Да пребиваваме в Бога и да възстановяваме развалините
От Нийл Ф. Мериът
Втора съветничка в Общото президентство на Младите жени
Христос има властта да създава любящи взаимоотношения между нас и Отца, а също и между нас и другите.
Непрекъснато трябва да задълбочаваме познанието си и да увеличаваме подчинението си на Небесния Отец. Нашите взаимоотношения с Него имат вечно естество. Ние сме Негови възлюбени чеда и това няма да се промени. Как можем да приемаме с цялото си сърце поканата Му да се приближаваме към Него, за да можем да се радваме на благословиите, които Той желае да ни дава в този живот и в следващия?
Господ казва на Израил в древността, а също и на нас: „Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да показвам милост към тебе“1. Говорейки както би говорил Отца, Той ни казва още: „Ти ще пребиваваш в Мен, и Аз в теб, ето защо ходи с Мен“?2 Доверяваме ли Му се достатъчно, за да пребиваваме в Него и да ходим заедно с Него?
Ние сме тук на тази земя, за да се учим и да израстваме, а най-важната част от изучаването и израстването ще се дължи на нашата основаваща се върху сключването на завети връзка с Небесния Отец и Исус Христос. Поради верните си взаимоотношения с Тях получаваме божествено знание, обич и сила и ставаме по-способни да служим на другите.
„Наш дълг е да научим всичко, което Бог е разкрил за Себе Си“3. Ние трябва да разбираме, че Бог Отец е напътствал Своя Син Исус Христос при създаването на тази земя, на която да израстваме, че Небесният Отец е поверил на Своя Син да задоволи изискванията на правосъдието, за да бъдем спасени, и че свещеническата власт на Отца и истинската Църква на Сина с необходимите обреди са възстановени, за да бъдем благославяни. Можете ли да усетите дълбоката любов, изразена във всяка част на Тяхната подготовка за нашата радост и израстване? Имаме нужда да знаем, че планът на спасение на Небесния Отец е да се подчиняваме на законите и обредите на Евангелието, да получим вечен живот и така да станем като Бог4. Това е истинското и трайно щастие, което Небесният Отец ни предлага. Няма друго истинско и трайно щастие.
Нашите трудности може да ни отклонят от пътя на щастието. Можем да изгубваме чувството на доверие в Бог, ако изпитанията ни карат да се разсейваме, вместо да падаме на колене.
Следната простичка поговорка ни умолява да преосмислим своите приоритети:
„Някои неща имат значение, а други не.
Малко неща са трайни, но повечето не са“5.
Какво има значение за вас, сестри? Какво има трайно значение за вас? Това, което има трайно значение за Отца, е по време на земните преживявания да се учим от Него, да се смиряваме и да увеличаваме послушанието си към Него. Той желае да заменяме егоизма си със служба, а страховете си – с вяра. Тези трайни неща могат да изпитат истинската ни същност.
Сега, докато сме ограничени от смъртността, Отец ни моли да обичаме, когато това е много трудно, да служим, когато службата води до неудобства, и да прощаваме, когато това ни се струва невъзможно. Как? Как ще се справим? Горещо молим Небесния Отец за помощ в името на Неговия Син и вършим нещата както Той желае, вместо с гордост да налагаме своята воля.
Осъзнах своята гордост, когато президент Езра Тафт Бенсън говори за почистването на вътрешността на съда6. Представих си, че съм като стомна. Как мога да премахвам натрупаната гордост в моята стомна? По принуда да сме смирени и да се насилваме да обичаме другите е неискрено, напразно и просто няма да се получи. Нашите грехове и гордост създават пропаст или празнина между нас и извора на цялата любов – нашия Небесен Отец.
Единствено Единението на Спасителя може да ни пречисти от нашите грехове и да запълни празнината или пропастта.
Ние желаем да бъдем обгърнати в обятията на любовта на Небесния Отец и Неговото напътствие, затова поставяме Неговата воля на първо място и със съкрушено сърце се молим Христос да излива поток от пречистваща вода в нашите стомни. Първоначално това може да бъде капка по капка, но ако търсим, молим се и се подчиняваме, водата ще се излива изобилно. Живата вода ще започне да ни изпълва и любовта Му ще прелива, а ние ще можем да накланяме стомните на душите си и да споделяме съдържанието им с другите, които жадуват за изцеление, надежда и чувство на принадлежност. Когато вътрешността на стомната ни се изчиства, взаимоотношенията ни на земята започват да се възстановяват.
Необходимо е да жертваме личните си желания, за да имаме време за вечните Божии планове. Говорейки от името на Отца, Спасителят ни умолява: „Приближете се до Мен и Аз ще се приближа до вас“7. Да се приближаваме до Отца може да означава да научаваме Неговите истини чрез Писанията, да следваме съветите на пророците и да се стремим да вършим волята Му по-пълно.
Разбираме ли, че Христос има властта да създава любящи взаимоотношения между нас и Отца, а също и между нас и другите? Чрез силата на Светия Дух Той може да ни дава необходимото разбиране за взаимоотношенията.
Един учител от Неделното училище за деца ми разказа за въздействащо преживяване с неговия клас от 11-годишни момчета. Едно от тях, което ще нарека Джими, било необщителен самотник. Една неделя учителят бил вдъхновен да не преподава подготвения урок, а да каже защо обича Джими. Той говорил за своята признателност и за вярата си в този млад мъж. След това учителят помолил останалите ученици да кажат на Джими нещо, което ценят в него. Докато учениците един по един казвали на Джими защо е специален за тях, момчето навело глава и сълзи започнали да се стичат по бузите му. Този учител и другите ученици изградили мост до самотното сърце на Джими. Простичката любов, изразена с искреност, дава на другите надежда и чувство за ценност. Аз наричам този процес „възстановяване на развалините и запълване на празнината“.
Животът ни в изпълнения с любов доземен свят вероятно е причината да жадуваме за истинска и трайна любов тук на земята. Ние сме божествено създадени да обичаме и да бъдем обичани, а любовта е най-дълбока, когато сме едно с Бог. Книгата на Мормон ни кани да се „помир(им) с (Бога) чрез Единението на Христа“8.
Исайя говори за тези, които живеят вярно според закона на поста и така за потомството си стават възстановители на развалините. Те са тези, които, както обещава Исайя, „ще съградят отдавна запустелите места“9. По подобен начин Спасителят е възстановил разрушената връзка или дистанцията между нас и Небесния Отец. Чрез Своята велика единителна жертва Той е проправил път за нас, за да получаваме от любящата Божия сила, което след това ни позволява да съграждаме „запустелите места“ в своя живот. За изцеляването на емоционалното отчуждение между хората е нужно да приемаме Божията любов, а също и да пожертваме нашите естествени склонности към егоизъм и страх.
През една незабравима вечер аз и моя близка изразихме несъгласие по политически въпрос. Тя набързо и напълно опроверга моите доводи, доказвайки, че греша пред други членове на семейството. Почувствах се глупава и незапозната, а вероятно бях точно такава. През същата вечер, когато коленичих да се моля, побързах да обясня на Небесния Отец колко грубо се бе отнесла тази моя близка! Обяснявах и обяснявах. Вероятно съм спряла да се оплаквам за миг и Светият Дух получи възможността да привлече вниманието ми, тъй като за моя изненада след това се чух да казвам: „Вероятно искаш да я обичам“. Да я обичам? Продължих да се моля, казвайки нещо като: „Как мога да я обичам? Аз дори не я харесвам. Сърцето ми е вкоравено и чувствата ми са наранени. Не мога да го направя“.
Тогава, без съмнение с помощ от Духа, се появи нова мисъл и казах: „Но Ти я обичаш, Небесни Отче. Ще ми дадеш ли частица от Своята любов към нея, за да мога и аз да я обичам?“ Сърцето ми се смекчи и започна да се променя, а аз започнах да гледам на този човек по различен начин. Започнах да усещам истинската ѝ стойност, която Небесният Отец вижда. Исайя пише: „Господ превързва раната на народа Си и изцелява поражението от удара върху тях“10.
С времето дистанцията между нас нежно изчезна. Но дори и тя да не беше приела промяната в сърцето ми, аз научих, че ако се молим за помощта Му, Небесният Отец ще ни помага да можем да обичаме дори тези, които смятаме, че не можем. Единението на Спасителя е източник на постоянен поток от милосърдие от нашия Отец в Небесата. Трябва да избираме да пребъдваме в тази любов, за да имаме милосърдие към всички.
Когато отдаваме сърцата си на Отца и на Сина, променяме своя свят, дори и ако обстоятелствата около нас не се променят. Приближаваме се до Небесния Отец и усещаме как нежно приема усилията ни да бъдем истински последователи на Христос. Нашата проницателност, увереност и вяра нарастват.
Мормон ни казва да се молим с цялото си сърце за тази любов и ще бъдем надарявани с нея от самия ѝ източник – Небесния Отец11. Само тогава ще можем да възстановяваме развалините в земните взаимоотношения.
Безкрайната любов на Отца достига до нас, за да ни върне отново в Неговата слава и радост. Той даде Своя Възлюбен Син Исус Христос, за да запълни пропастта, която зее между нас и Него. Единството с Небесния Отец е в основата на трайната любов и вечните цели. Трябва да имаме връзка с Него сега, за да научаваме какво е наистина важно – да обичаме така, както Той обича и да израстваме, за да станем като Него. Свидетелствам, че верните ни взаимоотношения с Небесния Отец и Спасителя са от вечно значение както за Тях, така и за нас. В името на Исус Христос, амин.