори цинични, но поне идвахме.

На тези сбирки хора искрено описваха какъв е бил животът им, какво се е случило, за да се променят и какво означава за тях да са преминали през процеса на преодоляване на пристрастяванията. Открихме, че много от хората на тези сбирки някога са се чувствали също толкова безнадеждни като нас. Но като продължихме да посещаваме, видяхме, че мнозина от тях искрено се смеят, говорят, усмихват се и са оптимисти за бъдещето. Видяхме мнозина, които бяха преживели дълбока промяна в живота си – промяна, която и ние желаехме.

Постепенно принципите, които споделяха и прилагаха те, започнаха да действат и при нас. Като продължавахме да идваме, започнахме да чувстваме нещо, което не бяхме чувствали от години – надежда. Ако имаше надежда за другите, които са били на ръба на унищожението, вероятно имаше надежда и за нас. Започнахме да вярваме, че ако се обърнем към Исус Христос, няма да има „навик, пристрастяване, бунт, прегрешение, нарушение, което да не влиза в обещанието за пълно опрощение“ (Бойд К. Пакър, „The Brilliant Morning of Forgiveness“, Ensign, ноем. 1995 г., с. 19).

В тази среда на вяра и свидетелство намерихме надежда, която започна да ни събужда за милостта и силата на Бог. Започнахме да вярваме, че Той може да ни избави от оковите на пристрастяването. Последвахме примера на нашите приятели, преодолели пристрастяването. Започнахме да работим по стъпките, получавахме подкрепа от другите – включително от нашите наставници – и посещавахме сбирките на борещите се с пристрастяванията. Като се молехме, размишлявахме и прилагахме Писанията, с времето възобновихме нашата активност в Църквата. Започнаха да се случват наши лични чудеса и ние се почувствахме благословени с благодатта на Исус Христос, която ни помагаше да поддържаме въздържанието си ден за ден.

Докато работехме по стъпка 2, пожелахме да заменим пристрастяванията си и доверието в собствените си сили с вяра в любовта и силата на Исус Христос. Работехме по тази стъпка в ума и сърцето си с подкрепата на другите и научихме, че основата на преодоляването на пристрастяванията трябва да бъде духовна. След това, като напредвахме и изпълнявахме всяка от стъпките, препоръчани в това ръководство, духовното естество на преодоляването на пристрастяванията ни беше потвърдено многократно.

Тази програма е духовна и е програма на действието. За нас и за безброй други, работата по преодоляването на пристрастяванията си струваше всички усилия. Като прилагаме тези принципи и им позволяваме да действат в живота ни, ние биваме възстановявани до здрав разум и пълно духовно здраве. Откриваме истинска връзка със себе си, с другите и със Спасителя Исус Христос.

За някои от нас чудото на преодоляването на пристрастяването сякаш настъпи бързо; за други – по-плавно. Така или иначе, важното е, че продължихме да практикуваме вяра и упование, че Бог ще направи за нас това, което ние не можем да направим за себе си. С течение на времето ние в крайна сметка успяхме да кажем, че чрез „увереност в Христа“ сме били спасени от пристрастяването и се радваме на „съвършена светла надежда“ (2 Нефи 31:20).

Нашият любящ Небесен Отец и Неговият Син Исус Христос са с нас на всяка стъпка по пътя. Те подхранват и увеличават нашата надежда в Христос. Президент М. Ръсел Балард учи:

„А за онези от вас, които са станали жертва на някакъв вид пристрастяване, има надежда – защото Бог обича всички Свои деца, и заради Единението и любовта на Господ Исус Христос, който прави всички неща възможни.

Виждал съм чудни възстановителни благословии, които могат да освободят човек от оковите на пристрастяването. Господ е наш пастир и ние няма да сме в нужда, тъй като се доверяваме на силата на Единението. Знам, че Господ може и ще освободи пристрастените от тяхното робство, защото както апостол Павел провъзгласява: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява“ (Филипяните 4:13)“ („О, този хитър план на лукавия“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 110).

Ако имаме рецидив, откриваме голяма ценност в обръщането към Бог и говоренето с нашите наставници. Може да бъдем изкушени да изгубим всякаква надежда. Но рецидивът не унищожава напредъка, който сме постигнали, и не е нужно да унищожава нашата надежда. Рецидивът е силно напомняне за нашата нужда да продължаваме да ходим на сбирките на борещите се с пристрастяванията, да намираме подкрепата на наставниците и другите, да се отдаваме на Бог и да работим по тези стъпки. Като продължаваме напред, започваме да чувстваме силата на Исус Христос в нашия живот. По-способни сме да се въздържаме и надеждата ни нараства.

Старейшина Дейвид А. Беднар учи: „Ние може погрешно да смятаме, че такива благословии и дарове са запазени за другите хора, които изглеждат по-праведни или които служат на видни призования в Църквата. Свидетелствам, че нежните милости Господни са на разположение за всички нас и Спасителят на Израил е нетърпелив да ни дари такива дарове“ („Нежните милости Господни“, Лиахона, май 2005 г., с. 101). Исус Христос ще ни дава много нежни милости по пътя ни към преодоляване на пристрастяванията, като една от най-важните от тях е надеждата, че Божията сила може да ни възстанови до пълно духовно здраве.

Стъпки за действие

Това е програма на действието. Нашият напредък зависи от постоянното прилагане на стъпките в ежедневието ни. Това е известно като „да работим по стъпките“. Следните действия ни помагат да идваме в Христа и да получаваме напътствието и силата, необходими да направим следващата стъпка в своя процес на преодоляване на пристрастяванията.

Развивайте правилно разбиране за Божия характер

Срамът често ни пречи да разберем характера на Бог и любовта Му към нас. Заслепени от болката и пристрастяванията си, ние често гледаме на Него като на някого, който е отмъстителен, който е разочарован от нас или ни е ядосан. Целта на тази стъпка за действие е да оставим настрана неправилните идеи за Бог и да развием по-добро разбиране за Неговата любов, милост, готовност и желание да ни благославя.

Първо, важно е да разберем, че Бог е до нас, дори и да не чувстваме присъствието Му. Опознаването на Бог е усилена работа и изисква търпение. Може да е трудно, когато сме свикнали да получаваме незабавно удовлетворение, но с времето можем да започнем да виждаме и изпитваме Неговите божествени качества. Започваме да Го опознаваме по-добре.

Можем да помолим Небесния Отец да ни помогне да разберем по-добре Неговото естество. Можем да следим за Божията намеса в живота си и колко много прави Той за нас. Можем да изучаваме стихове от Писанията за милостта и благодатта на Спасителя и после да обсъждаме тези стихове с нашите наставници и другите, които ни подкрепят.

Като започнем да придобиваме по-добро разбиране за Божията любов и милост, започваме да изпитваме по-голяма увереност и надежда в силата на Бог да ни избавя. Президент Дж. Рубен Кларк-мл. свидетелства за милостта на нашия Небесен Отец, като заявява: „Вярвам, че нашият Небесен Отец иска да спаси всяко едно от Своите чеда. (…) Вярвам, че в Своята справедливост и милост Той ще ни даде максималната награда за деянията ни, ще ни даде всичко, което може да ни даде, а от друга страна вярвам, че ще ни наложи минималното наказание, което може да наложи“ (в Conference Report, октомври 1953 г., с. 84).

Молете се и изучавайте Писанията

Президент М. Ръсел Балард заявява: „Ако някой, който е пристрастен, има желание да преодолее това, тогава има начин за духовна свобода – начин да се избяга от робството – един доказан начин. Той започва с молитва – искрено, пламенно и постоянно общуване с Твореца на нашите духове и тела – нашия Небесен Отец“ („О, този хитър план на лукавия“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 110).

Като се отърсваме от гордостта и се стремим да даваме най-доброто от себе си всеки ден, ние желаем да се молим за напътствие и насока от един любящ Небесен Отец. Някои от нас никога преди не са се молили или размишлявали относно Писанията. Някои от нас бяха изкушени да спрат да се молят или да изучават. Погрешно си мислехме, че тези усилия не дават резултат, защото не се чувствахме близо до Бог или защото все още изпитвахме трудности с пристрастяването.

Открихме, че един от ключовете към успеха е да продължим да използваме тези духовни инструменти. Да се молим на глас, да се молим с проста благодарност през целия ден и да се молим за другите, бяха въздействащи нови практики за много от нас. Един от начините да увеличаваме силата на молитвата е чрез по-честно изразяване на нашите трудности пред Бог. Дори когато споделяхме с Небесния Отец своята липса на желание за промяна, желанието ни беше укрепвано. Също така получавахме по-чести, тихи и кратки впечатления от Светия Дух. Започнахме да питаме Бог какви малки стъпки можем да правим всеки ден, вместо просто да Го молим незабавно да премахне проблемите и пристрастяванията ни.

Накрая желанието да общуваме с Бог ни подтикна да изучаваме словата на съвременните и древните пророци. Изучаването с молитва на Писанията, търсенето на отговори на нашите въпроси и записването на впечатленията от Духа могат да ни помагат да започнем да вярваме, че Бог може и ще ни помага.

Чудесно начало да започнем да изучаваме Божието слово са стиховете от Писанията и цитатите в края на всяка глава на това ръководство. Всеки стих от Писанията и всеки цитат са подбрани във връзка с преодоляването на пристрастяванията и всеки въпрос е зададен с надеждата, че може да ни помогне да прилагаме стиховете и цитатите в живота си. Установихме, че ако отделяме дори няколко минути всеки ден, за да узнаваме нещата, които Бог желае да ни каже, това води до големи награди. Свидетелстваме за следната истина: „Да, ние виждаме, че всички, които поискат, могат да се хванат за словото Божие, което е живо и могъщо и което ще разцепи на две всички лукавства и примки, и хитростите на дявола“ (Еламан 3:29).

Изучаване и разбиране

Следните стихове и цитати от ръководители на Църквата могат да ни помогнат в процеса на преодоляване на пристрастяванията. Можем да ги използваме за размисъл, изучаване и водене на дневник. Трябва да помним да бъдем честни и конкретни, когато си водим бележки, за да извлечем максимална полза от тях.

Вярвайте в Бог

„Вярвайте в Бога; вярвайте, че Той е и че Той сътвори всички неща и в небесата, и на земята; вярвайте, че Той е всемъдър и всемогъщ както на небето, тъй и на земята; вярвайте, че човек не може да разбере всички неща, които Господ може да разбере“ (Мосия 4:9).

• Много свидетели в небесата и на земята свидетелстват за съществуването на Бог. Какво доказателство съм получил за Бог и Неговата любов?

Увеличавайте вярата си в Исус Христос

Президент Ръсел М. Нелсън учи: „… започнете днес да увеличавате своята вяра. Чрез вярата ви Исус Христос ще увеличава способността ви да премествате планините в живота си“ („Христос възкръсна и чрез вяра в Него ще преместваме планини“, Лиахона, май 2021 г., с. 102).

Мнозина от нас сме се опитвали да преодолеем пристрастяванията си единствено чрез силата на волята или чрез вяра в приятел или терапевт. Рано или късно откривахме, че вярата в нас самите или в други хора не ни помага изцяло да преодолеем пристрастяванията си. Вярата в Исус Христос и Неговата способност да ни изцелява е основата на нашето преминаване през процеса на преодоляване на пристрастяванията.

• Какво изпитвам днес при мисълта да се обръщам към Спасителя в усилията си да преодолея пристрастяванията си?

• Какво ми е помагало да имам вяра в Исус Христос?

• Какво ми предлагат да правя моят наставник, моите църковни ръководители и другите, за да увеличавам вярата си?

Силата на надеждата

Когато имаме надежда в сърцата и умовете си, ще имаме ясен фокус върху бъдещите си действия. Надеждата носи устойчива сила и увереност, а не временен оптимизъм. Надеждата може да бъде и източник на мир, спокойствие и емоционална стабилност, докато напредваме в своя процес на преодоляване на пристрастяванията.

По отношение на този принцип президент Ръсел М. Нелсън заявява: „Надеждата е по-могъща от едно горестно желание. Надеждата, укрепвана от вяра и милосърдие, кове сила, яка като стомана. Надеждата се превръща в котва за душата. (…) Ако се държим за котвата на надеждата, това ще бъде нашата защита завинаги“ („A More Excellent Hope“ (духовно послание в Университета Бригъм Йънг, 8 ян. 1995 г., с. 3, speeches.byu.edu).

• Кога съм чувствал сила и увереност благодарение на надеждата в Христос?

• Какви ежедневни духовни практики и действия извършвах през това време?

• По какъв начин надеждата повлия на ума, настроението и духа ми? Как се отрази това на бъдещите ми цели и планове?

• Как се отрази това на взаимоотношенията ми и на общуването ми с хората, които ме обичат и се грижат за мен?

Списък с благодарности

Един от начините да виждаме Бог в живота си е често да размишляваме и да пишем за благословиите си. Можем по-добре да разберем любовта на Небесния Отец към нас, като търсим доказателства за Неговата любов и сила в живота ни.

• За какво съм благодарен?

• Какви хубави неща се случиха в живота ми?

• Как съм виждал Божията намеса в живота си?

Не губете надежда при рецидив

Старейшина Дейл Г. Ренлънд учи: „… светецът е грешник, който продължава да се опитва. (…) Бог наистина се интересува много повече от това кои сме и какви ставаме, отколкото от това какви сме били някога. За Него е важно да продължаваме да се опитваме“ (Дейл Г. Ренлънд, „Светиите от последните дни продължават да се опитват“, Лиахона, май 2015 г., с. 56–57). Всички ние изпитваме чувства на безнадеждност от време на време, докато се стремим към преодоляване на пристрастяванията. Това е особено вярно, ако или когато настъпи рецидив. Но нашата надежда и преминаването ни през процеса на преодоляване на пристрастяванията се коренят повече в постигания напредък, отколкото в съвършенството. Рецидивът не изтрива предишните ни усилия или инерция за обръщане към Исус Христос. Можем да се научим да поддържаме надеждата си в Христос дори когато имаме рецидив.

• По какви начини се опитвам да се променям, да ставам по-добър и да напредвам?

• Кои са някои от победите или успехите, които съм постигнал в живота си напоследък?

• Какво казват моят наставник, църковните ръководители, членовете на семейството ми и приятелите ми за моите усилия и напредък?

Той може да ни избави от робство

„Но ако се обърнете към Господа с пълно намерение в сърцето и се уповавате на Него, и Му служите с всичкото усърдие на разума, и ако направите това, Той ще ви избави от робство според собствената Си воля и желание“ (Мосия 7:33).

• Кое ми помага да имам повече вяра в обещанието, че Исус Христос ще ме избави?

• Как мога по-добре да се обръщам към Исус Христос, да Му се доверявам и да Му служа с всичкото усърдие на разума? Какви конкретни неща мога да подобря?

• Какво означава за мен да чакам Исус Христос да ме избави „според собствената Си воля и желание“?