Великденските традиции на семейство Суис
Празниците винаги са чудесно време, когато семействата могат да се съберат, за да се забавляват, да подновяват познанствата си и да научат някои добри духовни уроци. За нашето семейство Великден винаги е бил един от тези празници. Изобретателността на баба Суис винаги създава забавни изненади за децата и внуците. Тя започва планирането си скоро след приключването на миналогодишната семейна дейност за Великден. Цяла година тя пази черупките от яйцата, използвани за печене и готвене на ястия за семейството. Тя внимателно отрязва края на всяко яйце и изважда съдържанието, като запазва черупката почти непокътната.
С наближаването на Великден яйчните черупки биват напълнени с конфети и покрити с цветна хартия. Внуците обичат да помагат за тази задача, както и за боядисването на няколко твърдо сварени яйца. Сега те са готови за скриването на пластмасови яйца, съдържащи изненади, както и на истинските, боядисани твърдо сварени яйца.
Семейното събиране обикновено се провежда в съботата преди Великден. Ние се събираме в нашия дом за отбелязването на Великден. Преди да се нахраним е време за духовна мисъл и изразяване на благодарността ни за нашите благословии и за нашия Спасител, Исус Христос.
В трапезарията ни очаква вкусно ястие, приготвено от баба. Менюто ни включва свинско, картофена салата, яхния от зрял боб, прясно опечени хлебчета и разнообразни салати. След няколко курабийки, кексчета и сладолед за десерт започва забавната част. Първо е великденското търсене на яйца в задния ни двор за внуците. Малките деца започват 30 секунди преди другите и после към тях се присъединяват и останалите, като търсят скритите яйца и изненадите, висящи по дърветата.
Предният двор е теренът за търсенето от „по-големите деца“, сред които понякога е дори прабаба. Яйцата, напълнени с конфети, са скрити там, заедно с множество пластмасови и истински яйца. Дава се сигнал и глъчката започва. Целта е да се съберат максимален брой яйца, докато се опитваш да изненадаш всеки, който успееш, като счупиш яйце с конфети върху главата му. Дори малките деца се опитват да се включват в това. Голямата награда е пластмасово яйце, съдържащо $20.
След това дейността се прехвърля отново в задния двор, където дядо е оседлал няколко от товарните си кози, за да вози по-малките внучета. Максималното допустимо тегло е около 27 кг, така че понякога има разочарование от някой, който е „изкласил“ през изминалата година. Реакцията от ездачите варира от ентусиазъм от опитните ездачи до „свали ме от това нещо“ от някои от срамежливите малчугани.
Каква благословия е семейството! Евангелието на Исус Христос ни дава надеждата за вечна връзка с нашите близки. Сигурен съм, че в някой бъдещ момент отвъд завесата ще си спомняме с обич за тези преживявания. Чудя се дали в небесата ще има яйца и конфети?