Ново указание за неделните събрания на свещеничеството на Мелхиседек и Обществото за взаимопомощ
„Какво ще правя без ръководство?“ – си помисля Нанси Фераген, учителка в Обществото за взаимопомощ, когато получава екземпляр на Следвайте Ме, елате с Мен – за свещеничеството на Мелхиседек и Обществото за взаимопомощ. Тя признава: „Първоначално се паникьосах. После ми дойде мисълта: Господ иска да поемаме по-голяма отговорност за собственото ни изучаване и да увеличаваме духовността си като братя и сестри в Евангелието“.
„Малко е плашещо да се уповавам на Господ и да идвам подготвена да водя обсъждането без много материал – казва Линда Хармън, президентка на Обществото за взаимопомощ, – но след като веднъж го направиш, ако си се подготвил чрез молитва, изучаване, служба в храма и каквото още се чувстваш вдъхновен да направиш, е просто удивително“.
Да преподаваме като Спасителя
„Едно от предизвикателствата на новата програма е да накараш хората да не преподават „по стария начин – казва епископ Бойд Робъртс. – Трябва да престанем просто да разпространяваме информация, а да променим нещата и да оставим Духа да преподава“.
„Това е един нов начин на преподаване, който може да е труден за някои хора“ – казва Лиса Смит, президентка на Обществото за взаимопомощ, имайки предвид Да преподаваме като Спасителя. „Именно затова е важно да демонстрираме добрите методи на преподаване и да насърчаваме ръководителите постоянно да посещават съветите на учителите“ – казва тя.
Подготовка и преподаване
Дейвид Микелсън, учител в групата на висшите свещеници, казва, че изразът „учете се усърдно“ в Учение и завети 88:78 „е свързан с нашата предварителна подготовка и способността ни усърдно да следваме Духа, докато преподаваме. Ако преподаваме усърдно, благодатта на Спасителя ще е с нас и ще бъдем учени по-съвършено. Мисля, че това е Господният съвършен начин на преподаване. Учителят – човекът, който води обсъждането – трябва да е готов да бъден учен от Духа“.
Адам Бушмън, учител в кворума на старейшините, се подготвя за уроците, като преглежда избраната реч от общата конференция, а после с молитва обмисля кои идеи са най-важни за кворума. „За да помагаме на мъжете да имат повече време за размисъл – обяснява той, – изпращаме имейл през седмицата, който гласи: Това е реч, която ще обсъждаме, и бихме искали да обмислите следните въпроси“.
Съвместно съветване и изучаване
„Неделните дни в Обществото за взаимопомощ вече не са само отговорност на ръководителите – казва Брук Дженсън, съветничка в президентство на Обществото за взаимопомощ. „Всеки член участва активно“.
Брат Бушмън чувства, че сядането в кръг е ефективно. „Много ми харесва – казва той. – Променя естеството на разговора. Променя очакванията на хората. Сега има много повече участие. Вместо двамата или трима братя, които обичайно отговарят на въпросите, сега коментират и нови хора“.
Когато Ребека Сийбах, сестра от Обществото за взаимопомощ, чува за пръв път за новата цел на съветите, тя веднага се сеща за приятелки, които са станали слабо активни. „Знаех какво ги безпокои – казва тя. – Те ми бяха споделили относно безпокойствата и затрудненията си да идват на църква и си помислих, че това е идеалната възможност да им помагаме и казваме: Нуждаем се от вас по време на съвета! Моля идвайте и споделяйте!“
„Когато най-сетне говорих по време на събрание за съветване – казва ЛонаМари Кук, съветничка в президентство на Обществото за взаимопомощ, – беше чудесно другите да потвърждават това, което си мисля, и да съм част от тази общност“.
Получаване на вдъхновение и действия според него
„Създаваме среда, в която Духът да ни учи и да чуваме и изслушваме – казва епископ Робъртс. – Тогава Духът става учителят, като ни показва какво трябва да правим в личния си живот, в семействата и призованията си. Това, което правим в резултат на тези подтици, е нещото, което води до истинско обръщане във вярата и служба“.
Сюзан Фар, президентка на Обществото за взаимопомощ, казва: „Този метод ни подтиква да станем и действаме, вместо просто да си тръгнем от урока, мислейки си: „това беше вдъхновяващо“, но скоро след това да го забравим. Съвместното съветване ни помага да виждаме, че изучаването и действията се отнасят за всички нас, не само за учителя“.
„Като записваме впечатленията си и после действаме съгласно тях, променяме сърцето си и ставаме по-добри Господни служители – казва Сюзън Мичъл, съветничка в президентство на Обществото за взаимопомощ.
„Да знаеш, че ще отговаряш за нещо и че някой ще те пита как си се чувствал – казва сестра Смит, – те прави активен участник в изграждането на свидетелството ти“.
Ландън Раунди, ръководител на група на висшите свещеници, казва, че изпращането по имейл на бележки какво е обсъждано и планирано „помага на членовете да разпознават преживявания, които имат през седмицата, които може да споделят следващата неделя“.
„От тези бележки – добавя епископ Робъртс, – видях един дух на споделяне и изучаване, който продължава и през седмицата, тъй като братята обсъждат по имейл допълнителни размисли и чувства, укрепвайки по този начин кворума си“.
„Господ иска да обръщаме сърцата си един към друг и това може да се прави, когато се събираме с цел – заключава сестра Сийбах. – Тази нова програма ни помага да откриваме интересни теми, да си поставяме цели, да се обръщаме към правилния източник за отговори, да получаваме откровение и да бъдем поучавани една от друга, като се обръщаме към живите пророци за отговорите, от които се нуждаем днес“.