Стъпка 4: Да бъдем безстрашни и писмено да си направим задълбочена нравствена равносметка

Основен принцип: Истина

Целта на стъпка 4 е да се вгледаме в миналото си, за да разберем по-добре слабостите си и да осъзнаем какво ни пречи да ставаме по-подобни на Спасителя и да служим на другите. Например страхът, оправданието и отричането замъгляват способността ни да виждаме нещата ясно. Но не можем да променим нещо, ако не сме напълно наясно с него. Нашите равносметки ни помагат да разберем всичко, което пречи на нашия процес на преодоляване на пристрастяванията. За да напишем нашите равносметки се изисква да бъдем честни със себе си за това кои сме и къде сме били, за да можем след това да молим Бог да ни помогне да се променим, да станем по-добри и да бъдем изцелени.

Всички ние сме преживели много трудни неща. Сърцата ни са били разбити и имаме болезнени емоционални белези. Обърнахме се към пристрастяващи вещества и модели на поведение, които притъпяваха болката, след което взехме решение да продължим да търсим това временно облекчение. Тези наши действия причиняваха още повече болка, което ни даваше още повече причини да използваме пристрастяването като начин да се справяме. Болките в живота и нашето пристрастяващо поведение се превърнаха в планини от срам, които се опитвахме да скрием, забравим или отречем.

Нашите пристрастявания, страх и отричане осакатиха способността ни да мислим честно за живота си. Отричахме или не разбирахме вредата и опустошението, които нашите пристрастявания причиняваха на връзките ни. Затова правехме всичко възможно да забравим, да се оправдаем или излъжем себе си, за да се справим със своята болка. В резултат на това не можехме да разпознаем много от грешките си или се опитвахме да ги забравим. Бяхме излъгали себе си толкова убедително, че голяма част от миналото ни вече беше извън полезрението ни. Нашите наставници и други хора в групите за преодоляване на пристрастяванията ни помолиха да свършим тежката работа и да признаем пред себе си това, което може би бяхме забравили или не желаехме да видим. Чак тогава успяхме да осъзнаем, че се нуждаем от Спасителя, за да ни изцели.

Идеята да направим преглед на миналото си и после да го запишем изглеждаше непосилна и понякога дори невъзможна. Отне много усилия и работа, за да го направим. Трябваше да потърсим дълбоко в сърцата и умовете си, за да си спомним нашите минали преживявания и ни беше трудно да ги запишем. Важното беше да седнем и да започнем да пишем. Това ни принуди да приложим на практика новоукрепеното си упование в Бог. Нашата надежда, че можем да бъдем изцелени, да ни бъде простено и да бъдем освободени от робството, ни даде смелост да опитаме. Молихме Бог да ни помогне да преодолеем страха си. Молехме Го да ни помогне да си спомним и смело да посрещнем грешките и болката си. Той ни чу и беше до нас.

Нашите наставници бяха от съществено значение, за да ни помогнат смело да продължим напред с тази стъпка. Тъй като те самите бяха предприели тази стъпка, успяха да ни насърчат и да ни помогнат да видим ясно миналото си. Не се справихме перфектно, но направихме каквото ни беше по силите. И в крайна сметка това беше достатъчно. Като разпознахме и открихме унищожителните елементи в живота си, ние предприехме необходимата стъпка да ги коригираме. Също така открихме, че е полезно да забелязваме доброто в миналото си и да включим в равносметките си положителните неща, които сме направили, както и силните страни, които сме развили. Стъпка 4 ни помогна честно да дадем отчет на Бог кои сме, включително нашите слабости и силни страни.

Тези писмени списъци на нашите огорчения, страхове, нанесени вреди и силни страни се превърнаха в основен актив в нашия път в процеса на преодоляване на пристрастяванията. Докато напредваме към стъпки 6 и 7, ще използваме нашите равносметки, за да преглеждаме слабостите, които ни държат постоянно заседнали в разрушителни цикли. Например именно гордостта и страхът ни възпираха да поемем отговорност за грешките си, което доведе до подкопаване на връзки и доверие. После, с наближаването на стъпки 8 и 9, хората от нашите равносметки са тези, на които ще имаме възможността да простим и на които да се реваншираме.

Стъпка за действие

Това е програма на действието. Нашият напредък зависи от постоянното прилагане на стъпките в ежедневието ни. Това е известно като „да работим по стъпките“. Следните действия ни помагат да идваме в Христа и да получаваме напътствието и силата, необходими да направим следващата стъпка в своя процес на преодоляване на пристрастяванията.

Направете си писмена равносметка с помощта на наставник

На тази стъпка започваме да упражняваме вярата си чрез дела (вж. Послание на Яков 2:17–18). За мнозина от нас това е най-трудната стъпка. Тя може да бъде трудна, болезнена и непосилна и може да чувстваме, че е нужно да дадем отчет за всичко в миналото си. Въпреки това записването на нашите равносметки не трябва да бъде непреодолима задача. Можем да седнем, да се помолим и да започнем да пишем дори ако пишем само по един въпрос или за едно събитие.

Моля, прегледайте примерите и принципите в приложението (например работния лист). Можем да използваме един от тези примери като шаблон, който да ни помогне да започнем. Ако усложним прекалено много този процес, е много по-трудно да започнем или да постигнем напредък. Така че, когато пишем първата си равносметка, може би е най-добре да опростим нещата. Винаги можем отново да се връщаме към нея, докато продължаваме да работим по стъпките. Моля, работете с наставника си, докато пишете своята равносметка. Бог ни благославя, когато вършим тази работа, и ние никога няма да съжаляваме за това.

Изучаване и разбиране

Следните стихове и цитати от ръководители на Църквата могат да ни помогнат в процеса на преодоляване на пристрастяванията. Можем да ги използваме за размисъл, изучаване и водене на дневник. Трябва да помним да бъдем честни и конкретни, когато си водим бележки, за да извлечем максимална полза от тях.

Пристрастяването е симптом

„… (З)ащото каквито са мислите в душата му – такъв е и той“ (Притчи 23:7).

Мнозина от нас предполагахме, че пристрастяванията ни са физически проблем. Бяхме изненадани да научим, че нашето пристрастяващо поведение се корени в нашите мисли, чувства и вярвания. Трудната комбинация от нашия мозък, тяло и отношение е това, което изглежда ни държи в застой. Разбрали сме, че нашето пристрастяващо поведение не е основният ни проблем, а е вредно решение на истинските ни проблеми.

• Как тази гледна точка относно моето пристрастяване може да ми помогне да продължа с писането на равносметката си?

Направете си равносметка

В Писанията виждаме много покани да погледнем внимателно и честно към себе си. Един прекрасен пример се намира в Алма 5:14. Пророкът Алма задава следните въпроси с цел равносметка: „… родени ли сте духовно от Бога? Получили ли сте Неговия образ на лицето си? Изпитали ли сте тази голяма промяна в сърцата си?“. Предлагаме ви да изучите останалата част от Алма, глава 5, за повече примери на въпроси за равносметка, които можем да си задаваме.

Правенето на равносметка къде се намираме в настоящия момент може да е много полезно. Например бизнес, който не прави редовно инвентаризация на своите активи и пасиви, обикновено не процъфтява. Извършването на инвентаризация е възможност за собствениците на бизнес обективно да определят кое е ценно и трябва да се запази и кое е вредно и трябва да се изхвърли. Ако собствениците на бизнес попаднат в капана на нечестността и се заблудят за истинското естество на инвентаризацията, те няма да могат да вземат точни решения за стойността на стоките си.

По подобен начин за нас е важно честно да поглеждаме към живота и характера си.

• Като се моля на Бог да ми помогне да бъда честен, какво научавам от Светия Дух относно склонността ми да отричам реалността на моето състояние и обстоятелства?

• Как съм лъгал себе си относно слабостите си?

• Как не съм успявал да видя истинската си ценност и сила?

Изправете се пред миналото си

„И когато аз желая да се веселя, сърцето ми стене поради греховете ми; въпреки това, аз знам на кого съм се доверил“ (2 Нефи 4:19).

Докато правехме равносметките си, имаше моменти, в които сърцата ни стенеха поради греховете ни и болките, които сме изпитали.

• По какъв начин упованието в Бог може да ми помага, докато си правя равносметка и се изправям пред греховете и болките си?

Вярвайте, че Той ще ни изцели

„Уповавай (се) на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“ (Притчи 3:5–6).

Равносметката може да ни помогне да видим цялата картина. Тя ни помага да осъзнаем своите мисли, чувства и действия, както и кого са засегнали нашите избори. Две от общите теми в много от нашите равносметки бяха страхът и прекаленото разчитане на себе си. Обещанието, което направихме в стъпка 3, беше да се уповаваме на Бог и на този процес на преодоляване на пристрастяванията. Нашите равносметки са следващата стъпка за преодоляване на пристрастяванията и ще ни дадат конкретни идеи как да продължим.

• Как биха се променили животът и изборите ми, ако се откажа от гордостта и вместо това избера да разчитам на Бог и да се уповавам на Него?

• Каква съпротива изпитвам да продължа напред в решимостта си да предам живота и волята си в ръцете на Бог?

• Когато питам Бог дали ще се грижи за мен на всяка стъпка от борбата ми с пристрастяванията, какъв отговор получавам в сърцето и ума си чрез Светия Дух? Имайте предвид, че начинът, по който Бог се грижи за нас, може да е различен от този, който бихме избрали за себе си.

Духовно боледуване

„Понякога духовното боледуване е в резултат на грях или емоционални рани. Понякога духовните заболявания идват толкова постепенно, че едва можем да разберем какво се случва. Подобно на слоевете седиментна скала, духовната болка и скръб може да се натрупват с времето, да натежават на духа ни, докато се превърнат в непосилен товар. (…)

Но това, че духовните изпитания са истински, не означава, че те са неизцелими.

Можем да се изцеляваме духовно.

Дори най-дълбоките ни духовни рани – да, тези, които изглеждат неизцелими – могат да бъдат лекувани“ (Дитер Ф. Ухтдорф, „Носители на небесна светлина“, Лиахона, ноем. 2017 г., с. 78).

Помислете за трите най-лоши неща, които сте направили в живота си. Бяхте ли близо до Спасителя и Неговия Дух, когато направихте тези неща? Ако сте били такива, каквито бяхме ние, значи не сте били отворени за Неговия Дух. Мнозина, преминали през процеса на преодоляване на пристрастяванията, наричат това прекъсване на връзката „духовно боледуване“.

• Когато се отдавам на пристрастяващо и неправедно поведение, духовно болен ли съм? Защо?

Огорчения

Голяма част от нашата равносметка е да запишем нашите огорчения. Те включват недобрите чувства, които сме таили към хора, институции и други неща, които сме счели, че са ни навредили или са се отнасяли несправедливо с нас. Таенето на огорчения е една от най-отровните и пагубни сили в нашите пристрастявания. Това ни настройва срещу другите и ни кара да се чувстваме оправдани в собствените си вредни или апатични избори.

Когато направихме съзнателния избор да се молим за другите и да молим Бог да ги благославя с всяка благословия, която търсим за себе си, намерихме небесна помощ, за да ги виждаме в една нова, милосърдна светлина. „Прошката може да изисква огромна смелост и смирение. Може да изисква и време. Изисква от нас да имаме вяра в Господ и да се уповаваме на Него, като поемаме отговорност за чувствата в нашето сърце. В основата на това седи важността и силата на свободата ни на избор“ (Ейми А. Райт, „Христос поправя онова, което е счупено“, Лиахона, май 2022 г., с. 82).

• Мога ли да избера да гледам по нов начин на хората, към които тая огорчение? Възможно ли е и те, подобно на мен, да са били духовно болни и откъснати от Бог, когато са постъпили несправедливо спрямо мен?

• Ако изпитвам трудности в тази посока, как мога да променя подхода си да се моля за тези хора?