Очакване на блудните
От старейшина Брент Х. Нилсън
От Седемдесетте
Нека всички ние получаваме откровението да знаем как най-добре да се отнасяме с хората в живота ни, които са се изгубили.
Спасителят Исус Христос прекара земното Си служение в преподаване относно изцерителната Си и изкупваща сила. В един случай в Лука, 15-та глава, в Новия завет, Той е критикуван за това, че яде и прекарва време с грешници (вж. Лука 15:2). Спасителят използва тази критика като възможност да научи всички нас как да реагираме на хората, които са се изгубили от пътя.
Той отговаря на критиците Си, като им задава два важни въпроса:
„Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не отива след изгубената, докле я намери?“ (Лука 15:4).
„Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?“ (Лука 15:8).
След това Спасителят преподава притчата за блудния син. Тази притча не е за 100-те овце или десетте драхми, тя е за един безценен син, който е изгубен. На какво ни учи Спасителят чрез тази притча относно начина, по който да реагираме, когато наш близък се изгуби от пътя?
Блудният син уведомява баща си, че иска да му се изплати наследството. Той иска да напусне безопасността на дома си и семейството си и да се занимава със светски дела (вж. Лука 15:12–13). Моля забележете, че в притчата на Спасителя бащата реагира с любов, като дава на сина си наследството му. Определено бащата вероятно е направил всичко по силите си, за да убеди сина си да остане. Обаче, след като пълнолетният син взема решение, разумният баща го пуска да си тръгне. След това бащата изразява искрена любов, бди и очаква (вж. Лука 15:20).
Моето семейство имаше подобно преживяване. Двамата ми верни братя, прекрасна сестра и аз бяхме отгледани от родители за пример. Бяхме учени на Евангелието у дома, успешно стигнахме до пълнолетие и четиримата бяхме запечатани в храма за нашите брачни половинки. Обаче, през 1994 г. сестра ни Сюзън се отдели от Църквата и някои от нейните учения. Тя бе повлияна от хора, които подиграваха и критикуваха ранните ръководители на Църквата. Тя позволи на вярата си в живите пророци и апостоли да намалее. С времето съмненията надделяха над вярата й и тя избра да напусне Църквата. Сюзън ми даде позволение да споделя историята й с надеждата, че тя може да помогне и на други хора.
Братята ми, аз и овдовялата ни майка, бяхме съкрушени. Не можехме да си представим какво може да я е довело до това да изостави вярата си. Изборите на сестра ми изглежда разбиваха сърцето на майка ни.
Братята ми и аз бяхме служили като епископи и президенти на кворуми и бяхме изпитали радостта от успеха с членове на района и кворума, когато ние оставяхме деветдесет и деветте и отидехме да търсим изгубената овца. Обаче, със сестра ни, постоянните ни усилия да я спасим и поканим да се върне, само я отблъскваше все повече и повече.
Докато търсехме небесно напътствие как можем правилно да се държим с нея, стана явно, че трябва да следваме примера на бащата в притчата за блудния син. Сюзън бе взела решението си и ние трябваше образно казано да я пуснем, но не и без да тя да разбере и почувства, че искрено я обичаме. И така, с подновена любов и добронамереност, ние бдяхме и очаквахме.
Майка ми никога не спря да обича и да е загрижена за Сюзън. Всеки път, когато майка ми отидеше в храма, тя поставяше името на Сюзън в молитвения списък и никога не губеше надежда. По-големият ми брат и съпругата му, които живееха най-близо до Сюзън в Калифорния, я канеха на всички семейни събития. Те подготвяха вечеря в дома си всяка година на рождения ден на Сюзън. Правеха така, че винаги да са във връзка с нея и тя да е наясно за искрената им любов към нея.
По-малкият ми брат и неговата съпруга се свързваха с децата на Сюзън в Юта и се грижеха за тях и ги обичаха. Те се грижеха за това нейните деца винаги да са поканени на семейните събирания и когато дойде времето за кръщението на внучката на Сюзън, брат ми с радост прие да извърши обреда. Сюзън имаше и любящи домашни учители и посещаващи учителки, които никога не се отказваха.
Тя бе канена на изпращанията на децата ни на мисии и на техните сватби и присъстваше на тези семейни празненства. Усърдно се опитвахме да създаваме семейни събития, за да може Сюзън и децата й да са с нас и те да знаят, че над всичко друго, ние ги обичахме и те бяха част от нашето семейство. Когато тя получи допълнителна образователна степен в един калифорнийски университет, ние всички присъствахме на дипломирането й, за да я подкрепим. Въпреки че не можехме да приемем всички нейни избори, ние определено приемахме нея. Обичахме я, бдяхме и очаквахме.
През 2006 г., 12 години след като Сюзън напусна Църквата, дъщеря ни Кели се премести със съпруга си в Калифорния, за да учи право. Те заживяха в града на Сюзън. Тази млада двойка очакваше помощ и подкрепа от леля си Сюзан и я обичаше. Сюзън помагаше при грижите за двегодишната ни внучка Люси и й се налагаше да помага на Люси за вечерните й молитви. Кейти ми се обади един ден и попита дали мисля, че Сюзън някога ще се върне в Църквата. Аз я уверих, че чувствам, че тя ще го направи и че ние трябва да продължим с търпението си. Изминаха още три години, ние продължавахме да я обичаме, да бдим и очакваме.
Точно преди шест години съпругата ми, Марша, и аз седяхме на предния ред в този конферентен център. В този ден щях да бъда подкрепен за висш ръководител. Марша, която винаги е духовно настроена, ми написа бележка, в която пишеше: „Мисля, че е време Сюзън да се върне“. Дъщеря ми Кейти предложи да изляза и да се обадя на Сюзън, за да я поканя този ден да гледа общата конференция.
Подтикнат от тези две страхотни жени, аз излязох във фоайето и се обадих на сестра ми. Свързах се с гласовата й поща и просто я поканих да гледа тази сесия на общата конференция. Тя получи съобщението. За наша радост, тя се почувства вдъхновена да гледа всички сесии на конференцията. Тя чу пророци и апостоли, които бе обичала преди години. Откри нови имена, които не бе чувала преди, като например на президент Ухтдорф и старейшини Беднар, Кук, Кристоферсън и Андерсън. По време на това и други уникални вдъхновени преживявания, сестра ми, подобно на блудния син, дойде на себе си (вж. Лука 15:17). Словата на пророците и апостолите, а също и любовта на семейството й, я подтикнаха да се обърне и да започне завръщането си към дома. След 15 години нашата дъщеря и сестра, която бе изгубена, се намери. Бденето и очакването приключиха.
Сюзън описва това преживяване също както Лехий го описва в Книгата на Мормон. Тя пусна железния прът и се озова в мъглата от мрак (вж. 1 Нефи 8:23). Тя казва, че не е знаела, че се е изгубила, докато вярата й не бе събудена повторно от Светлината на Христос, която ярко увеличи силния контраст между това, което тя преживяваше в света, и това, което предлагаха Господ и семейството й.
Едно чудо се случи през изминалите шест години. Сюзън има подновено свидетелство за Книгата на Мормон. Тя получи храмовата си препоръка. Служи като храмов работник в храма и в момента е учител в класа за Евангелски учения в нейния район. Небесните отвори се разкриха над нейните деца и внуци и макар и да имаше трудни последици, тя сякаш никога не си е тръгвала.
Мнозина от вас, подобно на семейството на Нефи, имате близки, които временно са изгубили по пътя. Напътствието на Спасителя е към всички, които имат 100 овце, да оставят деветдесет и деветте и да отидат и спасят едната. Неговото указание към онези, които са имали десет драхми и изгубят една, да я търсят, докато я намерят. В нашето семейство научихме, че когато изгубеният е ваш син или дъщеря, ваш брат или сестра и той или тя е избрал да си тръгне, след всичко, което можем да направим, ние обичаме този човек с цялото си сърце и бдим, молим се и очакваме Господната ръка да бъде разкрита.
Вероятно най-важният урок, който Господ ме научи чрез този процес, се случи по време на семейното ни изучаване на Писанията, след като сестра ми напусна Църквата. Нашият син Дейвид четеше, докато изучавахме заедно Лука 15. Докато той четеше притчата за блудния син, в този ден аз я чух по различен начин от когато и да е било. По някаква причина, винаги мислех за себе си като за сина, който остава у дома. Докато Дейвид четеше онази сутрин, аз осъзнах, че донякъде аз бях блудният син. Всички ние не заслужаваме да се прославим от Бога (вж. Римляните 3:23). Всички ние се нуждаем от Единението на Спасителя, за да ни изцели. Всички ние сме изгубени и трябва да бъдем намерени. Това откровение в този ден ми помогна да знам, че както сестра ми, така и аз, се нуждаехме от любовта на Спасителя и Неговото Единение. Сюзън и аз действително бяхме на една и съща пътека обратно към дома.
Думите на Спасителя в притчата, докато описва как бащата посреща блудния си син, са силни и считам, че те са описанието на това, което всички ние ще изпитаме с Отца, когато се завърнем в небесния си дом. Те ни учат за един баща, който обича, очаква и бди. Чуйте думите на Спасителя: „А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше“ (Лука 15:20).
Нека всички ние получаваме откровението да знаем как най-добре да се отнасяме с хората в живота ни, които са се изгубили и, когато е необходимо, да имаме търпението и любовта на нашия Отец в Небесата и неговия Син Исус Христос, докато обичаме, бдим и очакваме блудните. В името на Исус Христос, амин.