Резюме на 187-ата полугодишна обща конференция
Нашия скъп пророк,
Боже, благослови
и подкрепи.
В’нас запечатай Ти
словата праведни,
за да пречистим тук
своите души.
(„Боже, пророка ни благослови“, Химни, № 16, изпят по време на съботната сутрешна сесия)
В продължение на повече от 50 години трогателните лични истории и въздействащото свидетелство за Исус Христос на президент Томас С. Монсън са били част от общата конференция. По време на конференцията беше видно отсъствието на президент Монсън, а също и на старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли поради влошено здраве.
Те не присъстваха, но не бяха забравени.
Въпреки че президент Томас Монсън гледа конференцията от дома си, а старейшина Хейлз спокойно почина в болницата точно преди последната сесия, и двамата бяха не само в мислите ни, докато се молехме за тях, но влиянието им беше явно по време на речите.
Цитати от президент Монсън бяха използвани от много говорители, включително президент Ръсел М. Нелсън (вж. с. 60), който обърна специално внимание на поканата на президент Монсън от предходната конференция „с молитва да изучаваме и размишляваме над Книгата на Мормон всеки ден“1.
Заключителният говорител, старейшина Нийл Л. Андерсън (вж. с. 122) сподели бележки, които старейшина Хейлз е подготвял за конференцията, но не е могъл да сподели: „Когато избираме да имаме вяра, ние се подготвяме да застанем в присъствието на Бог“ – пише старейшина Хейлз. Със сигурност старейшина Хейлз е избирал вярата.
Въпреки че не присъстваха и не бяха на амвона, президент Монсън и старейшина Хейлз допринесоха за съдържателността на конференцията.
Молим се, скъпи наш пророк, сега,
твой спътник нека да е радостта.
Времето челото ти да бразди,
но светлината в’теб все да блести,
но светлината в’теб все да блести.
(„Молим се, скъпи наш пророк“, Химни, № 15, изпят по време на общата сесия на свещеничеството)