2015 г.
Да дойде Твоето царство
Май 2013


Да дойде Твоето царство

Мисълта за Неговото пришествие кара душата ми да трепне. То ще бъде изумително! Неговото величие, безпределност и великолепие, ще надминат всяко нещо, което са виждали или изпитвали смъртните ни очи.

Докато пяхме, бях дълбоко развълнуван, докато си представях как стотици хиляди, вероятно милиони, вярващи светии от над 150 страни, на удивителните 75 различни езика,1 заедно издигаме глас във възхвала на Бог, пеейки:

Ела, Царю, от небеса,

очаквахме те дълго ний.

Със святи Божий крила,

изцели ни с обич Ти2.

„Ела, Царю, от небеса!“3 Ние сме едно огромно световно семейство вярващи, ученици на Господ Исус Христос.

Вземали сме върху си името Му и всяка седмица, като вземаме от причастието, обещаваме винаги да си спомняме за Него и да спазваме Неговите заповеди. Далеч не сме съвършени, но не сме и повърхностни във вярата си. Ние вярваме в Него. Почитаме Го. Следваме Го. Най-дълбоко Го обичаме. Неговото дело е най-великата кауза на света.

Братя и сестри, живеем във време, предшестващо Второто пришествие на Господ, дни така дългоочаквани от вярващите през вековете. Живеем във време на войни и слухове за войни, време на природни бедствия, време, в което светът е раздиран от объркване и безредици.

Но живеем и в славното време на Възстановяването, когато Евангелието се разпространява по целия свят — време, за което Господ е обещал, че ще „издигн(е) чисти люде“,4 които Той ще въоръжи с „праведност и със силата Божия“5.

Ние ликуваме от радостите и постиженията си и се надяваме смело да посрещаме трудностите и несигурностите си. Трудностите на някои хора са по-сурови от тези на други, но никой не е застрахован от тях. Старейшина Нийл А. Максуел веднъж ми каза: „Ако в момента всичко при теб върви като по вода, само почакай“.

Въпреки че Господ ни е уверявал не веднъж, че „не трябва да се бо(им)“,6 да имаме една ясна перспектива, с поглед отправен отвъд този свят, е не винаги лесно, когато сме подложени на изпитания.

Президент Томас С. Монсън ме научи на важен урок относно поддържането на една вечна перспектива.

Преди осемнадесет години, докато с президент Монсън пътувахме с влак в Швейцария, аз го попитах за трудните му отговорности. Неговият отговор усили вярата ми. „В Първото президентство – отговори президент Монсън – ние правим всичко по силите си, за да придвижваме напред това дело. Но това е Господното дело и Той го наставлява. Той е начело. Ние се удивляваме, наблюдавайки Го да отваря врати, които ние не можем да отворим, и да извършва чудеса, които надхвърлят представата ни“7.

Братя и сестри, виждането и вярата в чудесата Господни при установяването на Неговото царство на земята, може да ни помага да виждаме и вярваме, че Господната ръка действа и в нашия собствен живот.

Господ заявява: „Аз мога сам да свърша делото Си“8. Ние се опитваме да вършим своята част, но Той е чудният архитект. Под напътствието на Своя Отец, Той е създал този свят. „Всички неща бяха направени от Него; и без Него не бе направено нищо от това, което беше направено“9. Бъдейки духовно будни и бдящи, ние виждаме как ръката Му действа в света и в нашия собствен живот.

Нека ви дам един пример.

През 1831 г. със само 600 члена на Църквата, Господ заявява: „Ключовете на царството Божие са поверени на човека на земята и оттам Евангелието ще се затъркаля към краищата на земята, както камъкът, който е изсечен от планината не с ръце, ще се търкаля, докато не изпълни цялата земя“10.

Пророкът Нефи предвижда, че броят на членовете на Църквата ще бъде „малък“, в сравнение с населението на земята, но че светиите ще бъдат „по лицето на цялата земя“11.

Три прекрасни примера за това как Господната ръка установява Неговото царство са храмовете, които днес бяха обявени от президент Монсън. Само преди няколко десетилетия, можехме ли да си представим храмове в Хаити, Тайланд и Кот д’Ивоар?

Местоположението за един храм не се прави по географски съображения. То се дава чрез откровение на Господ към Неговия пророк и показва многото работа, която трябва да бъде изпълнена, както и праведността на светиите, които ще ценят и ще се грижат за Неговия дом през поколенията12.

Изображение
Thomas S. Monson of the Quorum of the Twelve Apostles, visiting Haiti. On April 17, 1983 he dedicated Haiti for the preaching of the gospel and also dedicated a site for the first meetinghouse to be built in Haiti. It was the first visit to the island by a member of the Quorum of the Twelve. (Ensign Aug. 1983, p. 79; Church News, May 22, 1983, p. 4)
Изображение
A group of Missionaries with Elder Andersen

Съпругата ми, Кати и аз, посетихме Хаити преди две години. Високо на планината извисяваща се над Порт о Пренс, ние се присъединихме към светиите от Хаити, за да честваме освещаването на страната от старейшина Томас С. Монсън само 30 години по-рано. Никой от нас не ще забрави опустошаващото земетресение в Хаити, случило се през 2010 г. Благодарение на верните членове и група смели мисионери, повечето от които са хаитяни, Църквата на този остров продължава да се разраства и да се усилва. Вярата ми се укрепва, като си представя тези праведни Божии светии, облечени в бяло, разполагащи със силата на святото свещеничество, която да насочва и изпълнява светите обреди в Господния дом.

Изображение
Sathit and Juthamas Kaivaivatana of Bangkok Thailand.
Изображение
President Kaivaivatana and other members of the Thailand Bangkok Thailand North Stake leadership..

Кой си представяше, че Господен дом ще се издига в красивия град Банкок? Християните са само един процент в тази предимно будистка страна. Подобно на Хаити, Господ е събрал в Банкок избраните на земята. Докато бяхме там преди няколко месеца, ние се запознахме със Сатит и Ютамас Кайвалватана и техните предани деца. Сатит се присъединил към Църквата на 17-годишна възраст и отслужил мисия в родната си страна. По-късно, той се запознал в Института с Ютамас и били запечатани в храма Манила Филипините. През 1993 г. семейство Кайвалватана били ударени от един камион, чийто шофьор заспал зад волана и Сатит бил парализиран от гръдния кош надолу. Вярата им никога не се поколебала. Сатит е уважаван преподавател в Международното училище в Банкок. Той служи като президент на кол Тайланд Банкок север. Ние виждаме Божиите чудеса се проявяват в чудното Му дело, както и в нашия собствен живот.

Изображение
Couples in the Ivory Coast

Чудото на Църквата в Кот д’Ивоар не може да се опише без да бъдат споменати и имената на две двойки: Филипе и Анелис Асард и Лусиен и Агати Афуе. Като новобрачни двойки, те се присъединили към Църквата, едната двойка в Германия, а другата във Франция. През 90-те години Филипе и Лусиен почувствали необходимостта да се завърнат в родната си Африканска страна, за да изграждат Божието царство. За сестра Асард, която е германка, да остави семейството си и да позволи на брат Асард да напусне работата си като признат машинен инженер, била нужна изключителна вяра. Двете двойки се запознали за първи път в Кот д’Ивоар и поставили началото на неделно училище. Това се случило преди 30 години. Сега, в тази красива африканска страна, има осем кола и 27 000 члена. Семейство Афуе продължават доблестната си служба, както и семейство Асард, които наскоро завършиха мисията си в храма Акра Гана.

Можете ли да видите Божията ръка, придвижваща делото Му напред? Можете ли да видите Божията ръка в живота на мисионерите в Хаити или семейство Кайвалватана в Тайланд? Можете ли да видите Божията ръка в живота на семействата Асард и Афуе? Можете ли да видите Божията ръка в собствения си живот?

„И в нищо човек не наскърбява Бога … освен срещу онези, които не признават Неговата ръка във всичко“13.

Божиите чудеса не се случват само в Хаити, Тайланд или Кот д’Ивоар. Огледайте се14. „Бог помни всички люде в която и страна … ; да, Той брои Своите люде и Неговото милостиво сърце е над цялата земя“15.

Понякога можем да видим ръката на Господ в живота на околните, а да се чудим: „Как по-ясно мога да видя Неговата ръка в собствения си живот?“

Спасителят казва:

„Не се съмнявайте“16.

„Не бойте се“17.

„Ни едно (врабче) … (не) пад(а) на земята без … волята на Отца ви. …

Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата“18.

Спомнете си слугата, който проплаква на пророк Елисей, когато те за заобиколени от врагове: „Ах, господарю мой! Какво ще правим?“19

Елисей отвръща:

„Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.

И помоли се Елисей: … Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници“20.

Когато спазвате заповедите и се молите с вяра да видите Господната ръка в живота си, обещавам ви, че Той ще отвори още по-широко вашите духовни очи и така ще виждате по-ясно, че не сте сами.

Писанията учат, че ние следва да „остане(м) непоколебими във вярата, към това, което трябва да дойде“21. Какво трябва да дойде? Спасителят се моли:

„Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

Да дойде Твоето царство; Да бъде волята Ти на земята, тъй както е на небесата“22.

Тъкмо изпяхме „Ела, Царю от небеса!“.

Нашата вяра нараства, когато очакваме завръщането на Спасителя. Мисълта за Неговото пришествие кара душата ми да трепне. То ще бъде изумително! Неговото величие, безпределност и великолепие, ще надминат всяко нещо, което са виждали или изпитвали смъртните ни очи.

В този ден, Той не ще дойде повит в пелени, положен в ясла,23 а ще се яви „в небесните облаци, облечен в сила и велика слава, с всичките свети ангели“24. Ние ще чуем „глас на архангел и … Божията тръба“25. Слънцето и луната ще бъдат преобразени, а звездите „ще бъдат запокитени от местата си“26. Вие и аз, или онези, които ни следват, „светиите … от четирите краища на земята“27 „ще бъдат оживотворени и вдигнати да Го посрещнат“28 и хората, които са починали в праведност, също ще „ще бъдат вдигнати да Го посрещнат посред небесния стълб“29.

И тогава следва преживяване, което изглежда невъзможно: „И всяка плът – казва Господ – вкупом ще Ме види“30. Как ще стане това? Не знаем. Но свидетелствам, че то ще стане — точно, както е пророкувано. Ще коленичим почтително „и Господ ще отпусне гласа Си и всичките краища на земята ще го чуят“31. „Това ще бъде глас като глас от много води и като глас от мощна гръмотевица“32. „Господ, тъкмо Спасителят, ще застане посред хората Си“33.

И тогава ще се случат незабравимите събирания между небесните ангели и светиите на земята34. Но преди всичко, както заявява Исаия, „всичките земни краища ще видят Спасението от нашия Бог“35 и Той „ще зацарува над всяка плът“36.

В този ден, скептиците ще замлъкнат, „защото всяко ухо ще го чуе … и всяко коляно ще се преклони, и всеки език ще изповяда“37, че Исус е Христос, Синът Божий, Спасителят и Изкупителят на света.

Днес е Великден. Заедно с всички християни по света, ние ликуваме за славното Му възкресение и за нашето обещано възкресение. Нека се подготвяме за Неговото пришествие, като се замисляме отново и отново над тези славни събития, с хората, които обичаме. Нека също Неговата молитва да бъде и наша: „Да дойде Твоето царство; Да бъде волята Ти на земята, тъй както е на небесата“38 . Свидетелствам, че Той е жив. „Ела, Царю от небеса!“ В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Макар общата конференция да се превежда на общо 94 езика, не всички езици се предават пряко и не всички сесии се превеждат. Съботната следобедна сесия на тази конференция се предава пряко на 75 езика.

  2. „Ела, Царю от небеса!“ Химни, № 43.

  3. Във вторник, 31 март 2015 г., от офиса на Първото президентство ми изпратиха имейл, който ми съобщи, че ще говоря на 5 април, веднага след химна с конгрегацията, озаглавен „Ела, Царю от небеса!“. Текстът на този прекрасен химн на възстановяването е написан от Парли П. Прат и представлява смирена молба Спасителят да се завърне на земята. В него най-добре се изразява посланието на моята реч, повече от всеки друг химн, който пеем. Бях дълбоко впечатлен от това как вярващите светии по целия свят издигаме гласа си на Великден, и в единство пеем: „Ела, Царю от Небеса, очаквахме те дълго ний“. Осъзнавайки, че нямам никакъв принос към избора на музика за общата конференция, аз се запитах дали отговарящите за музиката бяха прочели предварителния вариант на тази реч, след което са избрали химн за Второто пришествие на Спасителя. По-късно научих, че диригентите на Хора на Табернакъла са препоръчали химна на Първото президентство в началото на март, седмици преди речта ми да бъде изпратена на Първото президентство за превод. Последният път, когато „Ела, Царю от небеса!“ е бил пян като химн с конгрегацията на обща конференция е през октомври 2002 г. Всеки от нас полага усилията да свърши своята част, но Той е Архитекта.

  4. Учение и завети 100:16.

  5. 1 Нефи 14:14.

  6. Учение и завети 10:55.

  7. Лично преживяване, май, 1997 г.

  8. 2 Нефи 27:20.

  9. Иоана 1:3.

  10. Учение и завети 65:2.

  11. 1 Нефи 14:12.

  12. През май 2001 г., докато живеехме в Бразилия, ентусиазирано споделих с президент Джеймз E. Фауст от Първото президентство множество впечатляващи факти за светиите, които живеят в град Куритиба, надявайки се той да предаде тази информация на президент Гордън Б. Хинкли. Президент Фауст ме прекъсна на средата на моето изречение. „Нийл – каза той – ние не лобираме пред президента. Решението къде да се построи храма е между Господ и Неговия пророк. Храмът Куритиба Бразилия бе осветен през 2008 г.

  13. Учение и завети 59:21.

  14. Едно от най-големите чудеса от Господната ръка, е придвижването на Неговото царство в Съединените щати, до по-големи и по-малки градове във всеки щат. Ето един пример. През май, 2006 г., бях изпратен на конференцията на кол в Дентън, щата Тексас. Отседнах в дома на президента на кола, президент Вон А Андрюс. Сестра Андрюс ми разказа за ранната Църква в Дентън, започнала с нейните родители, Джон и Маргарет Портър. В началото имало само неделно училище. Но семейство Портър споделили Евангелието със семейство Рагсдейл, които от своя страна го споделили със семейство Нобъл и Мартино. Разбира се, и мисионерите имали важен принос. Множество семейства се присъединили към Църквата. Други хора от запад се преместили в Дентън. Днес, там където имало малък клон, сега има четири кола, а един от синовете на семейство Мартино, старейшина Джеймз Б. присъединил се към Църквата на 17-годишна възраст, служи като висш ръководител в Църквата.

  15. Алма 26:37.

  16. Матея 21:21.

  17. Марка 5:36.

  18. Матея 10:29, 31.

  19. 4 Царете 6:15.

  20. 4 Царете 6:16–17.

  21. Мосия 4:11.

  22. Матея 6:9–10; вж. и Учение и завети 65:6.

  23. Лука 2:12.

  24. Учение и завети 45:44.

  25. 1 Солунците 4:16.

  26. Учение и завети 133:49.

  27. Учение и завети 45:46.

  28. Учение и завети 88:96.

  29. Учение и завети 88:97.

  30. Учение и завети 101:23.

  31. Учение и завети 45:49.

  32. Учение и завети 133:22.

  33. Учение и завети 133:25.

  34. Вж. Моисей 7:63.

  35. Исаия 52:10.

  36. Учение и завети 133:25.

  37. Учение и завети 88:104.

  38. Матея 6:10.