Музиката на Евангелието
От старейшина Уилфърд У. Андерсън
От Седемдесетте
Музиката на Евангелието е радостното духовно чувство, идващо от Светия Дух. Тя променя сърцето и е източникът на всички праведни желания.
Преди много години слушах по радиото едно интервю с млад доктор, който работел в болница в територията Навахо. Той разказа за преживяване, случило му се една вечер, когато стар индианец с дълга на плитки коса дошъл в спешния кабинет. Младият доктор си взел клипборда, доближил се до човека и казал: „С какво мога да ви помогна?“ Старият човек погледнал напред и не казал нищо. Докторът, губейки малко търпение, опитал отново. „Не мога да ви помогна, ако не ми говорите“, казал той. „Кажете ми защо сте дошли в болницата“.
Тогава старият мъж го погледнал и рекъл: „Танцувате ли?“ Докато младият доктор размишлявал върху странния въпрос, на него му хрумнало, че вероятно пациентът му бил човек, занимаващ се с индианска медицина, който, според древни индиански обичаи, лекува болни посредством песни и танци, а не с предписани лекарства.
„Не – отвърнал докторът – Не танцувам. Вие танцувате ли?“ Старият човек кимнал одобрително. Тогава докторът попитал: „Бихте ли могли да ме научите да танцувам?“
Отговорът на старият човек с години ме е карал доста да размишлявам. „Мога да ви науча да танцувате“, казал той, „но трябва да чуете музиката“.
Понякога в нашите домове, ние успешното преподаваме танцовите стъпки, но не успяваме толкова успешно да помогнем на близките ни да чуят музиката. И както старият лечител знаел добре, трудно се танцува без музика. Да танцуваме без музика е странно и неудовлетворително – дори неловко. Пробвали ли сте някога?
В раздел 8 на Учение и завети, Господ учи Джозеф Смит и Оливър Каудъри: „Да, ето, Аз ще ти кажа в ума ти и сърцето ти чрез Светия Дух, Който ще дойде върху ти и Който ще обитава в сърцето ти“ (стих 2). Ние научаваме танцовите стъпки с разума си, а чуваме музиката с нашите сърца. Танцовите стъпки на Евангелието са нещата, които правим; музиката на Евангелието е радостното духовно чувство, идващо от Светия Дух. Тя променя сърцето и е източникът на всички праведни желания. Танцовите стъпки изискват дисциплина, но радостта от танца ще бъде почувствана само, когато успеем да чуем музиката.
Има хора, които се присмиват на членовете на Църквата за нещата, които правим. Това е разбираемо. Онези, които танцуват, често изглеждат странни и неловки или пък „особени“ (във версията на Библията на крал Джеймс, 1 Петрово 2:9) за хората, които не успяват да чуят музиката. Спирали ли сте някога с колата си на светофар, близо до друга кола, чийто шофьор танцува и си пее с пълен глас, но не можете да чуете нищо, защото прозорците ви не са отворени? Не изглежда ли малко особено? Ако нашите деца се учат на танцовите стъпки без да чуват и усещат красивата музика на Евангелието, те с времето ще се почувстват неудобно от танца и или ще спрат да танцуват или, друг почти толкова лош резултат, е да продължат да танцуват заради натиска на околните, танцуващи около тях.
Трудността пред всички нас, които се стремим да преподаваме Евангелието, е да разширим програмата отвъд обикновените танцови стъпки. Щастието на нашите деца зависи от способността им да чуват и обичат прекрасната музика на Евангелието. Как да постигнем това?
Първо, ние самите трябва да поддържаме живота си настроен на правилната духовна честота. В стари времена, преди дигиталната ера, ние намирахме любимата си радиостанция, като внимателно въртяхме копчето на радиото, докато не го настроим на точната радиовълна на станцията. Доближавайки се до честотата, можехме да чуем само статичен шум. Но веднъж настроили го точно, любимата ни музика можеше ясно да бъде чута. В живота ни трябва неотклонно да застанем на правилната честота, за да чуваме музиката от Духа.
Когато получим дара на Светия Дух, след като се кръстим, ние се изпълваме с небесната музика, съпътстваща обръщането във вярата. Сърцата ни се променят и ние “нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно” (Мосия 5:2). Но Духът не ще понася грубост, горделивост или завист. Ако изгубим това нежно влияние в живота си, богатите мелодии на Евангелието бързо могат да излязат от ритъм и в крайна сметка да бъдат заглушени. Алма задава следния трогателен въпрос: „ако сте почувствали, че пеете песента на изкупващата любов, бих ви попитал, можете ли да се почувствате така и сега?” (Алма 5:26).
Родители, ако нашият живот не е в хармония с музиката на Евангелието, ние трябва да го пренастроим. Както ни учи президент Томас С. Монсън миналия октомври, ние трябва да обмислим накъде води пътеката под нозете ни (Вж. „Обмисляйте внимателно пътеката на нозете си”, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 86–88). Знаем как да го правим. Трябва да вървим по същата пътека, по която се движехме, когато за първи път чухме небесните звуци на евангелска музика. Като упражняваме вяра в Христос, покайваме се и взимаме от причастието, ние чувстваме по-силно влиянието на Светия Дух и музиката на Евангелието зазвучава отново и отново в живота ни.
Второ, когато самите ние можем да чуем музиката, трябва да направим всичко възможно да я изпълняваме в домовете си. Това не е нещо, което може да бъде натрапено или насилено. „Никаква сила или влияние не може и не трябва да се упражняват чрез свещеничеството“ – или пък в позицията си на баща или майка, или на „по-големия“ или „по-шумния“ – а „само чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост … чрез любов нелицемерна, чрез доброта“ (У. и З. 121:41–42).
Защо тези качества ще водят към увеличаваща се сила и влияние у дома? Защото те са качествата, които канят Светия Дух. Това са качествата, които настройват сърцата ни на музиката на Евангелието. Когато те са на лице, танцовите стъпки ще бъдат изпълнявани с по-голяма естественост и радост от всички танцьори в семейството, без необходимостта от закани, сплашване или принуждаване.
Когато децата ни са малки, ние може да им пеем приспивната песен на искрената любов, а когато те се противят и отказват да заспят вечер, може да ни се наложи да изпълняваме приспивната песен на дълготърпението. Когато станат тинейджъри, може да сменим станцията от какофония на аргументи и заплахи и вместо това, да изпълним прелестната музика на убеждението – и вероятно да изпълним втория куплет от приспивната песен на дълготърпението. Родителите могат да изпълняват в съвършена хармония допълващите се качества на нежността и кротостта. Можем да каним децата си да пеят с нас в унисон, докато упражняваме доброта към някой, който се намира в нужда.
Това няма да се случи изведнъж. Както всеки изявен музикант знае, нужни са старателни упражнения, за да бъде изпълнена красива музика. Ако ранните усилия в музикалното творчество изглеждат дисонантни и несъгласувани, спомнете си, че дисонансът не може да бъде коригиран с критики. Дисонансът у дома е подобен на една тъмна стая. Няма никакъв ефект да гълчим на тъмнината. Можем да заменим тъмнината единствено, ако пуснем светлина.
Така че, ако басовите гласове в семейния ви хор са прекалено силни или натрапчиви, или ако струнната част от семейния ви оркестър е прекалено писклива или леко висока, или ако прибързаните пикола са ненастроени или извън контрол, бъдете търпеливи. Ако не чувате музиката на Евангелието във вашия дом, моля спомнете си следните няколко думи: продължете да се упражнявате. С Божията помощ, ще дойде денят, когато музиката на Евангелието ще изпълни дома ви с неизразима радост.
Дори и да бъде съвършено изпълнявана, музиката няма да реши всички наши проблеми. При все това, в живота ви ще има моменти на кресчендо и декресчендо, стакато и легато. Това е същността на живота на планетата Земя.
Но когато добавим музика към танцовите стъпки, понякога сложните ритми на брака и семейния живот имат склонността да се насочват към хармоничен баланс. Дори най-трудните ни предизвикателства ще добавят богати жални тонове и трогателни мотиви. Ученията на свещеничеството ще започнат да поръсват душите ни като небесна роса. Светият Дух ще бъде наш постоянен сподвижник и наш скиптър – ясен признак на сила и влияние – ще бъде един неизменен скиптър на праведност и истина. А нашето господство ще бъде вечно. И без принудителни средства то ще се влива в нас во веки веков (вж. У. и З. 121:45–46).
Нека бъде така в живота и дома на всеки от нас, моля се за това в името на Исус Христос, амин.