Не се бойте да вършите добро
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото президентство
Господ ни казва, че когато стоим с вяра на Неговата канара, съмненията и страховете ни намаляват, а желанието да вършим добро се увеличава.
Скъпи мои братя и сестри, смирено се моля Духът Господен да бъде с нас, докато говоря днес. Сърцето ми е изпълнено с благодарност към Господ, чиято Църква е тази, за вдъхновението, което сме чувствали по време на пламенните молитви, вдъхновените проповеди и ангелското пеене на тази конференция.
През миналия април президент Томас С. Монсън отправи послание, което развълнува сърца по целия свят, в това число и моето. Той говори за силата на Книгата на Мормон. Той ни насърчи да изучаваме, обмисляме и прилагаме нейните учения. Обеща, че ако отделяме време всеки ден за изучаването, обмислянето и спазването на заповедите, съдържащи се в Книгата на Мормон, ще имаме ключовото свидетелство за нейната истинност, а произтичащото от него свидетелство за живия Христос ще ни помага бъдем в безопасност в случай на беда. (Вж. „Силата на Книгата на Мормон“, Лиахона, май 2017 г., с. 86–87.)
Подобно на мнозина от вас, аз чух словата на пророка като гласа Господен към мен. И подобно на мнозина от вас, аз реших да се подчиня на тези слова. Откакто бях малко момче, съм чувствал свидетелството, че Книгата на Мормон е словото Божие, че Отец и Синът са се явили на Джозеф Смит и са говорили с него и че древни апостоли са идвали при Пророка Джозеф Смит, за да възстановят на Господната Църква ключовете на свещеничеството.
С това свидетелство съм чел Книгата на Мормон всеки ден в продължение на повече от 50 години. Затова може би логично можех да си помисля, че думите на президент Монсън се отнасят за някой друг. Но подобно на много от вас, аз почувствах насърчението на пророка и неговото обещание, които ме канят да полагам по-големи усилия. Мнозина от вас направиха това, което и аз: молихте се с нараснало намерение, обмисляхте по-внимателно Писанията и се опитвахте по-усърдно да служите на Господ и на другите заради Него.
Щастливият резултат за мен и за много от вас е това, което обеща пророкът. Онези от нас, които взехме присърце вдъхновения му съвет, чувахме по-ясно Духа. Намирахме по-голяма сила да устояваме на изкушенията и чувствахме по-силна вяра във възкресения Исус Христос, Неговото Евангелие и Неговата жива Църква.
При нарастващите размирици по света, това увеличено свидетелство отблъсква съмненията и страховете ни и ни дава чувство на мир. Вслушването в съвета на президент Монсън има още две прекрасни последици за мен: Първо, Духът, който той обеща, внася оптимизъм относно бъдещето, независимо, че сякаш размириците в света стават все повече. И второ, Господ даде на мен – и на вас – по-силно усещане за Неговата любов към хората в беда. Почувствахме увеличаване на желанието да спасяваме другите. Това желание е в основата на служението и учението на президент Монсън.
Господ обещава на Пророка Джозеф Смит и Оливър Каудъри любов към другите и кураж, когато предстоящите им задачи изглеждат твърде непосилни. Господ казва, че необходимият кураж ще дойде от вярата им в Него като тяхна канара:
„Не се бойте да вършите добро, синове Мои, защото каквото посеете, това и ще пожънете; ето защо, ако посеете добро, ще пожънете също добро за ваша награда.
Ето защо, не бой се, малко стадо; вършете добро; нека земя и пъкъл се обединят срещу вас, защото ако сте построени на Моята канара, те не могат да надделеят.
Ето, Аз не ви осъждам; вървете по вашите пътища и не грешете повече; провеждайте трезво делото, което ви заповядах.
Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте.
Вижте раните, които пронизаха страната Ми, а също и белезите от гвоздеите по ръцете и нозете Ми; бъдете верни, спазвайте заповедите Ми и ще наследите царството небесно“ (У. и З. 6:33–37).
Господ казва на Своите ръководители на Възстановяването и казва на нас, че когато стоим с вяра на Неговата канара, съмненията и страховете ни намаляват, а желанието да вършим добро се увеличава. Като приемем поканата на президент Монсън да посадим в сърцата си свидетелство за Исус Христос, придобиваме силата, желанието и куража да спасяваме другите, без да се безпокоим за собствените си нужди.
Виждал съм тази вяра и кураж много пъти, когато вярващи светии от последните дни са преминавали през страховити изпитания. Например, бях в Айдахо, когато се скъса стената на язовира Титон на 5 юни 1976 г. Дойде една стена от вода. Хиляди избягаха от домовете си. Хиляди домове и фирми бяха бяха унищожени. По чудо само 15 души загинаха.
Това, което видях там, съм виждал всеки път, когато светии от последните дни стоят непоклатимо на канарата на свидетелство за Исус Христос. Поради това, че те не се съмняват, че Той бди над тях, те стават безстрашни. Те пренебрегват собствените си изпитания, за да помагат на другите. И го правят от любов към Господ, без да искат отплата.
Например, когато се скъса дигата на язовира Титон, една двойка светии от последните дни били на път далеч от дома си. Веднага, след като чули новината по радиото, бързо се върнали в Рексбърг. Вместо да отидат до собствения си дом, за да видят дали е разрушен, те отишли да потърсят своя епископ. Той бил в една сграда, която се използвала за център за възстановяване. Той помагал за ръководенето на хилядите доброволци, които пристигали с жълти училищни автобуси.
Двамата отишли до епископа и казали: „Тъкмо си дойдохме. Епископе, къде можем да отидем, за да помогнем?“ Той им дал имената на едно семейство. Двойката останала да изгребват калта и водата в дом след дом. Трудили се с дни от сутрин до вечер. Накрая спрели, за да видят собствения си дом. Бил отнесен от потопа, като нямало нищо останало за разчистване. Затова те бързо се върнали при своя епископ. Попитали: „Епископе, има ли някой, на когото да помогнем?“
Това чудо, породено от кураж и милосърдие – чистата любов Христова – се повтаря през годините и по целия свят. Случва се и в ужасните дни на преследвания и изпитания по времето на Пророка Джозеф Смит в Мисури. Случва се, когато Бригъм Йънг повежда преселението от Наву и после призовава светии да отиват в пустинни места навсякъде из западните Съединени щати, за да си помагат за изграждането на Сион за Господ.
Ако четете написаното в дневниците на тези пионери, виждате как чудото на вярата пропъжда съмненията и страховете. И четете за това как светии пренебрегват собствените си интереси, за да помагат на някой друг заради Господ, преди да се върнат при собствените си овце или до неизораните си ниви.
Видях същото това чудо преди няколко кратки дни, след като ураганът Ирма опустоши Пуерто Рико, Сейнт Томас и Флорида, където светиите от последните дни си партнираха с други църкви, местни обществени групи и национални организации, за да започнат усилията по разчистването.
Като моите приятели в Рексбърг, една двойка от Флорида, които не са членове на тази църква, се съсредоточили върху това да помагат в своята общност, а не върху работата в своята собственост. Когато техни съседи-светии от последните дни им предложили помощ с две големи дървета, които блокирали алеята им, двойката обяснила, че не могли да се справят с тази тежка задача и са помагали на други хора с вярата, че Господ ще им осигури нужната помощ в техния дом. След това съпругът споделил, че преди членовете на нашата Църква да дойдат с предложение за помощ, тази двойка казала молитва. Получили отговор, че ще им бъде оказана помощ. И тя дошла броени часове след този отговор.
Чух, че някои хора са започнали да наричат светиите от последните дни с тениските с надпис „Помагащи ръце“ с прякора „жълти ангели“. Една жена светия от последните дни отишла в сервиз, за да ѝ ремонтират колата и монтьорът там започнал да ѝ разказва за едно „духовно преживяване“ с хора в жълти тениски, които махнали дърветата от двора му и след това изпели песен за това, че бил чедо на Бог.
Друга жена от Флорида, която също не е от нашата вяра, разказа как светиите от последните дни дошли в двора ѝ, докато работела там – изморена в горещината и почти разплакана. Доброволците сътворили по нейни думи „истинско чудо“. Те не само служили с усърдие, но със смях и усмивки и не приели нищо в замяна.
Видях това усърдие и чух този смях, когато през един съботен следобед посетих група светии от последните дни във Флорида. Доброволците прекъснаха работата си по разчистването само колкото да мога да се ръкувам с някои от тях. Те казаха, че 90 души от техния кол в Джорджия разработили план да се присъединят към спасителните усилия във Флорида едва предишната вечер.
Тръгнали в 4:00 ч. сутринта, шофирали с часове, работили до вечерта и отново се трудили на следващия ден.
Описаха това с усмивки и добро настроение. Единственото притеснение, което долових, бе, че не искаха повече да им се благодари, за да могат да се върнат към работата. Президентът на кол бе включил отново резачката си и работеше по едно повалено дърво, а един епископ местеше клони на дървета, когато се качихме на превозното си средство, за да отидем до следващия спасителен екип.
По-рано същия ден, докато си тръгвахме от едно друго място, един човек дойде до колата, свали шапката си и ни благодари за доброволците. Той каза: „Не съм член на вашата църква. Не мога да повярвам какво направихте за нас. Бог да ви благослови“. Доброволецът-светия от последните дни, стоящ до него, се усмихна и вдигна рамене, все едно, че не заслужаваше похвала.
Докато доброволците от Джорджия бяха дошли да помогнат на този човек, който не можеше да повярва, стотици светии от последните дни от същата тази опустошена част на Флорида бяха изминали стотици километри на юг до друго място във Флорида, където чули, че хората били пострадали повече.
В този ден си припомних и разбрах по-добре пророческите слова на Пророка Джозеф Смит: „Човек, който е изпълнен с любовта Божия, не е доволен, когато само неговото семейство има благословии, но кръстосва целия свят, изпълнен с горещо желание да благославя целия човешки род“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 455).
Навсякъде виждаме такава любов в живота на светии от последните дни. Всеки път, когато се случва трагично събитие някъде по света, светии от последните дни даряват и работят доброволно за хуманитарните усилия на Църквата. Рядко е нужен призив. Всъщност, в някои случаи е трябвало да молим онези, които желаят да помагат като доброволци, да отложат пътуването си до мястото, което се възстановява, докато ръководещите работата бъдат подготвени да ги приемат.
Това желание да благославят е плодът на хора, придобиващи свидетелство за Исус Христос. Ето защо Господният народ не се съмнява и не се бои. Ето защо мисионерите предлагат да помагат във всяка точка на света. Ето защо родителите се молят с децата си за други хора. Ето защо ръководителите насърчават своите младежи да приемат присърце молбата на президент Монсън да се потопят в Книгата на Мормон. Плодът идва не поради молбите на ръководителите, а поради това, че младежите и членовете действат с вяра. Тази приложена в действие вяра, която изисква безкористна жертва, води до промяна в сърцето, която им позволява да чувстват Божията любов.
Нашите сърца, обаче, остават променени, само ако продължаваме да следваме съветите на пророка. Ако спрем да се опитваме след еднократно усилие, промяната ще избледнее.
Верните светии от последните дни увеличават вярата си в Господ Исус Христос, в Книгата на Мормон като словото Божие и във възстановяването на свещеническите ключове в Неговата истинна Църква. Това нараснало свидетелство ни дава повече кураж и загриженост към другите Божии чеда. Но трудностите и възможностите, които предстоят, ще изискват дори повече.
Не можем да предвидим подробностите, но знаем най-важните факти. Знаем, че в последните дни светът ще бъде в размирици. Знаем, че каквато и беда да дойде, Господ ще води верни светии от последните дни да отнасят Евангелието на Исус Христос до всеки народ, племе, език и люде. И знаем, че Господните верни ученици ще бъдат достойни и подготвени да Го приемат, когато Той отново дойде. Не трябва да се боим.
И така, макар и вече да сме натрупали вяра и кураж в сърцата си, Господ очаква повече от нас и от поколенията след нас. Те трябва да са по-силни и по-смели, защото ще вършат още по-велики и трудни неща, отколкото сме правили ние. И ще се сблъскват с усилено противопоставяне от врага на душите ни.
Пътят към оптимизма, докато вървим напред, е даден от Господ: „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте“ (У. и З. 6:36). Президент Монсън ни каза как да правим това. Трябва да обмисляме и прилагаме Книгата на Мормон и словата на пророците. Да се молим винаги. Да бъдем вярващи. Да служим на Бог с цялото си сърце, мощ, разум и сила. Трябва да се молим с цялата енергия на сърцето си за дара на милосърдие, чистата любов Христова (вж. Мороний 7:47–48). И най-вече, трябва да проявяваме постоянство и упоритост в това да следваме съветите на нашия пророк.
Когато пътят е труден, можем да разчитаме на Господното обещание – обещанието, за което президент Монсън ни напомни, когато ни цитира следните слова на Спасителя: „И който ви приеме, там ще съм и Аз, защото ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят“ (У. и З. 84:88).
Свидетелствам, че Господ върви пред вас всеки път, когато Му служите. Понякога вие ще сте ангелът, който Господ изпраща, за да помага на другите. Понякога вие ще сте тези, които сте заобиколени от ангели, които ви помагат. Но винаги ще имате Неговия Дух в сърцата си, както ви се обещава по време на всяко събрание за вземане от причастието. Само трябва да спазвате Неговите заповеди.
Най-добрите дни за Божието царство на земята предстоят. Противопоставянето ще укрепва вярата ни в Исус Христос, както е било от времето на Пророка Джозеф Смит. Вярата винаги побеждава страховете. Съвместната работа води до единство. А молитвите ви за хората в нужда биват чувани и получават отговори от един любящ Бог. Той нито дреме, нито спи.
Свидетелствам, че Бог Отец е жив и иска да се върнете при Него. Това е истинната Църква на Исус Христос. Той ви познава, обича ви и бди над вас. Той извърши Единение за вашите грехове и греховете на всички чеда на Небесния Отец. Единственият път към вечен живот е да Го следвате в живота си и в службата си към другите.
Свидетелствам за това и ви оставям своята благословия и любов. В името на Исус Христос, амин.