Търсете мъдрост от най-добрите книги
От старейшина Иън С. Ардърн
От Седемдесетте
Когато се учим от най-добрите книги, ние се предпазваме от страшните челюсти на тези, които се стремят да прегризват духовните ни корени.
През една ранна утрин видях гладна гъсеница, сливаща се с листата на красив храст от рози. От това, че някои от стръковете бяха без листа, беше очевидно дори за невнимателния наблюдател, че тя беше изгризала нежните листа със страшните си челюсти. Не можех да не си помисля, че метафорично по света има хора, които приличат на тази гъсеница; те са толкова добре прикрити, че може да ги допуснем в живота си и преди да сме се осъзнали, успяват да изядат нашите духовни корени и тези на членовете на семействата ни и приятелите ни.
Живеем във време с изобилие от погрешна информация за вярванията ни. В такива времена, ако се проваляме в опитите си да се предпазваме и не да пускаме все по-дълбоки духовни корени, това е покана те да бъдат прегризани от тези, които се стремят да унищожат вярата ни в Христос и убеждението ни в Неговата възстановена Църква. По времето на книгата на Мормон Зиезрам бил човек, който се опитвал да разрушава вярата на хората.
Неговите действия и думи били „примка на противника, поставена от него, за да улови … люде(те), за да може да (ги) доведе в негово подчинение, за да може да (ги) върже с веригите си“ (Алма 12:6). Същите тези примки съществуват днес и ако не сме духовно бдителни и не градим върху сигурната основа на нашия Изкупител (вж. Еламан 5:12), можем да се окажем вързани с веригите на Сатана и водени внимателно надолу по споменатите в Книгата на Мормон забранени пътеки (вж. 1 Нефи 8:28).
В своите дни апостол Павел отправя предупреждение, приложимо и днес: „Аз зная, … (че) от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си“ (Деянията 20:29–30).
Неговото предупреждение и тези на съвременните пророци и апостоли ни напомнят, че трябва да правим всичко възможно, за да се укрепваме духовно срещу противопоставянето и измамата. Докато посещавам райони и колове на Църквата, ме вдъхновява това, което виждам, чувам и усещам, когато светиите с позитивизъм и вяра откликват на ученията на Спасителя и Неговите служители.
Това, че се стараят все повече да освещават Господния ден е един пример за това, че членовете се укрепват духовно, като се вслушват в призива на пророците. Допълнително укрепване ясно се вижда в това, че се извършва все повече работа по семейната история и в храма, като семействата събират своите предци чрез храмовите обреди. Ние пускаме все по-дълбоки духовни корени, когато искрените лични и семейни молитви се превръщат в опори на вярата ни и като се покайваме ежедневно, търсим спътничеството на Светия Дух, учим за Нашия Спасител и Неговите качества и се стремим да ставаме подобни на Него (вж. 3 Нефи 27:27).
Нашият Спасител Исус Христос е Светлината на света и Той ни призовава да Го следваме. Трябва да гледаме към Него винаги и особено, когато животът е мрачен и труден, когато бурите на съмненията и несигурността се спускат бързо като мъгла. Ако присмехът от „другата страна на реката от вода, (където е) величествено(то) и обширно здание“ (1 Нефи 8:26) е насочен срещу вас и е подигравателен, унизителен и примамващ, каня ви незабавно да се отвръщате от него, за да не бъдете убедени от подлите и непочтени средства, които ви отдалечават от истината и нейните благословии.
Обаче това само по себе си няма да бъде достатъчно в наши дни, когато хората говорят за нечестието, пишат за него и го показват. Старейшина Робърт Д. Хейлз учи: „Освен ако не сте напълно въвлечени в това да живеете според Евангелието – да живеете според него с цялото си „сърце, мощ, ум и сила“ – не можете да създавате достатъчно духовна светлина да разсейвате тъмнината“ („От тъмнината в Неговата чудесна светлина“, Лиахона, юли 2002 г., с. 78). Със сигурност желанието ни да следваме Христос, Който е Светлината на света (вж. Йоан 8:12), означава, че трябва да действаме според Неговите учения. Ние биваме укрепвани, подсилвани и закриляни духовно, когато действаме според Божиите слова.
Колкото по-ярка е светлината в живота ни, толкова по-малко сенки ще има. Обаче дори и светлината около нас да е изобилна, все още ще бъдем повлиявани от хора и коментари, които изопачават вярванията ни и изпитват вярата ни. Апостол Яков пише, че „изпитанието на (нашата) вяра поражда търпение“ (Послание на Яков 1:3). С това прозрение старейшина Нийл А. Максуел учи: „Търпеливият последовател … няма да бъде нито изненадан, нито обезверен, когато бъде представена погрешна информация за Църквата“ („Patience“, духовно послание в Университета Бригъм Йънг, 27 ноем. 1979 г., speeches.byu.edu).
Въпроси по отношение на историята и вярванията на Църквата винаги ще има. Необходимо е наистина да внимаваме къде търсим правилните отговори. Не бихме спечелили нищо от това да проучваме възгледите и мненията на слабо информираните или разочарованите. Най-добрият съвет е даден от апостол Яков: „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога“ (Послание на Яков 1:5).
Преди да искаме от Бога, е необходимо внимателно да проучваме нещата, защото имаме поръчение от Писанията да търсим „слова на мъдрост от най-добрите книги“ и „(да) търс(им) познание тъкмо чрез учение, също и чрез вяра“ (У. и З. 88:118). Има огромно изобилие от такива книги, написани от вдъхновени от небесата ръководители на Църквата, а също и от признати, сигурни и достойни за доверие учени, запознати с историята и ученията на Църквата. Въпреки това, нищо не превъзхожда величието на разкритите чрез откровение Божии слова в Писанията. От тези тънки, но изпълнени с толкова много духовни впечатления страници научаваме истини чрез Светия Дух и така получаваме повече светлина.
Президент Томас С. Монсън ни умолява „с молитва да изучаваме и размишляваме над Книгата на Мормон всеки ден“ („Силата на Книгата на Мормон“, Лиохана, май 2017 г., с. 87).
Преди няколко години, докато служех като президент на Мисия Сува Фиджи, няколко мисионери имаха преживяване, което ясно ги увери, че Книгата на Мормон има силата да води до обръщане във вярата. През един горещ и влажен ден двама старейшини дошли у дома в едно малко селище в Лабаса.
Почукали на вратата и отворил възрастен мъж, който изслушал мисионерите, докато те свидетелствали за истинността на Книгата на Мормон. Те му дали екземпляр от книгата и го поканили да я прочете и да се моли, за да узнае, подобно на тях, че тя е словото Божие. Отговорът му бил кратък: „Утре отплавам отново, за да ловя риба. Ще чета, докато съм в морето и когато се върна, можете да ме посетите отново“.
Докато той бил далеч, мисионерите били преместени в друг град и след няколко седмици други двама старейшини отишли да посетят рибаря. До тогава той бил прочел цялата Книга на Мормон, бил получил потвърждение за нейната истинност и нямал търпение да узнае повече.
Този мъж бил обърнат във вярата чрез Светия Дух, който му свидетелствал за истинността на скъпоценните думи на всяка страница със събития и учения, преподадени отдавна и запазени в Книгата на Мормон за нашите дни. Всеки един от нас може да получи същата благословия.
Домът е най-доброто място, където семействата да изучават и споделят ценни впечатления от Писанията и словата на пророците, а също и да разглеждат материали на Църквата на LDS.org. Там ще намирате изключително много информация по теми от Евангелието, като например разкази за Първото видение. Когато се учим от най-добрите книги, ние се предпазваме от страшните челюсти на тези, които се стремят да прегризват духовните ни корени.
Дори след много молитви, изучаване и размишление може пак да остават въпроси, на които все още да няма отговор, но не трябва да позволяваме това да потушава горящия в нас пламък на вярата. Тези въпроси са покана да изграждаме вярата си и не трябва да подклаждат заблуждаващи съмнения. В самата същност на религията е това да няма сигурни отговори на всички въпроси, защото това е една от причините за вярата. Във връзка с това старейшина Джефри Р. Холанд учи: „Когато тези моменти дойдат и възникнат трудности, а изход не се вижда веднага, дръжте се здраво за това, което вече знаете и останете силни, докато не получите допълнително знание“ („Вярвам, Господи“, Лиахона, май 2013 г., с. 94).
Виждаме около себе си радостта на толкова много хора, които остават силни, като постоянно подхранват своите духовни корени. Тяхната вяра и подчинение са достатъчни, за да им вдъхват крепка надежда в техния Спасител и това води до голямо щастие. Те не твърдят, че знаят всичко, но са направили необходимото и са научили достатъчно, за да имат мир и да живеят търпеливо, докато търсят повече знание. Ред по ред, тяхната вяра е закотвена здраво в Христос и те остават силни като съграждани на светиите.
Нека всички живеем така, че нито сега, нито когато и да било, страшните челюсти на добре прикритите гъсеници да нямат място в живота ни, за да можем да останем „непоклатими във вярата на Христа чак до края“ (Алма 27:27). В името на Исус Христос, амин.