2015 г.
Завръщане към вярата
Май 2013


Завръщане към вярата

Всеки от нас може да усили вярата си в Исус Христос по време на своето пътуване и да открие радост.

През тази великденска утрин, президент Монсън, ние сме толкова благодарни да чуем гласа на нашия жив пророк. Ценим вашите слова, включително и следния съвет: „Открийте радост по време на пътуването“1 и „Бъдещето е толкова светло, колкото вашата вяра“2.

Тази година децата от Неделното училище споделят радостта и светлината от тяхната вяра в Исус Христос, когато пеят „Спасителят ме обича, знам това“. Те пеят истината: „Знам, Той е жив! … Давам Му сърцето си“3. Също както децата от Неделното училище, всеки от нас може да усили вярата си в Исус Христос по време на своето пътуване и да открие радост.

На скорошна среща на Обществото за взаимопомощ аз чух млада майка да описва своето обръщане във вярата. Тя е израснала в Църквата с родители, които са я учили на Евангелието. Посещавала е Неделно училище за деца, Младите жени и семинара. Тя обичала да учи и да открива истини. Постоянната й цел била да разбере Защо? Старейшина Ръсел М. Нелсън казва: „Бог може да научи само любознателния ум“4. И тази млада жена искала да бъде научена.

След гимназия, тя отива в университет, запечатана е в храма за завърнал се мисионер и е благословена с красиви деца.

Тази майка с любознателен дух продължава да задава въпроси. Но колкото по-трудни стават въпросите, толкова по-трудни са и отговорите. А понякога няма отговори – или поне не такива, които да дадат мир. В последствие, докато тя търси отговори, изникват все повече въпроси, и тя започва да се съмнява в самата основа на своята вяра.

По време на това объркване, някои от хората около нея казват: „Просто се осланяй на моята вяра“. Но тя си мисли: „Не мога. Вие не разбирате, вие не се борите с тези проблеми“. Тя обясни: „Бях готова да проява уважение към онези, които нямаха съмнения, ако те проявяха уважение към мен“. И мнозина го направили.

Тя казва: „Моите родители познаваха сърцето ми и дадоха свобода. Те избраха да ме обичат, докато се опитвах да разбера нещата за себе си“. Също така, епископът на тази млада майка често се среща с нея и споделя своята увереност в нея.

Членове на района също не се поколебават да покажат обич и тя чувства принадлежност. Нейният район не е място за демонстриране на съвършенство, а място за подпомагане.

„Беше интересно – спомни си тя. – В това време почувствах истинска връзка с моите баба и дядо, които бяха починали. Те ме теглеха и ме насърчаваха да продължавам да опитвам. Усещах как казват: „Съсредоточи се над това, което знаеш“.

Въпреки значителната подкрепа, тя става слабо активна. Тя казва: „Аз не се отделих от Църквата заради лошо поведение, духовна апатия, търсене на причина да не спазвам заповедите или защото исках лесен изход. Усещах, че имам нужда от отговор на въпроса: „В какво наистина вярвам?“

По онова време тя прочита книга с писанията на Майка Тереза, която споделя подобни чувства. В писмо от 1953 г. Майка Тереза пише: „Моля, помолете се специално за мен, за да не проваля делото Му и за да се прояви Нашия Господ, защото има толкова ужасна тъмнина в мен, сякаш всичко е мъртво. Така е почти от момента, в който започнах „делото“. Помолете нашия Господ да ми даде смелост“.

Архиепископ Перие отговорил: „Бог те напътства, мила Майко; ти не си в толкова дълбока тъмнина, колкото мислиш. Пътят, който трябва да се следва, не винаги е ясен от началото. Моли се за светлина; не вземай бързи решения, слушай какво имат да кажат другите, обмисляй техните причини. Винаги ще откриеш нещо, което да ти помогне. … Притежаваш достатъчно – разум и добри намерения, водена си от вяра и молитва“5.

Приятелката ми си помислила, че след като Майка Тереза може да живее според вярата си без всички отговори и без да усеща яснота във всичко, може би тя също щяла се справи. Тя можела да направи една малка крачка във вярата, а след това още една. Можела да се съсредоточи над истините, в които вярвала, и да им позволи да изпълнят ума и сърцето й.

Връщайки се назад, тя казва: „Свидетелството ми бе заприличало на купчина пепел. Всичко бе изгоряло. Останал бе само Исус Христос“. Тя продължи: „Но Той не те изоставя, когато имаш въпроси. Когато някой се опитва да спазва заповедите, вратата е широко отворена. Молитвата и изучаването на Писанията станаха много важни“.

Първата й стъпка към възстановяване на вярата била да започне с основните евангелски истини. Тя си купува книга с детски песни на Неделното училище и започва да чете словата на песните. Те са съкровища за нея. Моли за вяра, която да премахне тежестта, която усеща.

Научава, че когато попадне на изказване, което я кара да се съмнява, тя „може да спре, да види цялата картина и да отнесе Евангелието към себе си“. Тя казва: „Задавах си въпроса: „Това ли е правилният път за мен и моето семейство?“. Понякога се питах: „Какво искам за децата ми?“ Осъзнах, че искам те да сключат брак в храма. Тогава вярата ми се върна в моето сърце“.

Старейшина Джефри Р. Холанд казва: „Смирението, вярата и влиянието на Светия Дух (винаги) ще бъдат част от всяко търсене на истина“6.

Макар че има въпроси за това как ни е дадена Книгата на Мормон, тя не може да отрече истините, които открива там. Тя се съсредоточава над изучаването на Новия завет, за да разбере по-добре Спасителя. „Накрая обаче – казва тя – се върнах към Книгата на Мормон, защото ми харесваше какво усещам, когато чета за Исус Христос и Неговото Единение“.

Тя продължи: „Трябва да имате лични преживявания с истините в тази книга“, а тя ги има. След което обясни: „Прочетох Мосия и се почувствах напълно водена: „Вярвайте в Бога; вярвайте, че Той е и че Той сътвори всички неща … ; вярвайте, че Той е всемъдър и всемогъщ както на небето, тъй и на земята; вярвайте, че човек не може да разбере всички неща, които Господ може да разбере“7.

Някъде по това време идва призование да служи като пианистка в Неделното училище. „Беше безопасно – казва тя. – Исках децата ми да посещават Неделно училище, а сега можех да бъда с тях. А още не бях готова да преподавам“. Докато служи, тя продължава да получава помощ от хората около нея: „Ела, приемаме те, независимо на какъв етап си, и ще те чакаме там. Дай ни каквото можеш да предложиш“.

Докато свири детските песни, тя често си мисли: „Това са истини, които обичам. Още мога да свидетелствам. Просто ще кажа онези неща, които знам и в които вярвам. Може да не е съвършеното споделяне на знание, но ще е моят принос. Това, над което се съсредоточавам, се разраства в мен. Хубаво е да се върнеш към същността на Евангелието и да усетиш яснота“.

В онази неделна сутрин, докато слушах тази млада сестра да споделя историята на своето пътуване, си припомних, че на върху канарата на нашия Изкупител ние трябва да градим основите си8. Спомних си също и следния съвет на старейшина Джефри Р. Холанд: „Дръжте се здраво за онова, което вече знаете и устоявайте, докато се появи допълнително познание“9.

По време на нейния урок осъзнах по–добре, че отговорите на нашите искрени въпроси се появяват, когато търсим искрено и живеем според заповедите. Припомних си, че нашата вяра се простира далеч отвъд ограниченията на моментната причина.

И, о, как исках да бъда като онези, които обгръщат тази млада майка, обичат я и я подкрепят. Както казва президент Дитер Ф. Ухтдорф казва: „Ние всички сме странници, стремящи се към Божията светлина, вървящи по пътя на ученичеството. Ние не укоряваме другите за количеството светлина, която те може да имат или да нямат; вместо това ние подхранваме и насърчаваме всяка светлина докато стане ярка, ясна и истинна“10.

Когато децата в Неделното училище пеят „Детска молитва“, те питат: „Небесни Отче, там ли си? И чуваш ли, отвръщаш ли на всяка детска молитва?“11.

Ние също можем да се чудим: „Наистина ли е там Небесния Отец?“, само за да се зарадваме – както прави моята приятелка – когато отговорите дойдат по тих и прост начин. Свидетелствам, че това просто знание идва, когато Неговата воля стане наша. Свидетелствам, че истината е на земята и Неговото Евангелие се намира тук, в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Томас С. Монсън, „Откриване на радост по време на пътуването“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 85.

  2. Томас С. Монсън, „Дерзайте”, май 2009 г., с. 92.

  3. „Спасителят ме обича, знам това“ в Спасителят ме обича, знам това: програма за времето за споделяне за 2015 г., 2014 г., с. 29.

  4. Ръсел М. Нелсън, в М. Ръсел Балард, „What Came from Kirtland“, (Вечер край огнището в Университета Бригъм Йънг, 6 ноем. 1994 г.); speeches.byu.edu.

  5. В Mother Teresa: Come Be My Light—The Private Writings of the Saint of Calcutta, ред. Brian Kolodiejchuk, 2007 г., с. 149–150.

  6. Джефри Р. Холанд, „Не бойте се, само вярвайте“ (вечер със старейшина Джефри Р. Холанд, 6 фев. 2015 г.); lds.org/broadcasts.

  7. Мосия 4:9.

  8. Вж. Еламан 5:12.

  9. Джефри Р. Холанд, „Вярвам, Господи“, Лиахона, май 2013 г., с. 94.

  10. Дитер Ф. Ухтдорф, „Получаване на свидетелство за светлина и истина“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 22.

  11. „Детска молитва“, Children’s Songbook, с. 12.