Да видя татко да пее
Мария Ока
Калифорния, САЩ
Илюстрация от Алън Гарнс
Бях на мисия в Хонолулу, Хаваи, САЩ, от само четири и половина месеца, когато получих силен гърч и в последствие ми беше поставена диагноза епилепсия. Следващите месеци преминаха в ходене по болници, безброй изследвания и ново лекарство с притеснителни странични ефекти.
До този момент бях толкова съсредоточена върху мисионерската работа, че не ми беше липсвал много домът ми, но от мига на този гърч, сърцето ме болеше. Липсваха ми моите родители и се чувствах сама дори и когато бях заобиколена от прекрасни, грижовни хора. Не исках да се прибера у дома, но исках да изпитвам мир.
С позволение от президента ми на мисия говорих по телефона с родителите ми за моето лекарство. Баща ми, който тъкмо бе осъществил мечтата на живота си да се присъедини към Хора на Табернакъла при Храмовия площад, ме увери, че ще пее от все сърце за мен по време на общата конференция, която щеше да започне на следващия ден.
На следващата сутрин силно се молих за мира, от който толкова отчайващо се нуждаех. И преди бях получавала отговори на конкретни въпроси по време на обща конференция и вярвах, че отново мога да получа насока. Когато конференцията започна, хорът запя „Бог е с вас, чеда любими“ (Химни, № 67). През първата минута видях моя татко на телевизионния екран. Камерата се спря на лицето му за известно време.
Сълзи се стекоха от очите ми и започна да ме обгръща едно невероятно чувство на мир. Знаех, че Бог ме обича. Знаех точно от какво се нуждаех в този ден – от едно просто уверение, че Той е близо и знае за мен. Почувствах Божията любов и в допълнение любовта на моето семейство, на моите колежки и на моя президент на мисия. Вместо да се чувствам обременена, сега виждах възможност да се доближавам до Господ.
Здравните ми проблеми не изчезнаха. В крайна сметка трябваше да приключа рано мисия, но знаех, че Бог съществува и че Той ме обича. Тази увереност бе с мен през още много други трудности и ми дава надежда в най-тежките ми часове. Други може да го нарекат съвпадение, но знам, че това, че видях моя татко да пее за Божията любов, бе малко чудо в моя миг на нужда.