Нашите домове, нашите семейства
Нашият син е син на Небесния Отец
Авторката живее в Аризона, САЩ.
В ума ми дойдоха думи, които не бяха мои: „Мислиш ли, че го обичаш повече, отколкото Аз?“
Снимка на авторката и нейния син
Нашият сладък малък син, Хейдън, дойде на този свят син, недишащ и борещ се за живота си. Без проплакване. Без движение.
Докато докторите и медицинските сестри се стрелкаха из болничната стая, знаех, че има сериозен проблем. Моят съпруг и баща ми бързо дадоха на Хейдън свещеническа благословия и Хейдън беше вкаран в интензивно отделение. Скоро му беше поставена диагноза: рядък дефект на сърцето. В рамките на дни той претърпя няколко сърдечни операции.
Чрез чудодейната сила на свещеническите благословии, пост и молитви, Хейдън въпреки всичко оцеля. Бяхме изключително радостни да доведем сина си у дома и да започнем новия ни живот заедно.
Хейдън донесе неизмерима радост в живота ни. За нас той беше скъп и го обожавахме. Но с течение на времето започнах да се безпокоя, че не напредва както се очакваше. Въпреки че специалистите ни уверяваха, че в крайна сметка ще навакса, продължавах да се безпокоя, докато се опитвах да помагам на сина си.
Със съпруга ми се опитвахме да научим всичко, което можем за болестта на Хейдън. Правехме всичко, което докторите ни казваха да правим. Въпреки това липсваше напредък.
Бях изтощена и отчаяна. Умолявах моя Небесен Отец да ми помогне да намеря някого, който да може да помогне на Хейдън, но помощ не идваше. Състоянието на Хейдън се влоши. Започна да има гърчове. Бяхме уплашени. Мислехме, че го губим.
Една вечер бях будна до късно, за да търся отговори. Написах писмо на Хейдън. Казах му колко го обичам и колко много се старая да направя живота му по-лесен. Обещах, че ще прекарам остатъка от живота си в опити да му помогна да получи нужната помощ.
За миг ме обзе разочарование и несигурност. Коленичих и попитах моя Небесен Отец: „Защо?“. Мислех, че ми е изпратил Хейдън, защото е знаел, че никога няма да се откажа да се опитвам да помогна на моя син. Тогава защо не можех да намеря никакви отговори? Защо всеки нов лекар и всяко ново лечение водеше до друга спънка? Небесният Отец не обичаше ли Хейдън?
Никога няма да забравя този момент. Изведнъж ме обзе едно изключително чувство на обич. В ума ми дойдоха думи, които не бяха мои: „Джерлин, мислиш ли, че го обичаш повече, отколкото Аз?“
Замръзнах. Времето спря. Сълзи потекоха по лицето ми, не от разочарование както досега, а от надежда, разбиране и любов.
Точно в този момент всичко се промени. Сърцето ми се смекчи. Въпросите ми се промениха. Сега разбирам, че моят Небесен Отец обича Хейдън със съвършена любов. Хейдън бе изпратен тук в тяло, подходящо за неговите нужди и неговите възможности за растеж и учене. Той има своите лични способности и трудности, както всеки от нас. Осъзнах, че децата с недъзи са ценни и възлюбени чеда на Небесния Отец, които имат специална мисия тук на земята.
Със съпруга ми постоянно получаваме отговори и благословии, но те идват, когато Господ прецени, не когато ние желаем. Били сме насочвани към правилните книги, терапии, учебни заведения и учители, за да помогнем на Хейдън да успее в този земен живот. Стремим се да търсим пътя, който нашият Небесен Отец е предвидил за Хейдън, вместо пътя, по който ние искаме той да върви. Правим всичко по силите си, за да помагаме на Хейдън да постигне божествения си потенциал и да води такъв живот, какъвто Небесният Отец е предвидил за него. Нашето разбиране за плана на Небесния Отец е много по-ясно сега, когато разбираме, че Хейдън е бил Негов, преди да бъде наш.